Евгений Кънев: Валутният борд не е свещена крава – време е за Еврозоната
Никой от съперниците на еврото не приканва за унищожаване на валутния ръб . Тази констатация направи в собствен разбор в обществената мрежа Фейсбук. Ето какво мисли той по този въпрос:
„ Забелязали ли сте, че никой от съперниците на еврото не приканва за премахването на валутния ръб? Спомените от 1996-1997 г са прекомерно мощни – само че все пак всички позитивни съпоставения за образец от други страни са от такива … без валутен ръб. Дори копейките и техните икономисти хем ни съпоставят с Чехия, Полша и Румъния, че не желали Еврозона, хем не предлагат техния модел без ръб – а да се вържем … към американския $.
Да, цялата антиевро агитация се крепи на мита за само и единствено изгоди от валутния ръб, които надали не обезмислят влизането в еврозоната!
Причината? Злоупотребата на тази агитация с дискретното премълчаване на слабостите и цената на поддържането на ръб у нас от държавните институции, с цел да не се заплашва финансовата непоклатимост и поддържа доверието в лв..
Ето пет основни казуса на валутния ръб:
(1) Фиксираният курс лев/евро
В бурни времена като 1996-1997 г валутният ръб бе отлично лекарство за въдворяване на финансова непоклатимост. Бизнесът можеше да възнамерява своите разноски и вложения, а семействата своите бюджети към този момент без боязън от обезценяване на лв..
Но по този начин се загуби скъпото преимущество на плаващия курс и умерената обезценка на лв., който оказва помощ на по-слабите стопански системи да създават и изнасят повече. Натрупаното напрежение в конкуренцията на европейския пазар се обира от тъй наречените “Вътрешна обезценка ”, която значи заледяване и доста слаб растеж на трудовите хонорари – с цел да може българските производители да бъдат конкурентоспособни със своите цени. Върху другите съставни елементи на себестойността не могат да въздействат – вносни материали и (руска и политически определяна цена на) сила. Това е една от главните аргументи (не единствена) българите да са най-бедни в Европейски Съюз и през днешния ден.
(2) Ограничени функционалности на банковата политика на Българска народна банка
В естествена стопанска система, централната банка рефинансира банките при потребност – при валутния ръб обаче е неразрешено.
Вместо това – на банките се постановат извънредно строги политики на финансова адекватност, създаване на големи буфери и свръх строга политика на кредитиране. Всеки с бизнес го знае у нас – че заем можеш да получиш единствено в случай че може и самичък да финансираш бизнеса си. Освен бизес проект за асимилиране и връщане на заема, всеки бизнес би трябвало да даде съфинансиране и ликвидно поръчителство в размер над претенции заем. А съвсем постоянно съдлъжници стават всичките му други компании, както и той и фамилията му като физически лица. И по този начин банковият бизнес прекалено много замязя на лихварския – пари с рента без … риск за кредитора.
При състояние, че над 95% от предприятията у нас са дребни и междинни – заемът е постоянно единствено фантазия. А други финансови принадлежности са ъгъл.
Е, по какъв начин да се развива стопанската система?
(3) Изкривена банкова политика – обезценяване на спестяванията и помпане на инфлацията
Поради строгата политика на кредитиране – която лимитира развиването на бизнеса – банките би трябвало да намерят къде да влагат акумулирания запас. А той е в десетки милиарди левове – заради ниската капиталова просвета на българите, които или влагат в имоти; или поставят парите на депозит.
Бинго – банките разпределят риска и главно влагат парите в ипотечни заеми, които помпат цените на парцелите и инфлацията.
От друга страна – заради липса на потребност да притеглят запас (!) – лихвите по депозитите са съвсем нулеви, което обезценява парите на българите
(4) Валутният запас
Валутният ръб изисква поддържане на валутен запас в евро, който по формула обезпечава левовете в обращение. Този запас обаче е съвсем напълно вложен в първокласни непознати бумаги с доста ниска рентабилност (под инфлацията), а дълго време и отрицателна рентабилност. Тоест, освен финансираме непознати страни – от което се оплакват съперниците на еврото за еврозоната – а дълго време си плащахме вместо да печелим за това, че сме вложили тези пари. Имаше оценки за стотици милиони евро – цена на борда – само че никой от Българска народна банка не споделя каква тъкмо е тази сметка.
(5) Пропуснати изгоди за стопанската система от поддържането на валутния запас
Макар всяка страна да поддържа валутен запас, никой не знае каква е пропусната изгода / различна цена за всички българи, в случай че големият валутен запас, поради борда или част от него беше вложен в стопанската система – в инфрастрктура, обучение, опазване на здравето и така нататък
Това са единствено най-важните недостатъци на валутния ръб – който някак си чудодейно ни прави живота по-добре от еврозоната.
Да, левът е вързан за еврото. Но в тези турбулентни времена хиляди българи избират лодката, вместо пристанището, за която е вързана. “
Присъединете се към нашия
Мирчев: Радев предлага кьорфишек, с цел да отклони вниманието от аферата „ Боташ “
