Не мога да позная перничани
Николай Слатински е професор по интернационална и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във " Facebook ".
Светли и спокойни празници! Не е време за публични пристрастености и пристрастия, а за топли страсти с обичани и близки хора... Но!
Има един град, който е във водно злополучие, приближаваща се епидемиологична изключителна обстановка и надигаща се екологична злополука!
Странно е, само че не мога да позная перничани...
Някога те носеха България на плещите си –
няма нищо, издигнато в страната ни, без техните въглища, метали, машини, цимент, труд, силикоза, туберкулоза, ревматизъм, артрит...
Преди 30 години перничани пратиха своите неповторими и удивителни синове – миньорите, с цел да викнат: " Ос-тав-ка! " под прозорците на премиера Луканов и той падна като неуместен знак на соца и на неналичието на късмет за смяна към по-добро.
А през днешния ден – виждам " по малкия екран " – жалват се едни перничани, че от 17 ноември не са се къпали, че се избавят и запасяват с минерална вода, излизаща им златна. И нищо. Само се оплакват безпомощни и бездейни. Нищо, че не могат да отпият и глътка от
неспирното днешно премиерско хвалене по какъв начин България цъфти и връзва...
Нищо, че не могат за момент най-малко да се окъпят с нестихващото премиерско взиране в невиждания растеж на стопанската система ни, препълнена с нови и нови фабрики и светли и свидни триумфи.
Нищо, че не могат малко дрешчици да си изперат в нескончаемото премиерско възвеличаване на потресаващия растеж на родния Брутният вътрешен продукт.
Не не мога да позная днешните перничани!
Нима не схващат, че сегашните им тежки проблеми въобще не попадат в самодоволния, нарцистичен радар на властта!?
Перничани очевидно нямат нищо срещу да търпят неволи и несгоди
в действителната действителност, само че покорно и смирено да живеят по законите на паралелната действителност, в която властта ни е натикала и ни кара да имаме вяра, че тази нейна действителност не е виртуална, измислена, съчинена и нереална, а в противен случай – освен действителна, само че и само вероятната!
Не мога да позная перничани! Нима не схващат, че в случай че не променим България и не си върнем България от некомпетентността, безхаберието, некултурието и корупцията, техните днешни проблеми и нещастия единствено ще се задълбочават и могат да станат необратими и непоправими!
Защото днешният Перник е първата жестока жертва на безвремието, статуквото, безпътицата и непромяната. Вече не може да има решение за Перник, в случай че всичко продължава все по този начин.
Ако Перник пропусне историческия си късмет
да помогне на България, с цел да си помогне на себе си, ще продължи да страда и агонизира.
Някой ден различен град ще поведе България към Промяната.
А Перник ще се трансформира в нарицателно име за самообладание и смирение.
За тези търпения и покорства, с помощта на които станаха вероятни тия наши години на безвремие, статукво, обърканост и непромяна...
Светли и спокойни празници! Не е време за публични пристрастености и пристрастия, а за топли страсти с обичани и близки хора... Но!
Има един град, който е във водно злополучие, приближаваща се епидемиологична изключителна обстановка и надигаща се екологична злополука!
Странно е, само че не мога да позная перничани...
Някога те носеха България на плещите си –
няма нищо, издигнато в страната ни, без техните въглища, метали, машини, цимент, труд, силикоза, туберкулоза, ревматизъм, артрит...
Преди 30 години перничани пратиха своите неповторими и удивителни синове – миньорите, с цел да викнат: " Ос-тав-ка! " под прозорците на премиера Луканов и той падна като неуместен знак на соца и на неналичието на късмет за смяна към по-добро.
А през днешния ден – виждам " по малкия екран " – жалват се едни перничани, че от 17 ноември не са се къпали, че се избавят и запасяват с минерална вода, излизаща им златна. И нищо. Само се оплакват безпомощни и бездейни. Нищо, че не могат да отпият и глътка от
неспирното днешно премиерско хвалене по какъв начин България цъфти и връзва...
Нищо, че не могат за момент най-малко да се окъпят с нестихващото премиерско взиране в невиждания растеж на стопанската система ни, препълнена с нови и нови фабрики и светли и свидни триумфи.
Нищо, че не могат малко дрешчици да си изперат в нескончаемото премиерско възвеличаване на потресаващия растеж на родния Брутният вътрешен продукт.
Не не мога да позная днешните перничани!
Нима не схващат, че сегашните им тежки проблеми въобще не попадат в самодоволния, нарцистичен радар на властта!?
Перничани очевидно нямат нищо срещу да търпят неволи и несгоди
в действителната действителност, само че покорно и смирено да живеят по законите на паралелната действителност, в която властта ни е натикала и ни кара да имаме вяра, че тази нейна действителност не е виртуална, измислена, съчинена и нереална, а в противен случай – освен действителна, само че и само вероятната!
Не мога да позная перничани! Нима не схващат, че в случай че не променим България и не си върнем България от некомпетентността, безхаберието, некултурието и корупцията, техните днешни проблеми и нещастия единствено ще се задълбочават и могат да станат необратими и непоправими!
Защото днешният Перник е първата жестока жертва на безвремието, статуквото, безпътицата и непромяната. Вече не може да има решение за Перник, в случай че всичко продължава все по този начин.
Ако Перник пропусне историческия си късмет
да помогне на България, с цел да си помогне на себе си, ще продължи да страда и агонизира.
Някой ден различен град ще поведе България към Промяната.
А Перник ще се трансформира в нарицателно име за самообладание и смирение.
За тези търпения и покорства, с помощта на които станаха вероятни тия наши години на безвремие, статукво, обърканост и непромяна...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ