Седемте изречения на Исус на кръста
„ Никой не Ми лишава живота – безплатно го давам “ (Йоан 10:18). Не самият Исус, като човек, поел този кръст върху Себе Си. Това беше волята на Неговия Отец Бог. Исус Христос свободно, непринудено се съгласил с пътя, който бил предопределен за Него.
Как Бог умира на кръста? Често даже не се замисляме, че Спасителят умира като човек. Не посредством Неговата безсмъртна божественост, а посредством живо човешко тяло. Умира извънредно, постепенно и трудно. И без нито един укор се предава на това изтезание.
Евангелистите са запазили за нас думите на Исус на кръста, които са значимо упътване за нас:
„ Боже! Прости им, тъй като не знаят какво вършат ” (Лука 23:24)
Той се молел за бойците, които го разпнали, и за всички хора. Тази молитва отразява любовта. Господ обича всеки от нас и се моли за нас на Своя Небесен Отец – и за тези, които имат вяра в Него, спазвайки заповедите. И за всички тези, които заради неведение или съзнателно с греховете си Му нанасят рани. Той е еднообразно милосърден и мил към всички хора, даже към злите убийци.
„ Истина ти споделям, през днешния ден ще бъдеш с Мене в парадайса “ (Лука 23:39, 40-43).
Това бил отговорът на Спасителя на думите на разпнатия до Него бандит: „ Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си! ”, внезапно нарушителят трансформирал решението си и повярвал, че Господ е пред него.
И този отговор на Господа ни кара да разберем, че колкото и да се отдалечи човек от Господа, даже и да не е бил правилен на Бога през целия си живот, колкото и да е огромен прегрешението му, Господ няма да го остави и постоянно ще прости, в случай че човек се обръща към Него с смирение и обич.
„ Жена! Това е твоят наследник. ” „ Това е твоята майка! ” (Йоан 19:27).
С това Исус се обръща към Своята Майка и Своя любим възпитаник Йоан Богослов и поверява Пречистата Си Майка на Своя любим възпитаник, а Своя възпитаник – на Божията Майка. А също и всички хора – правилни и погрешни на Него – към любовта и застъпничеството на Пресвета Богородица.
И тук Христос възкликва: „ Боже мой, Боже мой! Защо ме изостави! “ (Матей 27:46).
Освен обидите, оплюването, отричането и измяната на Кръста, Исус минава през най-страшното тестване, което може да падне върху човек – възприятието, че е зарязан от Бога, възприятието, че няма Бог, че Бог Отец не чува Него. И Господ, минал през това изтезание, става един от нас. И ние би трябвало да помним, че Христос одобри това тестване единствено в името на нашето избавление.
„ Жаден съм “ (Йоан 19:28)
И Той желал освен вода. Господ се възкачил на кръста, тъй като копнеел за спасението на хората. Той копнеел Неговото страдалчество да бъде отразено в сърцата ни. Хората да споделят и да откликват на Неговото изтезание, тъга и молитва.
„ Свърши се! “ (Йоан 19:30).
Наближавал краят на Неговия земен героизъм. Всичко, което му било съдено да преживее, свършвало – пътят на земното страдалчество. Неговата небесна популярност почнала. Господ минал през тези страдания и тествания, с цел да избави хората, и в този момент това избавление е „ приключено “.
„ Отче! В Твоите ръце предавам духа си ” (Лука 23:46).
С последните думи Исус се обръща към Своя Небесен Отец. След мъчението на богооставеността Той се сдобрява с Бога. Той умира с възприятие на доверие и обич към Своя Отец.
Спомняйки си мъчителната гибел на Исус Христос на Кръста, би трябвало да разберем, че Господ е покрай нас, без значение какъв брой надалеч сме от Бога. Без значение по какъв начин се отклоняваме от Неговите заповеди, Той постоянно ще ни обича. Колкото обичаше Богородица, Неговите възпитаници и всички хора, без значение от отношението им към Него.
Пред лицето на гонения, оскърбление, възмущение и хиляди други неща, които са надалеч от самата мисъл за гибелта, ние би трябвало да погледнем нашите оскърбители, да обърнем душите си към Бог и да желаяме амнистия. Защото те не знаят какво вършат. Винаги би трябвало да помним, че Господ в никакъв случай не ни оставя.
