Русия на Путин, Русия на имитациите
Никой не е очаквал различен излаз от тези псевдоизбори: президентът на Русия още веднъж се споделя Путин. Какви ще са последствията за Запада и за самата Русия? Коментар от Инго Мантойфел, началник на Руската редакция на Дъждовни води.
Кремъл управлява всички политически процеси в Русия. И нищо не оставя на случайността. Най-малко пък при спектакъла, наименуван президентски избори. Затова е мъчно да се реши какво тъкмо значат тези над 76% от гласовете, които, както се твърди, са били дадени за Путин.
Никаква конкуренция
Вън от подозрение е, че доста руснаци фактически са дали своят вот за него. Безспорно е също по този начин, че Путин е доста известен измежду популацията. Но това се дължи най-много на обстоятелството, че от години насам Кремъл (в съюз с държавно следените медии) не разрешава на нито един различен политик да утвърди личен профил и да придобие известност. Това важи освен за същинската съпротива в лицето на Алексей Навални - под капак са държани и умерените опозиционери, та даже и доближени на Путин като премиера Медведев. Репресиите на органите за сигурност, както и направляваните от страната медии, които непроменяемо демонстрират Путин като безалтернативен водач, са два от главните фактори, които циментират властта на президента.
Докато в Русия няма същинско политическо състезание, резултатите от псевдоизбори като сегашните ще бъдат без значение. Защото политическата конкуренция не е действителна, а единствено реплика. Останалите претенденти, позволени до президентските избори, нямаха ни най-малки шансове за триумф. Още през цялото време им бе отредена ролята на статисти, която те сполучливо извършиха.
Съзнавайки тази уязвимост, Кремъл си беше сложил за задача не просто да провежда формалното преизбиране на Путин на президентския пост. Целта беше да се реализира мощно утвърждение при висока изборна интензивност и по този начин на света да се показа един сразяващ избирателен резултат, който да разсее всевъзможни подозрения по отношение на легитимността на президента.
Но единствено наивниците се впечатляват от сходни игрички. Това го знаят най-добре политическите стратези в Кремъл, тъй като точно те са измислили безбройните трикове, операции и фалшификации, които водят до стремежи резултат.
Опасен курс
Но накъде ще поведе Путин страната си през идващите години? На Запад се опасяват най-много от непредвидимото и нападателно държание на Русия във външнополитически проект. Отравянето на някогашния съветски сътрудник Сергей Скрипал с нервнопаралитичен газ ясно сподели, че Путин е подготвен и на още по-сериозна борба със Запада.
Но има и друго: със своята експанзионистична и нападателна външна политика Кремъл желае да отвлече вниманието от личните си неуспехи. Защото последните шест години бяха във всяко отношение изгубени: брутният вътрешен артикул нарастваше прекомерно непретенциозно, още повече се уголеми икономическата и софтуерна преднина на страните и районите, които са моторът на международната стопанска система - най-много Китай, само че също по този начин Съединени американски щати, Япония и Европейски Съюз.
Руснаците, несъмнено, усещат по портмонетата си, че действителните приходи в страната понижават. Но засипвайки ги с антизападна изразителност и хвалебствия за имагинерно военно великолепие, следената от Кремъл пропагандна машина съумява да замъгли погледа им за вътрешните аргументи, довели до икономическата и обществена застоялост.
Край на илюзиите
И през идващия си мандат Путин няма да промени досегашния курс. Защото е пределно ясно, че в случай че организира същински промени в стопанската система и ръководството на страната, това ще раздруса фундамента на неговата лична власт. Затова можем да чакаме само реплика на промени.
Накратко: Путин ще продължи досегашната си политика. И ще продължи да тласка напред развиването на стратегии за въоръжаване и за разработка на нови оръжия, за каквито приказва в последното си послание към нацията. Времето на илюзиите и заблудите във връзка с Путинова Русия от дълго време отмина.
Кремъл управлява всички политически процеси в Русия. И нищо не оставя на случайността. Най-малко пък при спектакъла, наименуван президентски избори. Затова е мъчно да се реши какво тъкмо значат тези над 76% от гласовете, които, както се твърди, са били дадени за Путин.
Никаква конкуренция
Вън от подозрение е, че доста руснаци фактически са дали своят вот за него. Безспорно е също по този начин, че Путин е доста известен измежду популацията. Но това се дължи най-много на обстоятелството, че от години насам Кремъл (в съюз с държавно следените медии) не разрешава на нито един различен политик да утвърди личен профил и да придобие известност. Това важи освен за същинската съпротива в лицето на Алексей Навални - под капак са държани и умерените опозиционери, та даже и доближени на Путин като премиера Медведев. Репресиите на органите за сигурност, както и направляваните от страната медии, които непроменяемо демонстрират Путин като безалтернативен водач, са два от главните фактори, които циментират властта на президента.
Докато в Русия няма същинско политическо състезание, резултатите от псевдоизбори като сегашните ще бъдат без значение. Защото политическата конкуренция не е действителна, а единствено реплика. Останалите претенденти, позволени до президентските избори, нямаха ни най-малки шансове за триумф. Още през цялото време им бе отредена ролята на статисти, която те сполучливо извършиха.
Съзнавайки тази уязвимост, Кремъл си беше сложил за задача не просто да провежда формалното преизбиране на Путин на президентския пост. Целта беше да се реализира мощно утвърждение при висока изборна интензивност и по този начин на света да се показа един сразяващ избирателен резултат, който да разсее всевъзможни подозрения по отношение на легитимността на президента.
Но единствено наивниците се впечатляват от сходни игрички. Това го знаят най-добре политическите стратези в Кремъл, тъй като точно те са измислили безбройните трикове, операции и фалшификации, които водят до стремежи резултат.
Опасен курс
Но накъде ще поведе Путин страната си през идващите години? На Запад се опасяват най-много от непредвидимото и нападателно държание на Русия във външнополитически проект. Отравянето на някогашния съветски сътрудник Сергей Скрипал с нервнопаралитичен газ ясно сподели, че Путин е подготвен и на още по-сериозна борба със Запада.
Но има и друго: със своята експанзионистична и нападателна външна политика Кремъл желае да отвлече вниманието от личните си неуспехи. Защото последните шест години бяха във всяко отношение изгубени: брутният вътрешен артикул нарастваше прекомерно непретенциозно, още повече се уголеми икономическата и софтуерна преднина на страните и районите, които са моторът на международната стопанска система - най-много Китай, само че също по този начин Съединени американски щати, Япония и Европейски Съюз.
Руснаците, несъмнено, усещат по портмонетата си, че действителните приходи в страната понижават. Но засипвайки ги с антизападна изразителност и хвалебствия за имагинерно военно великолепие, следената от Кремъл пропагандна машина съумява да замъгли погледа им за вътрешните аргументи, довели до икономическата и обществена застоялост.
Край на илюзиите
И през идващия си мандат Путин няма да промени досегашния курс. Защото е пределно ясно, че в случай че организира същински промени в стопанската система и ръководството на страната, това ще раздруса фундамента на неговата лична власт. Затова можем да чакаме само реплика на промени.
Накратко: Путин ще продължи досегашната си политика. И ще продължи да тласка напред развиването на стратегии за въоръжаване и за разработка на нови оръжия, за каквито приказва в последното си послание към нацията. Времето на илюзиите и заблудите във връзка с Путинова Русия от дълго време отмина.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ