Интернет е прав за Ferrari F40
Нищо не може да ви приготви за чистата наслада от Ferrari F40. Интернет е прав. Това е нирвана за водача.
Размисли и пристрастености споделя BRIAN SILVESTRO от Road & Track.
Сред производителите на екзотични коли един остава висш: Ferrari. А измежду Фераритата един модел, съгласно интернет, стои над останалите: F40.
Флагманът на италианския авто производител от края на осемдесетте години на предишния век през последните 10 години се трансформира в пожеланото Ферари от домашните автомобилни запалянковци в Instagram, Фейсбук и всяка друга платформа за шерване на мисли, макар относително огромния брой създадени екземпляри и неналичието на 12-цилиндров мотор.
Пазарът на колекционерите стартира да го вижда. Това, което в миналото е било автомобил с ниска шестцифрена сума, в този момент се е трансформирало в многомилионна спекулация, а F40 заема мястото си измежду най-желаните Ферарита на всички времена.
Тъй като самият аз съм “ентусиаст от дивана ”, през последното десетилетие, когато пазарът на F40 бързо се разрасна, ми хрумна един въпрос: Струва ли си този автомобил всички тези пари?
Никога не съм харесвал изключително външния му тип, а съществуването на V8 вместо божествения V12 означаваше, че той в никакъв случай няма да може да издава същите звуци като някои в действителност елитни екзотики.
Освен това Ferrari създаде 1311 броя F40 – малко по множеството стандарти, само че доста по стандартите на флагманските Ferrar-таi. За съпоставяне, компанията е направила единствено 349 броя F50.
Повечето от тези подозрения изчезват, когато чуете F40 да се възпламенява за първи път. Това, предоставено ни от The Cultivated Collector, дилър на екзотични коли в Ню Канаан, Кънектикът, е образец от 1989 година от европейския пазар, без катализатори и с изпускателна система от Tubi.
При леден луфт 2,9-литровият мотор с две турбини звучи сурово и нефилтрирано, като нещо, което бихте чули сутринта на историческо събиране в Lime Rock Park. Той е гръмък, ръмжащ и несъмнено прилича спортен автомобил.
Докато това F40 се търкаляше постепенно по пода на дилърството и се качваше на асфалта, започнах да разбирам за какво то остава автомобил, заслужен за афиш в стаята на всеки автоентусиаст (независимо дали живеещ при мама остарял ерген, дали богат ерген, който може да си го разреши, дали образец в фамилната каторга, на който са му разрешили нещо като мъжки гардероб, където да си има колички бураго и тн, или опустошен автоентусиаст, който след следващия план е почукал на майчината врата и “старата го е присрещнала на прага ”, както споделя незабравимият Димчо Д).
Макар че предницата наподобява “глуповато ”, задната три четвърти част може би е най-хубавата от всички Ferrari, в миналото.
Изключително необятна и с съвършени пропорции, елементарно е да се изгубиш, гледайки гигантското завършено крило или оттатък мрежестото покритие – открита пътека непосредствено към двигателния отсек.
Погледът ви естествено отива надолу към 17-инчовите джанти Speedline с централно заключване, безупречно оразмерени и обути в гуми Pirelli с широчина над 30 сантиметра откъм гърба.
Бих могъл да виждам с часове, само че би трябвало да се кара. След като двигателното масло е достигнало температура, е време да се седна в спортните седалки от карбон-кевлар и да се закопчая благодарение на четириточковите защитни колани.
Минимализмът на спортния автомобил продължава и вътре, с арматурно табло, на което съвсем няма бутони и превключватели.
Пред вас е ситуиран четирикомпонентният клъстер с измервателни уреди, показващи скоростта, оборотите, температурата на охлаждащата течност и налягането на боост-а. След това, вдясно от вас, върху арматурното табло, има измервателни уреди за температурата на маслото, налягането на маслото и горивото.
Под тях се намират копчетата за скоростта на вентилатора и температурата в салона. Всичко, от което в миналото ще се нуждаете, и нищо повече. Воланът е безконечен, изчистен и лишен от всевъзможни бутони. Скоростната кутия е също толкоз елементарна, с dog – leg първа предавка.
Да караш който и да е автомобил за няколко милиона $ е страшничко, само че F40 е изненадващо търпелив при ниски скорости.
Вътре е шумно, да, само че съединителят е елементарен за калибриране за елементарен трафик от вида „ тръгни-спри “, макар че е един от най-твърдите педали на съединителя, които в миналото съм усещал в шосеен автомобил.
Кормилното ръководство и спирачките са без асистиране, само че в никакъв случай няма да ви се наложи да се оплаквате, тъй като F40 е много лек. Видимостта напред е безупречна и макар че извън автомобилът наподобява ултраширок, той е относително дребен по стандартите на актуалните коли, тъй че да се позиционирате в лентата си е много елементарно, в случай че знаете по какъв начин да настройките вярно страничните си огледала.
При скорост F40 оживява. Кормилното ръководство е безупречно, плътно, само че в никакъв случай не е натоварващо. Всяко придвижване на кормилото като че ли се предава на пътя и всяко малко несъвършенство на настилката доближава до върховете на пръстите ви.
Спирачките също показват зашеметяваща точност и надзор. След като ги употребявам, се чудя за какво някой лек автомобил се нуждае от спирачки с усилвател.
Въпреки че дългият, фино врязан скоростен лост може да наподобява внимателен, той изисква мускули, с цел да се включи всяка предавка. Бързото и уверено превключване на предавките се възнаграждава с чисти и плавни промени, както и със приемлив звук от щракане. Бавното и гладко превключване не е това, което F40 обича. Ако се колебаете, той ще ви отвърне с буксуване.
Монококът е впечатляващ и е направен от примес от въглеродни нишки, кевлар и стомана. Въпреки че първото напълно карбоново шаси ще се появи едвам няколко години по-късно в Jaguar XJR-15, комплицираното шаси на F40 е голяма стъпка в света на технологиите за пътни коли, като се има поради, че първият карбонов монокок се появява единствено шест години по-рано във Формула 1, под кожата на McLaren MP4/1.
Шасито се усеща като твърдо и сензитивно, само че не жертва ръководството на возията и каросерията върху не толкоз съвършен асфалт. То също по този начин убива всяка вяра за изолирано преживяване при шофиране.
Чувате всяко камъче, изхвърлено от гумите, всяка цепнатина по пътя, без изключение. Когато завивате по остри бордюри или алеи, можете даже да чуете по какъв начин рамата скърца, до момента в който се съпротивлява на усукването. Това е очарователно увещание, че 1) F40 в действителност е праволинеен и 2) този автомобил е на съвсем 35 години.
Двигателят е друго увещание за отминалите години. С кодово име F120A този V8 е може би най-великият образец за турбопълнене от остарялата школа, даже спрямо други икони с наложително пълнене, които съм карал, като R34 Nissan Skyline GT-R и Renault 5 Turbo II.
Под 4500 об/мин 2,9-литровият мотор е на границата на летаргията, като изпълва купето с невъзмутим, железен вопъл, когато се наведете към педала на газта. Нещата се развиват бързо, щом се появи форсиране, което трансформира изпускателната нотка в самоуверен, безреден плач, който прониква в ушите и вибрира в мозъка ви.
Заедно с шума се появява и брутална двигателна сила, която изстрелва автомобила напред като стрела от лък. Когато е бил нов, F40 е развивал 478 к.с. и 576 Нм въртящ миг, а в този момент чувството е, че развива най-малко толкоз.
Тягата не стопира, до момента в който не свършат оборотите, и единственото, което би трябвало да извършите, с цел да продължите да спринтирате напред, е да прехвърлите скоростния лост на идната предавка.
Начинът, по който F40 обезпечава мощ и скорост, в комбиниране с дългите предавки, разрешава елементарно да се разбере за какво от Car and Driver съумяват да го докарат до 317 км/ч на равно. Но даже и с всички тези благоприятни условия, този автомобил в никакъв случай не е заплашителен.
Тъй като всички контролни уреди дават толкоз доста противоположна информация на седалката на лидера, в никакъв случай не се чувствате претрупани или уплашени, даже когато сте покрай границата на сцеплението. F40 остава удивителен и занимателен, дръзновен и трогателен в света на по-новите суперавтомобили, които са изолирани и лишени от връзка.
Терминът „ необработен “ нормално се употребява прекомерно постоянно в този отрасъл, само че той е уместно изложение за F40. Това е автомобилно наслаждение, дестилирано в чиста, необработена форма. F40 заобикаля всякаква визия за комфорт, с цел да доближи до рядко налично равнище на непрекъсната противоположна връзка и задоволство, каквито в никакъв случай до момента не съм изпитвал в пътен автомобил.
Няма радио, няма килими, няма нищо от зареждането. Само волан, педали и скоростна кутия. Всеки аспект е съгласуван да обезпечи несравнимо преживяване на скоростта, което води до висцерално чувство за чиста наслада.
И това се реализира, без автомобилът да е прекомерно сложен или разочароващ за ръководство при скорости, по-ниски от свръхзвуковите.
F40 без подозрение е един от най-великите коли, които в миналото съм карал и евентуално в миналото ще карам. Той несъмнено си заслужава милионите, които хората са подготвени да платят през днешния ден, и ще си заслужава още доста милиони, които хората ще платят в бъдеще. Справедлива цена за шофиране на нирвана.
