Съдбата на един от най-старите градове – Ниневия
Ниневия (в сегашен Ирак) е един от най-старите и най-велики градове от древността. Районът е заселен още през 6000 г.пр.н.е. и до 3000 г.пр.н.е. се трансформира във значим набожен център, където се почитала богинята Ищар. Ранният град (и едни от първите сгради) са издигнати погрешно и понесли вреди от редица трусове. Едно от тези бедствия унищожава първия храм на Ищар, който е построен отначало през 2260 г.пр.н.е. от акадския цар Манищушу.
По-късно амореите обитават мястото и един от техните царе – Шамши-Адад I оказва помощ за възобновяване на храма и оставя след себе си мемоари, описващи идващите му строителни планове. Цар Шалманесер I построява замък и храм в Ниневия и се счита, че е виновен за построяването на първите стени към селището.
Ниневия нараства трагично по мярка, великолепие и популярност, изключително по време на ръководството на цар Сенахериб, който афишира града за столица на Асирия. Сенахериб бил наследник на цар Саргон II, който бил погубен при борба (смърт, която се смятала за позорна, защото се вярвало, че по този метод индивидът е осъден от боговете поради греховете му) и Сенахериб желал да се разграничи от татко си. Затова той изоставя столицата на татко си – Дур-Шарукин и афишира Ниневия за своя столица още при започване на ръководството си.
Всичко, което можело да се реалокира от Дур-Шарукин, било пренесено в Ниневия. Сенахериб построява големи стени към града с 15 врати, основал публични паркове и градини, акведукти, напоителни канали и доста уголемява и усъвършенства структурата на Ниневия. Неговият замък имал 80 пространства и Сенахариб го нарекъл „ замък без конкуренция “ – същите думи, които татко му Саргон II употребявал, с цел да опише своя замък в Дур-Шарукин. Някои историци имат вяра, че Висящите градини в действителност били ситуирани в Ниневия и че са били построени по време на ръководството на Сенахериб.
След Сенахериб на трона се възкачва синът му Есархадон, който продължава строителните планове на татко си. Когато той умира, неговата майка Закуту цари за малко, преди да остави ръководството в ръцете на сина си Ашурбанипал. По време на ръководството на Ашурбанипал е повдигнат нов замък и царят стартира развой на събиране и каталогизиране на всички писмени творби в Месопотамия. Резултатът от напъните му е известната Библиотека на Ашурбанипал, в която се съдържали над 30 000 изписани плочи и папируси.
Есархадон
Ашурбанипал декорира двореца с големи и комплицирани релефни картини, а публичните градини се уголемяват и усъвършенстват – усъвършенствания, които в допълнение укрепват репутацията на Ниневия като град с изключителна хубост и просвета. Любовта му към познания и ползата му към писмеността притеглят в Ниневия учени и писатели, а стабилността на ръководството му разрешава развиването на изкуствата, науките и архитектурните нововъведения.
През 627 г.пр.н.е Ашурбанипал умира и неговите синове стартират разногласия за наследяването на трона. По това време Асирия е толкоз огромна, че поддържането ѝ единна била съвсем невероятно. Някои региони се опитвали да се освободят от години и видели своя късмет в създалата се обстановка. Военни набези от перси, вавилонци, мидийци и скити, почнали през 625 г.пр.н.е, от ден на ден отслабвали империята. През 612 г.пр.н.е Ниневия е изгорена от съюзническата войска на персите, вавилонците и мидийците, които по-късно разделят района между тях. Областта е едва обитаема и античните руини били заровени в земята.
Ашурбанипал
През 627 г.пр.н.е стартира Битката при Ниневия, а след нея районът пада под византийски надзор. Докато другите велики градове на Месопотамия били разпознавани по руините им, от Ниневия нямало и диря. Градът остава заровен подземен до 1846 година, когато е открит от археолога Остин Хенри Лейърд. Последвалите разкопки на археолози като Кембъл Томпсън и Джордж Смит разкриват великолепието на тогавашния популярен град. През 90-те години обектът е разграбен и редица добре непокътнати панели са разрушени и откраднати, а по-късно продадени на пазара като антики.
Днес Ниневия е изправен пред заплаха поради повишаването на предградията на Мосул и е развален от актове на вандализъм. През 2010 година Global Heritage Fund слага руините на Ниневия в листата с топ 12 застрашени обекти. Някога обаче, Ниневия е бил измежду най-великите градове на Месопотамия и няма подозрение, че Сенахериб и царете, които са изграждали града преди и след него, са вярвали, че славата на Ниневия ще продължи постоянно.
