Нишан Джингозян - един варненец, който помага на хиляди българи в Лондон |
Нишан Джингозян е роден във Варна, само че към този момент повече от 20 години живее в Лондон. Завършил е Техническия университет в морската столица и Кингстън унивърсити в Лондон. В момента работи за две районни кметства в Лондон – в Брент и Енфийлд. Основната част от работата му е обвързвана с интеграцията на малцинствени общности в английското общество. А едно от малцинствата, които за жалост се приспособяват най-трудно в мегаполиса се оказват българите.
Ето диалога ни с него:
- Г-н Джингозян, българската общественост бе разпозната от кмета на Лондон, господин Садик Хан като една от шестте предпочитани общности в английската столица. Какво наложи това?
- Причините са сложни, само че са свързани главно със затруден достъп до услугите предоставяни от локалните кметства в Лондон, Националната здравна работа на Англия, както и други институции. В последните няколко години редица кметства в Лондон, основаха стратегии за подкрепяне на българската общественост и като цяло общностите от Източна Европа. Кметство Брент, Енфийлд и Хароу имат стратегии за обществена интеграция на общности избрани като hard-to-reach или общности, които изпитват избрани усложнения в процеса на интеграция. Българската общественост е една от тези предпочитани общности. В момента кметство Харингей също стартира създаването на аналогична стратегия. На територията на това кметство живеят огромен брой българи.
- Вие ръководите стратегия в Северен Лондон, която е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Англия и кметство Енфийлд. Какво съставлява тя? Как подкрепя българската общественост?
- Програмата е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Англия и кметство Енфийлд, само че преди няколко месеца получихме и финансиране от Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group (NCL CCG), както и от още няколко други организации. Подпомагаме предпочитани за Министерството на вътрешните работи на Англия, Здравната работа на Англия и кмество Енфийлд общности. Българската общественост е една от тях. Това е неповторима по своята същина стратегия. 24 учебни заведения в Едмънтън, Северен Лондон и 15 партньорски организации се включиха в този план. Не бих могъл да изброя всичките, само че е належащо да загатна най-малко няколко от тях: Settled, the Work Rights Centre, Healthwatch Enfield, the Metropolitan Police, Enfield Council, Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group, Посолство на Република България в Лондон, както и доста други.
Предлагаме извънредно необятен кръг от услуги и поддръжка на българската общественост в тази част на Лондон. От имиграционни услуги до самостоятелна консултация с психолог. Работим интензивно с 24 учебни заведения в Енфийлд, в които учат над 8000 деца. Голяма част от тях са от България. По тази стратегия интензивно работим и с NHS – Националната здравна работа на Англия. Епидемията от Covid-19 имаше голямо отражение върху българската общественост. Разработили сме специфична стратегия съответно за българите в Енфийлд.
16 000 индивида в тази част на Лондон не са регистрирани с персонален доктор. Една доста огромна част от тях са от България. Достъп до услугите предоставяни от Националната здравна работа и имунизация против Covid-19, са едни от целите ни.
- Българската ромска общественост в Лондон ли се интегрира най-трудно и вършиме ли целенасочени старания тъкмо към тези наши сънародници?
- Не бих споделил, че българската ромска общественост в Лондон се интегрира най-трудно, само че ромската общественост в Лондон е също една от предпочитаните общности за работа. Кметство Енфийлд сътвори GRT Board (Gypsy, Roma, Travellers). Това е работна група към кметството, в която вземам участие с присъединяване на представители на кметството, полицията и партньорски организации. Основната цел на тази работна група е създаването на дълготрайна тактика за работа с тази общественост и несъмнено по-бърза и ефикасна интеграция в обществото тук.
- Ангажиран сте и с акция на Националната здравна работа на Англия, ориентирана към имунизацията на българската общественост. Защо сънародниците ни освен у нас, само че и в Лондон не желаят да се имунизират? Как смятате да ги убедите, че няма да ги чипират и наблюдават, а че по този метод се избавят животи?
- Аз съм член на Patient and Public Engagement and Equality Committee, North Central London Clinical Commissioning Group. Това е организация, която сплотява 5 кметства в Северен и Централен Лондон и над 220 клиники и персонални лекари в тази част на Лондон. Ваксинация против Covid-19 е главен приоритет за нас и съм благополучен да заявя, че до началото на октомври над 49 милиона във Англия са имунизирани с първата доза. Малко над 45 милиона са получили и двете дози. Всъщност това е най-голямата имунизационна акция в историята на Обединеното кралство. Аз считам, че това са отлични резултати и се дължат както и на сполучливата акция, по този начин и на това, че обществото тук има по-големи съпротивителни сили против лавината от подправени вести, което е за жалост световен феномен.
От 300 общности в Лондон, българската общественост е на едно от последните места по имунизация. През последните месеци, Националната здравна работа на Англия стартира масирана рекламна акция на български език. Бих желал да подчертая, че Англия е родината на може би най-хубавите проучвателен центрове, както и университети в света, които работят в региона на публичното здраве, микробиология и инфекциозни болести. Немислимо е това, което се случи в България – да се дава платформа в средствата за всеобща информация на хора, които отхвърлят научни данни и безусловно саботират акцията в България.
- Вие ръководите и the Eastern European Forum. Каква организация е това?
- Идеята за основаването на тази платформа породи преди към 4 години. Тогава ръководех стратегия в кметство Брент и една от дилемите, която си бяхме сложили бе да създадем неофициална платформа на организации, които съставляват жителите на Европейски Съюз и главно тези от Източна Европа. В момента над 50 организации, депутати, общински съветници, 6 кметства в Лондон, съвсем 30 учебни заведения и доста други са в мейлинг листата ни. Работим интензивно с огромна част от тях. Имаме и българска организация – Български център за обществена интеграция и просвета. Това е дребна организация в Енфийлд, в която и аз имам интензивно присъединяване.
- Професионалният Ви живот е в огромна степен обвързван с България. Какво е належащо е да направи България с цел да работи интензивно с огромните български общности в чужбина?
- Аз неведнъж съм заявявал, че България се нуждае от съответна на времето си Национална тактика за работа с огромните новосформирани български общности в чужбина. Според данни на Министерство на външните работи над 2,5 милиона жители на България живеят в чужбина. 300 000 от тях са във Англия. Демографската рецесия в България е голямо предизвикателство, само че и опция за нас. Ние имаме 2,5 милиона посланици на България по света. Това са българи, които приказват най-малко два езика, огромна част от тях са добре интегрирани в страните, в които живеят. Десетки хиляди българи са приключили едни от топ-университетите в Европа. Работят в огромни компании, държавни структури. Това е народен капитал. Трябва да се научим да виждаме полу-пълната чаша, а не полу-празната!
- Какво ще пожелаете на читателите ни?
- Животът в Лондон ме научи да преследвам задачите си настойчиво, редовно и методично. Бих желал да им пожелая на първо място здраве и религия в личните им сили. Няма невъзможни неща!
Ето диалога ни с него:
- Г-н Джингозян, българската общественост бе разпозната от кмета на Лондон, господин Садик Хан като една от шестте предпочитани общности в английската столица. Какво наложи това?
- Причините са сложни, само че са свързани главно със затруден достъп до услугите предоставяни от локалните кметства в Лондон, Националната здравна работа на Англия, както и други институции. В последните няколко години редица кметства в Лондон, основаха стратегии за подкрепяне на българската общественост и като цяло общностите от Източна Европа. Кметство Брент, Енфийлд и Хароу имат стратегии за обществена интеграция на общности избрани като hard-to-reach или общности, които изпитват избрани усложнения в процеса на интеграция. Българската общественост е една от тези предпочитани общности. В момента кметство Харингей също стартира създаването на аналогична стратегия. На територията на това кметство живеят огромен брой българи.
- Вие ръководите стратегия в Северен Лондон, която е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Англия и кметство Енфийлд. Какво съставлява тя? Как подкрепя българската общественост?
- Програмата е финансирана от Министерството на вътрешните работи на Англия и кметство Енфийлд, само че преди няколко месеца получихме и финансиране от Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group (NCL CCG), както и от още няколко други организации. Подпомагаме предпочитани за Министерството на вътрешните работи на Англия, Здравната работа на Англия и кмество Енфийлд общности. Българската общественост е една от тях. Това е неповторима по своята същина стратегия. 24 учебни заведения в Едмънтън, Северен Лондон и 15 партньорски организации се включиха в този план. Не бих могъл да изброя всичките, само че е належащо да загатна най-малко няколко от тях: Settled, the Work Rights Centre, Healthwatch Enfield, the Metropolitan Police, Enfield Council, Public Health, North Central London Clinical Commissioning Group, Посолство на Република България в Лондон, както и доста други.
Предлагаме извънредно необятен кръг от услуги и поддръжка на българската общественост в тази част на Лондон. От имиграционни услуги до самостоятелна консултация с психолог. Работим интензивно с 24 учебни заведения в Енфийлд, в които учат над 8000 деца. Голяма част от тях са от България. По тази стратегия интензивно работим и с NHS – Националната здравна работа на Англия. Епидемията от Covid-19 имаше голямо отражение върху българската общественост. Разработили сме специфична стратегия съответно за българите в Енфийлд.
16 000 индивида в тази част на Лондон не са регистрирани с персонален доктор. Една доста огромна част от тях са от България. Достъп до услугите предоставяни от Националната здравна работа и имунизация против Covid-19, са едни от целите ни.
- Българската ромска общественост в Лондон ли се интегрира най-трудно и вършиме ли целенасочени старания тъкмо към тези наши сънародници?
- Не бих споделил, че българската ромска общественост в Лондон се интегрира най-трудно, само че ромската общественост в Лондон е също една от предпочитаните общности за работа. Кметство Енфийлд сътвори GRT Board (Gypsy, Roma, Travellers). Това е работна група към кметството, в която вземам участие с присъединяване на представители на кметството, полицията и партньорски организации. Основната цел на тази работна група е създаването на дълготрайна тактика за работа с тази общественост и несъмнено по-бърза и ефикасна интеграция в обществото тук.
- Ангажиран сте и с акция на Националната здравна работа на Англия, ориентирана към имунизацията на българската общественост. Защо сънародниците ни освен у нас, само че и в Лондон не желаят да се имунизират? Как смятате да ги убедите, че няма да ги чипират и наблюдават, а че по този метод се избавят животи?
- Аз съм член на Patient and Public Engagement and Equality Committee, North Central London Clinical Commissioning Group. Това е организация, която сплотява 5 кметства в Северен и Централен Лондон и над 220 клиники и персонални лекари в тази част на Лондон. Ваксинация против Covid-19 е главен приоритет за нас и съм благополучен да заявя, че до началото на октомври над 49 милиона във Англия са имунизирани с първата доза. Малко над 45 милиона са получили и двете дози. Всъщност това е най-голямата имунизационна акция в историята на Обединеното кралство. Аз считам, че това са отлични резултати и се дължат както и на сполучливата акция, по този начин и на това, че обществото тук има по-големи съпротивителни сили против лавината от подправени вести, което е за жалост световен феномен.
От 300 общности в Лондон, българската общественост е на едно от последните места по имунизация. През последните месеци, Националната здравна работа на Англия стартира масирана рекламна акция на български език. Бих желал да подчертая, че Англия е родината на може би най-хубавите проучвателен центрове, както и университети в света, които работят в региона на публичното здраве, микробиология и инфекциозни болести. Немислимо е това, което се случи в България – да се дава платформа в средствата за всеобща информация на хора, които отхвърлят научни данни и безусловно саботират акцията в България.
- Вие ръководите и the Eastern European Forum. Каква организация е това?
- Идеята за основаването на тази платформа породи преди към 4 години. Тогава ръководех стратегия в кметство Брент и една от дилемите, която си бяхме сложили бе да създадем неофициална платформа на организации, които съставляват жителите на Европейски Съюз и главно тези от Източна Европа. В момента над 50 организации, депутати, общински съветници, 6 кметства в Лондон, съвсем 30 учебни заведения и доста други са в мейлинг листата ни. Работим интензивно с огромна част от тях. Имаме и българска организация – Български център за обществена интеграция и просвета. Това е дребна организация в Енфийлд, в която и аз имам интензивно присъединяване.
- Професионалният Ви живот е в огромна степен обвързван с България. Какво е належащо е да направи България с цел да работи интензивно с огромните български общности в чужбина?
- Аз неведнъж съм заявявал, че България се нуждае от съответна на времето си Национална тактика за работа с огромните новосформирани български общности в чужбина. Според данни на Министерство на външните работи над 2,5 милиона жители на България живеят в чужбина. 300 000 от тях са във Англия. Демографската рецесия в България е голямо предизвикателство, само че и опция за нас. Ние имаме 2,5 милиона посланици на България по света. Това са българи, които приказват най-малко два езика, огромна част от тях са добре интегрирани в страните, в които живеят. Десетки хиляди българи са приключили едни от топ-университетите в Европа. Работят в огромни компании, държавни структури. Това е народен капитал. Трябва да се научим да виждаме полу-пълната чаша, а не полу-празната!
- Какво ще пожелаете на читателите ни?
- Животът в Лондон ме научи да преследвам задачите си настойчиво, редовно и методично. Бих желал да им пожелая на първо място здраве и религия в личните им сили. Няма невъзможни неща!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ