Тайните на сънищата
Никой не знае какво тъкмо съдържат нашите сънища и за какво въобще ги виждам, до момента в който спим. Всяка нощ ние прекарваме няколко часа със затворени очи, а никой академик не може да изясни за какво зад клепачите ни минават картини.
Известно е обаче, че неналичието на сън въздейства разрушаващо върху организма на индивида и евентуално сънят преди хиляди години е бил еволюционна облага.
Със сигурност сънят е бил много потребен, когато първобитните хора са желали да излязат на нощна разходка, тъкмо когато саблезъбите тигри са излизали на лов.
Днес обаче сънят не е изключително преференциален, защото този развой лишава прекалено много – към една трета от живота ни минава напълно в страната на сънищата.
Има разнообразни теории за това за какво имаме потребност от такова огромно количество сън. Една от тях преглежда съня като метод за възобновяване на силите на тялото.
Но в случай че сънят е основан за отмора на тялото, за какво мозъкът ни не престава да работи, до момента в който спим? Възможно е, до момента в който спим, мозъкът ни да обработва проблемите, които ни вълнуват, с цел да откри най-хубавото решение.
Различни проучвания потвърждават, че просветителният развой не може да бъде сбъднат без сън, тъй като по време на сън добитите познания се затвърдяват.
Най-доброто време за учене или повторение на научената информация, е преди човек да се почувства изтощен. Усетите ли отмалялост, би трябвало да си легнете, тъй като даже цяла нощ да седите над книгите, няма да извлечете нищо от тях.
Сънят и сънищата може би са време за лична гимнастика на мозъка, която разрешава да се решат някои прочувствени проблеми и оказват помощ на човек да направи разбор на спомените и мислите си.
Възможно е нещата да са радикално разнообразни. Когато спите, изпитвате огромно зрително натоварване, което мозъкът по някакъв тайнствен метод обработва.
В будно положение има спомагателни тласъци за активиране на другите усеща, само че мозъкът най-вероятно ги обработва по същия метод.
