Марин Райков: България няма скрит дневен ред за РСМ, ЕС не пере тоталитарни митове и престъпления
Никой виновен фактор в България не би афиширал териториални апетити към която и да е от прилежащите ни страни. България няма някакъв „ прикрит дневен ред “, а единствено предпочитание за симетрично решение, което би разрешило европейската интеграция на РСМ. Но единствено в качеството й на предвидим и либерален съдружник, помирил се с тежкото си тоталитарно минало и загърбил неговата идеология. Искаме да интегрираме сътрудник, а не проблем. Затова точно се радваме на сегашните опити за разведряване на политическата атмосфера с съответни планове в икономическата, транспортната, културната и други области.
Това се споделя в разбор на българския дипломат във Англия Н.Пр. Марин Райков, възложен на БГНЕС. Трябва да престанем да мислим с категории като „ Ние “ и „ Те “ – в очите на елементарните хора тази граница не дели нации, а фамилии, които споделят обща историческа памет и езикови обичаи. Европейският съюз е интеграционна общественост, в която ние европейците споделяме идентичности, а не викаме духовете на Тито и Димитров. Затова новата атмосфера, която инициира българската страна, дава известни очаквания. Разбира се, би трябвало да дадем късмет на времето, тъй като там наслоенията са основни.
Паралелно с това – главните проблеми явно остават. Позициите на страната ни са кристално ясно изложени в Рамковата позиция на Парламента, в решенията на политическите сили, взети на Консултативния съвет за национална сигурност, и освен... Очакваме смели политически решения. Ще прибавя, че на България преди да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз не й бяха нужни три години увещания, с цел да съобщи, че няма териториални искания към съседите си – бяхме първата страна, признала независимостта на новата братска страна и то с определеното от нея име. Няма потребност от напън и прибързаност, но… три години са доста. Темпото на смяната в Скопие е добре да се поускори, с цел да бъде интензивен и пътят към начало на договаряния с Европейски Съюз.
Мисля, че романтиката завърши с отхвърли да се извършва Договорът от 2017. А той с всичките си детайли – Общата история, отхвърли от основаване на малцинство в България, Езиковата конституционна уговорка, секторното съдействие – е към този момент гледище на Европейския съюз. Преди два месеца това беше признато в Заключенията на Съвета. Затова ние на този стадий търсим европейски гаранции. Търсим, несъмнено, и двустранни и по тази причина подаваме ръка. Романтичен метод би бил оня, който се стреми да придвижи предишното в сегашното. Българският народ не може да одобри и противоположната прекаленост – преместването в предишното на сегашни идеологеми, оправдаващи обезбългаряването и закононарушенията на Кралска и тези на Титова Югославия.
РСМ ни е нужна като районен детайл на нашата Европейска структура. На картата на Европейския съюз е немислимо да има „ черни дупки “. Северна Македония би трябвало да бъде европейска страна. Вярвам, че това е неизбежно, само че както за всички страни, по този начин и за нея, пътят към начало на договаряния е обвързван с условности и с нейния вътрешен катарзис.
Прагматизмът изисква да бъдат стартирани навреме конституционните промени, които подсигуряват равноправното отнасяне на частта от нашия народ в Северна Македония. Ние за малцинства не приказваме, а за част от българския народ. Прагматизмът постанова да бъдат уважавани както днешните политически действителности, които България призна още през 1999, по този начин и историческите действителности – което чакаме да създадат нашите скопски братя. Историческият разказ е част от това, което децата на българите там учат за личния си народ. Следователно приказваме за правата им. Този разказ е и израз на формалната идеология на новата страна. Катарзисът в това отношение няма опция. Както няма опция и спазването на Договора от 2017. Когато процесът получи гаранциите за необратимост от страна на европейските механизми, свързани с договарянията за участие на РСМ, тогава ние на собствен ред би трябвало, обаче, да предоставим откровено и безрезервно цялата действителна поддръжка за европейската интеграция на Скопие, на която сме способни.
Всичко е решимо при съществуване на политическа воля, храброст и откровено предпочитание за започване на договаряния за северно-македонско участие в Европейски Съюз. Илюзорно е да се счита, че една страна-кандидат може да „ изпере “ в Европейски Съюз тоталитарните си легенди, идеология и даже загатна за осъщественото на нейна територия против част от народа ни. Европа такива индулгенции няма по какъв начин да даде. Ето за какво би трябвало Закон за реабилитация на жертвите на всеобщите анти-български репресии след 1945 година Илюзорно е, обаче, и желанието да се държи безпределно РСМ отвън процеса на уголемение на Европейски Съюз. Тактиката на провокиран външен напън върху България, с цел да отстъпи от законните си упования, води тъкмо до това. Когато един ден нашите скопски братя осъществят нашите упования и тръгнат по трънливия път на договарянията за участие, ще се убедят, че тези страни, които са подкрепяли предходния им праволинеен метод към България, са точно тези, които в действителност имат съмнения за европейската им вероятност. Това е може би скритата част от казуса.
При всеки нов ръководещ екип в България, нашите скопски другари се явяват с илюзорното очакване някой в София, още преди да е навлязъл пълноценно в тематиката, да загърби ползите на българския народ. Това не е реалистично. Инсценираният напън извън – още по-малко. Лесна и подготвена формула няма, само че устойчивостта на една национална позиция е единственият метод с нея да се преценяват. Разбира се, без демонстрация на екстремизъм! Един някогашен български министър председател, роден в Ресен и подписал през 1909 Протокола, с който Турция признава българската самостоятелност, беше дал ясни методологични насоки: „ Со кротце, со благо… “. Ще спра дотук. /БГНЕС
Марин Райков е посланик от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи в кабинетите на Иван Костов и Бойко Борисов. През 2013 година той е назначен за длъжностен министър-председател и външен министър. Марин Райков е бил два пъти дипломат на България във Франция. От 2013 до 2019 година е бил дипломат в Италия, а от 2019 година във Англия. Анализът е част от него диалог пред L`EUROPEO.
Това се споделя в разбор на българския дипломат във Англия Н.Пр. Марин Райков, възложен на БГНЕС. Трябва да престанем да мислим с категории като „ Ние “ и „ Те “ – в очите на елементарните хора тази граница не дели нации, а фамилии, които споделят обща историческа памет и езикови обичаи. Европейският съюз е интеграционна общественост, в която ние европейците споделяме идентичности, а не викаме духовете на Тито и Димитров. Затова новата атмосфера, която инициира българската страна, дава известни очаквания. Разбира се, би трябвало да дадем късмет на времето, тъй като там наслоенията са основни.
Паралелно с това – главните проблеми явно остават. Позициите на страната ни са кристално ясно изложени в Рамковата позиция на Парламента, в решенията на политическите сили, взети на Консултативния съвет за национална сигурност, и освен... Очакваме смели политически решения. Ще прибавя, че на България преди да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз не й бяха нужни три години увещания, с цел да съобщи, че няма териториални искания към съседите си – бяхме първата страна, признала независимостта на новата братска страна и то с определеното от нея име. Няма потребност от напън и прибързаност, но… три години са доста. Темпото на смяната в Скопие е добре да се поускори, с цел да бъде интензивен и пътят към начало на договаряния с Европейски Съюз.
Мисля, че романтиката завърши с отхвърли да се извършва Договорът от 2017. А той с всичките си детайли – Общата история, отхвърли от основаване на малцинство в България, Езиковата конституционна уговорка, секторното съдействие – е към този момент гледище на Европейския съюз. Преди два месеца това беше признато в Заключенията на Съвета. Затова ние на този стадий търсим европейски гаранции. Търсим, несъмнено, и двустранни и по тази причина подаваме ръка. Романтичен метод би бил оня, който се стреми да придвижи предишното в сегашното. Българският народ не може да одобри и противоположната прекаленост – преместването в предишното на сегашни идеологеми, оправдаващи обезбългаряването и закононарушенията на Кралска и тези на Титова Югославия.
РСМ ни е нужна като районен детайл на нашата Европейска структура. На картата на Европейския съюз е немислимо да има „ черни дупки “. Северна Македония би трябвало да бъде европейска страна. Вярвам, че това е неизбежно, само че както за всички страни, по този начин и за нея, пътят към начало на договаряния е обвързван с условности и с нейния вътрешен катарзис.
Прагматизмът изисква да бъдат стартирани навреме конституционните промени, които подсигуряват равноправното отнасяне на частта от нашия народ в Северна Македония. Ние за малцинства не приказваме, а за част от българския народ. Прагматизмът постанова да бъдат уважавани както днешните политически действителности, които България призна още през 1999, по този начин и историческите действителности – което чакаме да създадат нашите скопски братя. Историческият разказ е част от това, което децата на българите там учат за личния си народ. Следователно приказваме за правата им. Този разказ е и израз на формалната идеология на новата страна. Катарзисът в това отношение няма опция. Както няма опция и спазването на Договора от 2017. Когато процесът получи гаранциите за необратимост от страна на европейските механизми, свързани с договарянията за участие на РСМ, тогава ние на собствен ред би трябвало, обаче, да предоставим откровено и безрезервно цялата действителна поддръжка за европейската интеграция на Скопие, на която сме способни.
Всичко е решимо при съществуване на политическа воля, храброст и откровено предпочитание за започване на договаряния за северно-македонско участие в Европейски Съюз. Илюзорно е да се счита, че една страна-кандидат може да „ изпере “ в Европейски Съюз тоталитарните си легенди, идеология и даже загатна за осъщественото на нейна територия против част от народа ни. Европа такива индулгенции няма по какъв начин да даде. Ето за какво би трябвало Закон за реабилитация на жертвите на всеобщите анти-български репресии след 1945 година Илюзорно е, обаче, и желанието да се държи безпределно РСМ отвън процеса на уголемение на Европейски Съюз. Тактиката на провокиран външен напън върху България, с цел да отстъпи от законните си упования, води тъкмо до това. Когато един ден нашите скопски братя осъществят нашите упования и тръгнат по трънливия път на договарянията за участие, ще се убедят, че тези страни, които са подкрепяли предходния им праволинеен метод към България, са точно тези, които в действителност имат съмнения за европейската им вероятност. Това е може би скритата част от казуса.
При всеки нов ръководещ екип в България, нашите скопски другари се явяват с илюзорното очакване някой в София, още преди да е навлязъл пълноценно в тематиката, да загърби ползите на българския народ. Това не е реалистично. Инсценираният напън извън – още по-малко. Лесна и подготвена формула няма, само че устойчивостта на една национална позиция е единственият метод с нея да се преценяват. Разбира се, без демонстрация на екстремизъм! Един някогашен български министър председател, роден в Ресен и подписал през 1909 Протокола, с който Турция признава българската самостоятелност, беше дал ясни методологични насоки: „ Со кротце, со благо… “. Ще спра дотук. /БГНЕС
Марин Райков е посланик от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи в кабинетите на Иван Костов и Бойко Борисов. През 2013 година той е назначен за длъжностен министър-председател и външен министър. Марин Райков е бил два пъти дипломат на България във Франция. От 2013 до 2019 година е бил дипломат в Италия, а от 2019 година във Англия. Анализът е част от него диалог пред L`EUROPEO.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ