Никой не е повече мразен от онзи, който говори истината.“

„ Никой не е повече ненавиждан от оня, който приказва истината. “ (Платон)

Четири години и половина след ареста, присъдата на някогашния кмет на столичния регион „ Младост “ Десислава Иванчева беше доказана от последната инстанция – Върховният касационен съд. Иванчева е осъдена с 6 години отнемане от независимост, нейната заместничка Биляна Петрова с 5 и медиатора им Петко Дюлгеров с 4 години дейно. Присъдата е за корупция или по тъкмо за изнудването на строителния бизнесмен Александър Ваклин, който за едно обикновено позволение за градеж, трябваше да заплати 75 000 евро под формата на рушвет. Белязаните пари бяха открити в автомобила на Иванчева и Петрова, директно откакто бяха предадени от медиатора Дюлгеров, който също е някогашен кмет на един от най-големите софийски квартали – „ Младост “. 

Окончателният правосъден акт в действителност беше предупреден, поради неоспоримите доказателства по делото, събрани от закритата към този момент Специализирана прокуратурата и от очакващата своето следващо реформиране Антикорупционна комисия. За миналите четири години и половина, обаче, въпросът „ Иванчева “ бе комфортно използван от други клиенти на родното правораздаване – подсъдими и обвинени олигарси, част от които от дълго време напуснали рамките на страната като Цветан Василев.

Една дузина прокурори и съдии, измежду които някогашният основен прокурор Сотир Цацаров, само че най-много актуалният Иван Гешев, бяха подложени на невъобразим напън поради делото против уличената в корупция някогашна кметица. Иванчева и нейната заместничка – Биляна Петрова, бяха приели да играят ролята на жертви на „ неприятната спецпрокуратура “, с ясното схващане, че го вършат, с цел да обезпечат прошка на авторитетни олигарси, обезпокоени от интензивността на страната да проверява замогването им и връзките им по върховете на властта. Двете дами имаха напразни упования, че пропагандната машина на задкулисието и юристите на мастити олигарси, ще им обезпечат оправдателни присъди. Въпреки безапелационните доказателства за тяхната виновност. Истината не съумя да бъде скрита, а още по-добре е, че тя тържествува. 

Иванчева бе превърната в „ знаме “ на войната на олигархията против правораздаването. И няма подозрение, че делото изигра основна роля по дискредитирането на органите на спецправосъдието. То бе едно от първите за корупция, които започнаха да се гледат от Специализирана прокуратура. А с цел да не могат спецобвинителите да продължат следствията „ по високите етажи на властта “, тази прокуратура просто бе ликвидирана посредством лобистки законови ремонти, надменно прокарвани в Народното събрание персонално от юристите на разследваните олигарси. 

Сега Иванчева, Петрова и Дюлгеров пътуват към пандиза. Там те ще изкупят прегрешението и на тези, които ги използваха, с цел да си обезпечат недостижимост. 

Истината въпреки всичко тържествува, макар опитите да бъде изкривена и с цената на доста ненавист, излята върху тези, които просто желаеха да покажат, че страната може да се оправи с корупцията. Е, към този момент ще е много по-трудно, само че не и невероятно. Окончателната присъда по това знаково дело образно демонстрира – за какво бе ликвидирано спецправосъдието, само че дава вяра, че макар всички компликации и с цената на доста жертви – смисъл да търсиш правдивост има.