Никой не си избира пилота, когато лети. Дори не го

Никой не си избира водача, когато лети. Дори не го виждаме, не го познаваме, това му е работата - да летим и да кацнем здрави и там където би трябвало.
Представете си обаче свят, където може да избирате водача си. По хубост, по униформа, по летателни часове и опит с разнообразни самолети. По самонадеяност, лъчение и по това дали вдъхва почит и сигурност.
Държавата е като аероплан. Затова и всички намеци с кино лентата “Има ли водач в самолета”.
Каквото и да говорите за Радев, както и да спорите и да обиждате офицерския му чин, би трябвало да признаете - в самолета този път има водач. Не е като Плевнелиев, не е като Цецка Цачева, не като доста други. В една враждебна среда той се оправя обичайно, а биографията му е фантазия за всеки политически кандидат.
Пътникът е мъчно да се разяснява. Шегата, че след този спор на тези президентски избори имаме единствено водач и пасажер не значи единствено, че Герджиков ще загуби тия избори. Той ще загуби доста повече, разчитайки на гласовете от ГЕРБ и отричайки, че шкафчетата са негови.
Ще загуби университетския авторитет, лустрото и поста си на ректор. Защото беше използван.
Защото това беше случка на отиващия си режим, на един различен човек, който не желае да диша отвън властта. И на човек, който се скри зад тесните плещи на ректора.
Пътникът ще стигне дестинацията към която се е запътил. Но и ще срещне жестокостта на обществото, с която то се отнася към подставените лица. Просто подставените лица губят лицето си.

Мартин Карбовски, фейсбук