Нищо не осмисля живота ни така, както извършеното добро. А

Нищо не осмисля живота ни по този начин, както осъщественото положително. А какъв брой по-хубаво е, когато някой ден научиш, че с помощта на теб едно семейство е съумяло да запази любовта си.
Това се случи преди няколко години. Наскоро се бях пенсионирал и разполагах с доста свободно време. Свикнал съм на труд, работя от млад, не мога по през целия ден да заставам със скръстени ръце и да се чудя какво да върша. Помагах на дамата вкъщи, гледах внуците, играх карти с другари, само че не ме свърташе. Затова започнах да излизам на дълги разходки. Сутрин изпивах чаша кафе, взимах кучето Бъди и двамата с часове обикаляхме парковете. Това имаше своите преимущества, тъй като се срещнах с нови и забавни хора.

През един августовски ден, изтощени от жегата, с Бъди потърсихме избавление на скамейка под огромно дърво. Минути по-късно на крачка от нас се случи нещо много неприятно. Млад мъж, на към 25 години, и жена на междинна възраст спореха на всеослушание. Не ги подслушвах, само че без да желая станах очевидец на целия им диалог. Спорът им се разгорещи и чух мъжът да споделя: „ Разбери ме, не я обичам. Късно осъзнах, че бракът ни е неточност. Знам, Ели ти е щерка, боли те и не искаш да страда, само че в случай че останем дружно, и двамата ще бъдем нещастни. Влюбен съм в друга. Тя е моята сродна душа – поддържа ме и ме обича. Искам с нея да прекарам живота си. Уважавам те, видях единствено положително от теб, по тази причина ти признавам, че ще се разведа с Ели.

Със сигурност и тя някой ден ще срещне подобаващия мъж… “ Жената прокара пръсти през косата си, опита се да възрази, само че се отхвърли. Обърна се и си потегли – с мудни крачки и приведени плещи.
Личеше, че е изтощена и унищожена. За момент изпитах надълбоко състрадание и се запитах по какъв начин можеш да понесеш животът на обичаното ти дете да бъде унищожен. И аз съм родител, заболя ме. Младежът се повъртя малко, въздъхна облекчено и с тип на човек, който е постигнал задачата, седна на другия завършек на пейката. Бъди се надигна, леко изръмжа – да покаже противоречие, че с чужд разделяме една територия, и още веднъж заби нос в земята. Изкашлях се, с цел да привлека вниманието на момчето, а след това, сякаш апропо, попитах има ли огънче?

Без да ме поглежда, отговори нервно: „ Не пуша. “ Минута по-късно и към този момент по-спокойно, продължи: „ Сигурно сте чули диалога ни? Питам се за какво не ме оставят да бъда благополучен? Толкова ли доста желая? “ Погалих Бъди по главата и след малко съмнение отвърнах: „ Няма да ви неистина, чух всичко. Знаете ли, преди години и аз претърпях сходна история. Имах добра брачна половинка и интелигентна щерка. Ожених се млад, също като вас. С някогашната ми жена бяхме от небогати фамилии, нямаше от кого да чакаме помощ. През какво ли не преминахме: задължения, бедност, апетит. Скитали сме от квартира на квартира с дете на ръце. Но както са споделили хората – любовта дава криле. Обичахме се и компликациите не ни смазаха. И двамата работехме крепко. Бил съм водач на катафалка, вестници продавах, на полето се блъсках, най-после започнах в завода в града и там се пенсионирах. С времето успяхме да си стъпим на краката. Купихме си наше жилище, отгледахме и изучихме щерка си. Тежките дни останаха в предишното. Но настъпиха по-лоши… “

Споделих с него по какъв начин като последния простак, щом чукнах 40-те, взех, че се влюбих в друга. Криза на междинната възраст ли ме хвана, магия ли ми направи тази жена, само че поради нея напуснах фамилията си.
Ей по този начин, с лека ръка зарязах дом, брачна половинка и дете. Рекох си, че бракът ми е привършен, че и аз имам право на благополучие. Съпругата в последно време не ме разбираше, обръщаше ми тил в леглото, постоянно я болеше главата, а и изпълня, отпусна се. Не за тази жена се бях оженил. А любовницата ми! Тя ме разбираше, поддържаше, великодушна и всеотдайна, постоянно подготвена за обич.

Буквално за месеци трансфорах живота на околните си в пъкъл. Не носех пари вкъщи, нали трябваше да впечатля другата с вечеря в изтънчен ресторант или с украшение, което тя авансово си бе избрала. Вкъщи бях недодялан и необуздан, подвигах кавги, даже един път ударих брачната половинка си през лицето поради някаква дреболия. Една вечер ми писна, събрах си багажа и се реалокирах при новата обич. На бракоразводното дело спорех за най-малкото. Като вълци се бяхме хванали гуша за гуша. Аз се борех да задоволя любовницата си, а жена ми – да резервира покрива над главата на щерка ми. Години наред събирахме и градяхме, най-после за час съсипахме всичко.

Постигнах своето, разведох се с омразната брачна половинка. Но ориста си знае работата. Две години по-късно се озовах на улицата, единствено с облеклата на гърба си. Разбираш ли, тя ме изостави. Щом изхарчи и последния ми лев, ми би шута. Е, да можех да върна времето обратно. Сега, на старини, пребивавам на квартира. Сам съм като вълк единак. Добре, че е кучето да ми прави компания. Дъщеря ми по този начин и не ми елементарни, че унищожих живота на майка й. Не ме търси, не ми приказва. Накрая си разреших да му кажа: „ Затова, синко, послушай, в случай че си намерил добра жена, не я заменяй за друга. Любовта идва и си отива, пристрастеността – също. Но онази искра, която я има сред мъж и жена, които са се врекли един на различен пред Бог, на никое място няма да я намериш. Всичко друго е машинация. “ Когато излях душата си, се почувствах отпаднал. Хванах Бъди за каишката, кимнах за довиждане на младежа и си потеглих.

Изминаха три години. Един ден, както нормално, с правилния ми другар се разхождахме в парка. Внезапно някой извика зад мен: „ Господине, апелирам ви, спрете за малко. “ Обърнах се и за голяма изненада видях това момче. До него стояха красива усмихната жена и малко дете в количка. Зарадвах се на непредвидената среща, даже Бъди замаха с опашка. Младежът стисна крепко ръката ми, а след това внезапно ме прегърна. „ Благодаря ви! Вие спасихте фамилията ми. Запомних всяка дума от историята ви и взех решение да не позволявам вашата неточност. Навреме осъзнах какъв брой доста обичам жена си. Наскоро ни се роди и момче. Не знам какво бих правил без тях. Дължа щастието си на вас. Бъдете блажен! “ След още няколко разменени общителни думи, с младите се разделихме. Дълго гледах след тях и се усмихвах. После хвърлих незадълбочен взор на часовника си и побързах да си потегли. Към дома – там, където ме очакваше моята брачна половинка, на която в никакъв случай не съм изневерявал и с която сме дружно повече от 40 години.
Димитър
Инфо: Лична драма