Проф. Петко Салчев: Никой не знае колко са здравно осигурените българи
Никой не може да каже какъв брой е броят на здравно обезпечените хора в страната. Това сподели проф. Петко Салчев от Националния център за публично здраве и разбори по време на презентацията си преди дебатите на тематика " Прозрачност и опазване на здравето ", проведен от социологическата организация " Галъп " и clinica.bg. Повод за полемиката е основаването на първия " Индекс на лечебните заведения "
Не били известни и здравно застрахованите. Той изясни, че когато се усилва брутния вътрешен артикул (БВП), се вижда и леко повишаване на продължителността на живот. При рухване на Брутният вътрешен продукт пък се следило и внезапен спад в продължителността на живота на хората. Салчев сподели, че годишно се дават над 3.5 милиарда лева за разноски по функционалност " Здравеопазване ".
Индексът на лечебните заведения е направен от clinica.bg като " Галъп " се е присъединила за проучване на настройките и настроенията на хората, изясни социологът Първан Симеонов. Проучването на организацията е открило, че 2/3 от пълнолетните българи, които са били в болница през последните пет години, са удовлетворени от опазването на здравето в страната. По-малко от половината обаче са удовлетворени от парите, които е трябвало да заплатят.
Изводът от проучването на " Галъп " бил, че лекарите не са проблем, а системата е. Симеонов добави, че проучването е посочило неравномерно покритие на 28-те области с даване на медицински услуги.
От думите на проф. Даниел Вълчев се разбра, че от 1989 година до момента лечебните заведения са нарастнали с 20%. Той прикани още да се носи персонална отговорност в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Сред другите участници в полемиката с изключение на новия шеф на здравната каса доктор Дечо Дечев, бяха зам.-министърът на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, шефът на Правителствена болница доктор Любомир Спасов, омбудсманът Мая Манолова и други.
Не били известни и здравно застрахованите. Той изясни, че когато се усилва брутния вътрешен артикул (БВП), се вижда и леко повишаване на продължителността на живот. При рухване на Брутният вътрешен продукт пък се следило и внезапен спад в продължителността на живота на хората. Салчев сподели, че годишно се дават над 3.5 милиарда лева за разноски по функционалност " Здравеопазване ".
Индексът на лечебните заведения е направен от clinica.bg като " Галъп " се е присъединила за проучване на настройките и настроенията на хората, изясни социологът Първан Симеонов. Проучването на организацията е открило, че 2/3 от пълнолетните българи, които са били в болница през последните пет години, са удовлетворени от опазването на здравето в страната. По-малко от половината обаче са удовлетворени от парите, които е трябвало да заплатят.
Изводът от проучването на " Галъп " бил, че лекарите не са проблем, а системата е. Симеонов добави, че проучването е посочило неравномерно покритие на 28-те области с даване на медицински услуги.
От думите на проф. Даниел Вълчев се разбра, че от 1989 година до момента лечебните заведения са нарастнали с 20%. Той прикани още да се носи персонална отговорност в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Сред другите участници в полемиката с изключение на новия шеф на здравната каса доктор Дечо Дечев, бяха зам.-министърът на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, шефът на Правителствена болница доктор Любомир Спасов, омбудсманът Мая Манолова и други.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ