Надпреварата за наследник на Драги е в разгара си
Никой президент на ЕЦБ не е трансформирал лика на институцията колкото Марио Драги - дали това е за положително или за зло обаче зависи дали питате банкери от Южна или Северна Европа.
Договарянето на висши управителни постове в Европейски Съюз е в разгара си, като длъжността на президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от основните при договарянията сред главните политически партии. Осемгодишният мандат на настоящия президент Марио Драги завършва през октомври, само че замяната му няма да е лесна, написа Financial Times. Главната битка за мястото е сред Германия, която има мощен интерес да постави собствен закостенял претендент, и Франция, където президентът Макрон се стреми за усили въздействието си в европейските институции.
" Банкерът-маверик " Марио Драги
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък По време на икономическата и дългова рецесия в еврозоната Драги изцяло промени образа на финансовата институция - той съумя да прокара радикални промени и да сътвори нови финансови принадлежности. Повечето европейски икономисти и политици са съгласни, че ограниченията на Драги съумяха да спасят единната валута, откакто през 2012 година той съобщи, че е подготвен да направи " каквото е належащо ", с цел да избави еврозоната. Драги също по този начин удължи избавителните ограничения доста над това, което северните страни чакаха, и е последовател на продължаващи помощ за избрани европейски банки и други количествени облекчения.
Експанзионистичната политика на Марио Драги обаче не е известна в цяла Европа. Централните банкери в Германия и други северни членки на Европейски Съюз са последователи на консервативната парична политика, която преследва ниска инфлация и бюджетно стягане. Обещанието на Драги ЕЦБ да изкупува съвсем неизброими количества държавни облигации, с цел да поддържа еврото устойчиво, се възприе като пряк трансфер на запаси от богатите северни страни в еврозоната към по-бедните и финансово нестабилни южни членки.
Желанието на северните страни-членки
Германия, Холандия, Финландия и други членки на Европейски Съюз се надяват да трансформират обстановката в личен интерес. Нулевите лихви по заемите повдигат сериозното терзание, че даже сегашната застоялост на стопанската система на еврозоната в действителност е форма на балон, изкуствено подсилен от количествени облекчения, а еврото е мощно подценено. Не на последно място, негативните лихви по депозитите стопяват спестяванията на пенсионерите в богатите северни страни и основават спомагателна политическа тежест за назначението на мощно закостенял претендент на мястото на Драги.
Притеснението от завръщане към обичайните политики, зад които стои Берлин, е, че в обстановка на забавяща се немска и европейска стопанска система, стягането на сегашните стопански тласъци може да сътвори пазарен потрес и да вкара цялата стопанска система на еврозоната в криза. Южните страни от валутния съюз, доста от които са спечелили от политиките на Драги, също са мощно скептично-настроени към северните претенденти и се тревожат, че сходно предопределение би довело до спомагателни условия за бюджетни икономии.
В последна сметка обаче изборът ще зависи от резултата в договарянията сред Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Ако Франция успее да вземе президентството на Еврокомисията, е доста евентуално Германия да поеме ЕЦБ, която до този миг не е управлявала централната банка, и противоположното. Фискалните соколи
Йенс Вайдман
Сегашният президент на Bundesbank, централната банка на Германия, Вайдман е типичен немски банкер, най-гласовитият конкурент и критик на Драги от шефовете на централни банки и последовател на ранното преустановяване на количествените облекчения. Вайдман е най-очевидният немски претендент, само че не би се употребил с поддръжката на южните страни в еврозоната.
Ерки Лииканен
Бивш гуверньор на Финландската централна банка и еврокомисар, Лииканен е играл значима роля в институционалното оформление на ЕЦБ. Фискално закостенял, само че за разлика от Вайдман приканва за самообладание в прекратяването на количествените облекчения, което го прави по-компромисен. От друга страна, може би е прекомерно остарял. Би бил на 77 в края на осемгодишния си мандат.
Беноа Кьоре
49-годишният френски претендент несъмнено е пожеланият избор за доста от настоящето управление на ЕЦБ. Кьоре желае доста от стратегиите от времето на рецесията да бъдат спрени по-скоро от плануваното. Той е и единственият френски претендент, който би се харесал на северните страни-членки, което го прави и най-потенциалният френски компромисен вид. Кьоре обаче е член на изпълнителния ръб на ЕЦБ сега - по разпоредбите на банката това го дисквалифицира от присъединяване, само че с задоволително политически напън правилото може да бъде пренебрегнато.
Клаас Кнот
Гуверньорът на Холандската централна банка от 2011 година насам е негерманската опция на Вайдман с съвсем идентични мощно консервативни убеждения. Кнот поддържа поръчката на Драги да се направи всичко належащо, с цел да се избави еврото, само че в последните години е мощно срещу актуалните политики на ЕЦБ. Някои банкери разясняват, че Кнот е " повече Вайдман от самия Вайдман ".
Оли Рен
Сегашният шеф на Финландската централна банка и мощен последовател на фискално стягане от страна на ЕЦБ, Рен беше еврокомисар по икономическите въпроси в най-тежкия интервал от рецесията и игра значима роля в избавителните проекти за разнообразни страни от еврозоната. Южните страни във валутния съюз най-вероятно биха били мощно срещу поради ролята на Рен в наложените бюджетни икономии. Привърженици на политиките на Драги
Франсоа Вилероа дьо Гало
Сегашният гуверньор на Banque de France поддържа Драги и нееднократно е хвалил финансовите принадлежности, основани от сегашния президент. Най-вероятно не би представлявал коренна смяна в политиките на ЕЦБ. Дьо Гало е най-вероятният френски претендент и има преимуществото, че приказва немски и идва от Елзас и Лотарингия. От друга страна, Франция към този момент е имала президент на ЕЦБ - Жан-Клод Трише, което дружно с упоритостта им за президент на Европейска комисия, понижава възможностите на дьо Гало.
Клаус Реглинг
Управляващият шеф на Европейския механизъм за непоклатимост е евентуалният немски компромисен претендент. Работил е в немското финансово министерство и в МВФ, както и като общоприет шеф на икономическите въпроси в Европейска комисия сред 2001 и 2008 година Реглинг обаче е срещу спомагателна политическа или банкова интеграция в еврозоната, което прави кандидатурата му малко евентуална.
Договарянето на висши управителни постове в Европейски Съюз е в разгара си, като длъжността на президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от основните при договарянията сред главните политически партии. Осемгодишният мандат на настоящия президент Марио Драги завършва през октомври, само че замяната му няма да е лесна, написа Financial Times. Главната битка за мястото е сред Германия, която има мощен интерес да постави собствен закостенял претендент, и Франция, където президентът Макрон се стреми за усили въздействието си в европейските институции.
" Банкерът-маверик " Марио Драги
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък По време на икономическата и дългова рецесия в еврозоната Драги изцяло промени образа на финансовата институция - той съумя да прокара радикални промени и да сътвори нови финансови принадлежности. Повечето европейски икономисти и политици са съгласни, че ограниченията на Драги съумяха да спасят единната валута, откакто през 2012 година той съобщи, че е подготвен да направи " каквото е належащо ", с цел да избави еврозоната. Драги също по този начин удължи избавителните ограничения доста над това, което северните страни чакаха, и е последовател на продължаващи помощ за избрани европейски банки и други количествени облекчения.
Експанзионистичната политика на Марио Драги обаче не е известна в цяла Европа. Централните банкери в Германия и други северни членки на Европейски Съюз са последователи на консервативната парична политика, която преследва ниска инфлация и бюджетно стягане. Обещанието на Драги ЕЦБ да изкупува съвсем неизброими количества държавни облигации, с цел да поддържа еврото устойчиво, се възприе като пряк трансфер на запаси от богатите северни страни в еврозоната към по-бедните и финансово нестабилни южни членки.
Желанието на северните страни-членки
Германия, Холандия, Финландия и други членки на Европейски Съюз се надяват да трансформират обстановката в личен интерес. Нулевите лихви по заемите повдигат сериозното терзание, че даже сегашната застоялост на стопанската система на еврозоната в действителност е форма на балон, изкуствено подсилен от количествени облекчения, а еврото е мощно подценено. Не на последно място, негативните лихви по депозитите стопяват спестяванията на пенсионерите в богатите северни страни и основават спомагателна политическа тежест за назначението на мощно закостенял претендент на мястото на Драги.
Притеснението от завръщане към обичайните политики, зад които стои Берлин, е, че в обстановка на забавяща се немска и европейска стопанска система, стягането на сегашните стопански тласъци може да сътвори пазарен потрес и да вкара цялата стопанска система на еврозоната в криза. Южните страни от валутния съюз, доста от които са спечелили от политиките на Драги, също са мощно скептично-настроени към северните претенденти и се тревожат, че сходно предопределение би довело до спомагателни условия за бюджетни икономии.
В последна сметка обаче изборът ще зависи от резултата в договарянията сред Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Ако Франция успее да вземе президентството на Еврокомисията, е доста евентуално Германия да поеме ЕЦБ, която до този миг не е управлявала централната банка, и противоположното. Фискалните соколи
Йенс Вайдман
Сегашният президент на Bundesbank, централната банка на Германия, Вайдман е типичен немски банкер, най-гласовитият конкурент и критик на Драги от шефовете на централни банки и последовател на ранното преустановяване на количествените облекчения. Вайдман е най-очевидният немски претендент, само че не би се употребил с поддръжката на южните страни в еврозоната.
Ерки Лииканен
Бивш гуверньор на Финландската централна банка и еврокомисар, Лииканен е играл значима роля в институционалното оформление на ЕЦБ. Фискално закостенял, само че за разлика от Вайдман приканва за самообладание в прекратяването на количествените облекчения, което го прави по-компромисен. От друга страна, може би е прекомерно остарял. Би бил на 77 в края на осемгодишния си мандат.
Беноа Кьоре
49-годишният френски претендент несъмнено е пожеланият избор за доста от настоящето управление на ЕЦБ. Кьоре желае доста от стратегиите от времето на рецесията да бъдат спрени по-скоро от плануваното. Той е и единственият френски претендент, който би се харесал на северните страни-членки, което го прави и най-потенциалният френски компромисен вид. Кьоре обаче е член на изпълнителния ръб на ЕЦБ сега - по разпоредбите на банката това го дисквалифицира от присъединяване, само че с задоволително политически напън правилото може да бъде пренебрегнато.
Клаас Кнот
Гуверньорът на Холандската централна банка от 2011 година насам е негерманската опция на Вайдман с съвсем идентични мощно консервативни убеждения. Кнот поддържа поръчката на Драги да се направи всичко належащо, с цел да се избави еврото, само че в последните години е мощно срещу актуалните политики на ЕЦБ. Някои банкери разясняват, че Кнот е " повече Вайдман от самия Вайдман ".
Оли Рен
Сегашният шеф на Финландската централна банка и мощен последовател на фискално стягане от страна на ЕЦБ, Рен беше еврокомисар по икономическите въпроси в най-тежкия интервал от рецесията и игра значима роля в избавителните проекти за разнообразни страни от еврозоната. Южните страни във валутния съюз най-вероятно биха били мощно срещу поради ролята на Рен в наложените бюджетни икономии. Привърженици на политиките на Драги
Франсоа Вилероа дьо Гало
Сегашният гуверньор на Banque de France поддържа Драги и нееднократно е хвалил финансовите принадлежности, основани от сегашния президент. Най-вероятно не би представлявал коренна смяна в политиките на ЕЦБ. Дьо Гало е най-вероятният френски претендент и има преимуществото, че приказва немски и идва от Елзас и Лотарингия. От друга страна, Франция към този момент е имала президент на ЕЦБ - Жан-Клод Трише, което дружно с упоритостта им за президент на Европейска комисия, понижава възможностите на дьо Гало.
Клаус Реглинг
Управляващият шеф на Европейския механизъм за непоклатимост е евентуалният немски компромисен претендент. Работил е в немското финансово министерство и в МВФ, както и като общоприет шеф на икономическите въпроси в Европейска комисия сред 2001 и 2008 година Реглинг обаче е срещу спомагателна политическа или банкова интеграция в еврозоната, което прави кандидатурата му малко евентуална.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ