Ниската раждаемост – 25%, ниските доходи – 25% и миграцията

Ниската раждаемост – 25%, ниските приходи – 25% и миграцията – 15% са главните три аргументи за демографската рецесия в България. Това сочат данните от изследване на „ Тренд “ за настройките на българите по отношение на демографската рецесия, емиграцията и други Изследването беше показано от Димитър Ганев по време на полемиката „ Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата “ в „ София Ивент Център ". Форумът е проведен от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. 

Възложител на проучването е евродепутатът Сергей Станишев. Обемът на извадката е 1002 ефикасни изявленията с респонденти на възраст над 18 години посредством метода на директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “. Периодът на изследването е 5 – 11 септември. 

Като други съществени аргументи за демографската рецесия в България респондентите показват неналичието на сигурност – 11%, високата смъртност – 7%, политическата неустойчивост – 6%, промени в ценностната система – 5%, неналичието на предвидимост – 4%. Два % от интервюираните за декларирали, че не знаят или не могат да преценяват. 

На въпрос кои са главните фактори, заради които младежите в България отсрочват основаването на деца 76% от респондентите са показали ниските приходи, 52% - неналичието на сигурност, 27% - неналичието на правила и законност; 26% са показали обществени промени и смяна на полезности.

Желание за кариерно развиване са показали 24% от интервюираните, 19% - липса на обществени услуги, 10% - липса тук-там в детските ясли и градини, други 10% - неналичието на поддръжка от работодатели. Два % от интервюираните за декларирали, че не знаят или не могат да преценяват. 

По отношение на емиграцията 66% са декларирали, че не биха емигрирали в чужбина, а 27% биха емигрирали. Седем % са показали, че не знаят или не могат да отговорят. 

Като съществена причина, заради която биха емигрирали, 56% от интервюираните са показали по-добри благоприятни условия за работа, 12% - предвидимост на приходите, 9% - правила и правда, 7% - родственици, другари, сътрудник, 5% - по-добри благоприятни условия за обучение, други 5% - по-добра културна и обществена среда, 3% - сигурност. Два % от интервюираните са показали други аргументи, а един % от тях са декларирали, че не знаят или не могат да преценяват. 

На въпрос дали биха се върнали в България, в случай че емигрират, 62% от интервюираните са декларирали, че биха се върнали в страната, 16% - че не биха се върнали. Общо 22% са показали, че не знаят или не могат да преценяват. 

Попитани дали поддържат, или не икономическата миграция към България 63% са декларирали, че не я поддържат, 22% - че поддържат, а 15% са показали, че не знаят или не могат да преценяват. 

На въпрос дали в миналото са посещавали профилактичен обзор, обвързван с репродуктивното здраве и фертилност 87% от интервюираните са декларирали, че не са посещавали, а 12%, че са посещавали. Един % от интервюираните са декларирали, че не знаят или не са дали отговор. 

Средната възраст, на която най-вече от далите отговор позитивно – 122 респондента, че са посетили подобен профилактичен обзор е 21 година - 25 година – 26% от интервюираните. Общо 23% от интервюираните са били на 26 години, 16% сред 18 и 20 година, както и сред 31 и 35 година Профилактичен обзор на възраст сред 36 и 45 година са посетили 8% от интервюираните, а над 45 година – 6%. 

На въпрос дали интервюираните поддържат обезпечаването на безвъзмездни прегледи за репродуктивно здраве и фертилност 91% са декларирали, че поддържат, 3% - че не поддържат. Други 6% са показали, че не могат да преценяват. 

По-скоро постоянно храни и питиета в пластмасови опаковки използват 46% от интервюираните, по-скоро рядко – 48%, не употребяват – 4%. По-скоро употребяват захарни произведения 42% от интервюираните, 52% употребяват по-рядко, не употребяват 6%.

По-скоро употребяват цигари 39% от респондентите, 14% - по-скоро рядко, не използват – 46%. По-скоро постоянно алкохол използват 20% от респондентите, по-скоро рядко – 52%, не употребяват 28%.

Енергийни питиета по-скоро употребяват 7% от респондентите, 23% по-рядко, не употребяват – 70%. Два % от респондентите са показали, че използват опиати по-скоро рядко – 2%, не използват – 97%. 

По отношение на психологичното здраве 34% от респондентите са показали, че е доста положително, по-скоро положително – 54%, по-скоро неприятно – 7%, доста неприятно – 1%. Други четири % са показали, че не знаят или не могат да преценяват. 

Попитани дали са изпитвали през последната година меланхолия, или мощна тревога, 43% са декларирали, че са изпитвали, 54% - че не са. Четири % са показали, че не знаят или не могат да преценяват. 

На въпрос по какъв начин правят оценка равнището на стрес в всекидневието си 9% са показали доста високо, 44% - по-скоро високо, 32% - по-скоро ниско, доста ниско – 8%. Не могат да преценяват или не знаят – 7%. 

Общо 91% от респондентите са показали, че не са посещавали психиатър или психоаналитик, осем %, че са посещавали, а един % не са дали отговор. 

Попитани дали биха потърсили помощ от психоаналитик/психиатър при психологично неразположение 52% са декларирали, че биха потърсили, 29% - че не биха потърсили. Деветнадесет % са показали, че не знаят или не могат да преценяват. 

На въпрос какъв брой чест спортуват 3% от респондентите са показали всеки ден, 9% - няколко пъти седмично, 8% - един път седмично, други 8% - няколко пъти месечно, по-рядко – 12%, 58% не спортуват. Не знаят или не могат да преценяват 2%.