Петима италианци, служили блестящо на Русия
Никой от чужденците няма по-голям принос за развиването на съветската архитектура от италианците.
Аристотел Фиораванти
Когато през 1475 година италианският проектант Аристотел Фиораванти идва в двора на московския княз Иван III, той не може даже да си показа, че този властник към този момент няма да го пусне да се прибере вкъщи.
Иван III Велики и Аристотел ФиоравантиИ. Панов (CC BY-SA 4.0)
Роденият в Болония проектант е претрупан с издигането на Успенския събор на територията на Московския кремъл, който след това става един от най-важните православни храмове в страната. Строителството стартира още преди идването на чужденеца, само че поради неточности в проектите и неудовлетворително качество на материалите съвсем приключената постройка рухва.
Успенският съборLegion Media
След като разкритикува работата на своите съветски сътрудници, Фиораванти стартира от нулата. Под основата са изкопани нетипични за Русия дълбоки изкопи, в които са забити солидни дъбови водачи. След като провежда производството на доста здрави квадратни тухли наоколо, италианецът ги употребява за построяването на храма наред с обичайните бели камъни. През 1479 година съборът е подготвен и осветлен.
Доволният Иван II поръчва на своя проектант да се погрижи за строителството на стените и кулите на Кремъл, Оръдейния двор и го притегля в походите до Новгород, Казан и Твер като боен инженер и шеф на артилерията. Независимо от желанието на Фиораванти да се прибере в Италия, господарят на цяла Русия не му разрешава да го направи, а след опит да избяга даже известно време го държи в изгнание. След 1485 година следите на надарения Аристотел се губят.
Бартоломео Растрели
Знаменитият проектант Бартоломео (Вартоломей Вартоломеевич) Растрели съумява да работи при седем съветски императори и императрици и съвсем всички те се отнасят към него доста благосклонно. Професионалният подем на надарения италианец, обаче, идва в епохата на Елисавета (1741-1761), за която той построява 12 двореца.
Портрет на Растрели, Руски Музей, Михайловски замъкПиетро Антонио Ротари
Шедьоври на Растрели в наши дни могат да се видят на територията на Русия, Украйна и Латвия. Сред най-известните са Големият петерхофски замък, Големият екатеринински замък в Царско село, Зимният замък в Санкт Петербург, както и Мариинският замък в Киев, където през днешния ден президентът на Украйна приема високопоставени задгранични посетители.
Но Разстрели не се лимитира единствено с дворци. Италианецът строи събори, църкви, манастири и частни домове по поръчка на знатни особи. Последните припомнят на императорски резиденции, само че са с по-малки размери и по-скромно оформление.
Legion Media
Възцарилата се на трона през 1762 година Екатерина II не е огромна поклонничка на пищността и декоративността на барока и скоро уволнява Растрели от поста му на велможа проектант и назначава на негово място различен италианец – Антонио Риналди. Той по този начин и не съумява да се прояви на никое място чак до гибелта си през 1771 година и живее на пенсията, която му отпуска императрицата.
В едно от последните си писма Вартоломей Вартоломеевич: „Много е изумително, че индивидът може да се сложи в толова бедствено състояние. Архитектът тук се цени, единствено когато имат потребност от него. И въпреки всичко по делата ще ни познаете“.
Джузепе Сарти
Италианският композитор, диригент и възпитател Джузепе Сарти е извънредно невероятен човек. Той живее в Дания 20 години и написа там 24 опери, без по този начин и да научи датски език, употребявайки междуредов превод при работата си.
Портрет на Джузепе СартиLegion Media
На същия принцип композиторът работи и в Русия, където идва по покана на Екатерина II през 1784 година. На длъжността си като велможа капелмайстор италианецът написа 8 опери, балет и към 30 творби от вокално-хоровия род. Поставя и театър по съчиненията на самата императрица, озаглавен „Първоначалното ръководство на Олег“.
Написаните от Джузепе приветствени хорове и монументални кантати се извършват на церемонии и празненства чак до коронацията на Николай I през 1826 година, а измереният от композитора „петербургски камертон“ (приет в практиката на музикалните осъществявания като пример за височината на звука) се употребява в Русия съвсем цяло столетие до 1885 година.
Карло Роси
Именитият италиански проектант Карло (Карл Иванович) Роси основава впечатляващия облик на Санкт Петербург, на който през днешния ден могат да се любуват туристите и жителите на културната столица на Русия.
Карло РосиСвободни източници
В началото съветските управляващи не имат вяра в младия проектант, който преди малко е приключил Флорентинската академия за изящни изкуства. Предложеният от него през 1804 година проект за преустрояване на крайбрежната улица на Адмиралтейството те считат за лековерен и пращат италианеца да работи като художник във фабрика за порцелан.
Упоритият Роси не се предава и след две години в завода още веднъж се заема с архитектура, като строи няколко здания в Твер и Москва. След като се връща в столицата на Руската империя, той скоро е назначен за основен проектант на Петербургския комитет за строителство и хидравлични работи, което му разрешава да пристъпи към огромното застрояване на града.
В кариерата на италианеца има грандиозни планове като живописния дворцово-парков комплекс на Елагин остров, Михайловския замък, постройката на Главния щаб с триумфалната арка на Дворцовия площад и постройката на Сената и Синода на „Сенатска“.
Legion Media
Докато работи над Александринския спектакъл през 1827 година, Роси създава неповторима железна структура за тавана, само че още веднъж не му се доверяват. Обезпокоена от това нововъведение, комисията мигновено приключва строителството.
Без да губи време, Карл Иванович до министъра в Императорския двор, княз Петър Волконски, че „ако в гореспоменатата постройка поради устройството на металния покрив се случи някакво злощастие, то за наставление просто ме увисете на една от гредите на театъра“. Взето е решение да се построи макет и с него да се проведат тествания с натоварване, които в последна сметка приключват сполучливо.
Джовани Дел Поцо
Франц Рубо
Далеч не всички италианци в Русия се трудят извънредно на полето на културата. Военните експерти от Апенинския полуостров стартират да постъпват на работа при съветските царе още от XV век. Един от тях е тосканецът Джовани (Иван Петрович) дел Поцо, който постъпва в съветската войска като доброволец през 1775 година.
След 20 години отлична работа полковник Дел Поцо се обръща към император Павел с персонална молба, която последният възприема като „неприлична“ и уволнява италианеца. Иван Петрович се открива в една от кавказките замъци на река Терек, където към този момент се готви да посрещне безрадостната си напреднала възраст, само че несполуката му му оказва помощ.
Дел Поцо е покорен от бунтовници и пуснат едвам след заплащане на откуп. Заради понесените премеждия италианецът е върнат на работа като генерал-майор и назначен за правосъден пристав на кабардинския народ, като в отговорностите му влиза по всевъзможен метод да се опита да притегли на страната на Русия авторитетни бунтовници и да провокира дразги посред им. Но прекомерно меката и внимателна политика на тосканеца не се харесва на управлението, което през 1810 година го реалокира на служба шеф на Владикавказкия окръг.
След като получава на свое послушание цитадела и гарнизонен полк, Иван дел Поцо се демонстрира надалеч по-добре. Той съумява да усъвършенства сигурността на минаващият през Главния кавказки било стратегически значим Военно-грузински път. Освен това, точно с помощта на неговите старания в съветско гражданство минават племената по р. Сунжи, които преди този момент са извънредно враждебно настроени към империята.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Аристотел Фиораванти
Когато през 1475 година италианският проектант Аристотел Фиораванти идва в двора на московския княз Иван III, той не може даже да си показа, че този властник към този момент няма да го пусне да се прибере вкъщи.
Иван III Велики и Аристотел ФиоравантиИ. Панов (CC BY-SA 4.0)
Роденият в Болония проектант е претрупан с издигането на Успенския събор на територията на Московския кремъл, който след това става един от най-важните православни храмове в страната. Строителството стартира още преди идването на чужденеца, само че поради неточности в проектите и неудовлетворително качество на материалите съвсем приключената постройка рухва.
Успенският съборLegion Media
След като разкритикува работата на своите съветски сътрудници, Фиораванти стартира от нулата. Под основата са изкопани нетипични за Русия дълбоки изкопи, в които са забити солидни дъбови водачи. След като провежда производството на доста здрави квадратни тухли наоколо, италианецът ги употребява за построяването на храма наред с обичайните бели камъни. През 1479 година съборът е подготвен и осветлен.
Доволният Иван II поръчва на своя проектант да се погрижи за строителството на стените и кулите на Кремъл, Оръдейния двор и го притегля в походите до Новгород, Казан и Твер като боен инженер и шеф на артилерията. Независимо от желанието на Фиораванти да се прибере в Италия, господарят на цяла Русия не му разрешава да го направи, а след опит да избяга даже известно време го държи в изгнание. След 1485 година следите на надарения Аристотел се губят.
Бартоломео Растрели
Знаменитият проектант Бартоломео (Вартоломей Вартоломеевич) Растрели съумява да работи при седем съветски императори и императрици и съвсем всички те се отнасят към него доста благосклонно. Професионалният подем на надарения италианец, обаче, идва в епохата на Елисавета (1741-1761), за която той построява 12 двореца.
Портрет на Растрели, Руски Музей, Михайловски замъкПиетро Антонио Ротари
Шедьоври на Растрели в наши дни могат да се видят на територията на Русия, Украйна и Латвия. Сред най-известните са Големият петерхофски замък, Големият екатеринински замък в Царско село, Зимният замък в Санкт Петербург, както и Мариинският замък в Киев, където през днешния ден президентът на Украйна приема високопоставени задгранични посетители.
Но Разстрели не се лимитира единствено с дворци. Италианецът строи събори, църкви, манастири и частни домове по поръчка на знатни особи. Последните припомнят на императорски резиденции, само че са с по-малки размери и по-скромно оформление.
Legion Media Възцарилата се на трона през 1762 година Екатерина II не е огромна поклонничка на пищността и декоративността на барока и скоро уволнява Растрели от поста му на велможа проектант и назначава на негово място различен италианец – Антонио Риналди. Той по този начин и не съумява да се прояви на никое място чак до гибелта си през 1771 година и живее на пенсията, която му отпуска императрицата.
В едно от последните си писма Вартоломей Вартоломеевич: „Много е изумително, че индивидът може да се сложи в толова бедствено състояние. Архитектът тук се цени, единствено когато имат потребност от него. И въпреки всичко по делата ще ни познаете“.
Джузепе Сарти
Италианският композитор, диригент и възпитател Джузепе Сарти е извънредно невероятен човек. Той живее в Дания 20 години и написа там 24 опери, без по този начин и да научи датски език, употребявайки междуредов превод при работата си.
Портрет на Джузепе СартиLegion Media
На същия принцип композиторът работи и в Русия, където идва по покана на Екатерина II през 1784 година. На длъжността си като велможа капелмайстор италианецът написа 8 опери, балет и към 30 творби от вокално-хоровия род. Поставя и театър по съчиненията на самата императрица, озаглавен „Първоначалното ръководство на Олег“.
Написаните от Джузепе приветствени хорове и монументални кантати се извършват на церемонии и празненства чак до коронацията на Николай I през 1826 година, а измереният от композитора „петербургски камертон“ (приет в практиката на музикалните осъществявания като пример за височината на звука) се употребява в Русия съвсем цяло столетие до 1885 година.
Карло Роси
Именитият италиански проектант Карло (Карл Иванович) Роси основава впечатляващия облик на Санкт Петербург, на който през днешния ден могат да се любуват туристите и жителите на културната столица на Русия.
Карло РосиСвободни източници
В началото съветските управляващи не имат вяра в младия проектант, който преди малко е приключил Флорентинската академия за изящни изкуства. Предложеният от него през 1804 година проект за преустрояване на крайбрежната улица на Адмиралтейството те считат за лековерен и пращат италианеца да работи като художник във фабрика за порцелан.
Упоритият Роси не се предава и след две години в завода още веднъж се заема с архитектура, като строи няколко здания в Твер и Москва. След като се връща в столицата на Руската империя, той скоро е назначен за основен проектант на Петербургския комитет за строителство и хидравлични работи, което му разрешава да пристъпи към огромното застрояване на града.
В кариерата на италианеца има грандиозни планове като живописния дворцово-парков комплекс на Елагин остров, Михайловския замък, постройката на Главния щаб с триумфалната арка на Дворцовия площад и постройката на Сената и Синода на „Сенатска“.
Legion Media Докато работи над Александринския спектакъл през 1827 година, Роси създава неповторима железна структура за тавана, само че още веднъж не му се доверяват. Обезпокоена от това нововъведение, комисията мигновено приключва строителството.
Без да губи време, Карл Иванович до министъра в Императорския двор, княз Петър Волконски, че „ако в гореспоменатата постройка поради устройството на металния покрив се случи някакво злощастие, то за наставление просто ме увисете на една от гредите на театъра“. Взето е решение да се построи макет и с него да се проведат тествания с натоварване, които в последна сметка приключват сполучливо.
Джовани Дел Поцо
Франц Рубо Далеч не всички италианци в Русия се трудят извънредно на полето на културата. Военните експерти от Апенинския полуостров стартират да постъпват на работа при съветските царе още от XV век. Един от тях е тосканецът Джовани (Иван Петрович) дел Поцо, който постъпва в съветската войска като доброволец през 1775 година.
След 20 години отлична работа полковник Дел Поцо се обръща към император Павел с персонална молба, която последният възприема като „неприлична“ и уволнява италианеца. Иван Петрович се открива в една от кавказките замъци на река Терек, където към този момент се готви да посрещне безрадостната си напреднала възраст, само че несполуката му му оказва помощ.
Дел Поцо е покорен от бунтовници и пуснат едвам след заплащане на откуп. Заради понесените премеждия италианецът е върнат на работа като генерал-майор и назначен за правосъден пристав на кабардинския народ, като в отговорностите му влиза по всевъзможен метод да се опита да притегли на страната на Русия авторитетни бунтовници и да провокира дразги посред им. Но прекомерно меката и внимателна политика на тосканеца не се харесва на управлението, което през 1810 година го реалокира на служба шеф на Владикавказкия окръг.
След като получава на свое послушание цитадела и гарнизонен полк, Иван дел Поцо се демонстрира надалеч по-добре. Той съумява да усъвършенства сигурността на минаващият през Главния кавказки било стратегически значим Военно-грузински път. Освен това, точно с помощта на неговите старания в съветско гражданство минават племената по р. Сунжи, които преди този момент са извънредно враждебно настроени към империята.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ