Няма отровни хора, има отровни отношения и начини на поведение
Никой не е отровен по природа. Във вените на никое човешко създание не тече арсен вместо кръв. Понякога сме като умерено море, по което се носим натам, накъдето желаеме, а различен път усещаме единствено бурята, без въобще да виждаме водата.
Буря, която подклаждаме и предаваме нататък. В живота нашите упования, метод на държание и полезности непрекъснато се сблъскват с тези на себеподобните ни. Когато изпитваме празнина и нерешителност, може би избираме да пренебрегваме тези прочувствени положения и вместо това прехвърляме отговорността си на други. Всъщност са нужни единствено малко самонаблюдение и работа върху нас самите, преди да лепнем на някого етикета „ токсична персона “.
Токсична динамичност вместо токсична персона
Всеки може да стане жертва на токсично държание. Но нормално сме по-скоро част от токсични динамичности, в сравнение с токсични персони. Такъв е казусът, когато от горделивост не приказваме с някого, тъй като и той не ни приказва. Когато настояваме на нещо единствено тъй като желаеме да изтъкнем незнанието на другия. Когато ставаме подвластни, тъй като другият ни е взел под крилото си.
Виждате, че определението „ токсичен “ е колкото пресилено, толкоз и неопределено. Да кажеш за някого, че е отровен, значи единствено, че е рисков или евентуално рисков. Но не приказва нищо за това по какъв метод ни заплашва, кои аспекти включва това разбиране или по какъв начин да се предпазим от заплахата при нужда. Не демонстрира също по какъв начин бихме могли да помогнем на подобен човек. Затова дано престанем да категоризирате хората, а да ги възприемаме повече такива, каквито са като персони.
