Москва и Техеран в битката за Идлиб
Никой няма интерес джихадистите да се пренесат към Турция, Европа, Русия или Китай
Времето, в което можеше да се откри политическо решение за Идлиб, към този момент изтича. Надеждата беше, че Турция, с поддръжката на Русия, въпреки всичко ще успее да реши два огромни казуса, с цел да се предотврати нова кървава баня при повторното завземане на Идлиб – последния бастион на бунтовниците. И двете неща очевидно няма да се окажат вероятни.
По-леката от двете задания, с които се зае Турция, беше да трансформира въоръжените ислямистки групировки от сорта на „ Ахрар ал Шам “ в прагматична съпротива. Такава, която да бъде приета от режима в Дамаск, както и от Русия, за „ нетерористичен “ събеседник. С други думи – тези, които не са идеологически свързани с джихада, биха могли да бъдат още веднъж интегрирани в сирийското общество. Оказа се обаче, че Турция няма това въздействие над въпросните групировки, за което претендираше.
Значително по-голямото предизвикателство е обвързвано с въпроса какво да се прави с ислямските екстремисти и джихадистите в Идлиб, чиито брой се пресмята на над 10 000 души? Докато те се вършат на покровители на цивилното население, очевидно ще се радват и на неговите благосклонности.
По създание в Идлиб е съсредоточен сирийският вид на Ал Кайда, който дълго време беше прочут под името „ Фронт ал Нусра “, а през днешния ден се назовава „ Хаят Тахрир ал Шам “. Идлиб постоянно е бил негов бастион и бойците му няма да се предадат по този начин елементарно, както в Дараа и в района на Гута.
Турция не съумя да принуди нито „ Фронта Нусра “, нито по-малките групировки като „ Хурас ал Дин “ да прекратят битката и да сложат оръжие. Никой от външните участници вероятно няма интерес от това джихадистите да се пренесат към Турция, Европа, Русия или Китай, откъдето да продължат терора си. Този път Съединени американски щати не са принудени да водят война против Ал Кайда, както беше в Афганистан. По всяка възможност тази работа ще свършат Русия и Иран, а след това ще понесат и съответните политически последствия.
Превод: „ Дойче Веле “, (със съкращения)
Времето, в което можеше да се откри политическо решение за Идлиб, към този момент изтича. Надеждата беше, че Турция, с поддръжката на Русия, въпреки всичко ще успее да реши два огромни казуса, с цел да се предотврати нова кървава баня при повторното завземане на Идлиб – последния бастион на бунтовниците. И двете неща очевидно няма да се окажат вероятни.
По-леката от двете задания, с които се зае Турция, беше да трансформира въоръжените ислямистки групировки от сорта на „ Ахрар ал Шам “ в прагматична съпротива. Такава, която да бъде приета от режима в Дамаск, както и от Русия, за „ нетерористичен “ събеседник. С други думи – тези, които не са идеологически свързани с джихада, биха могли да бъдат още веднъж интегрирани в сирийското общество. Оказа се обаче, че Турция няма това въздействие над въпросните групировки, за което претендираше.
Значително по-голямото предизвикателство е обвързвано с въпроса какво да се прави с ислямските екстремисти и джихадистите в Идлиб, чиито брой се пресмята на над 10 000 души? Докато те се вършат на покровители на цивилното население, очевидно ще се радват и на неговите благосклонности.
По създание в Идлиб е съсредоточен сирийският вид на Ал Кайда, който дълго време беше прочут под името „ Фронт ал Нусра “, а през днешния ден се назовава „ Хаят Тахрир ал Шам “. Идлиб постоянно е бил негов бастион и бойците му няма да се предадат по този начин елементарно, както в Дараа и в района на Гута.
Турция не съумя да принуди нито „ Фронта Нусра “, нито по-малките групировки като „ Хурас ал Дин “ да прекратят битката и да сложат оръжие. Никой от външните участници вероятно няма интерес от това джихадистите да се пренесат към Турция, Европа, Русия или Китай, откъдето да продължат терора си. Този път Съединени американски щати не са принудени да водят война против Ал Кайда, както беше в Афганистан. По всяка възможност тази работа ще свършат Русия и Иран, а след това ще понесат и съответните политически последствия.
Превод: „ Дойче Веле “, (със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ