Африка се съмнява в дистанцирането на Макрон от колониалното минало
Никой няма да се разграничи от колониалното минало посредством красиви изречения ": африкански интелектуалци се притесняват, че " огромният проект " за франкофонията, който Еманюел Макрон ще огласи през днешния ден, ще е нов инструмент в работа на така наречен " Франсафрика ".
" Френският език принадлежи колкото на Франция, толкоз и на Африка, а може би и повече ", сподели френският президент през ноември предходната година в Буркина Фасо. " Той има бъдеще и това бъдеще се взема решение в Африка ", добави той в дискретна покана към континента, където, съгласно прогнозите, оценени от време на време като оптимистични, до 2050 година " френският ще е най-говореният език ".
В поддръжка на това стремглаво развиване вследствие на демографския гърмеж в Африка президентът ще огласи през днешния ден " огромен проект за френския език и плурализма ", който ще се опита да се дистанцира от колониалната ера. Френскоезичните интелектуалци на континента, до които се допита Агенция Франс Прес, обаче надалеч не са уверени, че това ще стане.
" Ако фактически се беше разграничил от колониалното минало, той щеше повече да се съветва, вслушва и влиза в разговор. Това едностранчиво, може би даже господарско виждане, няма да получи позитивен отзив в Дакар, нито в Джибути, Казабланка или Киншаса ", безапелационен е френско-джибутският публицист Абдурахман А. Уабери.
" Под претекста за франкофонията се разиграват големи геополитически залози ", споделя обвинително преподавателят в Университета " Джордж Вашингтон " в американската столица. Той отбелязва сериозно, че Франция, съгласно него, първа приглася, когато основаната в Париж Международна организация на франкофонията, засвидетелства " политическо доверие към африканските диктатори на избори ".
" Слушайки само африканските автократи, Елисейският замък губи всякакво доверие ", споделя сериозно Уабери. Заради това той не чака нищо от " огромния проект " на Макрон. " Цялата тази кинематография се обобщава в една дума: пиар ", добавя Уабери.
" Франкофонията си остава продължение на френската външна политика, желана територия за вмешателството на Франция в политиката на някогашните й колонии ", споделя Ален Мабанку, който е с френско-конгоански генезис и неотдавна отхвърли покана на Макрон да взе участие в създаването на неговия " огромен проект ", като изиска президентът първо да потвърди, че е обърнал страницата на колониалното минало.
" Цялостна промяна на франкофонията като институция е неизбежна. " Вертикалната франкофония ", идваща от Франция и Париж, би трябвало да изчезне, с цел да се роди най-накрая, както би споделила Яла Кизукиди, мъдрец от френско-конгоански генезис, " хоризонталната франкофония ", тази на народите, за народите и нищо друго с изключение на народите ", изяснява за Агенция Франс Прес Мабанку, учител в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
" Денационализиран език "
" Никоя от заинтригуваните страни няма да се разграничи от колониалното минало посредством красиви изречения ", предизвестява камерунската писателка Емле Бум.
Франкофонията " дава опция на Франция да продължава да поддържа интензивно диктаторите, които изтезават народа си на френски ", отбелязва неоправдателно камерунецът Ашил Мбебме, теоретик на постколониализма.
Тези интелектуалци обаче акцентират също, че въпреки институционалната франкофония да е въоръжената мощ на френската нация, френският език, съгласно тях, е съумял да се " денационализира ". " Езикът към този момент не е монопол на Франция. Това, че Еманюел Макрон го повтаря след нас, е хубаво. Сега той би трябвало да си направи всички изводи от това ", споделя Ашил Мбебме, учител в Университета на Уитуотърсранд, Южна Африка. " Повечето африканци споделят " да " на езика и " не " на франкофонията ", припомня Мбембе.
Повече от половин век след края на колониалната ера френският език - " боен трофей ", както го назова алжирският публицист Катеб Ясин - се е издигнал над политиката.Щом френският към този момент н е принадлежи на Франция обаче, би трябвало да се излезе от подчинеността, изискваща Париж да диктува политиката в ареала на един език, който към този момент не е извънредно негов.
" Да на езика като езиков ареал и не на езика на съответна страна, която прави разлика сред свои и непознати ", акцентира Уабери. " Не на една превъзнасяна до небесата френска литература от една страна, а от друга - на франкофонска литература, предопределена за тези, които идват от другаде, въпреки те постоянно да са с френска народност и даже да са родени французи ", споделя писателят. /БТА/
" Френският език принадлежи колкото на Франция, толкоз и на Африка, а може би и повече ", сподели френският президент през ноември предходната година в Буркина Фасо. " Той има бъдеще и това бъдеще се взема решение в Африка ", добави той в дискретна покана към континента, където, съгласно прогнозите, оценени от време на време като оптимистични, до 2050 година " френският ще е най-говореният език ".
В поддръжка на това стремглаво развиване вследствие на демографския гърмеж в Африка президентът ще огласи през днешния ден " огромен проект за френския език и плурализма ", който ще се опита да се дистанцира от колониалната ера. Френскоезичните интелектуалци на континента, до които се допита Агенция Франс Прес, обаче надалеч не са уверени, че това ще стане.
" Ако фактически се беше разграничил от колониалното минало, той щеше повече да се съветва, вслушва и влиза в разговор. Това едностранчиво, може би даже господарско виждане, няма да получи позитивен отзив в Дакар, нито в Джибути, Казабланка или Киншаса ", безапелационен е френско-джибутският публицист Абдурахман А. Уабери.
" Под претекста за франкофонията се разиграват големи геополитически залози ", споделя обвинително преподавателят в Университета " Джордж Вашингтон " в американската столица. Той отбелязва сериозно, че Франция, съгласно него, първа приглася, когато основаната в Париж Международна организация на франкофонията, засвидетелства " политическо доверие към африканските диктатори на избори ".
" Слушайки само африканските автократи, Елисейският замък губи всякакво доверие ", споделя сериозно Уабери. Заради това той не чака нищо от " огромния проект " на Макрон. " Цялата тази кинематография се обобщава в една дума: пиар ", добавя Уабери.
" Франкофонията си остава продължение на френската външна политика, желана територия за вмешателството на Франция в политиката на някогашните й колонии ", споделя Ален Мабанку, който е с френско-конгоански генезис и неотдавна отхвърли покана на Макрон да взе участие в създаването на неговия " огромен проект ", като изиска президентът първо да потвърди, че е обърнал страницата на колониалното минало.
" Цялостна промяна на франкофонията като институция е неизбежна. " Вертикалната франкофония ", идваща от Франция и Париж, би трябвало да изчезне, с цел да се роди най-накрая, както би споделила Яла Кизукиди, мъдрец от френско-конгоански генезис, " хоризонталната франкофония ", тази на народите, за народите и нищо друго с изключение на народите ", изяснява за Агенция Франс Прес Мабанку, учител в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
" Денационализиран език "
" Никоя от заинтригуваните страни няма да се разграничи от колониалното минало посредством красиви изречения ", предизвестява камерунската писателка Емле Бум.
Франкофонията " дава опция на Франция да продължава да поддържа интензивно диктаторите, които изтезават народа си на френски ", отбелязва неоправдателно камерунецът Ашил Мбебме, теоретик на постколониализма.
Тези интелектуалци обаче акцентират също, че въпреки институционалната франкофония да е въоръжената мощ на френската нация, френският език, съгласно тях, е съумял да се " денационализира ". " Езикът към този момент не е монопол на Франция. Това, че Еманюел Макрон го повтаря след нас, е хубаво. Сега той би трябвало да си направи всички изводи от това ", споделя Ашил Мбебме, учител в Университета на Уитуотърсранд, Южна Африка. " Повечето африканци споделят " да " на езика и " не " на франкофонията ", припомня Мбембе.
Повече от половин век след края на колониалната ера френският език - " боен трофей ", както го назова алжирският публицист Катеб Ясин - се е издигнал над политиката.Щом френският към този момент н е принадлежи на Франция обаче, би трябвало да се излезе от подчинеността, изискваща Париж да диктува политиката в ареала на един език, който към този момент не е извънредно негов.
" Да на езика като езиков ареал и не на езика на съответна страна, която прави разлика сред свои и непознати ", акцентира Уабери. " Не на една превъзнасяна до небесата френска литература от една страна, а от друга - на франкофонска литература, предопределена за тези, които идват от другаде, въпреки те постоянно да са с френска народност и даже да са родени французи ", споделя писателят. /БТА/
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ