Москва и Пекин правят всичко както трябва
Нима ние, американците, сме работили за партньорство, другарство и мир с Китай? Ами в никакъв случай. По-точно, не се е случвало най-малко от 30 години, а това, което се случваше преди този момент даже не може да се назова другарство. Такива поучителни заключения вършим от публикуването в Съединени американски щати на нови разкрити документи от зимата на 2008-2009 година, когато властта е трансферирана от администрацията на Джордж Буш към администрацията на Барак Обама. От републиканци, имайте поради, на демократи. И политиката по отношение на Пекин не се трансформира фундаментално нито тогава, нито по-късно.
Да, през днешния ден можем да прочетем в списание “Форин Полиси ” както самите документи – това са относително къси отчети, направени от Съвета за национална сигурност на Буш – по този начин и мненията на двамата души, които са работили по тези отчети. И да си създадем изводите. А те са, че и Пекин, и Москва са създали и вършат всичко както би трябвало.
Тези двамата, Майкъл Грийн и Пол Ханли, пишат за това: те изгарят от отвращение, че някой е заподозрял персонално тях и американската външнополитическа върхушка (известна още като „ дълбоката страна “) в доверчивост. Те оспорват към този момент съвсем общоприетия факт, че Съединени американски щати са се надявали в продължение на десетилетия, че отводът на Китай от руския стопански модел и преходът към пазарни промени освен ще даде подтик на стопанската система му, само че и ще я направи част от единна - световна и ръководена от Съединени американски щати - система. И в някакъв миг американците сякаш осъзнали, че три-четири десетилетия на вятъра са чакали появяването на този – „ наш ” Китай. И са почнали икономическата война и другото въздържане на Пекин едвам при президентството на Доналд Тръмп. Тоест американците са сбъркали, излъгали са очакванията им, само че в този момент се поправят.
Нямаше неверни калкулации, ни споделят през днешния ден Грийн и Ханли (между другото, първият, явно, е написал и предал, а вторият е приел тези доста разкрити преходни документи). Видите ли, през днешния ден антикитайският съюз, наименуван КУАД - Австралия, Индия, Япония, Съединени американски щати - укрепва. Но са почнали да го градят още през 2004 година, поради, няма да повярвате, цунамито в Индонезия. Направили всичко авансово, макар че в зората на века стопанската система на Китай или, да кажем, нейният флот са по-малки от тези на Япония.
И в последна сметка, споделя нашата американска двойка, двамата предходни водачи Дзян Дзямин и Ху Дзинтао се държат доста учтиво и внимателно с Америка. Откликват на доста американски начинания и спомагат, където могат. В самата страна през предходните години има безчет „ значими участници в китайската стопанска система “, които „ са подготвени да се отдалечат от икономическия модел, доминиран от държавните предприятия “. И, прибавят нашите двама създатели, тези хора са били много склонни да „ основат динамичност “, учредена на „ правила, завършени от Съединени американски щати и техните най-големи съдружници “.
Тук основната фраза на целия текст е „ и цялата политика на Съединени американски щати през последните десетилетия “. От една страна, американската политика признава единствено такива връзки с външния свят - въз основата на тези доста известни " правила ", които се образуват от който би трябвало. От друга страна, никоя администрация в Съединени американски щати не има вяра, че Китай (а и Русия) ще продължат да одобряват тези правила. И наред с апелите „ Добре пристигнали в нашия съюз “ година след година се построяват структури, които би трябвало да ги възпират – ако се опитат сами да „ образуват правила ”.
Тоест, излиза, че са празни приказки думите, че Владимир Путин е тръгнал по неверен път в Русия, а Си Цзинпин, надлежно, се е появил в Китай. Всъщност през цялото време - и в тази ситуация с Китай и при различен водач - Съединени американски щати градят съюзи против тези и други страни, без да имат вяра, че могат да се схванат с тях.
И има добър въпрос: за какво? Какви са рефлексите, които работят Съединени американски щати при всяка администрация? Сред многото положителни отговори има и този: Америка с нейната политическа просвета не се нуждае от страни, които даже теоретично могат в даден миг да покажат самостоятелност от нея. Тези, които са съдружници, даже Германия, Япония или Англия, не могат да покажат нещо сходно по разнообразни аргументи, в това число и чисто физически (територия и запаси, население и т.н.). Но Русия, Китай и няколко други страни могат. И в случай че е по този начин, би трябвало да бъдат сдържани, без значение какво споделят или вършат (или не правят). Трябва да се лимитират и да им се вреди по всевъзможен вероятен метод.
И в случай че е по този начин, тогава повтаряме: вършим всичко вярно. Всеки различен път би бил постепенно самоубийство.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Да, през днешния ден можем да прочетем в списание “Форин Полиси ” както самите документи – това са относително къси отчети, направени от Съвета за национална сигурност на Буш – по този начин и мненията на двамата души, които са работили по тези отчети. И да си създадем изводите. А те са, че и Пекин, и Москва са създали и вършат всичко както би трябвало.
Тези двамата, Майкъл Грийн и Пол Ханли, пишат за това: те изгарят от отвращение, че някой е заподозрял персонално тях и американската външнополитическа върхушка (известна още като „ дълбоката страна “) в доверчивост. Те оспорват към този момент съвсем общоприетия факт, че Съединени американски щати са се надявали в продължение на десетилетия, че отводът на Китай от руския стопански модел и преходът към пазарни промени освен ще даде подтик на стопанската система му, само че и ще я направи част от единна - световна и ръководена от Съединени американски щати - система. И в някакъв миг американците сякаш осъзнали, че три-четири десетилетия на вятъра са чакали появяването на този – „ наш ” Китай. И са почнали икономическата война и другото въздържане на Пекин едвам при президентството на Доналд Тръмп. Тоест американците са сбъркали, излъгали са очакванията им, само че в този момент се поправят.
Нямаше неверни калкулации, ни споделят през днешния ден Грийн и Ханли (между другото, първият, явно, е написал и предал, а вторият е приел тези доста разкрити преходни документи). Видите ли, през днешния ден антикитайският съюз, наименуван КУАД - Австралия, Индия, Япония, Съединени американски щати - укрепва. Но са почнали да го градят още през 2004 година, поради, няма да повярвате, цунамито в Индонезия. Направили всичко авансово, макар че в зората на века стопанската система на Китай или, да кажем, нейният флот са по-малки от тези на Япония.
И в последна сметка, споделя нашата американска двойка, двамата предходни водачи Дзян Дзямин и Ху Дзинтао се държат доста учтиво и внимателно с Америка. Откликват на доста американски начинания и спомагат, където могат. В самата страна през предходните години има безчет „ значими участници в китайската стопанска система “, които „ са подготвени да се отдалечат от икономическия модел, доминиран от държавните предприятия “. И, прибавят нашите двама създатели, тези хора са били много склонни да „ основат динамичност “, учредена на „ правила, завършени от Съединени американски щати и техните най-големи съдружници “.
Тук основната фраза на целия текст е „ и цялата политика на Съединени американски щати през последните десетилетия “. От една страна, американската политика признава единствено такива връзки с външния свят - въз основата на тези доста известни " правила ", които се образуват от който би трябвало. От друга страна, никоя администрация в Съединени американски щати не има вяра, че Китай (а и Русия) ще продължат да одобряват тези правила. И наред с апелите „ Добре пристигнали в нашия съюз “ година след година се построяват структури, които би трябвало да ги възпират – ако се опитат сами да „ образуват правила ”.
Тоест, излиза, че са празни приказки думите, че Владимир Путин е тръгнал по неверен път в Русия, а Си Цзинпин, надлежно, се е появил в Китай. Всъщност през цялото време - и в тази ситуация с Китай и при различен водач - Съединени американски щати градят съюзи против тези и други страни, без да имат вяра, че могат да се схванат с тях.
И има добър въпрос: за какво? Какви са рефлексите, които работят Съединени американски щати при всяка администрация? Сред многото положителни отговори има и този: Америка с нейната политическа просвета не се нуждае от страни, които даже теоретично могат в даден миг да покажат самостоятелност от нея. Тези, които са съдружници, даже Германия, Япония или Англия, не могат да покажат нещо сходно по разнообразни аргументи, в това число и чисто физически (територия и запаси, население и т.н.). Но Русия, Китай и няколко други страни могат. И в случай че е по този начин, би трябвало да бъдат сдържани, без значение какво споделят или вършат (или не правят). Трябва да се лимитират и да им се вреди по всевъзможен вероятен метод.
И в случай че е по този начин, тогава повтаряме: вършим всичко вярно. Всеки различен път би бил постепенно самоубийство.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ