Битката зад кулисите между Моуриньо и Уудуърд „от кухнята”
Никой да не споделя, че Ед Уудуърд отхвърля да харчи парите на Манчестър Юнайтед! В петте години, откакто някогашният капиталов банкер от „ ДжейПи Морган” бе нараснал до ролята на изпълнителен вицепрезидент, най-оборотният футболен клуб на Англия чупи трансферен връх след трансферен връх. Най-високата трансферна сума за Премиър Лийг? Сторено дваж. Най-високата в света? Сторено един път. Най-скъпият трансфер на бранител, полузащитник, младеж и (в Англия) централен нападател? Да, да, да и отново да.
В последния сезон на Дейвид Гил като изпълнителен шеф на Юнайтед перото за заплати възлизаше на 181 млн. паунда. След първите четири години при спазвани от Уудърд разходи за контракти, същото перо набъбна до 263 млн. паунда.
Докато подранилото затваряне на трансферния прозорец в Премиър Лийг се случваше в четвъртък, изпълнителният вицепрезидент счете за нужно да насочи обръщение. Всички във футбола знаеха, че мениджърът на тима Жозе Моуриньо беше оставен без още нови попълнения единствено три дни откакто бе декларирал, че „ в случай че не подобрим състава, сезонът за нас ще е сложен.” Уудуърд искаше да се разбере от публиката, че това неподобрение не се дължи на липса на пари.
Моуриньо търсеше централен бранител, който да е по-добър от петте налични в състава му. Шефът му, както бяха осведомени от клуба медиите, бил подготвен да утвърди разход и от над 100 млн. паунда за оногова, който считал за най-хубавия вид – Рафаел Варан. Та ето ти и заглавия от рода на „ Проваленият за Юнайтед трансфер за 100 милиона на Варан”, както и оповестени елементи за това по какъв начин Уудуърд бил на закуска с Флорентино Перес в Маями „ доскоро повече от седмица” за откровен опит да притегли футболист, който напълно неотдавна прибави и международната купа към сбирката си от четири трофея в Шампионската лига.
Посланието бе: Юнайтед желае да вземе футболисти от международна класа и желае да влага доста пари, само че единствено в играчи на точната възраст. Като 25-годишния Варан. В комбиниране с това приключване на информация го имаше и пояснение за какво куп други други възможности не бяха в последна сметка привлечени.
Лестър искаше рекордна в света сума за бранител за Хари Магуайър. В Юнайтед обаче сметнаха, че претендент с година по-възрастен от Варан и освен това без и един мач в ШЛ не си коства. (С което е мъчно да не се съгласиш.)
Моуриньо предложи Жером Боатенг. В клуба обаче имаха съществени запаси поради травмите в предишното му и при 29-те му години бяха подготвени само да го вземат чартърен от Байерн (Мюнхен), откъдето и преди са се парили с повредени ветерани.
Тоби Алдервейрелд беше разполагаем. Тотнъм обаче искаше Антони Марсиал или Хуан Мата като част от договорката. Диего Годин бе обект на мощен интерес поради неустойката за разтрогването на контракта си, записана в уговорка против наличните 20 млн. евро, но най-после се споразумя за нов контракт с Атлетико Мадрид.
Преговорите за Йери Мина от Барселона бяха завършени поради разногласия към отчисленията за сътрудниците и играчът най-после се озова в Евертън. Нашият вестник получи информация, че договорката е пропаднала не поради препоръчаната от Юнайтед сума, а поради недоразумение към структурирането на заплащанията, както и поради неодобрение от държанието на сътрудника на колумбиеца и от желанието на Барса да включи уговорка за назад откупуване и пращане на Андре Гомеш в пакет.
В последна сметка британският клуб реши да заложи на каквото има в наличност: Крис Смолинг, Фил Джоунс, Виктор Линдельоф, Ерик Байи и Маркос Рохо. Един източник от „ Олд Трафърд” споделя: „ Накрая се озовахме в обстановка, при която в случай че бяхме създали договорката, щяхме на процедура просто да сменяем петия си най-хубав централен бранител с различен централен бранител, който да е петият ни най-хубав.”
Което провокира въпроса: за какво изобщо се стигна до това да попаднат в сходна обстановка?
Когато Моуриньо е изготвял лист с постове, на които усеща, че е наложително усъвършенстване на личния състав за възстановяване на възможностите на тима за продобиване на първата му шампионска купа след Алекс Фъргюсън, той сигурно не е желал пети избор централен бранител. Списъкът бе изработен месеци преди края на предишния сезон и на този пост португалецът искаше състезател, който да е по-добър от всичките налични в състава му – с опит на върховото равнище във футбола и с лидерски умения.
Моуриньо би приветствал с отворени прегръдки Варан, комуто даде дебют в Реал Мадрид едвам на 18 години, и въпреки всичко осъзнава, че възможностите да купи един от най-хубавите централни бранители, който занапред ще навлиза в пика на кариерата си и е в също толкоз богат и даже по-бляскав клуб от Юнайтед, не са огромни. Подобен трансфер не се случва на диалог на кафе и кроасани единствено няколко дни преди затварянето на трансферния прозорец. След пет лета на тази си позиция и откакто изпусна Гарет Бейл, не съумя да измъкне него или Кристиано Роналдо от Мадрид и беше разиграван от Серхио Рамос за усъвършенстван контракт при „ белите”, човек би помислил, че Уудуърд до момента ще да схванал това.
След като сте чули оправданите опасения към здравната картина на Боатенг, може да се запитате дали отсъствията от терена на самия Варан са били взети под внимание при оценяването му на над 100 млн. паунда. Все отново в последните четири сезона французинът е пропуснал съвсем 400 дни от тренировки и мачове поради травми и още не е изигравал сезон с над 27 мача в Ла Лига.
Често се показват паники към възрастовия профил на попълненията на клуба при Моуриньо, а при все че неговите 10 попълнения за първия отбор бяха на 19, 22, 22, 23, 24, 25, 27 29, 29 и 34 (в последния случай приказваме за контракт за един сезон на свободния сътрудник Златан Ибрахимович). Може би повода той (все още) да желае подготвен централен бранител е това, че утвърдените от клуба покупки на този пост – Байи и Линдельоф, бяха на незавършени 22-годишни играчи?
Уудуърд също по този начин наподобява привързан към свои решения от предходни прозорци. Люк Шоу – обществено подложен на критика от всеки собствен управител до момента в кариерата си, стартира общо 37 турнирни мача в четирите си години на „ Олд Трафърд”. Марсиал пък отхвърли нов контракт, желае да си тръгне и пропусна по-голямата част от лятната подготовка. А това са дълготрайни активи съгласно индивида, който глоби рекордните им покупки.
Очевидно Моуриньо и Уудуърд не мелят брашно дружно. Сезонът, който стартира в петък вечерта, може да дефинира какъв брой дълго ще си вземат заплатите от едно и също място.
Дънкан Касълс, „ Дейли Рекърд” Премиър лийг 1 кръг, петък 10 август
Манчестър Юнайтед 2:1краен резулат 
Лестър
В последния сезон на Дейвид Гил като изпълнителен шеф на Юнайтед перото за заплати възлизаше на 181 млн. паунда. След първите четири години при спазвани от Уудърд разходи за контракти, същото перо набъбна до 263 млн. паунда.
Докато подранилото затваряне на трансферния прозорец в Премиър Лийг се случваше в четвъртък, изпълнителният вицепрезидент счете за нужно да насочи обръщение. Всички във футбола знаеха, че мениджърът на тима Жозе Моуриньо беше оставен без още нови попълнения единствено три дни откакто бе декларирал, че „ в случай че не подобрим състава, сезонът за нас ще е сложен.” Уудуърд искаше да се разбере от публиката, че това неподобрение не се дължи на липса на пари.
Моуриньо търсеше централен бранител, който да е по-добър от петте налични в състава му. Шефът му, както бяха осведомени от клуба медиите, бил подготвен да утвърди разход и от над 100 млн. паунда за оногова, който считал за най-хубавия вид – Рафаел Варан. Та ето ти и заглавия от рода на „ Проваленият за Юнайтед трансфер за 100 милиона на Варан”, както и оповестени елементи за това по какъв начин Уудуърд бил на закуска с Флорентино Перес в Маями „ доскоро повече от седмица” за откровен опит да притегли футболист, който напълно неотдавна прибави и международната купа към сбирката си от четири трофея в Шампионската лига.
Посланието бе: Юнайтед желае да вземе футболисти от международна класа и желае да влага доста пари, само че единствено в играчи на точната възраст. Като 25-годишния Варан. В комбиниране с това приключване на информация го имаше и пояснение за какво куп други други възможности не бяха в последна сметка привлечени.
Лестър искаше рекордна в света сума за бранител за Хари Магуайър. В Юнайтед обаче сметнаха, че претендент с година по-възрастен от Варан и освен това без и един мач в ШЛ не си коства. (С което е мъчно да не се съгласиш.)
Моуриньо предложи Жером Боатенг. В клуба обаче имаха съществени запаси поради травмите в предишното му и при 29-те му години бяха подготвени само да го вземат чартърен от Байерн (Мюнхен), откъдето и преди са се парили с повредени ветерани.
Тоби Алдервейрелд беше разполагаем. Тотнъм обаче искаше Антони Марсиал или Хуан Мата като част от договорката. Диего Годин бе обект на мощен интерес поради неустойката за разтрогването на контракта си, записана в уговорка против наличните 20 млн. евро, но най-после се споразумя за нов контракт с Атлетико Мадрид.
Преговорите за Йери Мина от Барселона бяха завършени поради разногласия към отчисленията за сътрудниците и играчът най-после се озова в Евертън. Нашият вестник получи информация, че договорката е пропаднала не поради препоръчаната от Юнайтед сума, а поради недоразумение към структурирането на заплащанията, както и поради неодобрение от държанието на сътрудника на колумбиеца и от желанието на Барса да включи уговорка за назад откупуване и пращане на Андре Гомеш в пакет.
В последна сметка британският клуб реши да заложи на каквото има в наличност: Крис Смолинг, Фил Джоунс, Виктор Линдельоф, Ерик Байи и Маркос Рохо. Един източник от „ Олд Трафърд” споделя: „ Накрая се озовахме в обстановка, при която в случай че бяхме създали договорката, щяхме на процедура просто да сменяем петия си най-хубав централен бранител с различен централен бранител, който да е петият ни най-хубав.”
Което провокира въпроса: за какво изобщо се стигна до това да попаднат в сходна обстановка?
Когато Моуриньо е изготвял лист с постове, на които усеща, че е наложително усъвършенстване на личния състав за възстановяване на възможностите на тима за продобиване на първата му шампионска купа след Алекс Фъргюсън, той сигурно не е желал пети избор централен бранител. Списъкът бе изработен месеци преди края на предишния сезон и на този пост португалецът искаше състезател, който да е по-добър от всичките налични в състава му – с опит на върховото равнище във футбола и с лидерски умения.
Моуриньо би приветствал с отворени прегръдки Варан, комуто даде дебют в Реал Мадрид едвам на 18 години, и въпреки всичко осъзнава, че възможностите да купи един от най-хубавите централни бранители, който занапред ще навлиза в пика на кариерата си и е в също толкоз богат и даже по-бляскав клуб от Юнайтед, не са огромни. Подобен трансфер не се случва на диалог на кафе и кроасани единствено няколко дни преди затварянето на трансферния прозорец. След пет лета на тази си позиция и откакто изпусна Гарет Бейл, не съумя да измъкне него или Кристиано Роналдо от Мадрид и беше разиграван от Серхио Рамос за усъвършенстван контракт при „ белите”, човек би помислил, че Уудуърд до момента ще да схванал това.
След като сте чули оправданите опасения към здравната картина на Боатенг, може да се запитате дали отсъствията от терена на самия Варан са били взети под внимание при оценяването му на над 100 млн. паунда. Все отново в последните четири сезона французинът е пропуснал съвсем 400 дни от тренировки и мачове поради травми и още не е изигравал сезон с над 27 мача в Ла Лига.
Често се показват паники към възрастовия профил на попълненията на клуба при Моуриньо, а при все че неговите 10 попълнения за първия отбор бяха на 19, 22, 22, 23, 24, 25, 27 29, 29 и 34 (в последния случай приказваме за контракт за един сезон на свободния сътрудник Златан Ибрахимович). Може би повода той (все още) да желае подготвен централен бранител е това, че утвърдените от клуба покупки на този пост – Байи и Линдельоф, бяха на незавършени 22-годишни играчи?
Уудуърд също по този начин наподобява привързан към свои решения от предходни прозорци. Люк Шоу – обществено подложен на критика от всеки собствен управител до момента в кариерата си, стартира общо 37 турнирни мача в четирите си години на „ Олд Трафърд”. Марсиал пък отхвърли нов контракт, желае да си тръгне и пропусна по-голямата част от лятната подготовка. А това са дълготрайни активи съгласно индивида, който глоби рекордните им покупки.
Очевидно Моуриньо и Уудуърд не мелят брашно дружно. Сезонът, който стартира в петък вечерта, може да дефинира какъв брой дълго ще си вземат заплатите от едно и също място.
Дънкан Касълс, „ Дейли Рекърд” Премиър лийг 1 кръг, петък 10 август
Манчестър Юнайтед 2:1краен резулат Лестър Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ