Никой не може да каже каква точно ще бъде съдбата

Никой не може да каже каква тъкмо ще бъде ориста на едно дете, когато се появи на бял свят. Знаем, че всеки родител ще мечтае за най-хубавото и постоянно ще се стреми да задоволи всяко едно предпочитание, но положителните планове не са задоволителни. Рой Бенавидез ще опознае грозната страна на света в най-ранна възраст. Роден е на 5 август 1935 година и в рода му има хора, които и до през днешния ден могат да бъдат открити в историята на Тексас, считани за създатели. Рой е с мексикански корени и въпреки да живеят малко в Тексас, бързата гибел на родителите му ще наложи порастване и търсенето на нов живот. Рой се прибира с брат си в Мексико и оказва помощ на чичо си, дядо си и други членове от фамилията със фамилната плантация. След това чисти обувките на минувачи на огромните автобусни спирки – първо в Калифорния, а по-късно и във Вашингтон.

Намира си работа и в гумаджийница, с цел да може да оказва помощ със сметките. Принуден е да напусне учебно заведение на 15-годишна възраст, когато би трябвало да размени почасовата работа с такава на цялостен работен ден. Първите години от живота му несъмнено не са приказка. Колкото повече се калява момчето, толкоз по-бързо ще се приготви за идващото огромно премеждие. Решава да се запише в армията през 1952 година и да взе участие в Корейската война – заплащането е по-добро, а никой не мисли за рискът. С желанието да събере спомагателни средства, мексиканецът признава, че дисциплината му харесва, както и тръпката и адреналина от сраженията. Непосредствено след края на този боен спор, Бенавидез ще се запише в специфичните сили, а след образованието е член на 5-та група. Не чака доста, с цел да взе участие в идващите военни дейности. Изпратен е в Южен Виетнам, където ще извършва функционалностите на боен консултант за пехотата.

По време на военните дейности стъпва на мина и е ранен тежко. Лекарите го изпращат назад в Съединени американски щати и до момента в който трае интервенцията, чиновниците в болничното заведение стартират да пишат отчета за освобождение от армията. Това не се нрави изключително на Рой и в идващите месеци ще се наложи да бяга от болничното заведение, с цел да организира нощни тренировки и да се пробва да стъпи още веднъж на крайници – съгласно мнозина, възможностите му да проходи обикновено, са по-скоро негативни. В първите вечери, когато остане самичък, той смъква всичката инсталация от себе си, пълзи по земята и благодарение на лакти и брадичката си, съумява да се изправи до стената. Много от неговите бойни приятели в болничното поделение няма да спят, с цел да гледат силата на волята и желанието да се върне назад на фронта.

Повечето в неговото поделение също са се разделили с крака и за тях тази панорама е единствено мотивация да продължат живота си. Усилията се възнаграждават и след една година Бенавидез ще излезе самичък от болничното заведение, прекрачвайки прага с едно само предпочитание, да се върне назад във Виетнам. Болките не си отиват толкоз елементарно, само че това не го стопира да се качи на самолета и през януари 1968 година да е назад в Южен Виетнам. Противникът даже не схваща какъв зложелател е съумял да сътвори. Един от най-големите върхове в кариерата на този мексиканец е присъединяване му в интервенцията „ 6 часа в пъкъла “. На 2 май 1968 година един патрул от 12 души на специфичните сили, попада в засадата на бойци от Северен Виетнам, по-късно се схваща, че това е батальон от близо 1000 души. Рой чува по радиото, че мъжете имат потребност от помощ и е един от първите, които се качват на хеликоптер.

В бързината се оказва, че има единствено нож в себе си, отхвърля да вземе друго оръжие, с цел да носи повече медицински такъми. По това време към този момент са направени към 3 опита за спасяването на бедстващите, при всеки опит за нахлуване, птиците са отблъсквани с нечовечен огън. Неговият хеликоптер по този начин и не съумява да кацне, с цел да не се наложи още една избавителна акция. Мъжът скача на към 100-на метра от другарските позиции и би трябвало да ги премине, до момента в който е тежко обстрелван от автомати и лек картечен огън. Още преди да дойде до другарската линия, един патрон минава през десния му крайник, различен се забива в ходилото, само че повода за неговото рухване е ударната вълна на ръчна граната. Шрапнелите попадат във гърба и врата му. Това са първите бойни рани от идните 37, които ще бъдат породени от патрони, шрапнели, рани от офанзива с щик и още доста други. По-късно това стълкновение ще носи името „ 6 часа в пъкъла “.

Рой продължава да пълзи до другарската линия и с идването вижда към този момент 4-ма мъртви и още 8 тежко ранени боеца. Започва да раздава боеприпаси на здравите, които въпреки всичко могат да отвръщат на огъня. За да притъпи болката, стартира да инжектира боеспособните с морфин и по-късно стартира да желае въздушно подкрепление. Преди да се усети, още веднъж е ударен от противников патрон. Накрая самичък си поставя морфин и стартира да тегли мъртвите и ранените покрай кръжащите хеликоптери. Намира една от пушките на земята и стартира да стреля, с цел да обезпечи някакво прикритие. С приближаването на хеликоптер, огънят постоянно се усилва. Преди да успее да се качи, Рой се връща още веднъж, с цел да вземе секретни документи, както и радио сигнали, които се намират в безжизненото тяло на командира на групата. За това връщане ще получи още един изстрел в стомаха.

Връщайки се назад към този момент кашля кръв, само че това не е най-страшното, водачът на хеликоптера е бил погубен на място и избавителната интервенция пропада. Сега се постанова да вади потърпевшите от хеликоптера и да стартира да желае още по-сериозни въздушни удари, както и да насочва по радиото огъня от прикриващите хеликоптери над него. Кръвта стартира да се стича по лицето му и да пречи на зрението. За изненада на всички, боецът прави нов пункт и придвижва на второ място ранените, с цел да могат най-малко да стрелят. Преди да пристигна втори избавителен хеликоптер, боецът е прострелян още няколко пъти. Докато неговите бойни приятели не престават да стрелят, Рой ще вземе един от бойците на тил и ще стартира да пълзи към хеликоптера. Докато се пробва да стигне, противников боец изскача зад него и го прострелва в седалището. Рой пада дружно с ранения боец.

Докато успее да се изправи е намушкан два пъти с щик в двете ръце. При идния съдбовен трети удар, Рой хваща щика с две ръце, до момента в който неговият сътрудник съумява да извади нож и да обезврежда опасността. Към този миг вредите по тялото са раздрана долна челюст, рани в двете ръце, прорязани длани, огнестрелни рани и вреди от шрапнели. Това е цената, с цел да натовари всички ранени на хеликоптера. Именно ранените ще съумеят да издърпат към този момент предаващото се тяло на героя в кабината. Полетът до базата в Лок Них лишава към 20 минути. Екипажът ще си спомня, че през целия полет, мексиканецът е държал крепко своите черва, с цел да не изпаднат. При кацането се оказва, че Рой е натоварил и трима мъртви виетнамци с вярата, че те могат да имат някаква информация. Някъде по пътя, този терминатор губи схващане. Лекарите не усещат никакви витални индикатори го произнасят за мъртъв. По това време единственото, което лекарите могат да създадат е да отворят идващия чувал за трупове.

Истината е, че от болежка, Рой не можел да помръдне и единственият вид да покаже, че е жив, е като се изплюе в лицето на хирурга, който го гледа. 6-те часа в стълкновение ще го трансфорат в легенда, която няма по какъв начин да се подмине с лека ръка. Следва лекуване в продължение на година, а колкото пъти дойдат командири, с цел да го награждават, Рой ще се ядосва и ще ги гони от стаята си – за него това е дълга на боеца. Неговият пълководец не е сигурен, че Рой ще успее да оцелее и да получи своя орден за смелост и по тази причина го предлага за стоманен кръст, който може да се даде посмъртно. Дори той към този момент го е отписал. За 6-те часа в пъкъла, боецът ще получи стоманен кръст и още 4 пурпурни сърца. И въпреки всичко инатът на този мексиканец е легендарен и няма по какъв начин да бъде пропуснат.

На 24 февруари 1981 година Раул „ Рой “ Перез Бенавидез е свикан в Белия дом, където да бъде награден с орден за смелост персонално от президента Роналд Рейгън. На церемонията Рой към момента има в тялото си два шрапнела – единият е рисково покрай сърцето му, а другият е пробил неговия бял дроб. Рейгън декларира, че в случай че тази история се трансформира във филм, никой няма да повярва, само че положителната вест е, че това не е филм. След войната ще открием, че боецът работи като мотивационен представител и ще споделя за случилото се, няма да не помни да подсети на младите, че би трябвало да бъдат дисциплинирани и да не се отхвърлят от учебното заведение. Автор е на няколко книги. На 29 ноември 1998 година Рой Бенавидез ще бъде признат във военна болница и след няколко часа ще почине. Неговото сърце не устоя на напрежението, а няколко години по-рано излиза наяве, че е съумял да отключи и диабет.