Никулден им е 15 септември. На родителите и на учениците

Никулден им е 15 септември. На родителите и на учениците от прогимназията и гимназията. Готвят се за днешния понеделник като за празник. Вадят раници, учебници, гуменки, спортни екипи. Само дето букети няма да има. Целият насъбран стрес през последния близо месец и половина избива през приготовленията за връщането в клас. През този интервал опълчването бе издигнато до невиждани висоти - спориха родители и ръководещи, министри с министри, възпитаници с родители. Конфронтацията им всъщност обаче не бе обвързвана с КОВИД-кризата, нито с адекватността на ограниченията, нито с съответно управническо решение. Тестове, зелени документи и % имунизирани бяха единствено съответният, лекомислен мотив за митингите, полемиките и петициите.

Днешният " празник " би трябвало да се приема като част от оцеляващия през годините блян на българите за обучение. Обучението към момента ги вълнува и взема превес над желанието да се трансферира грижата за децата на институцията, наречена учебно заведение. Наред с неналичието на религия в учебници, в образователни стратегии и способи на преподаване, българинът продължава да се уповава на просветата като на метод да се излезе от блатото, да се откри път към благополучието.

Или най-малко би трябвало да се напънем да повярваме в тази теза, тъй като другояче вяра за децата няма. В противоположен случай няма късмет нито за тях, нито за България. С вирус или без вирус, в случай че родителите не възпитат предпочитание за образование у децата си, в случай че самите деца не учат и не поставят старания във всевъзможни комфортни и неуместни обстановки, всичко е обречено. КОВИД-кризата просто извади на бял свят нелицеприятни истини, които доста хора не могат и не желаят да одобряват. Само че тя рано или късно ще премине и тогава няма да има опрощение за подценените проблеми на образованието.