Никой не може да признае какво същност го тегли към

Никой не може да признае какво същина го тегли към дивите и към момента не толкоз гостоприемни зони от света. Колонизирането на далечни земи, освен това в негативни температури, в никакъв случай не се е считало за разходка в парка. Винаги можем да прочетем листата с хора, които в никакъв случай не се завръщат от двете върхови точки на света – Северният и Южният полюс, само че дано не забравяме, че Гренландия не се оказва по-малко предизвикателство за авантюристите.

През 1907 година експедицията на скромна група от Дания, които желаят да стигнат до северните крайбрежия на Гренландия. Планът им е да тръгнат през 1906 година и да се върнат до 1907 година Смелчаците се споделят Йорген Бронлунд, Алфред Бертелсен, Лудвиг Ериксен, Кнуд Расмусен и Харалд Молтке. Както доста други, те също желаят да оставят името в историята си, само че Гренландия е локация, която не се предава елементарно.

За жал Йорген може да разбере това по сложния метод. Той е третият човек, който изчезва в ледената пустиня, тялото му е намерено в пещера през 1907 година За разлика от доста други той съумява да запише последните си мигове в дневника. Дълго време по страниците се намират черни петна, които никой не може да разбере от кое място са пристигнали. Според учените, последната страница от историческия документ е била изследвана и потвърждава една тъжна истина.

Йорген е бедствал прекомерно дълго време и е имал потребност от топлота. Петната съдържат следи от изгорена гума, масло и фекалии. Най-вероятно откривателят е желал да възпламени огън и е употребявал всичко налично. Нямал е триумф, заради няколко аргументи: тялото му е унищожено от студа, гладът казвал тежката си дума, а излагането на толкоз рисково ниски температури са дали окончателния резултат.

Ако има някаква разтуха за откривателят, това е фактът, че той съумява да стигне задоволително напред, където различен човек към момента не е съумял да стигне. Тази смелост коствала живота му. Групата била водена от датския етнолог Лудвид Ериксен. Йорген съумял да види по какъв начин водачът и картографът Питър Хаген умрели на леда. Споделя следното в дневника си по този мотив:

„ Успях да стигна до това изгубено място благодарение на сиящата луна. Не мога да продължа, тъй като краката ми са замръзнали, тук е изключителна тюрма. Телата на останалите са по средата на фьорда. “

Снимка: By Det Kongelige Bibliotek – www.laer-it.dk, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11695787

През ноември 1907 година откривателят съумява да откри подслон в близката пещера. Искал да стигне до лагера, само че се налагало да мине през ледовете. Опитвал се е няколко пъти, както записва в дневника си, само че всякога губи посоката. Единственото, което съумява да намира всякога, това е пещерата, в която да се крие. Една година по-късно ще мине друга експедиция, която ще открие замръзналото тяло, дружно със записките.

Изследователите погребват тялото му при останалите от експедицията, а дневникът е прибавен в кралската библиотека в Копенхаген. Мнозина обаче се чудили какво в действителност участвало в дневника. Датчаните отказвали да създадат проучване. В идващият един век, опитите им удряли на камък. Записките се считали за изключителна държавна полезност и всяко изследване можело да унищожи този артефакт, затова музеят не съдействал.

Най-накрая някой съумял да пречупи любознанието си и да открадне страницата. Неизвестен академик скъсал последната страница и през 1993 година направил обстоен разбор. Според водещия академик Каре Лунд Расмусен – п-р от факултета по Физика, Химия и Фармация на университета в Южна Дания, петното е било донесено за проучване.

Днес най-вероятно ще се изиска документално позволение, както и декларация от самия музей, само че в през 1993 година никой не бил чак подобен бюрократ. Опитът да проучват странния химичен детайл – не дал никакъв резултатът. Технологията по това време не можела да даде отговор. Едва през днешния ден, благодарение на малко по-свободният достъп до рентгеновите лъчи и плазмата, отговорът бил открит. По страниците участвала композиция от калций, титаний и цинк – трите детайла не се срещали в нито една известна скална групировка, която може да бъде открита по маршрута на откривателите.

След като анализът на детайлите е открит, господата откриват и нещо още по-интересно – гума. Към това се прибавят и органични материали като липиди и нефт, както и фекалии. Проследявайки всички вероятни стъпки на Йорген, учените най-сетне доближават до последното значимо умозаключение. Изследователят е гладувал няколко седмици, достигнал е лимита на своето тяло и към този момент е замръзвал.

Ръцете му са треперили, до момента в който се е опитвал да възпламени кибритените клечки, с които да нагрее течността в горелката и по-късно да я възпламени. След като обаче няма гориво, единственият му вид е да търси опция на горенето. Защо датчаните показали толкоз огромен интерес към Гренландия? Оказало се, че главният проблем е определянето на територията. Ако съумеят да потвърдят, че Гренландия е остров или полуостров.

Въпреки извънредно неприятните температури, никой не можел да съобщи толкоз елементарно към 50 000 квадратни километра. В случай, че се окаже остров, Гренландия става част от американската територия, в противоположен случай се причислява в интерес на Дания. Изследователите били принудени да ревизират този факт и по тази причина пътували във въпросната точка. Можем да си представим какво тестване е било за откривателя, само че в случай че желаеме да добием още по-добра визия, дано не забравяме и описа на Джек Лондон – Да накладеш огън.