Никой не знае колко са паметниците на комунистическия режим у

Никой не знае какъв брой са паметниците на комунистическия режим у нас - парчета на отминала ера, които са на всички места. Има ги в центъра на София, в дребните градове, а селата. И всички те имат своята история.

Защото в живота, както и в изкуството, всичко е персонално. И зад всяка статуя стои човешка орис. Неизвестна и неразказана.

Миналата седмица бяха паметникът на Съветска войска в центъра на София и този в Бургас

През 1944 година едно безименно момче губи всичко. И животът му – подобен, какъвто го е познавал, завършва. За да стартира отначало, само че в друго време и в друг свят.

„ Това е историята на едно момче, на чиито родители всичко е взето след 9 септември - имущество, магазини. Разселени са из цялата страна, пратени са по лагери. А то самото е определено да театралничи за монумента и пропагандата на тези, които са предизвикали най-лошото на фамилията му “, споделя зам.-кметът на София Мирослав Боршош, който дава отговор за културата.

Той си слага задачата да опази паметта и историята на Периловец

Тази история белязва това дете и неговите наследници вечно. И те в никакъв случай не не помнят случилото се.

„ Когато я чух и когато ми я описаха синовете на този човек, споделиха си, че във семейството тази история е най-ярка. Не това, че е отнето имуществото, а това, че не са могли да откажат детето им да бъде употребявано точно за тази цел. Това е историята на това безименно момче, може би един ден ще разберем повече за това – за безименните истории, свързани с репресиите на комунистическия режим “, споделя още Боршош.

Според журналиста Калин Първанов обаче белезите на епохите би трябвало да остават

А синът на това момче, който от дълго време е огромен човек, постоянно е колеблив. „ Той ми споделя: „ Аз всякога минавам и някак си виждам татко ми. Той е умрял от дълго време. Искам да махна този монумент, само че желая баща да стои тук и да го виждам “, добавя Боршош.

Лицата на предишното не постоянно остават анонимни. Понякога са известни до болежка. В село Баня се намира единственият монумент, на който Ленин и Димитров са дружно. Абсолютна мистерия е за какво са дружно, в случай че са имали единствено една среща, а е допустимо да са нямали и нито една.

Евродепутатът Андрей Ковачев за това по какъв начин би трябвало да се възстановят монументите в столицата и в страната

Но - времената са били такива. И те са дружно по експлицитната воля на донора на парите. Костадин Калчов емигрира преди 9 септември в Америка.

Мария от село Баня не е сигурна, че Ленин и Димитров са се виждали. Знае единствено, че паметникът с пари от Америка е издигнат на 18 юни 1967 година, във връзка 85-та годишнина от рождението на Димитров.

Гледайте целия филм „ Лицата на предишното “ във видеото.