Водещият на Хоризонт Николай Петров: По-важно да си прав, отколкото пръв
Николай Петров е старши редактор и водещ на стратегия " Хоризонт " - БНР. Част е от екипа на националното радио през цялото време на професионалния си път. Да бъде публицист е детската му фантазия. 25 години по-късно, хиляди часове в ефир и неизброими вести и случаи, по които е работил, тръпката към специалността е още там, споделя Николай в изявление за Dir.bg.
" Проверката на обстоятелствата е новият знак, по който виновната медия ще се отличава от дезинформационните канали " , споделя новият член на журито на състезанието за чиста публицистика Web Report. Говорим още за стандартите при поднасянето на информация, за качеството в медиите, за провокациите на динамичната специалност в динамично време.
Шестото издание на, който Dir.bg провежда за шеста поредна година ще бъде част от огромното събитие 25 ONLINE , отдадено на цифровите медии. С него най-голямата българска интернет платформа отбелязва своите 25 сполучливи години.
- Коя е новината, която те впечатли най-силно напоследък?
- Трудно ме е да откроя съответна вест. Може би поради някакво професионално обръгване мъчно се впечатлявам. Ако се случва, чувството по-скоро сложно, а не събитийно. Бих показал, да речем, всяка демонстрация на социална отговорност. Тук са все по-ярките образци за доброволчество, тук са образци за цивилен отпор против властови произвол, тук са всевъзможни случаи, в които агитация бива обезоръжавана.
- Как оценяваш същински значимото в новините, имайки поради големия всекидневен поток? Питам, тъй като голямото предизвикателство през днешния ден е не неналичието на информация, а отсяването на значимата от всичко това, което ни залива.
- Звучи парадоксално, само че информацията е доста, а новините са малко. Да се оправиш с сходно предизвикателство е въпрос на опит и новинарски нюх. Но и на професионална съвест, с цел да не заблуждаваш аудиторията, че всичко, което, да речем, един властимащ показва като свое " изобретение ", е вест.
- Как един публицист оцелява в морето от дезинформация?
- Трудно, само че си коства напъните. Това е въпрос на оцеляване на самата специалност.
- Какви са оръжията против дезинформацията и подправените вести? Можем ли да реализираме триумф като колегия?
- Можем, като влагаме колкото може повече в инспекцията на обстоятелства. И то освен посредством специфичните рубрики за fact check, а като непрекъснато, непроменяемо изпитание на всеки от нас. Това е новият знак, по който една виновна медия ще се отличава от дезинформационните канали.
- Разкажи ни повече за професионалния си път като публицист? Как избра да си публицист?
- Без да звучи претенциозно, мога да кажа, че това е детска фантазия. Още като възпитаник в прогимназията открих за себе си радиото като медия. Даже не помня по какъв начин тъкмо стана това, само че се случи. И като прибавим присъщото ми още тогава любознание към правенето на вести, се получи една композиция, която до ден сегашен е привлекателна за мен. Вече 25 години съм в занаята и тръпката не е минала.
- Помниш ли първия си репортаж?
- Не е тъкмо репортаж, тъй като още като студент по публицистика в Софийския университет през 1998 година попаднах на мечтаното място - новинарския център на БНР. Ако не броя няколко анкети, правени по време на наложителните летни студентски стажове, същинската ми професионална процедура стартира и продължава до през днешния ден в нюзрума, без значение от функциите.
- Как се развиваха медиите преди цифровите медии да станат основна част от осведомителния поток?
- В тези " аналогови " времена имаше единствено медии, които през днешния ден назоваваме обичайни. Те се надпреварваха между тях по оня типичен метод. Радиото нормално държеше шампионата по експедитивност даже единствено поради това, че може на секундата да заяви всичко, до момента в който хартиеният вестник към този момент е излязъл, а до телевизионните вести остава доста време. В тази конкуренция имаше нещо градивно и здравословно. Днес, за положително или зло, се постанова да се надбягваме с интернет, където искания да бъде информативен източник има кой ли не.
- Как наподобява качеството на публицистиката преди и в този момент?
- Качеството все по-често е жертва на нуждата от конкуренция в онлайн-пространството. Но се веселя, че БНР като сериозна медия не е склонно на лесни взаимни отстъпки в името на безусловно състезание при съобщаването на дадена вест. Във времена, когато дезинформация дебне от всеки ъгъл, все по-важно да си прав, даже да не си бил пръв.
- Разкажи ни повече за БНР и екипа си?
- Търсена, обичана и уважавана медия с лидерски позиции по публично доверие. Това в резюме е Българското национално радио. А екипът, от в който съм част, бих определил като един добре смачкан механизъм, формиран от професионално виновни хора.
- Една емисия вести продължава 5 минути, само че изисква доста работа и централизация. Имаш ли си трик или бит преди нея?
- Най-обичайното, което върша, е да " раздвижа " гласа си по разнообразни способи, които съм усвоил с годините. Обичам, когато си разменяме закачки с сътрудниците - по този начин отпушваме напрежението, което в едно осведомително радио е в голяма централизация. 5 минути трае една " елементарна ", както я назоваваме, емисия с вести от последния час. През 3 часа има обзорни излъчвания, които траят по 10 минути. А най-голямото новинарско резюме се прави четири пъти в денонощието - заран, обед, вечер и нощем, се прави т.нар уведомителен бюлетин на БНР, който трае до 30 минути. Да не не помни и правените на всеки половин час систематизирания на водещите вести с по едно-две фрази. Изобилие от новинарски форми!
- Вече си част от журито на състезанието за чиста публицистика на Dir.bg Web Report, на което БНР е сътрудник от години. Кои материали биха имали най-големи шансове за високи оценки от твоя страна?
- Тези, които биха събудили публичното схващане по даден проблем, даже да не са чак толкоз атрактивни откъм своята форма.
- Възможно ли е медиите да загърбят конкуренцията си за ден, с цел да излъчат най-достойните авторски материали, които би трябвало да получат публичното внимание още един път?
- Надявам се да могат, тъй като конкуренцията не трябва да е самоцел.
- Какво би споделил на младия публицист Николай Петров, в случай че имаше опция да приказваш с него през днешния ден и с сегашния си опит?
- Бих го похвалил за убедеността, с която реши, че това е неговият поминък.
Интервю на Гергана Костова
Снимки: БНР/iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
От 2018 година насам Dir.bg провежда състезанието, който има за цел да награди и да опише за качествената, честна и виновна публицистика. Всяко последващо издание сплотява журналистическата общественост в битката за същинската и качествена публицистична активност. Вярваме, че свободната публицистика може да бъде реализирана единствено с общите старания на всички ни.
Очакваме предложенията на надарени създатели с нюх към значимите за обществото вест, следствие, репортаж, същинска история, фотография, видео.
Платформата приема предложенията на новите кандидати за спечелили в другите категории - Общество, Истински истории, Икономика, Технологии и нововъведения, Култура и изкуство, Спорт. Специални награди връчваме за Фоторепортаж, Видеорепортаж, Подкаст и Млад създател. Наградата за всяко първо място е парична награда от 1000 лева
· Конкурсът е отворен за присъединяване до 21 април 2023 година
· Как да кандидатствате вижте на и.
· Одобрените за присъединяване журналистически материали ще бъдат оповестени в специфичната категория " Участници " в уеб страницата на Web Report.
Партньорите на Web Report 2023
се провежда с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти.
Медийни сътрудници са Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, OFFNews.bg, Dnes.bg, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " БулФото " .
Генерални сътрудници: ,,
Партньори: ,,
" Проверката на обстоятелствата е новият знак, по който виновната медия ще се отличава от дезинформационните канали " , споделя новият член на журито на състезанието за чиста публицистика Web Report. Говорим още за стандартите при поднасянето на информация, за качеството в медиите, за провокациите на динамичната специалност в динамично време.
Шестото издание на, който Dir.bg провежда за шеста поредна година ще бъде част от огромното събитие 25 ONLINE , отдадено на цифровите медии. С него най-голямата българска интернет платформа отбелязва своите 25 сполучливи години.
- Коя е новината, която те впечатли най-силно напоследък?
- Трудно ме е да откроя съответна вест. Може би поради някакво професионално обръгване мъчно се впечатлявам. Ако се случва, чувството по-скоро сложно, а не събитийно. Бих показал, да речем, всяка демонстрация на социална отговорност. Тук са все по-ярките образци за доброволчество, тук са образци за цивилен отпор против властови произвол, тук са всевъзможни случаи, в които агитация бива обезоръжавана.
- Как оценяваш същински значимото в новините, имайки поради големия всекидневен поток? Питам, тъй като голямото предизвикателство през днешния ден е не неналичието на информация, а отсяването на значимата от всичко това, което ни залива.
- Звучи парадоксално, само че информацията е доста, а новините са малко. Да се оправиш с сходно предизвикателство е въпрос на опит и новинарски нюх. Но и на професионална съвест, с цел да не заблуждаваш аудиторията, че всичко, което, да речем, един властимащ показва като свое " изобретение ", е вест.
- Как един публицист оцелява в морето от дезинформация?
- Трудно, само че си коства напъните. Това е въпрос на оцеляване на самата специалност.
- Какви са оръжията против дезинформацията и подправените вести? Можем ли да реализираме триумф като колегия?
- Можем, като влагаме колкото може повече в инспекцията на обстоятелства. И то освен посредством специфичните рубрики за fact check, а като непрекъснато, непроменяемо изпитание на всеки от нас. Това е новият знак, по който една виновна медия ще се отличава от дезинформационните канали.
- Разкажи ни повече за професионалния си път като публицист? Как избра да си публицист?
- Без да звучи претенциозно, мога да кажа, че това е детска фантазия. Още като възпитаник в прогимназията открих за себе си радиото като медия. Даже не помня по какъв начин тъкмо стана това, само че се случи. И като прибавим присъщото ми още тогава любознание към правенето на вести, се получи една композиция, която до ден сегашен е привлекателна за мен. Вече 25 години съм в занаята и тръпката не е минала.
- Помниш ли първия си репортаж?
- Не е тъкмо репортаж, тъй като още като студент по публицистика в Софийския университет през 1998 година попаднах на мечтаното място - новинарския център на БНР. Ако не броя няколко анкети, правени по време на наложителните летни студентски стажове, същинската ми професионална процедура стартира и продължава до през днешния ден в нюзрума, без значение от функциите.
- Как се развиваха медиите преди цифровите медии да станат основна част от осведомителния поток?
- В тези " аналогови " времена имаше единствено медии, които през днешния ден назоваваме обичайни. Те се надпреварваха между тях по оня типичен метод. Радиото нормално държеше шампионата по експедитивност даже единствено поради това, че може на секундата да заяви всичко, до момента в който хартиеният вестник към този момент е излязъл, а до телевизионните вести остава доста време. В тази конкуренция имаше нещо градивно и здравословно. Днес, за положително или зло, се постанова да се надбягваме с интернет, където искания да бъде информативен източник има кой ли не.
- Как наподобява качеството на публицистиката преди и в този момент?
- Качеството все по-често е жертва на нуждата от конкуренция в онлайн-пространството. Но се веселя, че БНР като сериозна медия не е склонно на лесни взаимни отстъпки в името на безусловно състезание при съобщаването на дадена вест. Във времена, когато дезинформация дебне от всеки ъгъл, все по-важно да си прав, даже да не си бил пръв.
- Разкажи ни повече за БНР и екипа си?
- Търсена, обичана и уважавана медия с лидерски позиции по публично доверие. Това в резюме е Българското национално радио. А екипът, от в който съм част, бих определил като един добре смачкан механизъм, формиран от професионално виновни хора.
- Една емисия вести продължава 5 минути, само че изисква доста работа и централизация. Имаш ли си трик или бит преди нея?
- Най-обичайното, което върша, е да " раздвижа " гласа си по разнообразни способи, които съм усвоил с годините. Обичам, когато си разменяме закачки с сътрудниците - по този начин отпушваме напрежението, което в едно осведомително радио е в голяма централизация. 5 минути трае една " елементарна ", както я назоваваме, емисия с вести от последния час. През 3 часа има обзорни излъчвания, които траят по 10 минути. А най-голямото новинарско резюме се прави четири пъти в денонощието - заран, обед, вечер и нощем, се прави т.нар уведомителен бюлетин на БНР, който трае до 30 минути. Да не не помни и правените на всеки половин час систематизирания на водещите вести с по едно-две фрази. Изобилие от новинарски форми!
- Вече си част от журито на състезанието за чиста публицистика на Dir.bg Web Report, на което БНР е сътрудник от години. Кои материали биха имали най-големи шансове за високи оценки от твоя страна?
- Тези, които биха събудили публичното схващане по даден проблем, даже да не са чак толкоз атрактивни откъм своята форма.
- Възможно ли е медиите да загърбят конкуренцията си за ден, с цел да излъчат най-достойните авторски материали, които би трябвало да получат публичното внимание още един път?
- Надявам се да могат, тъй като конкуренцията не трябва да е самоцел.
- Какво би споделил на младия публицист Николай Петров, в случай че имаше опция да приказваш с него през днешния ден и с сегашния си опит?
- Бих го похвалил за убедеността, с която реши, че това е неговият поминък.
Интервю на Гергана Костова
Снимки: БНР/iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg От 2018 година насам Dir.bg провежда състезанието, който има за цел да награди и да опише за качествената, честна и виновна публицистика. Всяко последващо издание сплотява журналистическата общественост в битката за същинската и качествена публицистична активност. Вярваме, че свободната публицистика може да бъде реализирана единствено с общите старания на всички ни.
Очакваме предложенията на надарени създатели с нюх към значимите за обществото вест, следствие, репортаж, същинска история, фотография, видео.
Платформата приема предложенията на новите кандидати за спечелили в другите категории - Общество, Истински истории, Икономика, Технологии и нововъведения, Култура и изкуство, Спорт. Специални награди връчваме за Фоторепортаж, Видеорепортаж, Подкаст и Млад създател. Наградата за всяко първо място е парична награда от 1000 лева
· Конкурсът е отворен за присъединяване до 21 април 2023 година
· Как да кандидатствате вижте на и.
· Одобрените за присъединяване журналистически материали ще бъдат оповестени в специфичната категория " Участници " в уеб страницата на Web Report.
Партньорите на Web Report 2023
се провежда с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти.
Медийни сътрудници са Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, OFFNews.bg, Dnes.bg, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " БулФото " .
Генерални сътрудници: ,,
Партньори: ,,
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ