Никой от всичките тези организирани, невъзпитани и озверели хора не

Никой от всичките тези проведени, невъзпитани и озверели хора не е чел превъзходната пиеса на Бърнард Шоу, която е безспорна реклама за България. Дано на следващия ден осъзнаят какво са създали. Това написа във Facebook профила си българският стихотворец и драматург Недялко Йорданов по мотив митинга пред Народния спектакъл довечера.

Публикуваме написаното без редакторска интервенция: 

Скъпи другари и неприятели, това което се случи пред Народния ни спектакъл довечера беше върхът на наглостта и беззаконието. Никой от всичките тези проведени, невъзпитани и озверели хора не е чел превъзходната пиеса на Бърнард Шоу, която е безспорна реклама за България. Дано на следващия ден осъзнаят какво са създали.

Някои от вас са написали тук, че се посрамвам най-после на живота си.

Наистина, разположен съм на края на живота си, само че дано не прозвучи нескромно – считам че театърът е моята безспорна специалност и моят живот. Написал съм 31 пиеси, играни във всички български театри и по целия свят от Токио до Брюксел, от Кувейт до Санк Петербург, в Чехия, Румъния, Югославия, Украйна, Беларус, Грузия, Полша, Германия, Франция, Финландия,Унгария, сега – в Анкара, Турция и още в 23 театъра в Русия.

Като режисьор имам 65 театрални постановки в София, Бургас, Габрово, Ямбол, Стара Загора, както и в Санкт Петербург Русия и Лодз Полша.

Мислите ли, че не виждам на пиесата на великия Бърнард Шоу като експерт. Прочетох я два пъти и ужасно доста ми хареса, въпреки че е писана преди повече от 130 години.

Намерих в нея единствено възхвала на българите като бойци и голяма реклама за България в лицето на шестте герои на пиесата: трима мъже и три дами в комични, непредвидени и комплицирани взаимоотношения.

Тази вечер моята единствена България си вкара автогол. Представям си по какъв начин това ще наподобява пред света.

Иска ми се още веднъж да обявявам стихотворението си за Алеко, който в случай че беше жив не би повярвал, че е допустимо толкоз годни след него да се случи това.

Винаги съм се възхищавал на този толкоз млад и толкоз трагичен Щастливец. В едно време, когато към момента начеващата българска литература търси своя образ, той с удивителна проницателност е разкрил и отразил трендовете в развиването на към този момент свободния българин.

Алеко! Каква трагична орис... Каква самотност... Какъв нечовечен пръст на ориста... Само на 34 години...

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

Защо го сътвори... Защо го разказа...

Развихри се той и до през днешния ден не кандиса.

И има искания още... Ега ти!

" Булгар “... И се бие в гърдите космати.

Бай Ганьо... Дали сме такива и днеска?

Тресе ни в този момент чуждоземската тресчица.

Не вярваш, нали?... Всеки пети отпътува

" Булгар “... И остави свойта Родина.

Но който остана... Краде както свари...

И долу " Булгари “... И горе " Булгари “.

Не идвай...Не гледай... Все същите нрави...

Как твоят бай Ганьо през днешния ден избори прави.

Мой скъпи... Мой чисти... Мой тъжни Алеко.

Мой скулптурен... Гледащ надалеч... Далеко...

И куфарче черно до теб на паважа...

Как желая... Но няма какво да ти кажа.

Прости ми... Излишна е всякаква дума...

На трийсет и четири... Двата патрона...

И падаш... Внезапно... И без да разбираш,

че в този момент в действителност завинаги умираш.

И диря... Не написа дали си се влюбил...

И по какъв начин е допустимо...И по какъв начин си изгубил

и трите сестрички, и майка и баща...

Щастливецо... С благополучие толкоз малко.

Щастливецо... Пишеш... Било е прелестно...

От тук до Чикаго и след това назад...

Обратно... Във скъпата своя татковина...

Където почина... Където почина...