За една демокрация да питам…
Никой не си избира да живее при изчезнала народна власт.
Никой не си избира да живее при изчезнали закони и корупция.
Никой не си избира да живее в безпорядък и безвластие.
Никой не си избира да живее в неприятното.
Но това, което МОЖЕШ да си избереш обаче, е самият ти да не бъдеш степен дивак.
С всеки минал ден от ден на ден случки карат хората, които са „ на везните “ за или срещу митингите, да се отвращават и да се афишират изрично срещу. Как мислите—как работи на общата картинка обликът на побесняла навалица, която атакува жена и двете ѝ деца?
Видяхте ли израженията на лицата на двете деца на задната седалка? Потресохте се, нали? А знаете ли кой ги е видял напълно отблизо—от няколко сантиметра? Побеснелите протестиращи. Които обаче, за разлика от теб, не са се трогнали.
Четеш и се чудиш аз дали поддържам митингите? Аз постоянно съм подкрепял митингите на всички места по света. В България. В доста, доста от тях съм взел участие (още преди да стане модерно). А, по какъв начин мислиш—дали поддържам тези митинги? Такива митинги? М?
Правилно предполагаш.
Ще се върнем по-късно на тълпата, на „ митингите “ и „ резултатите “, само че преди този момент желая да обърна внимание на нещо друго.
То се е видяло, че ще живеем в един огромен абсурд. Ето:
„ “.
Много от дълго време съм писал комедийни радиопиеси за Националното радио. Такъв сюжет и по този начин дефиниран текст, сигурен съм, щеше да ми завоюва уважението на редакторите и да ми обезпечи възхищението им. Но уви—фантазията ми в никакъв случай не стигна тази висина.
Върнете се и го прочетете пак… 1. отговорността е напълно на лицата, които са уредници на противозаконните дейности. 2. тъй като те изрично не съблюдават закона, полицията им се е разсърдила и ги е оставила сами да си пазят към тях си.
Е…
Значи, в случай че си твърдоглав в НЕзаконието си, те оставят самичък да си отговаряш за каквото там си правиш с приятелите.
Хора… Тери Пратчет нямаше да може да го измисли това. От Гилдията на крадците се плеснаха по челото, невярвайки на видяното. Но пък имат концепция!
***
А сега—обратно към тълпата:
Хрумвало ли ви е, о, безгрешни и съвършени люде, нивга не правили дело безразсъдно в живота си, че всеки един човек (именно тъй като е просто човек) рано или късно има предел, след който към този момент му кипва? Възможно ли е, съгласно вас, демократски люде, след кой знае какъв брой и какви премеждия през последния ден, седмица, месец, една жена просто да си каже: „ е, не… не мога повече! и тук! Пак! “ И по-късно просто да си каже, че няма да се обръща, че няма сили, че нервите и евентуално сънените, изморени деца, искащи нещо на задната седалка, са към този момент взели превес, че просто няма сили да се съобрази ОЩЕ един път със обстановката? Ремонтите са на всички места! Движението е затруднено. Има митинги, разкопани улици, некадърни водачи, които се бият между тях от гняв и нерви, завират се ризница в ризница, никой не контролира трафика… И си е споделила, че ето сега… в този момент, довечера, може би едни българи към други българи могат и да проявят схващане. И може би, просто може би да ѝ улеснят живота и да я пуснат? Или пък даже да е подходила по-агресивно – с клаксон към тълпата, тъй като нервите ѝ не са издържали и са се скъсали в този миг?
Сам ще си отговоря на въпроса: не, не ви е хрумвало. И не, не ви интересува. Не съм сигурен обаче, че ви желая тъкмо вас при взимането на решения в тая „ нова “ демократична страна, която ми обещавате.
Наказанието ѝ беше ли заслужено, съгласно вас?
Мога самичък да си отговоря и на този въпрос.
А за това какво мислите за обстоятелството, че някой може да си изпусне нервите и просто да не може повече да понесе заобикалящата го среда, изключително в напрегнати моменти—мисля, че държанието ви приказва вместо вас.
Как в очите ви тя е отговорна, а вие сте невинни; събитията и нервите ви оправдават, а нея – не?
Как ще подхождате към съгражданите си, в случай че на следващия ден някой от вас се окаже в позиция с власт?
За една народна власт питам…
Последвалите реакции са не по-малко притеснителни. Пак се запя остарялата ария, когато жена е била нападната: „ търсила си го е! “; „ сама си е отговорна! “
Мхм… несъмнено. И децата на задната седалка—сигурно и те по този начин.
Тези деца, допускам, на следващия ден, като пораснат, благо и драго ще дават, с цел да работят един до друг с вас—за една по-добра България, нали?
***
Има още няколко неща, които ме тревожат:
Разбирам идеализма. По време на митингите от 2013 година полицията не беше по този начин отзивчиво настроена, плюс това тогава всякакви партийни функционери изпращаха в допълнение свои последователи да се бият с протестиращите. Беше тегаво и десетки хиляди от нас се надъхаха и излязоха. Но даже тогава не можехме да си позволим да протестираме през работно време. Защо ли? Защото храната и тогава беше с пари, а аз да вземем за пример, съм доста демодиран към разбирането да желая да се храня. А и тогава, както и през днешния ден (освен в случай че не съм пропуснал нещо), даваха пари, против работа. След това ходехме да протестираме. И ето ни отново—седим върху въпроса от битовизмите: вие, до момента в който протестирате, кой ви заплаща заплатите? Или по-важното: в случай че не ви заплащат заплати, по какъв начин се справяте с живота? Мама и тате? Наследство от баба? Някои от вас са си шефове сами на себе си, фриленсъри, притежатели на компании, добре. Но доста от вас—не са.
Друг въпрос, който не ми дава мира и той към този момент не е към протестиращите, а към всички:
ПРИ:
изборна интензивност на Евроизборите: 33%; и
изборна интензивност на балотаж за локални избори: малко над 40%...
... на какво се надяваме?
Ама то беше хубаво времето и ми беше паднала дългата почивка—таман за Гърция си беше, те изборите и без мене могат да минат!
Така ли?
В подобен случай, мисля, че и митингите могат да минат без тебе.
Изразяването на политическата ти воля стартира на улицата и площада? Правилно ли допускам, че огромна част от вас, когато отново дойдат избори, ще има нещо друго, по-важно за правене? А, защо тогава се пънем през днешния ден и се атакуваме едни други?
И най-после:
Повръща ми се, когато чуя, че на митингите има чугунени кагебейци, които крещят против Европейски Съюз и приказват за излизане от него. Как се оказват постоянно към Радев, Манолова и така нататък не ми се разяснява. То е ясно, че си се намират едни други за. Червените петолъчки им дрънкат в главата.
Но не желая и да си помислям, че тези могат да излязат спечелили. Ако ще протестирате, моля—филтрирайте ги. Ако мислите, че ви чака отлично бъдеще в Евразийския съюз, значи всичко, което си приказваме, е просто безсмислено, стискаме си ръцете и в случай че се окаже, че сте мнозинство… по този начин да бъде—оставяме ви България, да си я вършиме 16-а република, а ние… ние очевидно ще се изнасяме.
Докато не сте ни върнали изходните визи.
Никой не си избира да живее при изчезнали закони и корупция.
Никой не си избира да живее в безпорядък и безвластие.
Никой не си избира да живее в неприятното.
Но това, което МОЖЕШ да си избереш обаче, е самият ти да не бъдеш степен дивак.
С всеки минал ден от ден на ден случки карат хората, които са „ на везните “ за или срещу митингите, да се отвращават и да се афишират изрично срещу. Как мислите—как работи на общата картинка обликът на побесняла навалица, която атакува жена и двете ѝ деца?
Видяхте ли израженията на лицата на двете деца на задната седалка? Потресохте се, нали? А знаете ли кой ги е видял напълно отблизо—от няколко сантиметра? Побеснелите протестиращи. Които обаче, за разлика от теб, не са се трогнали.
Четеш и се чудиш аз дали поддържам митингите? Аз постоянно съм подкрепял митингите на всички места по света. В България. В доста, доста от тях съм взел участие (още преди да стане модерно). А, по какъв начин мислиш—дали поддържам тези митинги? Такива митинги? М?
Правилно предполагаш.
Ще се върнем по-късно на тълпата, на „ митингите “ и „ резултатите “, само че преди този момент желая да обърна внимание на нещо друго.
То се е видяло, че ще живеем в един огромен абсурд. Ето:
„ “.
Много от дълго време съм писал комедийни радиопиеси за Националното радио. Такъв сюжет и по този начин дефиниран текст, сигурен съм, щеше да ми завоюва уважението на редакторите и да ми обезпечи възхищението им. Но уви—фантазията ми в никакъв случай не стигна тази висина.
Върнете се и го прочетете пак… 1. отговорността е напълно на лицата, които са уредници на противозаконните дейности. 2. тъй като те изрично не съблюдават закона, полицията им се е разсърдила и ги е оставила сами да си пазят към тях си.
Е…
Значи, в случай че си твърдоглав в НЕзаконието си, те оставят самичък да си отговаряш за каквото там си правиш с приятелите.
Хора… Тери Пратчет нямаше да може да го измисли това. От Гилдията на крадците се плеснаха по челото, невярвайки на видяното. Но пък имат концепция!
***
А сега—обратно към тълпата:
Хрумвало ли ви е, о, безгрешни и съвършени люде, нивга не правили дело безразсъдно в живота си, че всеки един човек (именно тъй като е просто човек) рано или късно има предел, след който към този момент му кипва? Възможно ли е, съгласно вас, демократски люде, след кой знае какъв брой и какви премеждия през последния ден, седмица, месец, една жена просто да си каже: „ е, не… не мога повече! и тук! Пак! “ И по-късно просто да си каже, че няма да се обръща, че няма сили, че нервите и евентуално сънените, изморени деца, искащи нещо на задната седалка, са към този момент взели превес, че просто няма сили да се съобрази ОЩЕ един път със обстановката? Ремонтите са на всички места! Движението е затруднено. Има митинги, разкопани улици, некадърни водачи, които се бият между тях от гняв и нерви, завират се ризница в ризница, никой не контролира трафика… И си е споделила, че ето сега… в този момент, довечера, може би едни българи към други българи могат и да проявят схващане. И може би, просто може би да ѝ улеснят живота и да я пуснат? Или пък даже да е подходила по-агресивно – с клаксон към тълпата, тъй като нервите ѝ не са издържали и са се скъсали в този миг?
Сам ще си отговоря на въпроса: не, не ви е хрумвало. И не, не ви интересува. Не съм сигурен обаче, че ви желая тъкмо вас при взимането на решения в тая „ нова “ демократична страна, която ми обещавате.
Наказанието ѝ беше ли заслужено, съгласно вас?
Мога самичък да си отговоря и на този въпрос.
А за това какво мислите за обстоятелството, че някой може да си изпусне нервите и просто да не може повече да понесе заобикалящата го среда, изключително в напрегнати моменти—мисля, че държанието ви приказва вместо вас.
Как в очите ви тя е отговорна, а вие сте невинни; събитията и нервите ви оправдават, а нея – не?
Как ще подхождате към съгражданите си, в случай че на следващия ден някой от вас се окаже в позиция с власт?
За една народна власт питам…
Последвалите реакции са не по-малко притеснителни. Пак се запя остарялата ария, когато жена е била нападната: „ търсила си го е! “; „ сама си е отговорна! “
Мхм… несъмнено. И децата на задната седалка—сигурно и те по този начин.
Тези деца, допускам, на следващия ден, като пораснат, благо и драго ще дават, с цел да работят един до друг с вас—за една по-добра България, нали?
***
Има още няколко неща, които ме тревожат:
Разбирам идеализма. По време на митингите от 2013 година полицията не беше по този начин отзивчиво настроена, плюс това тогава всякакви партийни функционери изпращаха в допълнение свои последователи да се бият с протестиращите. Беше тегаво и десетки хиляди от нас се надъхаха и излязоха. Но даже тогава не можехме да си позволим да протестираме през работно време. Защо ли? Защото храната и тогава беше с пари, а аз да вземем за пример, съм доста демодиран към разбирането да желая да се храня. А и тогава, както и през днешния ден (освен в случай че не съм пропуснал нещо), даваха пари, против работа. След това ходехме да протестираме. И ето ни отново—седим върху въпроса от битовизмите: вие, до момента в който протестирате, кой ви заплаща заплатите? Или по-важното: в случай че не ви заплащат заплати, по какъв начин се справяте с живота? Мама и тате? Наследство от баба? Някои от вас са си шефове сами на себе си, фриленсъри, притежатели на компании, добре. Но доста от вас—не са.
Друг въпрос, който не ми дава мира и той към този момент не е към протестиращите, а към всички:
ПРИ:
изборна интензивност на Евроизборите: 33%; и
изборна интензивност на балотаж за локални избори: малко над 40%...
... на какво се надяваме?
Ама то беше хубаво времето и ми беше паднала дългата почивка—таман за Гърция си беше, те изборите и без мене могат да минат!
Така ли?
В подобен случай, мисля, че и митингите могат да минат без тебе.
Изразяването на политическата ти воля стартира на улицата и площада? Правилно ли допускам, че огромна част от вас, когато отново дойдат избори, ще има нещо друго, по-важно за правене? А, защо тогава се пънем през днешния ден и се атакуваме едни други?
И най-после:
Повръща ми се, когато чуя, че на митингите има чугунени кагебейци, които крещят против Европейски Съюз и приказват за излизане от него. Как се оказват постоянно към Радев, Манолова и така нататък не ми се разяснява. То е ясно, че си се намират едни други за. Червените петолъчки им дрънкат в главата.
Но не желая и да си помислям, че тези могат да излязат спечелили. Ако ще протестирате, моля—филтрирайте ги. Ако мислите, че ви чака отлично бъдеще в Евразийския съюз, значи всичко, което си приказваме, е просто безсмислено, стискаме си ръцете и в случай че се окаже, че сте мнозинство… по този начин да бъде—оставяме ви България, да си я вършиме 16-а република, а ние… ние очевидно ще се изнасяме.
Докато не сте ни върнали изходните визи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ