Симеон Попов можеше да бъде новият Бах, но животът му бе отнет преди да сбъдне американската си мечта
" Никой от нас не знае дали Симеон Попов нямаше да бъде идващият Бах или Бетовен. Ти умъртви тази фантазия, лиши живот, на който той имаше право и трансформира двама души в най-тъжните хора на този свят, които в миналото съм виждал в 54-годишното си битие ".
С тези думи на 25 февруари 2004 година окръжният арбитър в Онондага Джоузеф Фейхи се обръща към 25-годишния обвиняем Доминик Денар преди да произнесе присъдата му за убийството на 27-годишния български студент по тромбон в Университета в американския град Сиракуза.
Две години по-рано - на 20 януари 2002 година Симеон е убит, до момента в който доставя пилешки крилца в апартамент, където Доминик Денар е нахлул въоръжен, с цел да извърши обир. Това бил едвам вторият работен ден за българина, който трябвало да приключи през май същата година своята магистърска степен по тромбон в Университета в Сиракуза. Като множеството непознати студенти, 27-годишният Симо си намерил работа в пицария покрай кампуса. Трябвало да разнася пици и пилешки крилца.
Във съдбовната вечер той се насочва за доставка към апартамент на Остръм Авеню в Сиракуза. В жилището обаче преди малко е влезнал с щурм въоръженият Доминик Денар. Той знаел, че на адреса се обитава наркодилър, който желал да ограби.
Държи двама души заложници. Когато Симеон влиза в жилището, с цел да направи доставката си, 23-годишният Денар го прострелва в главата. Българинът умира на място, а стрелецът съумява да избяга. Четири дни по-късно обаче килърът е арестуван.
Стотици участват на службата в памет на Симеон Попов в Университета в Сиракуза в края на февруари 2002 година Преподавателят на българина и негов наставник проф. Бил Харис споделя през сълзи: " Симеон беше влюбен в живота и музиката. Можеше да се влюби по време на вечеря и да реши, че към този момент не е влюбен, до момента в който дойде десертът. " Проф. Харис, влюбен съм! " Чувал съм го нееднократно, а милиони пъти ".
В правосъдната зала прокурорът по делото Ник Демартино ясно демонстрира пред правосъдните заседатели, че приема персонално делото.
" Това не е просто ликвидиране. Това е ликвидиране, осъществено от невъзмутим, безмилостен, безсърдечен изверг. Денар освен лиши живота на Симеон Попов, само че и остави след себе си безпределно злощастие. Симеон Попов беше пристигнал в тази страна да търси американската фантазия, само че вместо това срещна най-големия си призрачен сън. Това беше Доминик Денар ", акцентира Демартино.
Родителите на българския студент Георги и Красимира Попови не участват в правосъдната зала при произнасянето на присъдата. Вместо това арбитър Фейхи изчита част от писмото им:
" Оставаме на тази земя - родители, които не са нито живи, нито мъртви. Нищо не ни остана. Домът ни се трансформира в прахуляк, а най-свещеното място на света, което в този момент назоваваме собствен дом, е гробът на сина ни ".
Доминик Денар е приет за отговорен в ликвидиране, навлизане с щурм и обир. За всяко от осъществените закононарушения той получава по 25 години затвор. В последните си думи към подсъдимия, преди да прочете наказването, арбитър Джоузеф Фейхи декларира:
" Като убихте Симеон, вие лишихте света от неговия гений и креативност. Така го направихте по-тъмно място. Моето само страдание, господин Денар, тази заран е, че не мога да ви осъдя на пожизнен затвор без право на опрощение ".
Убиецът на два пъти се пробва да понижи присъдата си. Вторият път пред петчленен апелативен съд през 2019 година. И двата пъти жалбата му е отхвърлена.
Симеон Попов е заровен в Централните софийски гробища. В сърцата и мислите на своите другари обаче той е жив.
" Симеон си отиде, само че в никакъв случай няма да бъде пропуснат. Той ще живее в сърцата и мозъците ни, до момента в който не се срещнем още веднъж. Душите ни към момента са изпепелени от безсмислената загуба на толкоз надарен и прелестен човек. Тъжно е ", написа преди година менторът му Бил Харис.
С тези думи на 25 февруари 2004 година окръжният арбитър в Онондага Джоузеф Фейхи се обръща към 25-годишния обвиняем Доминик Денар преди да произнесе присъдата му за убийството на 27-годишния български студент по тромбон в Университета в американския град Сиракуза.
Две години по-рано - на 20 януари 2002 година Симеон е убит, до момента в който доставя пилешки крилца в апартамент, където Доминик Денар е нахлул въоръжен, с цел да извърши обир. Това бил едвам вторият работен ден за българина, който трябвало да приключи през май същата година своята магистърска степен по тромбон в Университета в Сиракуза. Като множеството непознати студенти, 27-годишният Симо си намерил работа в пицария покрай кампуса. Трябвало да разнася пици и пилешки крилца.
Във съдбовната вечер той се насочва за доставка към апартамент на Остръм Авеню в Сиракуза. В жилището обаче преди малко е влезнал с щурм въоръженият Доминик Денар. Той знаел, че на адреса се обитава наркодилър, който желал да ограби.
Държи двама души заложници. Когато Симеон влиза в жилището, с цел да направи доставката си, 23-годишният Денар го прострелва в главата. Българинът умира на място, а стрелецът съумява да избяга. Четири дни по-късно обаче килърът е арестуван.
Стотици участват на службата в памет на Симеон Попов в Университета в Сиракуза в края на февруари 2002 година Преподавателят на българина и негов наставник проф. Бил Харис споделя през сълзи: " Симеон беше влюбен в живота и музиката. Можеше да се влюби по време на вечеря и да реши, че към този момент не е влюбен, до момента в който дойде десертът. " Проф. Харис, влюбен съм! " Чувал съм го нееднократно, а милиони пъти ".
В правосъдната зала прокурорът по делото Ник Демартино ясно демонстрира пред правосъдните заседатели, че приема персонално делото.
" Това не е просто ликвидиране. Това е ликвидиране, осъществено от невъзмутим, безмилостен, безсърдечен изверг. Денар освен лиши живота на Симеон Попов, само че и остави след себе си безпределно злощастие. Симеон Попов беше пристигнал в тази страна да търси американската фантазия, само че вместо това срещна най-големия си призрачен сън. Това беше Доминик Денар ", акцентира Демартино.
Родителите на българския студент Георги и Красимира Попови не участват в правосъдната зала при произнасянето на присъдата. Вместо това арбитър Фейхи изчита част от писмото им:
" Оставаме на тази земя - родители, които не са нито живи, нито мъртви. Нищо не ни остана. Домът ни се трансформира в прахуляк, а най-свещеното място на света, което в този момент назоваваме собствен дом, е гробът на сина ни ".
Доминик Денар е приет за отговорен в ликвидиране, навлизане с щурм и обир. За всяко от осъществените закононарушения той получава по 25 години затвор. В последните си думи към подсъдимия, преди да прочете наказването, арбитър Джоузеф Фейхи декларира:
" Като убихте Симеон, вие лишихте света от неговия гений и креативност. Така го направихте по-тъмно място. Моето само страдание, господин Денар, тази заран е, че не мога да ви осъдя на пожизнен затвор без право на опрощение ".
Убиецът на два пъти се пробва да понижи присъдата си. Вторият път пред петчленен апелативен съд през 2019 година. И двата пъти жалбата му е отхвърлена.
Симеон Попов е заровен в Централните софийски гробища. В сърцата и мислите на своите другари обаче той е жив.
" Симеон си отиде, само че в никакъв случай няма да бъде пропуснат. Той ще живее в сърцата и мозъците ни, до момента в който не се срещнем още веднъж. Душите ни към момента са изпепелени от безсмислената загуба на толкоз надарен и прелестен човек. Тъжно е ", написа преди година менторът му Бил Харис.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ