Алексей Громико: Авторитарните режими имат предимството на предвидимостта
" Никой не унищожава скулптури в Русия и не се бие по улиците, както в Съединени американски щати ", счита съветския откривател
© Капитал Визитка
Алексей Анатолиевич Громико (роден през 1969 г.) е внук на най-дълго заемалия поста министър на външните работи на някогашния Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико. Завършва с отличие историческия факултет на Московския държавен университет " М. В. Ломоносов ". През 1997 година пази дисертацията " Неоконсерватизъм и нов лейбъризъм: политическата битка в модерна Англия " в Руската академия на науките (РАН). В момента е шеф на Институт " Европа " при РАН, началник е на Центъра за английски проучвания и на европейските стратегии на фонд " Русский мир ". Президент е на Асоциацията за европейски проучвания на Русия. През 2012 година той бе почетен със званието почетен лекар на Пловдивския университет. Още по тематиката
Най-сериозният съперник на Путин
Ако руснаците излязат всеобщо на улицата, там ще ги изкара не Алексей Навални или Дръжавният департамент на Съединени американски щати, а стопанската система
30 юни 2017
Антикорупционните митинги в Русия приключиха с всеобщи арести
Властите в Москва задържаха уредника и водач на опозицията Алексей Навални, както и няколкостотин жители
13 юни 2017
По света, само че не и у нас
Кремъл интензивно се заиграва с крайнодесни партии в Европа. Но вкъщи ги преследва, опасявайки се от възможен техен съюз с други опозиционни групи
2 юни 2017 Г-н Громико, вие бяхте един от радетелите на концепцията за " суверенна народна власт ", която беше водеща както измежду съветски анализатори, по този начин и измежду такива, изследващи Русия извън. Смятате ли, че тази идея към момента има тежест?
- Мисля, че беше преди 10 години, когато специализирах в тази тематика, за година-две тя беше дискутирана в Русия, само че по-късно залезе и не съм чувал никой сериозен политически анализатор или политик да употребява концепцията. Беше съвременна, улови погледа на публиката, само че беше забравена. Докато на Запад доста хора базираха работата си на това по какъв начин Русия базира външнополитическата си ориентировка въз основата на тази идея. Това е образец какъв брой шаблонизиран и неестествен е методът им към Русия. Можеш да я анализираш, само че единствено в границите на времето, в което е употребена. Това беше единствено една интерпретация по отношение на външната политика на страната, въз основата на това по какъв начин тя изготвя външната си политика по върховен метод, само че в подтекста на световна система на многостранна взаимозависимост.
Например външната политика на Съединени американски щати може да бъде обсъждана като суверенна, също по този начин и на Китай и Индия. Но с тази на Европейски Съюз и на членовете му имаме проблем - по какъв начин преглеждаме суверенните решения на Европейски Съюз, които на процедура не съществуват, и тези на обособените членки - също е проблематично, тъй като доста от тези страни делегират част от суверенитета си непринудено на Европейски Съюз. Второ, доста от тях към момента зависят от военната защита на трета страна, която не е членка на Европейски Съюз - Съединени американски щати. Затова съветската страна е доста скептична по отношение на външната политика освен на страните от Европейски Съюз, само че и на самия Европейски Съюз като цяло. Путин харесва тактиката. Русия може да е властническа народна власт, само че не е тирания. Системата има доста атрибути и механизми на демокрацията, тя е нелиберална система, само че с доста политически артисти. Но това не значи, че тя е изнапред неприятна система. В огромния подтекст това не е случай, това не е нещо ненормално и не трябва да се преглежда като подобен и би трябвало да се проучва от тази позиция. Второ, властническите демокрации имат преимуществото на предвидимостта от стратегическа позиция. Когато страната е пленник на политическите цикли, има небосвод на обмисляне на 5-8-10 години, само че Путин знаеше преди 10 години, че ще бъде на власт най-малко 10 години, в този момент знае, че ще бъде на власт през идващите 7 години. " Сега Полша и Прибалтика са част от Европейски Съюз и НАТО и Русия няма стратегически интерес в тези страни. Това, против което Русия се опълчва в тези страни, е двойният стандарт на Европейски Съюз за човешките права на всички жители. "
Това е преимущество, само че и минус. Проблемът е по какъв начин ще се съобщи властта, което е огромното терзание на всички, освен в Русия, само че и в Турция.
- Така е, и двете е. Но не мисля, че има база на съпоставяне сред двете страни. Ердоган беше доста разграничителна фигура в Турция от дълго време и страната е разграничена съвсем на половина в най-малко 4 години. Както Тръмп сега в Съединени американски щати, който разделя обществото, доближи се до разрушение на конфедеративни скулптури, има истински цивилен конфликти въз основата на еднаквост...
Но не е ли сходно историческото отношение в Русия, където фигури като тази на Сталин разделят Русия?
- Никой не унищожава скулптури в Русия и не се бие по улиците, както в Съединени американски щати.
Протестите на господин Навални приключиха с доста затворени и арестувани, а самият той загуби зрението си след нахлуване. Това ми се коства като принуждение.
- Това е страна на 184 млн. души и някой може да си загуби зрението, само че в случай че сравните какъв брой разграничителен въпрос е историята за Русия в този момент и преди 20 години, сме на светлинни години напред. Ако видите полемиката в страната по отношение на двете революции през 1917 година, те са университетски, даже комунистическата партия не употребява мотива за политически митинги. Но да се върнем на сравнението сред Русия и Турция. В Русия няма такова разделяне като в Турция. Няма сили, които имат опциите да се провеждат и да отхвърлят властта - боен прелом като в Турция не е вероятен да вземем за пример. Демокрацията може да бъде постоянна или нестабилна. Демокрацията сама по себе си не значи непоклатимост. Египет демократично избра главата на радикалната мюсюлманска формация, а по-късно той беше свален и Европа и Съединени американски щати поддържаха Сиси. Подобни са образците в Украйна, Молдова... Каква народна власт е Молдова, когато откраднат 1/4 от бюджета ѝ. Англия, люлката на демокрацията - каква народна власт е това, когато 51% от страната реши ориста на страната - това не е демократична народна власт, това е мажоритарна система.
Говорите за непоклатимост, само че либерализмът обезпечава непоклатимост на разпоредбите за вход в политическата система, до момента в който това, което имате поради, е непоклатимост на " изхода " - че някои ще ръководи още 5 или 10 години.
- Ако трябваше да избирате сред разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, което докара до нестабилна народна власт през 90-те, и китайския път, който остави на власт една партия, само че задържа страната дружно, без да носи болежка на милиони, значи избираш китайския път и чакаш междинната класа да се консолидира...
Но това, което виждаме сега в Русия, не е нито китайският модел, нито този от Съюз на съветските социалистически републики, а едноличен режим, воден от Путин, без очевидна опция в водачеството. Това слага страната в дълготраен проект в проблематична обстановка - мислите ли, че институционалната рамка в Русия сега може да обезпечи безпроблемното предаване на властта в един предстоящ миг?
- Дори постоянните демокрации нямат стопроцентова сигурност, че в инцидентна обстановка водачите им ще ги изпратят в разрушителна обстановка. Обединеното кралство е образец за това, Испания - не знаем дали след 10 години двете страни ще имат същите граници поради сепаратизма. Същото важи и за Съединени американски щати. И когато сходна огромна страна, знак на демокрацията в международен мащаб, стартира да вини някоя външна мощ за това какво се случва в страната, това е образец за нефункционалността на самата страна.
Това се случваше в Русия в последните две десетилетия.
- Абсолютно! И в Съюз на съветските социалистически републики. И това беше първия сигнал за разпада му.
Но не е ли по този начин и в този момент, с тази битка против непознатите фондации и сътрудници?
- В Съединени американски щати? Първо, в Съединени американски щати сега царува полуда по отношение на съветското въздействие, която демонстрира какъв брой дисфункционална е тяхната политическа система. Същото важи и за балтийските страни и Полша, където Русия се рисува като всесилна тъмна мощ, която може да направи каквото си изиска.
Но не смятате ли, че повода за това е ревизионизмът, който Русия проповядва - говорите за мултиполярност, смяна на тежестта на въздействието?
- Русия доста години беше упреквана за това, че е бранителка на статуквото през 90-те години. А всички други огромни сили бяха ревизионистки, те желаеха да трансформират цялата интернационална система - Съединени американски щати нападнаха Ирак, Югославия, разширението на НАТО... Но когато огромна част от другите велики сили са ревизионистки, би трябвало ли да сме по-големи светци от папата? И когато страната направи нещо отвън нормата, всички викат " фал! " За мен това е чиста агитация, тъй като когато прекрачиш нормите на интернационалното право няколко пъти поред, по какъв начин очакваш, когато различен го направи, да го обвиниш в ревизионизъм. Освен това едно е да нападнеш Ирак под подправен предлог, страна, която е на другата страна на земното кълбо, и да я разрушиш със стотици хиляди жертви, и да го сравняваш с Крим, където имаше един украински боец умрял. Не можеш да сравняваш двете събития. Да не приказваме, че това, което се случваше по улиците на Киев през 2013-2014 година, беше в стратегическия обсег на Русия. Въпросът със стратегическата и военна сигурност на Русия е много друг от тези на Съединени американски щати в Либия, Ирак и Афганистан.
Не е ли този метод на размишление повода за страхът от Русия в Прибалтика? Колко надалеч отвън границите на Русия се разгръща стратегическият интерес на страната?
- Сега Полша и Прибалтика са част от Европейски Съюз и НАТО и Русия няма стратегически интерес в тези страни. Това, против което Русия се опълчва в тези страни, е двойният стандарт на Европейски Съюз за човешките права на всички жители - гражданския статут на съветски говорещите в балтийските страни. Стотици хиляди души бяха считани за не-граждани, макар че те гласоподаваха за самостоятелност.
Не смятате ли, че мултиполярността може да докара до доста повече неустойчивост в света, доста повече прокси войни? Като в Сирия сега.
- Сирия нямаше да се случи, в случай че имахме работещ модел на полицентричност. Тя се случи, тъй като Европейски Съюз нямаше външна политика, а Съединени американски щати взеха решение да смъкват режима на Асад. Съединени американски щати не се пробваха по никакъв метод да спрат Саудитска Арабия или Катар да поддържат така наречен умерени и ислямистки бунтовници. И Либия, и Ирак не се случиха поради проблеми с полицентричността, а поради това, че някои огромни сили не желаят да я одобряват за даденост.
Но за какво мислите, че ще стане по-добре с увеличението на многополюсността?
- Първо, полицентричността е неизбежна - като глобализацията. Това е динамичност на силата, културна, икономическа и военна. Ако се съгласите, че сега изникват повече центрове на силата в международно равнище, би трябвало да извършите нещо по този въпрос. Можете или да приемете това и да спрете да се държите като суепрсила, или да споделите отговорността за районната и международната сигурност, да модернизирате световната финансова архитектура и по този начин ще накарате полицентричността да се развие в посока непоклатимост. Но в случай че ще вършиме всичко допустимо да дестабилизирате света, ще имаме несигурна многополярност. Съединени американски щати блокираха преразпределението на гласовете в МВФ, контрактувано в Г-20. Когато блокираш тези промени, караш останалите страни да търсят развиване отвън съществуващите рамки. Затова страни като Китай, Индия, Русия и други стартират да вършат нови различни институции. Разбира се, това е проблематично, тъй като светът още веднъж се разделя на фракции, които се съперничат, вместо да си сътрудничат. И аргументите за това не са Русия, а поради старите водещи сили в интернационалния ред, които не желаят да правят отстъпка от това, което считат за тяхно.
Какво се промени след избора на Тръмп в геополитическата тактика на Русия?
- Няма да приказвам за очевидното. Ще кажа обаче, че макар непрестанните офанзиви от Конгреса на Съединени американски щати в Сирия се основават зони за деескалация благодарение на двете страни и всички го признават. Така че това сигурно промени обстановката там, тъй като Тръмп е доста непрекъснат в това, което прави във връзка с сделката си с Русия.
Интервюто взе Мартин Димитров
© Капитал Визитка
Алексей Анатолиевич Громико (роден през 1969 г.) е внук на най-дълго заемалия поста министър на външните работи на някогашния Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико. Завършва с отличие историческия факултет на Московския държавен университет " М. В. Ломоносов ". През 1997 година пази дисертацията " Неоконсерватизъм и нов лейбъризъм: политическата битка в модерна Англия " в Руската академия на науките (РАН). В момента е шеф на Институт " Европа " при РАН, началник е на Центъра за английски проучвания и на европейските стратегии на фонд " Русский мир ". Президент е на Асоциацията за европейски проучвания на Русия. През 2012 година той бе почетен със званието почетен лекар на Пловдивския университет. Още по тематиката
Най-сериозният съперник на Путин
Ако руснаците излязат всеобщо на улицата, там ще ги изкара не Алексей Навални или Дръжавният департамент на Съединени американски щати, а стопанската система
30 юни 2017
Антикорупционните митинги в Русия приключиха с всеобщи арести
Властите в Москва задържаха уредника и водач на опозицията Алексей Навални, както и няколкостотин жители
13 юни 2017
По света, само че не и у нас
Кремъл интензивно се заиграва с крайнодесни партии в Европа. Но вкъщи ги преследва, опасявайки се от възможен техен съюз с други опозиционни групи
2 юни 2017 Г-н Громико, вие бяхте един от радетелите на концепцията за " суверенна народна власт ", която беше водеща както измежду съветски анализатори, по този начин и измежду такива, изследващи Русия извън. Смятате ли, че тази идея към момента има тежест?
- Мисля, че беше преди 10 години, когато специализирах в тази тематика, за година-две тя беше дискутирана в Русия, само че по-късно залезе и не съм чувал никой сериозен политически анализатор или политик да употребява концепцията. Беше съвременна, улови погледа на публиката, само че беше забравена. Докато на Запад доста хора базираха работата си на това по какъв начин Русия базира външнополитическата си ориентировка въз основата на тази идея. Това е образец какъв брой шаблонизиран и неестествен е методът им към Русия. Можеш да я анализираш, само че единствено в границите на времето, в което е употребена. Това беше единствено една интерпретация по отношение на външната политика на страната, въз основата на това по какъв начин тя изготвя външната си политика по върховен метод, само че в подтекста на световна система на многостранна взаимозависимост.
Например външната политика на Съединени американски щати може да бъде обсъждана като суверенна, също по този начин и на Китай и Индия. Но с тази на Европейски Съюз и на членовете му имаме проблем - по какъв начин преглеждаме суверенните решения на Европейски Съюз, които на процедура не съществуват, и тези на обособените членки - също е проблематично, тъй като доста от тези страни делегират част от суверенитета си непринудено на Европейски Съюз. Второ, доста от тях към момента зависят от военната защита на трета страна, която не е членка на Европейски Съюз - Съединени американски щати. Затова съветската страна е доста скептична по отношение на външната политика освен на страните от Европейски Съюз, само че и на самия Европейски Съюз като цяло. Путин харесва тактиката. Русия може да е властническа народна власт, само че не е тирания. Системата има доста атрибути и механизми на демокрацията, тя е нелиберална система, само че с доста политически артисти. Но това не значи, че тя е изнапред неприятна система. В огромния подтекст това не е случай, това не е нещо ненормално и не трябва да се преглежда като подобен и би трябвало да се проучва от тази позиция. Второ, властническите демокрации имат преимуществото на предвидимостта от стратегическа позиция. Когато страната е пленник на политическите цикли, има небосвод на обмисляне на 5-8-10 години, само че Путин знаеше преди 10 години, че ще бъде на власт най-малко 10 години, в този момент знае, че ще бъде на власт през идващите 7 години. " Сега Полша и Прибалтика са част от Европейски Съюз и НАТО и Русия няма стратегически интерес в тези страни. Това, против което Русия се опълчва в тези страни, е двойният стандарт на Европейски Съюз за човешките права на всички жители. "
Това е преимущество, само че и минус. Проблемът е по какъв начин ще се съобщи властта, което е огромното терзание на всички, освен в Русия, само че и в Турция.
- Така е, и двете е. Но не мисля, че има база на съпоставяне сред двете страни. Ердоган беше доста разграничителна фигура в Турция от дълго време и страната е разграничена съвсем на половина в най-малко 4 години. Както Тръмп сега в Съединени американски щати, който разделя обществото, доближи се до разрушение на конфедеративни скулптури, има истински цивилен конфликти въз основата на еднаквост...
Но не е ли сходно историческото отношение в Русия, където фигури като тази на Сталин разделят Русия?
- Никой не унищожава скулптури в Русия и не се бие по улиците, както в Съединени американски щати.
Протестите на господин Навални приключиха с доста затворени и арестувани, а самият той загуби зрението си след нахлуване. Това ми се коства като принуждение.
- Това е страна на 184 млн. души и някой може да си загуби зрението, само че в случай че сравните какъв брой разграничителен въпрос е историята за Русия в този момент и преди 20 години, сме на светлинни години напред. Ако видите полемиката в страната по отношение на двете революции през 1917 година, те са университетски, даже комунистическата партия не употребява мотива за политически митинги. Но да се върнем на сравнението сред Русия и Турция. В Русия няма такова разделяне като в Турция. Няма сили, които имат опциите да се провеждат и да отхвърлят властта - боен прелом като в Турция не е вероятен да вземем за пример. Демокрацията може да бъде постоянна или нестабилна. Демокрацията сама по себе си не значи непоклатимост. Египет демократично избра главата на радикалната мюсюлманска формация, а по-късно той беше свален и Европа и Съединени американски щати поддържаха Сиси. Подобни са образците в Украйна, Молдова... Каква народна власт е Молдова, когато откраднат 1/4 от бюджета ѝ. Англия, люлката на демокрацията - каква народна власт е това, когато 51% от страната реши ориста на страната - това не е демократична народна власт, това е мажоритарна система.
Говорите за непоклатимост, само че либерализмът обезпечава непоклатимост на разпоредбите за вход в политическата система, до момента в който това, което имате поради, е непоклатимост на " изхода " - че някои ще ръководи още 5 или 10 години.
- Ако трябваше да избирате сред разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, което докара до нестабилна народна власт през 90-те, и китайския път, който остави на власт една партия, само че задържа страната дружно, без да носи болежка на милиони, значи избираш китайския път и чакаш междинната класа да се консолидира...
Но това, което виждаме сега в Русия, не е нито китайският модел, нито този от Съюз на съветските социалистически републики, а едноличен режим, воден от Путин, без очевидна опция в водачеството. Това слага страната в дълготраен проект в проблематична обстановка - мислите ли, че институционалната рамка в Русия сега може да обезпечи безпроблемното предаване на властта в един предстоящ миг?
- Дори постоянните демокрации нямат стопроцентова сигурност, че в инцидентна обстановка водачите им ще ги изпратят в разрушителна обстановка. Обединеното кралство е образец за това, Испания - не знаем дали след 10 години двете страни ще имат същите граници поради сепаратизма. Същото важи и за Съединени американски щати. И когато сходна огромна страна, знак на демокрацията в международен мащаб, стартира да вини някоя външна мощ за това какво се случва в страната, това е образец за нефункционалността на самата страна.
Това се случваше в Русия в последните две десетилетия.
- Абсолютно! И в Съюз на съветските социалистически републики. И това беше първия сигнал за разпада му.
Но не е ли по този начин и в този момент, с тази битка против непознатите фондации и сътрудници?
- В Съединени американски щати? Първо, в Съединени американски щати сега царува полуда по отношение на съветското въздействие, която демонстрира какъв брой дисфункционална е тяхната политическа система. Същото важи и за балтийските страни и Полша, където Русия се рисува като всесилна тъмна мощ, която може да направи каквото си изиска.
Но не смятате ли, че повода за това е ревизионизмът, който Русия проповядва - говорите за мултиполярност, смяна на тежестта на въздействието?
- Русия доста години беше упреквана за това, че е бранителка на статуквото през 90-те години. А всички други огромни сили бяха ревизионистки, те желаеха да трансформират цялата интернационална система - Съединени американски щати нападнаха Ирак, Югославия, разширението на НАТО... Но когато огромна част от другите велики сили са ревизионистки, би трябвало ли да сме по-големи светци от папата? И когато страната направи нещо отвън нормата, всички викат " фал! " За мен това е чиста агитация, тъй като когато прекрачиш нормите на интернационалното право няколко пъти поред, по какъв начин очакваш, когато различен го направи, да го обвиниш в ревизионизъм. Освен това едно е да нападнеш Ирак под подправен предлог, страна, която е на другата страна на земното кълбо, и да я разрушиш със стотици хиляди жертви, и да го сравняваш с Крим, където имаше един украински боец умрял. Не можеш да сравняваш двете събития. Да не приказваме, че това, което се случваше по улиците на Киев през 2013-2014 година, беше в стратегическия обсег на Русия. Въпросът със стратегическата и военна сигурност на Русия е много друг от тези на Съединени американски щати в Либия, Ирак и Афганистан.
Не е ли този метод на размишление повода за страхът от Русия в Прибалтика? Колко надалеч отвън границите на Русия се разгръща стратегическият интерес на страната?
- Сега Полша и Прибалтика са част от Европейски Съюз и НАТО и Русия няма стратегически интерес в тези страни. Това, против което Русия се опълчва в тези страни, е двойният стандарт на Европейски Съюз за човешките права на всички жители - гражданския статут на съветски говорещите в балтийските страни. Стотици хиляди души бяха считани за не-граждани, макар че те гласоподаваха за самостоятелност.
Не смятате ли, че мултиполярността може да докара до доста повече неустойчивост в света, доста повече прокси войни? Като в Сирия сега.
- Сирия нямаше да се случи, в случай че имахме работещ модел на полицентричност. Тя се случи, тъй като Европейски Съюз нямаше външна политика, а Съединени американски щати взеха решение да смъкват режима на Асад. Съединени американски щати не се пробваха по никакъв метод да спрат Саудитска Арабия или Катар да поддържат така наречен умерени и ислямистки бунтовници. И Либия, и Ирак не се случиха поради проблеми с полицентричността, а поради това, че някои огромни сили не желаят да я одобряват за даденост.
Но за какво мислите, че ще стане по-добре с увеличението на многополюсността?
- Първо, полицентричността е неизбежна - като глобализацията. Това е динамичност на силата, културна, икономическа и военна. Ако се съгласите, че сега изникват повече центрове на силата в международно равнище, би трябвало да извършите нещо по този въпрос. Можете или да приемете това и да спрете да се държите като суепрсила, или да споделите отговорността за районната и международната сигурност, да модернизирате световната финансова архитектура и по този начин ще накарате полицентричността да се развие в посока непоклатимост. Но в случай че ще вършиме всичко допустимо да дестабилизирате света, ще имаме несигурна многополярност. Съединени американски щати блокираха преразпределението на гласовете в МВФ, контрактувано в Г-20. Когато блокираш тези промени, караш останалите страни да търсят развиване отвън съществуващите рамки. Затова страни като Китай, Индия, Русия и други стартират да вършат нови различни институции. Разбира се, това е проблематично, тъй като светът още веднъж се разделя на фракции, които се съперничат, вместо да си сътрудничат. И аргументите за това не са Русия, а поради старите водещи сили в интернационалния ред, които не желаят да правят отстъпка от това, което считат за тяхно.
Какво се промени след избора на Тръмп в геополитическата тактика на Русия?
- Няма да приказвам за очевидното. Ще кажа обаче, че макар непрестанните офанзиви от Конгреса на Съединени американски щати в Сирия се основават зони за деескалация благодарение на двете страни и всички го признават. Така че това сигурно промени обстановката там, тъй като Тръмп е доста непрекъснат в това, което прави във връзка с сделката си с Русия.
Интервюто взе Мартин Димитров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ