Да произвеждаш зорлем комунисти
"Никой не е споделил, че хората са търтеи. Ако в едно дружество няма хора, то машините са купчина желязо, те са най-ценният запас ". Така даде заден ход Васил Велев - един от тримата мастити работодатели, които през последните дни влязоха в остра борба със синдикатите. Каква ти борба – Кирил Домусчиев безусловно ги занули, обявявайки ги за нездравословни. В страните без синдикати стопанската система просперирала. Кои са тези страни, босът на „ Лудогорец “ не уточни. И за гарнитура го отнесоха елементарните хора – те се възпитавали на мързел и ставали търтеи. Всичко потегли от настояването на работодателите да бъде отстранен клас прослужено време, а минималната заплата да се изравни с прага на беднотия. Сиреч – размерът й да падне озезаемо.
Видяхте ли, по какъв начин Борисов гледаше „ тримата тенори “, когато го посетиха, с цел да слагат настояванията си. Сякаш някой бе изсипал туба евтина нафта от Марешки върху магнолията му. По същия метод Орешарски гледаше двамата US-конгресмени, когато му подредиха да отсвирва дефинитивно Южен поток. Като ударен от ток бе и Влади Горанов – едвам промълви, че поисканите промени не били в дневния ред на кабинета.
Триото работодатели се опитва - в случай че мине, екстра, в случай че не мине - продължаваме напред. Ако Бойко им угоди обаче, в очите на гласоподавателя мигновено ще се трансформира в национален грабител, дезертьор от обещанията и, несъмнено, измамник. Та нали с триста зора подвигнаха минималните пенсии, в този момент какво вършим? Ако им откаже - значи е социалист, ляв или каквото и да е, само че не и десен, за какъвто дава благо и драго да го считат, бягайки от сянката на остарялата си партийна брошура. Както се трансформират в непоправими комунисти всички, които дръзнат да опонират на триото в медиите и обществените мрежи.
Подобно държание щеше да бъде посрещнато с остро възмущение и камъни, в което и да е друго общество, в което, за разлика от нашето, хората още не са изгубили обикновения си инстикт за самоуважение. Да не приказваме, в случай че настояванията на работодателите бяха признати. Какъв по-голям политически дюшеш за Българска социалистическа партия от актуалната обстановка?! Но те маркират някакъв фиктивен спор за прослуженото време и бършат чинията на Бузлуджа. Защо? Нали са леви? Това е толкова просто и разумно, както споделяше убитият преди 75 години техен кумир. Как очаквате партията на левите милионери да скочи на работодателите. Та нали са едни от тях.
Пренията сред работодатели и синдикати съответстваха времево с просташката изцепка на един различен футболен необут, не Домусчиев, който съобщи за личните си играчи: Не може тайфа гейове да ми дава надолнище на оная работа. Това е ситуацията. Във всяка една конфликтна обстановка още от зората на демокрацията родният бизнес излиза с тезата, че който заплаща, той поръчва музиката. От мутрите, та до наши дни. Няма да спорим за това. Работодателите също имат своите доводи да желаят промени. Но можеха да ги поднесат в различен жанр, надалеч по-деликатно.
Когато в най-бедната страна в Европейски Съюз се упорства за събаряне на минималната заплата, а за най-голямо зло се сочат синдикатите и всичко това гарнирано с обидни квалификации от хората с парите, приказваме за овакантяване на действителността. Каквито и реалисти да са нашите герои. Уважаеми работодатели. Когато е ясно, че българинът скоро няма да се зарадва на порядъчен стандарт, дайте му най-малко малко обикновено отношение. Толкова ли е мъчно. В противоположен случай от ден на ден порядъчни хора ще бъдат заклеймявани като комунисти, когато дръзнат да ви опонират, въпреки и от отдалеченост...
Видяхте ли, по какъв начин Борисов гледаше „ тримата тенори “, когато го посетиха, с цел да слагат настояванията си. Сякаш някой бе изсипал туба евтина нафта от Марешки върху магнолията му. По същия метод Орешарски гледаше двамата US-конгресмени, когато му подредиха да отсвирва дефинитивно Южен поток. Като ударен от ток бе и Влади Горанов – едвам промълви, че поисканите промени не били в дневния ред на кабинета.
Триото работодатели се опитва - в случай че мине, екстра, в случай че не мине - продължаваме напред. Ако Бойко им угоди обаче, в очите на гласоподавателя мигновено ще се трансформира в национален грабител, дезертьор от обещанията и, несъмнено, измамник. Та нали с триста зора подвигнаха минималните пенсии, в този момент какво вършим? Ако им откаже - значи е социалист, ляв или каквото и да е, само че не и десен, за какъвто дава благо и драго да го считат, бягайки от сянката на остарялата си партийна брошура. Както се трансформират в непоправими комунисти всички, които дръзнат да опонират на триото в медиите и обществените мрежи.
Подобно държание щеше да бъде посрещнато с остро възмущение и камъни, в което и да е друго общество, в което, за разлика от нашето, хората още не са изгубили обикновения си инстикт за самоуважение. Да не приказваме, в случай че настояванията на работодателите бяха признати. Какъв по-голям политически дюшеш за Българска социалистическа партия от актуалната обстановка?! Но те маркират някакъв фиктивен спор за прослуженото време и бършат чинията на Бузлуджа. Защо? Нали са леви? Това е толкова просто и разумно, както споделяше убитият преди 75 години техен кумир. Как очаквате партията на левите милионери да скочи на работодателите. Та нали са едни от тях.
Пренията сред работодатели и синдикати съответстваха времево с просташката изцепка на един различен футболен необут, не Домусчиев, който съобщи за личните си играчи: Не може тайфа гейове да ми дава надолнище на оная работа. Това е ситуацията. Във всяка една конфликтна обстановка още от зората на демокрацията родният бизнес излиза с тезата, че който заплаща, той поръчва музиката. От мутрите, та до наши дни. Няма да спорим за това. Работодателите също имат своите доводи да желаят промени. Но можеха да ги поднесат в различен жанр, надалеч по-деликатно.
Когато в най-бедната страна в Европейски Съюз се упорства за събаряне на минималната заплата, а за най-голямо зло се сочат синдикатите и всичко това гарнирано с обидни квалификации от хората с парите, приказваме за овакантяване на действителността. Каквито и реалисти да са нашите герои. Уважаеми работодатели. Когато е ясно, че българинът скоро няма да се зарадва на порядъчен стандарт, дайте му най-малко малко обикновено отношение. Толкова ли е мъчно. В противоположен случай от ден на ден порядъчни хора ще бъдат заклеймявани като комунисти, когато дръзнат да ви опонират, въпреки и от отдалеченост...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ