Цветан Цветанов: Правителството трябва много спешно да преосмисли политиката си
Нищо не постанова сега провеждането на КСНС за Северна Македония, тъй като министър-председателят и изпълнителната власт нищо не започнаха по тази тематика в границите на четири – пет месеца.
Според Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност министър председателят можеше да свика Съвета за сигурност към Министерски съвет и да реализира консенсус. Изпълнителната власт и министър-председателят би трябвало да понесат отговорността и да бъдат същински водачи. Това съобщи в изявление за Цветан Цветанов, водач на Политическа партия „ Републиканци за България “ и ръководител на Евро-атлантическия център за сигурност.
Той разяснява подхванатите ограничения от държавното управление като проинфлационни. Цветанов прикани за бърза проверка на „ Турски поток “ и означи още веднъж, че държавното управление не прави нищо по Инициативата „ Три морета “, която може да донесе същинската диверсификация.
Цветан Цветанов не предвижда рухване на държавното управление, макар разликите им по външнополитически и вътрешнополитически тематики. Според него ще ги крепи финансовият запас, който ще разпределят, само че това ще бъде с доста тежки последици за страната като цяло.
Г-н Цветанов, по какъв начин бихте коментирали антикризисните ограничения на държавното управление?
Мерките ще останат в историята не като антикризисни, а като проинфлационни. Ролята на страната, в която цените порастват, е да подкрепи единствено тези хора, които имат най-голяма потребност от държавна поддръжка. Това са бедните хора. Държавните стратегии би трябвало да са ориентирани към тази група жители, а не към субсидирането на артикули и ценови нива за всички. Това постоянно води до проинфлационен развой, до увеличение на инфлацията и субсидиране на избрани хора с най-голямо ползване. Ефектът би трябвало да бъде за тези, които са най-уязвими.
Тук желая да дам като образец това, което се прави в Германия. Там не се субсидира цената на бензина, а се дава опция на жителите да си закупят месечни карти за градския превоз против 9 евро. По този метод обезпечават на хората една опция да се придвижват и да изоставят колите си, в случай че това е много скъпо за тях. А това, което прави българското държавно управление е поддръжка за всички. Добре, най-ниският октанов бензин е с отстъпка от 25 стотинки, има обаче небогати хора, които нямат опция да карат коли и да отидат на бензиностанцията и да се възползват от тази политика на държавното управление. Възможността цената на парното да бъде по-ниска или непокътната за потребителите още веднъж не е най-хубавото, тъй като какво би се случило за пенсионери и обществено слаби хора, които са си спрели парното и по този начин или другояче стоят на студено през зимата и няма да могат да получат от тази добавка, която дава страната.
Трябваше да има опция да се създадат действителни политики, само че не и това, което ни се предлага и за ставката на хляба. Убеден съм, че никой от потребителите няма да получи по-ниска цена за хляба, а това ще бъде една опция за търговците да си създадат едни маржове и да запазят цената каквато е през днешния ден. Но това няма да има опция да стигне до хората като политика.
Също по този начин намаляването на акциза, на ДДС-то напълно ще промени фискалната конструкция, а тя е основана на косвени налози, което значи, че приходната част ще бъде нарушена. Преките налози имат относително дребен дял в приходната част на страната, която се устоя главно от Данък добавена стойност, акцизи и мита. Представете си какъв ще бъде бюджетът, който ще би трябвало да се прави за 2023 година? А знаем, че в България, когато едно нещо се даде като опция като понижаване на Данък добавена стойност, данък или мита, това значи, че по-късно би могло да има още веднъж някакви митинги, с цел да се приказва по какъв начин биха могли да се вдигнат цените, в случай че се върнем към равнищата, които са били към сегашния миг. А бюджетът и координирането на бюджетните доходи за годината е на база конструкция, която от години дава своя резултат и знаем, че има опция да се вършат и съответните прогнози. Когато се приема един бюджет той постоянно е за тригодишна прогноза, с цел да се знае и за вложители и за хората по какъв начин ще се харчат парите на българския поданик.
На прав път ли е държавното управление във връзка с диверсификацията? То упреква предходния кабинет, че такава не е направена и в този подтекст кое одобрявате и кое не във водената политика за газа?
Първо Европа беше прикрепена към политиката на Путин, която беше с една единствена цел – в даден комфортен миг да употребява тази енергийна взаимозависимост от Русия, като да вземем за пример в сходни военни спорове, какъвто е този с Украйна. Това, което направи Путин е да построи „ Северен поток “ и „ Турски поток “, да направи фактически допустимо заобикалянето на Украйна. Путин предприе тези дейности, само че самият той не реши задоволително мощната консолидация, която ще има на Европейския съюз и съюзническите сили от НАТО. Държави, които в годините не са принадлежали към НАТО, към този момент декларират доста ясна позиция да се причислят към този политически и защитителен съюз, тъй като знаят, че това е единствената опция да пазят териториалната целокупност. Смятам, че преди няколко месеца никой не предполагаше, че война в 21 век на територията на Европа, може да се случи.
Що се касае до политиката на предходното държавно управление и на настоящето тук би трябвало да отчетем, че имаше едно закъснение и липса на политически дейни решения за по-бързото привършване на интерконекторната връзка, която 12 години се построява през територията на страната от Комотини до Стара Загора. И това в действителност ни ограничаваше в годините обратно да получаваме непосредствено по тръбата азерски газ, който знаем, че е на много по-ниска цена. А азерският газ можеше да задоволява 1/3 от потреблението на газ за нашата стопанска система и семейства.
Сегашното държавно управление не направи нищо, с цел да проверява и направи проверка на бързината и скоростта, с която беше издигнат „ Турски поток “. Защото „ Турски поток “ ни направи доста по-зависими от Русия. И всички тези, които твърдяха, че „ Турски поток “ е една от политиките на действителната диверсификация, се оказа, че не е по този начин, тъй като когато едностранно се спря газа от Русия към България и се наруши договорът, вие видяхте, че ние нямаше по какъв начин да включим тази директна тръба, която минава през страната ни.
Първо би трябвало да се каже истината за „ Турски поток “, с цел да се реализира някаква диверсификация. В него са изхарчени над 3 милиарда лв.. Сегашното управление на „ Булгартрансгаз “, което осъществя този план, в предходното ръководство, през днешния ден продължава да е със същия състав. Не се откри институция, която фактически да потърси отговорност за неналичието на Пътната карта за „ Турски поток “, тъй като там може би има много информация за загубата на националните ползи и обслужването на непознати такива. Всички знаем, че „ Турски поток “ обслужва ползите на Русия и е финансиран от заемите на българското сдружение „ Булгартрансгаз “. Резервираният размер газ, който би трябвало да бъде транзитиран през тази тръба е от „ Газпром “ за години напред. Това значи, че за тази тръба можем да носим риска за неспособност през нея да минава съветски газ.
Вие бяхте посъветвали държавното управление и президента по отношение на Инициативата „ Три морета “, какво може да донесе тя и има ли смяна на политиката на България във връзка с нея?
Благодаря ви за този въпрос. Това е една опция, която от 2015 година бе чисто политическо обръщение от президентите на 12 страни от Прибалтика, Адриатика и Черно море, само че в последните 3-4 години ние знаем към този момент каква е интензивността за повече действеност и действителни дейности за по този начин наречената цифрова, транспортна и газова съгласуваност. България е играла основна роля. Ние имахме своето домакинство след Естонското председателство, а в този момент следва Латвийското в средата на юни. За огромно страдание никой не приказва за една самодейност, която ще даде сериозна, добавена стойност на кохезионната политика на страните от тези райони. Днес повече от всеки път стартира да се разяснява тематиката, че към Триморието би трябвало да бъдат приобщени и Украйна, и Гърция, с цел да може да се направи една същинска газова, транспортна и цифрова съгласуваност, което ще ограничи опцията за взаимозависимост от Русия. Ще можем към този момент по другите точки на вход на полутечен газ или на газ през всички тези построени инфраструктурни планове на територията на Европа и в допълнение, които ще се построяват да ограничим това което заявяват през днешния ден Европейска комисия, че до 2027 година ние би трябвало да не бъдем подвластни за газ и петрол от Русия. Това е нещо, което би трябвало да бъде приоритет за българското държавно управление. За огромно страдание никой от държавното управление към сегашния миг не приказва за тези неща. Ние ще се постараем от Евро-атлантическия център за сигурност да създадем една конференция в самото навечерие на латвийското председателство на Инициативата „ Три морета “, с цел да можем да дадем повече публичност. В тази конференция към този момент сме присъединили представители от бизнеса, които се занимават с транспортната и с газова съгласуваност. На конференциите, които бяха извършени от Атлантическия съвет на Съединени американски щати в Лондон и във Вашингтон се дискутираше и тематиката за свързаността сред България и Румъния през река Дунав. Аз съм уверен, че тези два моста, които имаме сега могат да бъдат увеличени през опцията с тези планове, които ще се осъществят през Триморието и ще може да защитим националните си ползи и да създадем повече благоприятни условия за прекосяване през Дунав. По този метод ще имаме повече благоприятни условия освен за бизнеса, само че и за всички хора, които желаят да пътуват. А в същото време това ще бъде част и от ограниченията, които би трябвало да извършва всяка една страна членка на НАТО, с цел да по този начин наречената съгласуваност при избрани обстановки.
Как ще коментирате вероятността за разширението на НАТО – Финландия и Швеция подадоха молби за участие, ще успее ли самодейността, Турция е срещу?
Много е значимо Путин да осъзнае какво аргументи на Русия с дейностите си, когато направи спора в Грузия, когато анексира Крим и в този момент когато предприе военните дейности по отношение на една суверенна страна каквато е Украйна. Защото в 70-годишната история нито Финландия, нито Швеция са считали да принадлежат към НАТО, само че в този момент когато към този момент имат евентуалните терзания за възможните налудничави планове за влизане в непозната територия и воденето на военни спорове, несъмнено, че всяка една страна и всички политици и обществото са доста повече загрижени за техния суверенитет и желаят да си подсигуряват сигурност. Убеден съм, че макар запасите сега от страна на Турция, дипломацията ще е тази, която ще почисти тези недоразумения. Но когато има предпочитание една страна да отбрани териториалната си целокупност и да принадлежи към един съюз от съюзнически сили, които могат да бъдат солидарни, изпълнявайки съответните си задължения. Смятам че сме длъжни като страна и страни членки на НАТО да подкрепим всички тези, които желаят да се причислят. Балтийският район става доста по-защитен от възможна външна интервенция и хибридни офанзиви, които Русия би могла да ползва.
Основното, което би трябвало да установяваме с тревога, е че Черно море ще бъде една от най-уязвимите зони на сигурност на НАТО. Румъния, която е наш комшия, Гърция и Турция също се държат извънредно съответно в тази рецесия, която имаме сега. Убеден съм също по този начин, че Черно море би трябвало да даде и да се отвори за доста повече интернационалните партньорства. Защото това, което прави Русия сега е ограничение опцията за интернационално партньорство в Черноморския район. Аз считам, че в този момент е моментът, когато можем да приказваме повече по тази тематика, защото Русия господства в района с военни, политически, стопански, търговски и енергийни запаси. Смятам, че тъкмо за това би трябвало да се търси още едно противопоставяне с сходните политики, които могат да бъдат осъществени през НАТО и Европейски Съюз.
Нужно ли е свикването на КСНС при президента за Северна Македония? По казусът има сякаш неясноти, продължава да има червени линии, по какъв начин бихте коментирали?
Аз бих посъветвал министър-председателя и държавното управление да прочетат доста деликатно Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност. Защото в този закон доста ясно е написано какви са компетентностите на министър-председателя с опцията да ръководи Съвета по сигурност към Министерски съвет, който е съвещателен и координиращ орган. Имахме Консултативен съвет по национална сигурност при президента Радев януари по тематиката с Република Северна Македония. На него имаше едно препотвърждение и цялостен консенсус от всички парламентарно показани сили и институциите. Смятам, че министър – ръководителят трябваше в месеците от януари до началото на май да свика най-малко веднъж, а за какво не и два пъти, съвета по сигурност към Министерски съвет по тематиката с Република Северна Македония. Защото в този съвет, знаем че е оперативното управление на страната и минава през изпълнителната власт респективно Министерски съвет и министър-председателя. Членове на този съвет по сигурност са министърът на вътрешните работи, на защитата, на външните работи, финансите, основният секретар на Министерство на вътрешните работи, всички представители на службите за сигурност в България. Забележете има и двама представители на президента на Р България категорично избрани от него с декрет. И в случай че има нужда президентът може да взе участие персонално, е записано в закона, а пък министър-председателя може да предложения ръководителя на Народното събрание, ръководителите на непрекъснати комисии на Народно събрание, народни представители, други министри и ръководители на други институции. Ако имахме дейности фактически, които трябваше да бъдат подхванати след Консултативния съвет по национална сигурност при президента Радев, в случай че имахме един или два сходни съвета по сигурност към Министерски съвет считам, че тогава към този момент министър председателят можеше да излезе и да каже ето имаме някакъв политически консенсус, изпълнили сме всички тези подхванати ограничения, които към този момент се осъществят и дават своя резултат и за това можем да внесем предложение в българския парламент за рухване ветото за Северна Македония. Нищо не беше направено в тази посока и нищо не постанова сега провеждането на КСНС, тъй като министър-председателят и изпълнителната власт нищо не са подхванали по тази тематика в границите на четири – пет месеца. Изпълнителната власт и министър-председателят би трябвало да понесат отговорността и да бъдат същински водачи. Днес повече от всеки път страната се нуждае от водачи, които могат да взимат основни решения за бъдещето на страната за сигурността и просперитета на района, само че това минава през доста усилена работа и понасянето на съответните отговорности.
Открита бе самолетната линия София-Скопие, имаше и други начинания, които бяха сложени на масата?
Винаги има съпътстващи мероприятия, които са по този начин наречения пиар за едно държавно управление. Аз доколкото знам тази въздушна линия към този момент не действа, нямало значителен интерес към нея и не дава никаква добавена стойност към развиването на стопанските системи на двете страни.
Можем да дадем за образец какво направи Гърция след Преспанското съглашение и дейната роля за реализиране на стопански резултати от стокообмена и вложенията, които направиха в Северна Македония. България сега за жалост е един не добър комшия на Северна Македония, с цялостната си политика през последните близо две години, тъй като след Българското председателство нищо действително не се случи, с цел да има някакъв напредък. Сега сега би трябвало да отчитаме някакви резултати, а ние не можем да го създадем, тъй като такива няма и нищо не се е трансформирало от КСНС през януари тази година.
А по какъв начин наподобява страната ни във външнополитически проект?
Правителството може би в самото начало на своето ръководство имаше предпочитание да бъде чут българският глас. Войната промени дневния ред на страната и във външнополитически проект. Тук, несъмнено, би трябвало да си напомним какви бяха обещанията единствено преди месец на премиера и на министрите и на парламентарните групи за военната поддръжка, която дадоха всички страни от Европейски Съюз, като се изключи България и Унгария, с цел да може Украйна да се отбранява и да се пази от агресора Русия. Но знаем, че във външнополитически проект министър председателят говореше и обещаваше, че това ще се случи. Когато се върна от Украйна след направеното селфи с президента на Украйна Зеленски, ние видяхме, че в Народното събрание обстановката беше радикално изменена и всяка една от политическите сили, които демонстрираха евроатлантическата си принадлежност, силата, отстояването на правилата за поддръжка за Украйна, видяхте, че 200 народни представители гласоподаваха едно решение, което беше съвсем излишно. То не даваше нищо, което очакваше Украйна и тъкмо това е отстъплението от мощния външнополитически глас, който трябваше да има страната ни с решенията, които взимат българските институции, политици и водачите, които трябваше да има в този развой.
Сега със Северна Македония мисля, че ще бъде второто отчаяние от държавното управление, тъй като това е една тематика, която те обещаваха, че ще има динамичен разговор и че ще се изчистят недоразуменията. Виждаме, че точката на борба сега е в най-ниското си равнище в последните 10 години, което значи, че не виждам по какъв начин в днешната обстановка ще може фактически министър председателят да извърши своите планове, декларирани обществено и пред интернационалните ни сътрудници. Виждаме, че той желае да мине през вид „ Б “, през КСНС при президента, с което той ще се освободи от тази си отговорност и съм уверен, че няма да се стигне и до внасянето в българския парламент на решение за рухване ветото за започване договарянията със Северна Македония.
Така, че министър председателят не сподели и не показва това водачество, което би трябвало да има един министър-председател. А и ние нямаме идентичното и мощно говорене на българските институции. Виждаме, че и президентът е много запазен към тематиката, нищо не се трансформира и не се случва във външнополитически проект, с цел да може България да бъде ценена като сътрудник и да знаем, че ние сме прогнозируем сътрудник, а в действителност се връщаме към вътрешнополитическите си несъгласия. Това което сега крепи държавното управление е конфигурацията, която сътвори тази коалиция от четири диаметрално противоположни партии. Правителство, което беше основано, с цел да разгражда един модел, за който споделя, че е бил корупционен и че е бил недемократичен през последните две години от ръководството на Борисов. Ние виждаме, че пет месеца имаме ръководство на Кирил Петков, в което няма нито една проверка на нито една политика, която да е удостоверила тези изказвания, които бяха в самото начало. Това считам, че ще бъде с доста огромен негатив за настоящето ръководство и държавното управление би трябвало да премисли доста добре политиката си в идните няколко седмици и месеци. Защото шестмесечният тайминг за едно държавно управление, за пускане на административни и законодателни промени, това са пакети, които към сегашния миг не сме ги видели. Виждаме, че няма никакъв законодателен пакет, който да е обвързван с съответни промени в даден бранш. Пропуснем ли първите шест месеца по-късно държавното управление стартира да върви надолу, никога няма да има тренд нагоре изключително при тази инфлация, която чакаме да бъде рекордна за последните 20 години в България.
Каква е вашата прогноза при тези червени линии и институционално опълчване ще успее ли това държавно управление да изкара мандата си? Социолозите дават, че държавното управление пада по рейтинг, а ГЕРБ го изпреварва в този миг, ще помогне ли на кабинета пакет за по-дългосрочни ограничения?
Преди дни се очакваше огромен митинг на хората от бизнеса, на синдикалните организации, на работодателски организации, служащи и чиновници, не се получи, тъй като един ден преди митинга имаше среща на министър-председателя с хората от бизнеса. Хората от бизнеса споделиха, че всички техни претенции са задоволени, което значи, че влизаме в спиралата и политиката на премиера Борисов през последните две – три години – „ всеки, който желае ще получи единствено и единствено, с цел да останем на власт ”. Но следствията за страната ще бъдат пагубни, тъй като това, което споделих и първоначално за цялостната смяна на структурата на приходната част на бюджета от акцизи, от Данък добавена стойност или мита, това значи, че в действителност ние ще имаме доста тежки последици за структурирането за бюджета за 2023 и 2024 година. В момента имаме една свръхпечалба от АЕЦ, чака се следващата година тя да бъде от пет милиарда, тези пари ще крепят обединението, тъй като това са пари, с които ще се задоволяват всички вероятни искания, които ще излизат през идните месеци. При всеки един признат бюджет има тригодишна прогноза и в нея държавното управление залага от 7 до 9 милиарда годишно, което също ще води до увеличение на разходната част, за сметка на приходната. С предстоящите пари от Плана за възобновяване и резистентност също ще има много благоприятни условия за облекчаване на потребностите на някои от бизнесите.
Разпределянето на финансовия запас по този метод, ще бъде с доста тежки последици за страната, през идващите години.
Според Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност министър председателят можеше да свика Съвета за сигурност към Министерски съвет и да реализира консенсус. Изпълнителната власт и министър-председателят би трябвало да понесат отговорността и да бъдат същински водачи. Това съобщи в изявление за Цветан Цветанов, водач на Политическа партия „ Републиканци за България “ и ръководител на Евро-атлантическия център за сигурност.
Той разяснява подхванатите ограничения от държавното управление като проинфлационни. Цветанов прикани за бърза проверка на „ Турски поток “ и означи още веднъж, че държавното управление не прави нищо по Инициативата „ Три морета “, която може да донесе същинската диверсификация.
Цветан Цветанов не предвижда рухване на държавното управление, макар разликите им по външнополитически и вътрешнополитически тематики. Според него ще ги крепи финансовият запас, който ще разпределят, само че това ще бъде с доста тежки последици за страната като цяло.
Г-н Цветанов, по какъв начин бихте коментирали антикризисните ограничения на държавното управление?
Мерките ще останат в историята не като антикризисни, а като проинфлационни. Ролята на страната, в която цените порастват, е да подкрепи единствено тези хора, които имат най-голяма потребност от държавна поддръжка. Това са бедните хора. Държавните стратегии би трябвало да са ориентирани към тази група жители, а не към субсидирането на артикули и ценови нива за всички. Това постоянно води до проинфлационен развой, до увеличение на инфлацията и субсидиране на избрани хора с най-голямо ползване. Ефектът би трябвало да бъде за тези, които са най-уязвими.
Тук желая да дам като образец това, което се прави в Германия. Там не се субсидира цената на бензина, а се дава опция на жителите да си закупят месечни карти за градския превоз против 9 евро. По този метод обезпечават на хората една опция да се придвижват и да изоставят колите си, в случай че това е много скъпо за тях. А това, което прави българското държавно управление е поддръжка за всички. Добре, най-ниският октанов бензин е с отстъпка от 25 стотинки, има обаче небогати хора, които нямат опция да карат коли и да отидат на бензиностанцията и да се възползват от тази политика на държавното управление. Възможността цената на парното да бъде по-ниска или непокътната за потребителите още веднъж не е най-хубавото, тъй като какво би се случило за пенсионери и обществено слаби хора, които са си спрели парното и по този начин или другояче стоят на студено през зимата и няма да могат да получат от тази добавка, която дава страната.
Трябваше да има опция да се създадат действителни политики, само че не и това, което ни се предлага и за ставката на хляба. Убеден съм, че никой от потребителите няма да получи по-ниска цена за хляба, а това ще бъде една опция за търговците да си създадат едни маржове и да запазят цената каквато е през днешния ден. Но това няма да има опция да стигне до хората като политика.
Също по този начин намаляването на акциза, на ДДС-то напълно ще промени фискалната конструкция, а тя е основана на косвени налози, което значи, че приходната част ще бъде нарушена. Преките налози имат относително дребен дял в приходната част на страната, която се устоя главно от Данък добавена стойност, акцизи и мита. Представете си какъв ще бъде бюджетът, който ще би трябвало да се прави за 2023 година? А знаем, че в България, когато едно нещо се даде като опция като понижаване на Данък добавена стойност, данък или мита, това значи, че по-късно би могло да има още веднъж някакви митинги, с цел да се приказва по какъв начин биха могли да се вдигнат цените, в случай че се върнем към равнищата, които са били към сегашния миг. А бюджетът и координирането на бюджетните доходи за годината е на база конструкция, която от години дава своя резултат и знаем, че има опция да се вършат и съответните прогнози. Когато се приема един бюджет той постоянно е за тригодишна прогноза, с цел да се знае и за вложители и за хората по какъв начин ще се харчат парите на българския поданик.
На прав път ли е държавното управление във връзка с диверсификацията? То упреква предходния кабинет, че такава не е направена и в този подтекст кое одобрявате и кое не във водената политика за газа?
Първо Европа беше прикрепена към политиката на Путин, която беше с една единствена цел – в даден комфортен миг да употребява тази енергийна взаимозависимост от Русия, като да вземем за пример в сходни военни спорове, какъвто е този с Украйна. Това, което направи Путин е да построи „ Северен поток “ и „ Турски поток “, да направи фактически допустимо заобикалянето на Украйна. Путин предприе тези дейности, само че самият той не реши задоволително мощната консолидация, която ще има на Европейския съюз и съюзническите сили от НАТО. Държави, които в годините не са принадлежали към НАТО, към този момент декларират доста ясна позиция да се причислят към този политически и защитителен съюз, тъй като знаят, че това е единствената опция да пазят териториалната целокупност. Смятам, че преди няколко месеца никой не предполагаше, че война в 21 век на територията на Европа, може да се случи.
Що се касае до политиката на предходното държавно управление и на настоящето тук би трябвало да отчетем, че имаше едно закъснение и липса на политически дейни решения за по-бързото привършване на интерконекторната връзка, която 12 години се построява през територията на страната от Комотини до Стара Загора. И това в действителност ни ограничаваше в годините обратно да получаваме непосредствено по тръбата азерски газ, който знаем, че е на много по-ниска цена. А азерският газ можеше да задоволява 1/3 от потреблението на газ за нашата стопанска система и семейства.
Сегашното държавно управление не направи нищо, с цел да проверява и направи проверка на бързината и скоростта, с която беше издигнат „ Турски поток “. Защото „ Турски поток “ ни направи доста по-зависими от Русия. И всички тези, които твърдяха, че „ Турски поток “ е една от политиките на действителната диверсификация, се оказа, че не е по този начин, тъй като когато едностранно се спря газа от Русия към България и се наруши договорът, вие видяхте, че ние нямаше по какъв начин да включим тази директна тръба, която минава през страната ни.
Първо би трябвало да се каже истината за „ Турски поток “, с цел да се реализира някаква диверсификация. В него са изхарчени над 3 милиарда лв.. Сегашното управление на „ Булгартрансгаз “, което осъществя този план, в предходното ръководство, през днешния ден продължава да е със същия състав. Не се откри институция, която фактически да потърси отговорност за неналичието на Пътната карта за „ Турски поток “, тъй като там може би има много информация за загубата на националните ползи и обслужването на непознати такива. Всички знаем, че „ Турски поток “ обслужва ползите на Русия и е финансиран от заемите на българското сдружение „ Булгартрансгаз “. Резервираният размер газ, който би трябвало да бъде транзитиран през тази тръба е от „ Газпром “ за години напред. Това значи, че за тази тръба можем да носим риска за неспособност през нея да минава съветски газ.
Вие бяхте посъветвали държавното управление и президента по отношение на Инициативата „ Три морета “, какво може да донесе тя и има ли смяна на политиката на България във връзка с нея?
Благодаря ви за този въпрос. Това е една опция, която от 2015 година бе чисто политическо обръщение от президентите на 12 страни от Прибалтика, Адриатика и Черно море, само че в последните 3-4 години ние знаем към този момент каква е интензивността за повече действеност и действителни дейности за по този начин наречената цифрова, транспортна и газова съгласуваност. България е играла основна роля. Ние имахме своето домакинство след Естонското председателство, а в този момент следва Латвийското в средата на юни. За огромно страдание никой не приказва за една самодейност, която ще даде сериозна, добавена стойност на кохезионната политика на страните от тези райони. Днес повече от всеки път стартира да се разяснява тематиката, че към Триморието би трябвало да бъдат приобщени и Украйна, и Гърция, с цел да може да се направи една същинска газова, транспортна и цифрова съгласуваност, което ще ограничи опцията за взаимозависимост от Русия. Ще можем към този момент по другите точки на вход на полутечен газ или на газ през всички тези построени инфраструктурни планове на територията на Европа и в допълнение, които ще се построяват да ограничим това което заявяват през днешния ден Европейска комисия, че до 2027 година ние би трябвало да не бъдем подвластни за газ и петрол от Русия. Това е нещо, което би трябвало да бъде приоритет за българското държавно управление. За огромно страдание никой от държавното управление към сегашния миг не приказва за тези неща. Ние ще се постараем от Евро-атлантическия център за сигурност да създадем една конференция в самото навечерие на латвийското председателство на Инициативата „ Три морета “, с цел да можем да дадем повече публичност. В тази конференция към този момент сме присъединили представители от бизнеса, които се занимават с транспортната и с газова съгласуваност. На конференциите, които бяха извършени от Атлантическия съвет на Съединени американски щати в Лондон и във Вашингтон се дискутираше и тематиката за свързаността сред България и Румъния през река Дунав. Аз съм уверен, че тези два моста, които имаме сега могат да бъдат увеличени през опцията с тези планове, които ще се осъществят през Триморието и ще може да защитим националните си ползи и да създадем повече благоприятни условия за прекосяване през Дунав. По този метод ще имаме повече благоприятни условия освен за бизнеса, само че и за всички хора, които желаят да пътуват. А в същото време това ще бъде част и от ограниченията, които би трябвало да извършва всяка една страна членка на НАТО, с цел да по този начин наречената съгласуваност при избрани обстановки.
Как ще коментирате вероятността за разширението на НАТО – Финландия и Швеция подадоха молби за участие, ще успее ли самодейността, Турция е срещу?
Много е значимо Путин да осъзнае какво аргументи на Русия с дейностите си, когато направи спора в Грузия, когато анексира Крим и в този момент когато предприе военните дейности по отношение на една суверенна страна каквато е Украйна. Защото в 70-годишната история нито Финландия, нито Швеция са считали да принадлежат към НАТО, само че в този момент когато към този момент имат евентуалните терзания за възможните налудничави планове за влизане в непозната територия и воденето на военни спорове, несъмнено, че всяка една страна и всички политици и обществото са доста повече загрижени за техния суверенитет и желаят да си подсигуряват сигурност. Убеден съм, че макар запасите сега от страна на Турция, дипломацията ще е тази, която ще почисти тези недоразумения. Но когато има предпочитание една страна да отбрани териториалната си целокупност и да принадлежи към един съюз от съюзнически сили, които могат да бъдат солидарни, изпълнявайки съответните си задължения. Смятам че сме длъжни като страна и страни членки на НАТО да подкрепим всички тези, които желаят да се причислят. Балтийският район става доста по-защитен от възможна външна интервенция и хибридни офанзиви, които Русия би могла да ползва.
Основното, което би трябвало да установяваме с тревога, е че Черно море ще бъде една от най-уязвимите зони на сигурност на НАТО. Румъния, която е наш комшия, Гърция и Турция също се държат извънредно съответно в тази рецесия, която имаме сега. Убеден съм също по този начин, че Черно море би трябвало да даде и да се отвори за доста повече интернационалните партньорства. Защото това, което прави Русия сега е ограничение опцията за интернационално партньорство в Черноморския район. Аз считам, че в този момент е моментът, когато можем да приказваме повече по тази тематика, защото Русия господства в района с военни, политически, стопански, търговски и енергийни запаси. Смятам, че тъкмо за това би трябвало да се търси още едно противопоставяне с сходните политики, които могат да бъдат осъществени през НАТО и Европейски Съюз.
Нужно ли е свикването на КСНС при президента за Северна Македония? По казусът има сякаш неясноти, продължава да има червени линии, по какъв начин бихте коментирали?
Аз бих посъветвал министър-председателя и държавното управление да прочетат доста деликатно Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност. Защото в този закон доста ясно е написано какви са компетентностите на министър-председателя с опцията да ръководи Съвета по сигурност към Министерски съвет, който е съвещателен и координиращ орган. Имахме Консултативен съвет по национална сигурност при президента Радев януари по тематиката с Република Северна Македония. На него имаше едно препотвърждение и цялостен консенсус от всички парламентарно показани сили и институциите. Смятам, че министър – ръководителят трябваше в месеците от януари до началото на май да свика най-малко веднъж, а за какво не и два пъти, съвета по сигурност към Министерски съвет по тематиката с Република Северна Македония. Защото в този съвет, знаем че е оперативното управление на страната и минава през изпълнителната власт респективно Министерски съвет и министър-председателя. Членове на този съвет по сигурност са министърът на вътрешните работи, на защитата, на външните работи, финансите, основният секретар на Министерство на вътрешните работи, всички представители на службите за сигурност в България. Забележете има и двама представители на президента на Р България категорично избрани от него с декрет. И в случай че има нужда президентът може да взе участие персонално, е записано в закона, а пък министър-председателя може да предложения ръководителя на Народното събрание, ръководителите на непрекъснати комисии на Народно събрание, народни представители, други министри и ръководители на други институции. Ако имахме дейности фактически, които трябваше да бъдат подхванати след Консултативния съвет по национална сигурност при президента Радев, в случай че имахме един или два сходни съвета по сигурност към Министерски съвет считам, че тогава към този момент министър председателят можеше да излезе и да каже ето имаме някакъв политически консенсус, изпълнили сме всички тези подхванати ограничения, които към този момент се осъществят и дават своя резултат и за това можем да внесем предложение в българския парламент за рухване ветото за Северна Македония. Нищо не беше направено в тази посока и нищо не постанова сега провеждането на КСНС, тъй като министър-председателят и изпълнителната власт нищо не са подхванали по тази тематика в границите на четири – пет месеца. Изпълнителната власт и министър-председателят би трябвало да понесат отговорността и да бъдат същински водачи. Днес повече от всеки път страната се нуждае от водачи, които могат да взимат основни решения за бъдещето на страната за сигурността и просперитета на района, само че това минава през доста усилена работа и понасянето на съответните отговорности.
Открита бе самолетната линия София-Скопие, имаше и други начинания, които бяха сложени на масата?
Винаги има съпътстващи мероприятия, които са по този начин наречения пиар за едно държавно управление. Аз доколкото знам тази въздушна линия към този момент не действа, нямало значителен интерес към нея и не дава никаква добавена стойност към развиването на стопанските системи на двете страни.
Можем да дадем за образец какво направи Гърция след Преспанското съглашение и дейната роля за реализиране на стопански резултати от стокообмена и вложенията, които направиха в Северна Македония. България сега за жалост е един не добър комшия на Северна Македония, с цялостната си политика през последните близо две години, тъй като след Българското председателство нищо действително не се случи, с цел да има някакъв напредък. Сега сега би трябвало да отчитаме някакви резултати, а ние не можем да го създадем, тъй като такива няма и нищо не се е трансформирало от КСНС през януари тази година.
А по какъв начин наподобява страната ни във външнополитически проект?
Правителството може би в самото начало на своето ръководство имаше предпочитание да бъде чут българският глас. Войната промени дневния ред на страната и във външнополитически проект. Тук, несъмнено, би трябвало да си напомним какви бяха обещанията единствено преди месец на премиера и на министрите и на парламентарните групи за военната поддръжка, която дадоха всички страни от Европейски Съюз, като се изключи България и Унгария, с цел да може Украйна да се отбранява и да се пази от агресора Русия. Но знаем, че във външнополитически проект министър председателят говореше и обещаваше, че това ще се случи. Когато се върна от Украйна след направеното селфи с президента на Украйна Зеленски, ние видяхме, че в Народното събрание обстановката беше радикално изменена и всяка една от политическите сили, които демонстрираха евроатлантическата си принадлежност, силата, отстояването на правилата за поддръжка за Украйна, видяхте, че 200 народни представители гласоподаваха едно решение, което беше съвсем излишно. То не даваше нищо, което очакваше Украйна и тъкмо това е отстъплението от мощния външнополитически глас, който трябваше да има страната ни с решенията, които взимат българските институции, политици и водачите, които трябваше да има в този развой.
Сега със Северна Македония мисля, че ще бъде второто отчаяние от държавното управление, тъй като това е една тематика, която те обещаваха, че ще има динамичен разговор и че ще се изчистят недоразуменията. Виждаме, че точката на борба сега е в най-ниското си равнище в последните 10 години, което значи, че не виждам по какъв начин в днешната обстановка ще може фактически министър председателят да извърши своите планове, декларирани обществено и пред интернационалните ни сътрудници. Виждаме, че той желае да мине през вид „ Б “, през КСНС при президента, с което той ще се освободи от тази си отговорност и съм уверен, че няма да се стигне и до внасянето в българския парламент на решение за рухване ветото за започване договарянията със Северна Македония.
Така, че министър председателят не сподели и не показва това водачество, което би трябвало да има един министър-председател. А и ние нямаме идентичното и мощно говорене на българските институции. Виждаме, че и президентът е много запазен към тематиката, нищо не се трансформира и не се случва във външнополитически проект, с цел да може България да бъде ценена като сътрудник и да знаем, че ние сме прогнозируем сътрудник, а в действителност се връщаме към вътрешнополитическите си несъгласия. Това което сега крепи държавното управление е конфигурацията, която сътвори тази коалиция от четири диаметрално противоположни партии. Правителство, което беше основано, с цел да разгражда един модел, за който споделя, че е бил корупционен и че е бил недемократичен през последните две години от ръководството на Борисов. Ние виждаме, че пет месеца имаме ръководство на Кирил Петков, в което няма нито една проверка на нито една политика, която да е удостоверила тези изказвания, които бяха в самото начало. Това считам, че ще бъде с доста огромен негатив за настоящето ръководство и държавното управление би трябвало да премисли доста добре политиката си в идните няколко седмици и месеци. Защото шестмесечният тайминг за едно държавно управление, за пускане на административни и законодателни промени, това са пакети, които към сегашния миг не сме ги видели. Виждаме, че няма никакъв законодателен пакет, който да е обвързван с съответни промени в даден бранш. Пропуснем ли първите шест месеца по-късно държавното управление стартира да върви надолу, никога няма да има тренд нагоре изключително при тази инфлация, която чакаме да бъде рекордна за последните 20 години в България.
Каква е вашата прогноза при тези червени линии и институционално опълчване ще успее ли това държавно управление да изкара мандата си? Социолозите дават, че държавното управление пада по рейтинг, а ГЕРБ го изпреварва в този миг, ще помогне ли на кабинета пакет за по-дългосрочни ограничения?
Преди дни се очакваше огромен митинг на хората от бизнеса, на синдикалните организации, на работодателски организации, служащи и чиновници, не се получи, тъй като един ден преди митинга имаше среща на министър-председателя с хората от бизнеса. Хората от бизнеса споделиха, че всички техни претенции са задоволени, което значи, че влизаме в спиралата и политиката на премиера Борисов през последните две – три години – „ всеки, който желае ще получи единствено и единствено, с цел да останем на власт ”. Но следствията за страната ще бъдат пагубни, тъй като това, което споделих и първоначално за цялостната смяна на структурата на приходната част на бюджета от акцизи, от Данък добавена стойност или мита, това значи, че в действителност ние ще имаме доста тежки последици за структурирането за бюджета за 2023 и 2024 година. В момента имаме една свръхпечалба от АЕЦ, чака се следващата година тя да бъде от пет милиарда, тези пари ще крепят обединението, тъй като това са пари, с които ще се задоволяват всички вероятни искания, които ще излизат през идните месеци. При всеки един признат бюджет има тригодишна прогноза и в нея държавното управление залага от 7 до 9 милиарда годишно, което също ще води до увеличение на разходната част, за сметка на приходната. С предстоящите пари от Плана за възобновяване и резистентност също ще има много благоприятни условия за облекчаване на потребностите на някои от бизнесите.
Разпределянето на финансовия запас по този метод, ще бъде с доста тежки последици за страната, през идващите години.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ