Антоний Тодоров: Поредица от избори може да вкара в парламента чудовище
Ниската изборна интензивност беше най-големият риск, от нея сигурно ще пострадат по-младите партии. Те нямат трайни структури, нямат лоялни гласоподаватели. Това беше огромното тестване. Това съобщи в коментар за БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров.
„ Зад тази констатация стои един въпрос: Какво направиха тези партии, с цел да активизират гласоподавателите си? Не единствено своите лични, само че въобще да активизират хората да гласоподават. Единственото нещо, което трябваше да създадат и то малко преди края на акцията, беше партиите на митинга („ ИТН “, „ Демократична България “, „ Изправи се! Мутри, вън! – бел. ред.) да излязат с нещо като общо изказване на тримата водачи, по едно и също време, което да споделя: Готови сме да работим, с цел да съставим постоянно държавно управление. Не го направиха. Напротив, продължиха същата игра, както в навечерието на 4 април. Това, опасявам се, е едно от най-възможните пояснения за ниската изборна интензивност. Към нея можем да прибавим още лятото, Европейското състезание по футбол и други условия “, безапелационен е проф. Тодоров.
Той дефинира като „ рискова “ опцията и след тези избори да не стигне до съставяне на постоянно държавно управление, въпреки и с краткотраен небосвод. Ако това се случи, следва нов предварителен избор, който евентуално ще съвпадне с президентските избори наесен.
„ Гражданите ще гласоподават или не раздразнени от неспособността на партиите на смяната, както те от време на време назовават сами себе си, да осъществят тази смяна и да я договорят между тях. Една поредност от избори може да вкара в Народното събрание безусловно страшилище – такива партии и невероятни конфигурации, за които всички ще съжаляваме, само че може да се окаже късно. Искам единствено да напомня, че в края на 1932 година и началото на 1933 година за 6 месеца Германия претърпява 3 поредни парламентарни избори, а Адолф Хитлер става канцлер. Това имам поради – такава рискова игра с демокрацията може да я унищожи “, разяснява още политологът.
„ Зад тази констатация стои един въпрос: Какво направиха тези партии, с цел да активизират гласоподавателите си? Не единствено своите лични, само че въобще да активизират хората да гласоподават. Единственото нещо, което трябваше да създадат и то малко преди края на акцията, беше партиите на митинга („ ИТН “, „ Демократична България “, „ Изправи се! Мутри, вън! – бел. ред.) да излязат с нещо като общо изказване на тримата водачи, по едно и също време, което да споделя: Готови сме да работим, с цел да съставим постоянно държавно управление. Не го направиха. Напротив, продължиха същата игра, както в навечерието на 4 април. Това, опасявам се, е едно от най-възможните пояснения за ниската изборна интензивност. Към нея можем да прибавим още лятото, Европейското състезание по футбол и други условия “, безапелационен е проф. Тодоров.
Той дефинира като „ рискова “ опцията и след тези избори да не стигне до съставяне на постоянно държавно управление, въпреки и с краткотраен небосвод. Ако това се случи, следва нов предварителен избор, който евентуално ще съвпадне с президентските избори наесен.
„ Гражданите ще гласоподават или не раздразнени от неспособността на партиите на смяната, както те от време на време назовават сами себе си, да осъществят тази смяна и да я договорят между тях. Една поредност от избори може да вкара в Народното събрание безусловно страшилище – такива партии и невероятни конфигурации, за които всички ще съжаляваме, само че може да се окаже късно. Искам единствено да напомня, че в края на 1932 година и началото на 1933 година за 6 месеца Германия претърпява 3 поредни парламентарни избори, а Адолф Хитлер става канцлер. Това имам поради – такава рискова игра с демокрацията може да я унищожи “, разяснява още политологът.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ