Никой в света не е истински безстрашен, но има неща,

Никой в света не е същински смел, само че има неща, които трансформират живота в пъкъл. Независимо дали става дума за паяци, клоуни или мрачевина – всеки от нас си има персонален отблъскващ боязън от нещо. Не всички страхове обаче са идентични. Има някои уплахи, които са толкоз изтощителни, че могат да повлияят надълбоко на всеки аспект от живота на индивида.

Следващите седем страха са тези, за които евентуално в никакъв случай не сте чували, само че въз основа на психически проучвания – евентуално са най-трудните за живеене с тях:

7. Амбулофобия

Амбулофобията, съгласно изследване от 2022 година на Frontiers in Psychology, е характерна уплаха, включваща мощен боязън от вървене – която визира най-вече възрастните хора. Тези лица постоянно заобикалят да вървят по неравни повърхности и може да предпочетат да останат в леглото или у дома, с цел да понижат риска от рухване. Страхът може да стане толкоз неизпълним, че доста да ограничи тяхната подвижност и самостоятелност.

Според създателите: „ Тази уплаха може да възникне вследствие на травматично прекарване, минал опит – засегнатото лице може да е претърпяло рухване или да е станало очевидец на рухване на различен човек. Вследствие на този случай те изпитват действителен, само че несъизмерим и несъразмерен боязън от вървене заради липса на убеденост в личните си качества. “

Те трансформират живота в пъкъл: най-страшните уплахи на света (СНИМКИ) 31.07.24 00:30 Мощна магнитна стихия се доближава към Земята: Как да опазим здравето си 31.07.24 00:01 Най-доброто средство против издут стомах, облекчава незабавно 30.07.24 23:23 Зловещ тон от дълбините на океана в най-далечната точка на света смрази от смут учените 30.07.24 22:31 Скандал тресе Бъкингам!: Разрив в връзките сред крал Чарлз и принц Уилям 30.07.24 22:05

Хората с амбулофобия изпитват мощна паника единствено при мисълта за вървене, изключително по неравни или непознати повърхности. Този боязън се демонстрира посредством пристъпи на суматоха, учестено сърцетуптене, изпотяване и непреодолимо предпочитание да се заобикалят обстановки, които изискват вървене. Всекидневните действия – като разходка, извършване на покупки или даже напредване у дома – се трансформират в сложни задания. Страхът от рухване е огромен, заради което светът на открито наподобява като рисково място, изпълнено с евентуални рискове.

6. Децидофобия

Децидофобията, съгласно изследване от 2021 година, оповестено в Journal of Sociology and Ethnology, е несъизмерим боязън от взимане на решения – който може да осакати способността на човек да се ориентира в всекидневието. Хората с тази уплаха постоянно изпитват забележителна суматоха даже когато са изправени пред нищожен избор.
Този неизпълним боязън може да докара до физически признаци – като интензивен сърдечен темп, зной, нараснало кръвно налягане, изпотяване, мускулно напрежение и трептене. Страхът може да накара страдащите от него да се усещат безпомощни.

Според консуматор на Reddit: „ Всичко, което мога да кажа, е, че в случай че не решите нищо, решението ще бъде взето вместо вас – и то няма да ви хареса. “

Страхът от взимане на решения може да бъде парализиращ – от това какво да ядем за вечеря до значими житейски избори като кариера или връзки. Страхът от неверен избор може да докара до хронично отсрочване, отбягване и разчитане на другите да вземат решения вместо тях. Животът се трансформира в поредност от стресиращи алтернативи, в които всяко решение наподобява като евентуална злополука, която чака да се случи.

5. Цибофобия

Цибофобията – известна още като ситофобия – включва непрекъснат и несъизмерим боязън от храна. Лицата с тази уплаха изпитват изключителна тревога във връзка с приготвянето на храната, замърсяването и отравянето ѝ.

„ Страхувам се, че се е развалила, и ще ми стане физически неприятно единствено като си помисля за нея – като че ли към този момент съм я ял и е била неприятна. Но с цел да се случи това, първо би трябвало да мисля за нея като за неприятна. Ако ми се коства, че е добре, тогава мога да хапвам – без терзания. За страдание, моите критерии за това дали храната е наред се разграничават фрапантно от тези на „ естествените “ хора “, изяснява консуматор на Reddit с цибофобия.

Цибофобията може да е завладяваща и да се тревожи за метода на подготвяне на храната, за това кой я подготвя и за евентуалното замърсяване. Този мощен боязън води до понижен банкет на храна, доста безпокойствие по време на хранене, нарушавания на съня и физически болести от непрекъснатото терзание. Ежедневието се трансформира в битка, защото страхът от храната се отразява на храненето и цялостното здраве; всяко хранене се трансформира в източник на стрес, а не на храна.

4. Сомнифобия

Проучване от 2023 година на списание „ Психология и обучение “ обрисува, че сомнифобията – страхът от сън – включва мощна тревога, обвързвана със заспиването. Симптомите, свързани със сомнифобията, включват компликации при започване на сън, нараснала възбуденост по време на сън и забележителен дистрес. Тази уплаха може да докара до отнемане от сън и нарушено действие в часовете на бодърстване. Липсата на схващане, която имаме във връзка с това какво се случва с нас, когато спим – както и фактът, че в никакъв случай не знаем в действителност, че сигурно ще се събудим – е надълбоко притеснителна за сомнифобите.

Потребител на Reddit изяснява: „ Точно това е повода, заради която се опасявам от съня. Не знаем по кое време мозъкът ни ще се изключи. Това просто се случва и невъзможността да го направляваме е страшна, защото безсъзнанието – където не знаем нищо и не „ съществуваме “ – е ужасно. “

Фобиите, които трансформират живота в пъкъл

Хората със сомнифобия могат да се опасяват от времето за лягане – опасяват се от загубата на надзор, която идва със съня. Те могат да изпитват бодърствуване, чести събуждания и пристъпи на суматоха. Лишаването от сън може да докара до отмалялост, нервност и затруднена централизация, което може съществено да повлияе на всекидневието. Настъпването на нощта води до борба със личното схващане, защото страхът от заспиване надвива над потребността на тялото от отмора.

3. Акустикофобия

Акустикофобията, или страхът от звук, постоянно се заражда в детството – съгласно изследване от 2019 година, оповестено в Jacobs Journal of Neurology and Neuroscience. Той постоянно се провокира от изключително мощни шумове, които провокират мощна нерешителност, само че може да обхване и разнообразни стряскащи, странни или потискащи шумове. Акустикофобите акцентират необятния набор от звуци, които могат да бъдат евентуално задействащи.

„ Склонен съм да получавам пристъпи на суматоха, когато съм към прекалено много звуци. Казвам „ звуци “, тъй като това не е безусловно просто звук, като да вземем за пример рев на бебе или диалог на хора. Може да е просто музика. Никога не съм страдал от клаустрофобия в смисъл, че дребните пространства ме плашат; въобще нямам нищо срещу затворените пространства. Просто от време на време получавам пристъпи на суматоха от прекомерно мощен тон. Нещо като сетивно претоварване “, споделя консуматор на Reddit, който оприличава прекарването си на клаустрофобия.

Хората с акустофобия могат да изпаднат в мощна суматоха в среда с разнообразни звуци – като оживени улици, концерти или даже битови шумове. Симптомите включват учестено сърцетуптене, изпотяване и непреодолимо предпочитание да избягат от шумна среда. Тази уплаха може да докара до обществена изолираност и отбягване на публични места, което затруднява хората да вземат участие в естествени обществени действия или даже да напущат дома си.

2. Хронофобия

Хронофобията, съгласно изследване от 2020 година, оповестено в Asian Journal of Psychiatry, е страхът от отминаващото време. Тази странна уплаха постоянно се следи при лица, преживяващи продължителни интервали на отнемане от независимост – да вземем за пример лица в затвор или карантина – и включва невротичен боязън от неумолимия ход на времето. Този боязън обаче може да засегне и други хора.

15-годишна ученичка се оплаква от прекарването си на хронофобия: „ В един момент уикендът свърши. Днешният ден свърши. Какво, по дяволите. Времето е толкоз необичайно. Иска ми се да повърна. Дори не споделям това, с цел да бъда странна или да се хвана за сламката, с цел да кажа, че нещо не е наред с мен. Имам екзистенциални рецесии от 6-7-годишна възраст. “

Симптомите на хронофобията включват пристъпи на суматоха, тревога и бездънен, екзистенциален боязън при мисълта, че времето минава. Хората могат да се усещат в клопката на концепцията за времето, което може да затрудни извънредно доста съсредоточаването върху сегашния миг. Този боязън може доста да утежни ежедневното действие и психологичното здраве, защото осъзнаването на протичането на времето – и какъв брой неудържимо е то – се трансформира в източник на непрекъснат дистрес.

1. Фобофобия

Фобофобията, съгласно Кливландската клиника, е боязън от самия боязън. Той се демонстрира като боязън от изпитването на боязън – физически или прочувствен – или от проявлението му на другите. Както по подигравка на ориста, по този начин и за жалост, това е самоподдържащо се състояние; безпокойството от евентуалния боязън води до непрекъсната зоркост и стрес.

Потребител на Reddit изяснява какъв брой в действителност неизбежно може да се почувства и уплахата, като споделя: „ В общи линии той прониква през цялото ти битие и към този момент не можеш да се чувстваш в сигурност на никое място – даже на предходни щастливи места, поради надвисналия боязън, че можеш да се изплашиш при типа на бюрото, леглото или безусловно всичко. “

Това може да докара до държание на отбягване, обществена изолираност и компликации в ежедневните действия. Страхът се трансформира във всепроникващо наличие, засягащо всеки аспект от живота; индивидът се оказва в клопката на цикъл от тревога и боязън, който на собствен ред подхранва самия боязън от страха.

Източник – Forbes/Превод:SafeNews