Ако се случи в Източна Европа, може да се случи навсякъде
" Никой към този момент не написа по този начин " - тези думи се чуха няколко пъти из залата на " Алма Алтер " на представянето на книгата ":беше " (изд. Versus) на поета Васил Видински с псевдоним ВБВ, а младежите преобладаваха в публиката. Част от тях едва ли са били дейни читатели, когато Видински стартира своя пробен план - да издава по една книга с лирика на всеки 11 години. ":беше " приключва " трилогия за времето ", почнала с " Е:то. " (2000) и траяла с " Ще: " (2011). Той разказва новата книга като отдадена на " предишното, прехода и за неравната битка със себе си, в която се преплитат общественото (понякога политическо), самостоятелното (понякога личностно) и естественото (понякога културно) ".
" Никой към този момент не написа по този начин " - тези думи се чуха няколко пъти из залата на " Алма Алтер " на представянето на книгата ":беше " (изд. Versus) на поета Васил Видински с псевдоним ВБВ, а младежите преобладаваха в публиката. Част от тях едва ли са били дейни читатели, когато Видински стартира своя пробен план - да издава по една книга с лирика на всеки 11 години.
":беше " приключва " трилогия за времето ", почнала с " Е:то. " (2000) и траяла с " Ще: " (2011). Той разказва новата книга като отдадена на " предишното, прехода и за неравната битка със себе си, в която се преплитат общественото (понякога политическо), самостоятелното (понякога личностно) и естественото (понякога културно) ".
Ако в действителност малко хора пишат като него, то по-самотен ли се усеща като създател в този момент, в сравнение с през късните 90 години? " Всъщност е противоположното. Имам чувството, че в този момент с повече хора мога да беседвам за това, което ме вълнува, то към този момент не наподобява несвоевременно, има някаква съвместност ", споделя доцент доктор Васил Видински, който е и дълготраен учител по Философия на новото време и модерна философия в СУ " Св. Климент Охридски ".
Това, че поезията му излиза през огромни интервали от време, естествено приканва към съпоставения сред тях. Както той написа в новата книга: " Миналото е само топлоцентрала, а всяка гибел - бъдещо гориво. " В нея попада и пътепис от пресичане сред Унгария, Румъния и Украйна през 2019 година, в който в този момент вижда едно предчувствие за споровете в района. За него войната в Украйна е " част от по-голямо преструктуриране " и заплаха за това, което сме построили като общество досега.
Реклама
" Действително има ерозия на неща, които сме приемали за даденост и към този момент не е доста ясно дали ще оцелеят. Струва ми се, че концепцията на равноправност на всяко ниво - самостоятелно, обществено, културно, на дамите и децата - би трябвало непрестанно да се поддържа. Тя не се реализира изведнъж вечно. Ако отслабнат силите на поддържане, тази равноправност може да изчезне ", споделя Видински. " Човешкото, по доста впечатляващ метод, може да устоява на тежките интервали. Виждам рискове, само че повече виждам волята и силата на хората, които не престават да удържат и съхраняват това, което ценят, това, което има заплаха да се разпадне. "
Въпреки че няма директни политически събития, които да са повлияли на писането му, мъчно може да избягаме от някои съпоставения - да вземем за пример, когато трилогията стартира, Западът и Европа са обект на мечтание и национална цел за българското общество, а в този момент, когато приключва, се събират подписи за референдум срещу приемането на еврото. И тогава, и в този момент в тази част от континента има военно напрежение.
" Сега виждам повече страдалчество и реакции на това страдалчество. Когато хората реагират на фиктивна заплаха и считат, че се борят с някакъв зложелател, те реагират на несъмнено страдалчество, даже и да не са несъмнено от кое място идва то. " Вижда и контрастност в това, че в този момент се обръща повече внимание на това за какво избрана група от обществото мисли или се държи по избран метод, до момента в който през 90-те " декласираните хора " потъват неусетно.
Срещите със сегашните студенти го замислят, че поколението през днешния ден сякаш желае да възвърне възможностите, които поколението на 90-те сякаш е проиграло. " През 90-те години демокрацията се опълчи на плурализма и това ми се коства едно от странните наследства на този интервал у нас. " Той вижда опити да се възвърне този плурализъм, а в целия ни " преход " един необикновен опит - постоянно да имаме възприятието, че сме първоначално вместо в края: " Поезията и като цяло културата ни са лабораторен образец - тук някои неща изкристализират по-бързо, в сравнение с други места, демонстрират се по-рязко, от време на време по-рано, като лакмус тест. Пропуск е, че не се взимат поради опитът и независимите процеси в Източна Европа, защото това, което в един миг се случва тук, се случва и там. "
Реклама
За Видински мисленето за Източна Европа остава извънредно фрагментарно. Според него така наречен западна просвета, " или фикционалният облик, който имаме за Запада ", минава през любопитна рецесия. " Тя се съмнява в себе си, изпитва вътрешни несъгласия, а в същото време се пропуща, че в тези европейски култури има доста забавни периферни култури. Възприемам ни като част от тази външна страна и в никакъв случай не съм бил последовател на ясния западоцентризъм. Намирам за доста скъпо това да бъде непокътнато. "
Видински е впечатлен от един дълготраен абсурд: " Всички тези територии са западно насочени ценностно, те желаят да станат нещо друго, нещо отвън тях, в същото време резервират езиците и културите си. Много е любопитно това, че знаем повече за Щатите, в сравнение с за Молдова и Румъния. "
В разискването на тези тематики той вижда заплахата те да бъдат откраднати и показани в напълно различен, рисков и догматичен подтекст: " Трябва да се съхраняват и ценят периферното и маргиналното, без да намесваме някаква идеология , да виждаме и слабостта, и силата. Все отново всяка родна просвета е резултат от несъгласия и примеси. "
Слоевете смисъл в писането на Видински са повлияни и от склонността му да категоризира и подрежда всичко към себе си - на уеб страницата му и в поддържания от 2004 година блог той събира безусловно всяко свое деяние, от университетските и литературните си изяви до техниката, която употребява, музиката, която слуша, филмите, които гледа. Казва, че мотивацията му е само да покаже, че във всяко структуриране и облик на подреденост има симулативност, може би даже заблуда. А и е уверен, че въпреки и в актуалната лирика да няма " би трябвало ", е добре в нея да има " повече от живота, подобен, какъвто е ".
" Никой към този момент не написа по този начин " - тези думи се чуха няколко пъти из залата на " Алма Алтер " на представянето на книгата ":беше " (изд. Versus) на поета Васил Видински с псевдоним ВБВ, а младежите преобладаваха в публиката. Част от тях едва ли са били дейни читатели, когато Видински стартира своя пробен план - да издава по една книга с лирика на всеки 11 години.
":беше " приключва " трилогия за времето ", почнала с " Е:то. " (2000) и траяла с " Ще: " (2011). Той разказва новата книга като отдадена на " предишното, прехода и за неравната битка със себе си, в която се преплитат общественото (понякога политическо), самостоятелното (понякога личностно) и естественото (понякога културно) ".
Ако в действителност малко хора пишат като него, то по-самотен ли се усеща като създател в този момент, в сравнение с през късните 90 години? " Всъщност е противоположното. Имам чувството, че в този момент с повече хора мога да беседвам за това, което ме вълнува, то към този момент не наподобява несвоевременно, има някаква съвместност ", споделя доцент доктор Васил Видински, който е и дълготраен учител по Философия на новото време и модерна философия в СУ " Св. Климент Охридски ".
Това, че поезията му излиза през огромни интервали от време, естествено приканва към съпоставения сред тях. Както той написа в новата книга: " Миналото е само топлоцентрала, а всяка гибел - бъдещо гориво. " В нея попада и пътепис от пресичане сред Унгария, Румъния и Украйна през 2019 година, в който в този момент вижда едно предчувствие за споровете в района. За него войната в Украйна е " част от по-голямо преструктуриране " и заплаха за това, което сме построили като общество досега.
Реклама
" Действително има ерозия на неща, които сме приемали за даденост и към този момент не е доста ясно дали ще оцелеят. Струва ми се, че концепцията на равноправност на всяко ниво - самостоятелно, обществено, културно, на дамите и децата - би трябвало непрестанно да се поддържа. Тя не се реализира изведнъж вечно. Ако отслабнат силите на поддържане, тази равноправност може да изчезне ", споделя Видински. " Човешкото, по доста впечатляващ метод, може да устоява на тежките интервали. Виждам рискове, само че повече виждам волята и силата на хората, които не престават да удържат и съхраняват това, което ценят, това, което има заплаха да се разпадне. "
Въпреки че няма директни политически събития, които да са повлияли на писането му, мъчно може да избягаме от някои съпоставения - да вземем за пример, когато трилогията стартира, Западът и Европа са обект на мечтание и национална цел за българското общество, а в този момент, когато приключва, се събират подписи за референдум срещу приемането на еврото. И тогава, и в този момент в тази част от континента има военно напрежение.
" Сега виждам повече страдалчество и реакции на това страдалчество. Когато хората реагират на фиктивна заплаха и считат, че се борят с някакъв зложелател, те реагират на несъмнено страдалчество, даже и да не са несъмнено от кое място идва то. " Вижда и контрастност в това, че в този момент се обръща повече внимание на това за какво избрана група от обществото мисли или се държи по избран метод, до момента в който през 90-те " декласираните хора " потъват неусетно.
Срещите със сегашните студенти го замислят, че поколението през днешния ден сякаш желае да възвърне възможностите, които поколението на 90-те сякаш е проиграло. " През 90-те години демокрацията се опълчи на плурализма и това ми се коства едно от странните наследства на този интервал у нас. " Той вижда опити да се възвърне този плурализъм, а в целия ни " преход " един необикновен опит - постоянно да имаме възприятието, че сме първоначално вместо в края: " Поезията и като цяло културата ни са лабораторен образец - тук някои неща изкристализират по-бързо, в сравнение с други места, демонстрират се по-рязко, от време на време по-рано, като лакмус тест. Пропуск е, че не се взимат поради опитът и независимите процеси в Източна Европа, защото това, което в един миг се случва тук, се случва и там. "
Реклама
За Видински мисленето за Източна Европа остава извънредно фрагментарно. Според него така наречен западна просвета, " или фикционалният облик, който имаме за Запада ", минава през любопитна рецесия. " Тя се съмнява в себе си, изпитва вътрешни несъгласия, а в същото време се пропуща, че в тези европейски култури има доста забавни периферни култури. Възприемам ни като част от тази външна страна и в никакъв случай не съм бил последовател на ясния западоцентризъм. Намирам за доста скъпо това да бъде непокътнато. "
Видински е впечатлен от един дълготраен абсурд: " Всички тези територии са западно насочени ценностно, те желаят да станат нещо друго, нещо отвън тях, в същото време резервират езиците и културите си. Много е любопитно това, че знаем повече за Щатите, в сравнение с за Молдова и Румъния. "
В разискването на тези тематики той вижда заплахата те да бъдат откраднати и показани в напълно различен, рисков и догматичен подтекст: " Трябва да се съхраняват и ценят периферното и маргиналното, без да намесваме някаква идеология , да виждаме и слабостта, и силата. Все отново всяка родна просвета е резултат от несъгласия и примеси. "
Слоевете смисъл в писането на Видински са повлияни и от склонността му да категоризира и подрежда всичко към себе си - на уеб страницата му и в поддържания от 2004 година блог той събира безусловно всяко свое деяние, от университетските и литературните си изяви до техниката, която употребява, музиката, която слуша, филмите, които гледа. Казва, че мотивацията му е само да покаже, че във всяко структуриране и облик на подреденост има симулативност, може би даже заблуда. А и е уверен, че въпреки и в актуалната лирика да няма " би трябвало ", е добре в нея да има " повече от живота, подобен, какъвто е ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ