Топ 6 на фейк новините за еврото
Вече 12 дни България е в еврозоната. И колкото и властта да пробва да показа огромната смяна като плавна и безпроблемна, не всичко вървеше без спънки. Но не беше и апокалипсис.
Появиха се и героите на новото време - касиерите. Тези в магазините бяха на първа линия още на втория ден от новата година, а тези в банките застъпиха на 5 януари. Основно те обраха гражданското неодобрение от механически неуредици, софтуерни гафове, неверно изписани цени и др.
Народът дебнеше като хрътка за неуредиците и - къде заслужено, къде не - изливаше гнева си във Facebook. Така формалната и тествана информация се давеше във фалшив вести и откровени операции.
Factcheck.bg обобщава най-често популяризираните легенди и заблуди, свързани с прехода към еврото. И изяснява аргументирано за какво това са злонамерени изказвания на хора и политически организации, които сеят антиевро настроения и се надяват на противоположен завой към лв..
Събират се данни за това какъв брой хора желаят да им се връща ресто в левове и в случай че те са болшинство, левът остава
Дезинформацията циркулира в обществените мрежи, само че подобен самобитен референдум не се организира. Законът за въвеждане на еврото е безапелационен, след 1 февруари то остава единственото законово платежно средство, а българският лев ще може да се обменя по закрепен курс, само че няма да може да се употребява за разплащания. Процесът по влизане в еврозоната е необратим.
Българските евростотинки са подправени, тъй като залепват на магнит
Твърдението, че българските евростотинки са подправени, тъй като някои от тях „ залепват на магнит “, е погрешно. В интернет страницата си ЕЦБ разказва състава на всички евромонети, който е наложителен и за българските, защото те се секат по универсални механически стандарти: монетите от 1, 2 и 5 цента са направени върху стомана с медно покритие и могат да се притеглят от магнит; монетите от 10, 20 и 50 цента съставляват сплав от мед, алуминий, цинк и калай, която не се притегля от магнити; монетите от 1 и 2 евро са биметални, тъй като се състоят от два типа метали - никел и мед, т.е. централната им част може леко да реагира на магнит.
Това техническо стандартизиране се ползва за всички евромонети без значение от страната на емисия, в това число за българските.
Появиха се и героите на новото време - касиерите. Тези в магазините бяха на първа линия още на втория ден от новата година, а тези в банките застъпиха на 5 януари. Основно те обраха гражданското неодобрение от механически неуредици, софтуерни гафове, неверно изписани цени и др.
Народът дебнеше като хрътка за неуредиците и - къде заслужено, къде не - изливаше гнева си във Facebook. Така формалната и тествана информация се давеше във фалшив вести и откровени операции.
Factcheck.bg обобщава най-често популяризираните легенди и заблуди, свързани с прехода към еврото. И изяснява аргументирано за какво това са злонамерени изказвания на хора и политически организации, които сеят антиевро настроения и се надяват на противоположен завой към лв..
Събират се данни за това какъв брой хора желаят да им се връща ресто в левове и в случай че те са болшинство, левът остава
Дезинформацията циркулира в обществените мрежи, само че подобен самобитен референдум не се организира. Законът за въвеждане на еврото е безапелационен, след 1 февруари то остава единственото законово платежно средство, а българският лев ще може да се обменя по закрепен курс, само че няма да може да се употребява за разплащания. Процесът по влизане в еврозоната е необратим.
Българските евростотинки са подправени, тъй като залепват на магнит
Твърдението, че българските евростотинки са подправени, тъй като някои от тях „ залепват на магнит “, е погрешно. В интернет страницата си ЕЦБ разказва състава на всички евромонети, който е наложителен и за българските, защото те се секат по универсални механически стандарти: монетите от 1, 2 и 5 цента са направени върху стомана с медно покритие и могат да се притеглят от магнит; монетите от 10, 20 и 50 цента съставляват сплав от мед, алуминий, цинк и калай, която не се притегля от магнити; монетите от 1 и 2 евро са биметални, тъй като се състоят от два типа метали - никел и мед, т.е. централната им част може леко да реагира на магнит.
Това техническо стандартизиране се ползва за всички евромонети без значение от страната на емисия, в това число за българските.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ