Борисов бързо-бързо обяви, че БПЦ няма да се отчита на държавата за даренията си
" Никой в никакъв случай не е мислил и не мисли техните приходи (бел. ред. - на Светия синод) , които получават от дарения, от продажба на свещи и така нататък някой да им ги взема, събира, ревизира и така нататък Това, което страната дава – целево, по еврофондове или непосредствено от бюджета, несъмнено, че ние ще му държим надзор и те (бел. ред. - Светия синод) нямат по никакъв метод срещу това ". Това съобщи министър председателят Бойко Борисов след специфичната си среща с представителите на Светия Синод по отношение на готвените промени в Закона за вероизповеданията.
Борисов посочи, че говорено и по отношение на анонимните дарения – каква информация да дава Църквата за тях. По думите на премиера, говорено било и по отношение на размера на държавната дотация – с предел до 15 млн. лв.. Още при започване на май, при внасянето на измененията, които са дело на водачите на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи в Народното събрание (Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ), стана ясно, че държавна дотация ще получават единствено вероизповедания, към които се дефинира най-малко 1% от популацията (в случая с България това са единствено православното християнство и исляма), както и че за всяко самоопределило се лице като принадлежащо към съответното вероизповедания страната ще дава на съответната религиозна институция по 10 лв., само че общо не повече от 15 млн. лв..
Митрополит Антоний пък акцентира, че говорили с министър-председателя новият закон " да бъде в услуга на Българската православна черква и на всички вероизповедания " . Щяла да бъде направена и експертна група, която да работи за това. Относно даренията от чужбина, експертната група щяла да взема решение. А в нея, по думите на Борисов, щели да влязат 5 митрополити.
Възраженията на Българската православна черква (БПЦ)
Иначе, поради Закона за вероизповеданията, БПЦ се опълчи в публична позиция да се дава определение що е то " набожен радикализъм " - преди всичко в позицията си. След това обаче идва " финансовата част ".
БПЦ се опълчва и на това единствено дирекция " Вероизповедания " да прави оферти пред Министерския съвет за разпределението на страната дотация, тъй като това било " много силова интервенция на страната ". БПЦ смята и, че " съставлява държавно администриране на техния самостоятелен живот, защото от своето учредяване до през днешния ден Църквата образува своето имущество основно посредством дарения ". Църквата прецизира, че това " има отношение към осъществяването на задачата й на земята като социална институция с изключително предопределение " и че " според предназначението му, това значи, че се пречи на самото свещенодействие, т. е. ". Затова и Синодът непосредствено споделя в позицията си: " ". Църквата обаче приветства плануванаъа корекция в член 25 от Закона за вероизповеданията страната „ да изключва данъчна тежест при избрани покупко-продажби на вероизповеданията “.
Борисов посочи, че говорено и по отношение на анонимните дарения – каква информация да дава Църквата за тях. По думите на премиера, говорено било и по отношение на размера на държавната дотация – с предел до 15 млн. лв.. Още при започване на май, при внасянето на измененията, които са дело на водачите на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи в Народното събрание (Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ), стана ясно, че държавна дотация ще получават единствено вероизповедания, към които се дефинира най-малко 1% от популацията (в случая с България това са единствено православното християнство и исляма), както и че за всяко самоопределило се лице като принадлежащо към съответното вероизповедания страната ще дава на съответната религиозна институция по 10 лв., само че общо не повече от 15 млн. лв..
Митрополит Антоний пък акцентира, че говорили с министър-председателя новият закон " да бъде в услуга на Българската православна черква и на всички вероизповедания " . Щяла да бъде направена и експертна група, която да работи за това. Относно даренията от чужбина, експертната група щяла да взема решение. А в нея, по думите на Борисов, щели да влязат 5 митрополити.
Възраженията на Българската православна черква (БПЦ)
Иначе, поради Закона за вероизповеданията, БПЦ се опълчи в публична позиция да се дава определение що е то " набожен радикализъм " - преди всичко в позицията си. След това обаче идва " финансовата част ".
БПЦ се опълчва и на това единствено дирекция " Вероизповедания " да прави оферти пред Министерския съвет за разпределението на страната дотация, тъй като това било " много силова интервенция на страната ". БПЦ смята и, че " съставлява държавно администриране на техния самостоятелен живот, защото от своето учредяване до през днешния ден Църквата образува своето имущество основно посредством дарения ". Църквата прецизира, че това " има отношение към осъществяването на задачата й на земята като социална институция с изключително предопределение " и че " според предназначението му, това значи, че се пречи на самото свещенодействие, т. е. ". Затова и Синодът непосредствено споделя в позицията си: " ". Църквата обаче приветства плануванаъа корекция в член 25 от Закона за вероизповеданията страната „ да изключва данъчна тежест при избрани покупко-продажби на вероизповеданията “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ