Николай Василковски за малко да излети от пътя заради свлачище
Николай Василковски е едно от позитивните лица в родния ефир и съумявал да бъде подобен, даже когато са го връхлитали житейски стихии. Такава била загубата на баба му от Троян, при която прекарал огромна част от детството си. Синоптикът на Нова се сбогувал с нея преди три години. Тогава се сринал от тъга, само че на екран постоянно е проявявал професионализъм, тъй че единствено най-близките му знаели, че минава през сложен интервал.
Дни преди Коледа през 2019 година Николай Василковски показа фотография с баба си в обществената мрежа и написа: " Почивай в мир, бабо! ". От фрагмента проличава приликата му с нея. Тогава догатките бяха, че се е сбогувал с баба си от Троян, само че под вопъла му имаше единствено съболезнования, никакви въпроси. В медийните среди пък незабавно се напомни, че старата жена била на напреднала възраст, което, несъмнено, не смекчавало тъгата на синоптика, написа Минаха години.
Той има мощна връзка със фамилията си. Като дете постоянно ходел при баба си и дядо си в Никопол, само че и при тези в Троян, където е роден. Тъкмо от баба си от Троян синоптикът научил всичко за билките. Николай, който другояче израства в Плевен, и гостувал всяко лято и попивал скъпите познания от нея около игрите на чист въздух. Баба му постоянно ходела да бере билки в планината и ги сушала, около което учела внука си да ги разпознава и му обяснявала приложението им.
Покрай баба си Василковски обикнал и живота измежду природата. Вероятно по тази причина постоянно пътува до живописни кътчета из страната, постоянно малко познати за необятната публика. Редовно оповестява прогнозата за времето по Нова тв таман навън, припомняйки естествените хубости на страната ни и споделя любопитни обстоятелства и истории, свързани със забележителностите й.
Синоптикът даже мечтае да изкара старините си надалеч от забързаното всекидневие в огромния град, в дребна къща в планината, с няколко домашни животни и грижейки се за китна градина, в която да отглежда плодове и зеленчуци.
Николай Василковски пази скъпи детски мемоари от летата си в Троян. Като да вземем за пример по какъв начин сбъднал фантазията си да кара трен. Интересът му към жп и градския превоз, колите и технологиите, който има и през днешния ден, синоптикът показал, когато бил на 4-5 години.
" Дядо ми в Троян имаше другар - ватман. Тогава за първи път се качих, нелегално, в кабината на локомотива, пътуващ в посоката Троян - Ловеч. Дори имах шанса да покарам малко. По-късно, когато бях 12-13-годишен, татко ми ме заведе в Плевен при негов другар, който беше тролейбусен машинист. Тогава докараха новите съветски тролейбуси " ЗиУ ", какьвто също съумях да покарам ", разказвал е Николай Василковски.
Той приключил междинното си обучение в Плевен, като в учебно заведение наблягал на непознатите езици и икономическите специалности. Още като възпитаник полагал основите на медийната си кариера. Попаднал инцидентно като стажант във вестник " Полемика ", където първо отразявал спортни събития. По-възрастните му сътрудници оценили работата му и скоро му задали да написа и по други тематики. Нямало по какъв начин обаче да го назначат, тъй като бил към момента възпитаник.
След гимназията Василковски учел интернационалните стопански връзки в Стопанската академия " Д. А. Ценов " в Свищов. Като доста свои връстници и Николай ходил на студентска бригада. Избрал да завоюва малко пари в Англия. Тръгнал със остарял куфар и 60 паунда, заделени от баба му. Възрастната жена държала да подкрепи бюджета му, като събирала пари от пенсията си. Няколко седмици Василковски брал ягоди в дребна британска плантация. Когато се върнал, съчетавал учението с придобиване на още опит в медии. Като студент той пишел за локалния вестник " Дунавска зора ".
След като се дипломирал и се преместил в София, Василковски се включил към репортерите на осведомителната организация " Балкан ". " Това беше огромна школа - да търсиш вести, да правиш разбори, там бях стопански редактор, за което ми оказа помощ и образованието от Свищов ", споделял е Николай Василковски. По-късно той почнал работа в музикалната телевизия " ММ ", в която изкарал близо 9 години. Там Василковски бил кореспондент, водещ и създател на излъчвания. Тъй като в музикалната телевизия се занимавал и с графичен дизайн, когато се преместил в Нова тв, той първо работел в маркетинговия отдел.
В един миг Николай се решил да отиде при шефа на новините с желанието да е кореспондент. Получил този късмет. Първият му ментор в нюзрума е Костадин Филипов, който му дал скъпи препоръки. Още на третия ден на новото си работно място Николай се присъединил в централната емисия. Първият му репортаж бил за музикален фестивал с присъединяване на непознати реализатори.
По-късно, към този момент и като синоптик, Николай Василковски се изправя против не едно естествено злополучие, а в неговия сектор попадат тематики като екология, просвета и всичко, обвързвано със света на космонавтиката. Щастлив е, че продължава да прави репортажи, които също са му на сърце. Казвал е, че двете длъжности - на синоптик и кореспондент, са свързани, тъй като след това има опция да види до каква степен тези прогнози действително се извършват.
Николай Василковски е единственият синоптик в родния ефир, който постоянно оповестява прогнозата навън, постоянно вмъквайки любопитна информация за местоположението, от което се включва, както и авторски фрагменти. Така че той обикаля страната с цялостно съоръжение за директни включвания в ефир, в което с изключение на камера и микрофон, има и дрон, с цел да демонстрира и панорамни гледки. Синоптикът е любим на феновете и поради естественото си, положително държание пред камера, както и поради умеенето си да импровизира, даже при дребни гафове. Той толкоз обича работата си, че в нощта преди първия си ефир като синоптик не могъл да мигне от неспокойствие и терзание дали всичко ще е наред.
Отишъл в малкия екран в 02:00 ч. през нощта, с цел да се увери, че първата му прогноза ще мине по проект. Тревожел се за техниката, другояче бил убеден в себе си. В устрема си феновете да са добре осведомени, Николай Василковски самоуверено е отразявал и естествени бедствия, около което е попадал и в спешни обстановки. Веднъж щял да излети от пътя край Девин, поради свлачище.
За случката описа преди време в ефир с концепцията да е образец за феновете, като ги предизвестява да внимават за сходни рискове, когато са на път. Синоптикът в никакъв случай няма да не помни и наводнението в Мизия през 2014 година С сътрудниците му се оказали едни от първите на мястото на бедствието и дружно с военните в лодките вадели от водата хора, които се давели пред очите им. Николай видял отчаянието и страхът им.
" Това е спомен, който най-вероятно в никакъв случай няма да се изтрие от главата ми ", споделял е Василковски. Почти при всеки репортаж, обвързван с злополучие или конюнктура, предполагаща нараснало внимание, той и екипът, с който пътува, е трябвало да се оправят с сложни условия - преспи сняг, виелици, порои или преливаща река. За Николай Василковски не съставлява компликация да се включва онлайн в ефир и по мрачно, и при минусова температура и значителни снеговалежи и снегонавявания. Веднъж в такава конюнктура, с фенер в ръка и със зимно яке, Василковски се появи на екран от прохода " Петрохан ".
Вече няколко години той е и кореспондент, и синоптик. Съчетаването на двете позиции му носят задоволство, че е постигнал максимума, който е търсил в кариерата си. Така че Николай Василковски не мечтае да се издигне до служба, даваща му управителни функционалности. Даже е споделял самооценката, че не може да дава отговор за доста хора, тъй като не е задоволително добър уредник. " Работата, която правя сега, ме задоволява изцяло, дава ми всичко, което съм желал ", казвал е Василковски.
Дни преди Коледа през 2019 година Николай Василковски показа фотография с баба си в обществената мрежа и написа: " Почивай в мир, бабо! ". От фрагмента проличава приликата му с нея. Тогава догатките бяха, че се е сбогувал с баба си от Троян, само че под вопъла му имаше единствено съболезнования, никакви въпроси. В медийните среди пък незабавно се напомни, че старата жена била на напреднала възраст, което, несъмнено, не смекчавало тъгата на синоптика, написа Минаха години.
Той има мощна връзка със фамилията си. Като дете постоянно ходел при баба си и дядо си в Никопол, само че и при тези в Троян, където е роден. Тъкмо от баба си от Троян синоптикът научил всичко за билките. Николай, който другояче израства в Плевен, и гостувал всяко лято и попивал скъпите познания от нея около игрите на чист въздух. Баба му постоянно ходела да бере билки в планината и ги сушала, около което учела внука си да ги разпознава и му обяснявала приложението им.
Покрай баба си Василковски обикнал и живота измежду природата. Вероятно по тази причина постоянно пътува до живописни кътчета из страната, постоянно малко познати за необятната публика. Редовно оповестява прогнозата за времето по Нова тв таман навън, припомняйки естествените хубости на страната ни и споделя любопитни обстоятелства и истории, свързани със забележителностите й.
Синоптикът даже мечтае да изкара старините си надалеч от забързаното всекидневие в огромния град, в дребна къща в планината, с няколко домашни животни и грижейки се за китна градина, в която да отглежда плодове и зеленчуци.
Николай Василковски пази скъпи детски мемоари от летата си в Троян. Като да вземем за пример по какъв начин сбъднал фантазията си да кара трен. Интересът му към жп и градския превоз, колите и технологиите, който има и през днешния ден, синоптикът показал, когато бил на 4-5 години.
" Дядо ми в Троян имаше другар - ватман. Тогава за първи път се качих, нелегално, в кабината на локомотива, пътуващ в посоката Троян - Ловеч. Дори имах шанса да покарам малко. По-късно, когато бях 12-13-годишен, татко ми ме заведе в Плевен при негов другар, който беше тролейбусен машинист. Тогава докараха новите съветски тролейбуси " ЗиУ ", какьвто също съумях да покарам ", разказвал е Николай Василковски.
Той приключил междинното си обучение в Плевен, като в учебно заведение наблягал на непознатите езици и икономическите специалности. Още като възпитаник полагал основите на медийната си кариера. Попаднал инцидентно като стажант във вестник " Полемика ", където първо отразявал спортни събития. По-възрастните му сътрудници оценили работата му и скоро му задали да написа и по други тематики. Нямало по какъв начин обаче да го назначат, тъй като бил към момента възпитаник.
След гимназията Василковски учел интернационалните стопански връзки в Стопанската академия " Д. А. Ценов " в Свищов. Като доста свои връстници и Николай ходил на студентска бригада. Избрал да завоюва малко пари в Англия. Тръгнал със остарял куфар и 60 паунда, заделени от баба му. Възрастната жена държала да подкрепи бюджета му, като събирала пари от пенсията си. Няколко седмици Василковски брал ягоди в дребна британска плантация. Когато се върнал, съчетавал учението с придобиване на още опит в медии. Като студент той пишел за локалния вестник " Дунавска зора ".
След като се дипломирал и се преместил в София, Василковски се включил към репортерите на осведомителната организация " Балкан ". " Това беше огромна школа - да търсиш вести, да правиш разбори, там бях стопански редактор, за което ми оказа помощ и образованието от Свищов ", споделял е Николай Василковски. По-късно той почнал работа в музикалната телевизия " ММ ", в която изкарал близо 9 години. Там Василковски бил кореспондент, водещ и създател на излъчвания. Тъй като в музикалната телевизия се занимавал и с графичен дизайн, когато се преместил в Нова тв, той първо работел в маркетинговия отдел.
В един миг Николай се решил да отиде при шефа на новините с желанието да е кореспондент. Получил този късмет. Първият му ментор в нюзрума е Костадин Филипов, който му дал скъпи препоръки. Още на третия ден на новото си работно място Николай се присъединил в централната емисия. Първият му репортаж бил за музикален фестивал с присъединяване на непознати реализатори.
По-късно, към този момент и като синоптик, Николай Василковски се изправя против не едно естествено злополучие, а в неговия сектор попадат тематики като екология, просвета и всичко, обвързвано със света на космонавтиката. Щастлив е, че продължава да прави репортажи, които също са му на сърце. Казвал е, че двете длъжности - на синоптик и кореспондент, са свързани, тъй като след това има опция да види до каква степен тези прогнози действително се извършват.
Николай Василковски е единственият синоптик в родния ефир, който постоянно оповестява прогнозата навън, постоянно вмъквайки любопитна информация за местоположението, от което се включва, както и авторски фрагменти. Така че той обикаля страната с цялостно съоръжение за директни включвания в ефир, в което с изключение на камера и микрофон, има и дрон, с цел да демонстрира и панорамни гледки. Синоптикът е любим на феновете и поради естественото си, положително държание пред камера, както и поради умеенето си да импровизира, даже при дребни гафове. Той толкоз обича работата си, че в нощта преди първия си ефир като синоптик не могъл да мигне от неспокойствие и терзание дали всичко ще е наред.
Отишъл в малкия екран в 02:00 ч. през нощта, с цел да се увери, че първата му прогноза ще мине по проект. Тревожел се за техниката, другояче бил убеден в себе си. В устрема си феновете да са добре осведомени, Николай Василковски самоуверено е отразявал и естествени бедствия, около което е попадал и в спешни обстановки. Веднъж щял да излети от пътя край Девин, поради свлачище.
За случката описа преди време в ефир с концепцията да е образец за феновете, като ги предизвестява да внимават за сходни рискове, когато са на път. Синоптикът в никакъв случай няма да не помни и наводнението в Мизия през 2014 година С сътрудниците му се оказали едни от първите на мястото на бедствието и дружно с военните в лодките вадели от водата хора, които се давели пред очите им. Николай видял отчаянието и страхът им.
" Това е спомен, който най-вероятно в никакъв случай няма да се изтрие от главата ми ", споделял е Василковски. Почти при всеки репортаж, обвързван с злополучие или конюнктура, предполагаща нараснало внимание, той и екипът, с който пътува, е трябвало да се оправят с сложни условия - преспи сняг, виелици, порои или преливаща река. За Николай Василковски не съставлява компликация да се включва онлайн в ефир и по мрачно, и при минусова температура и значителни снеговалежи и снегонавявания. Веднъж в такава конюнктура, с фенер в ръка и със зимно яке, Василковски се появи на екран от прохода " Петрохан ".
Вече няколко години той е и кореспондент, и синоптик. Съчетаването на двете позиции му носят задоволство, че е постигнал максимума, който е търсил в кариерата си. Така че Николай Василковски не мечтае да се издигне до служба, даваща му управителни функционалности. Даже е споделял самооценката, че не може да дава отговор за доста хора, тъй като не е задоволително добър уредник. " Работата, която правя сега, ме задоволява изцяло, дава ми всичко, което съм желал ", казвал е Василковски.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ