Алпинистът Николай Петков катери от 14 годишен
Николай Петков е един от най-известните алпинисти и катерачи с доста премиерни изкачвания в България и в чужбина. Участник е в трите експедиции, осъществили най-големите достижения на българския алпинизъм (Еверест 1984, Южната стена на Комунизъм 1986, Транго Тауър 1998). Изкачва Еверест и през 2004 година в границите на нова национална експедиция. Николай Петков е първият и до момента единствен планинар, обходил и трите ръба на Еверест – Западен, Югоизточен и Североизточен.
Той е роден на 11 ноември 1958 година в Смолян. Завършва компетентност електроинженерство. Работи като компютърен експерт.
В скалното катерене и алпинизма навлиза през 1973 година Катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Пирин, Мальовица. По тях, след спечелване на катерачен опит, прокарва не един премиерен маршрут. Още през цялото време е обвързван с активността на Алпийски клуб „ Планинец “.
През своята дългогодишна алпийска активност посещава върхове и катерачни обекти в следните планини и региони в чужбина: Хималаи, Каракорум, Памир, Тяншан, Анди (вкл. Кордилера Бланка и Патагония), Аляска (Аляски хребет), Сиера Невада – Йосемити, Гранд Каньон, Килиманджаро, Кения, Голям Кавказ, Арменско плато, Маоке – Джая, Алпи (вкл. Дофински, Савойски, Грайски, Пенински (Валиски), Бернски, Ретийски, Доломити), Високи Татри, Крит – Лефка, Гърция, Турция, Саксонска Швейцария – Фалкенщайн, Канарски острови – Тенерифе, Тангра. Повечето от тях – неведнъж.
Първото му значимо достижение в чужбина е прокарването на нов, скално-леден маршрут по 1100-метровата източна стена на вр. Шхелда (4320 м) в Кавказ, на 2 август 1980 година, дружно с Димитър Начев.
В актива си Петков има пет изкачвания на общо четири осемхилядници. Хронологически изкачванията се подреждат по следния метод: Еверест (8848 м), по Западния гребен, на 9 май 1984 година, дружно с Кирил Досков. От щурмовия лагер (8120 м) до върха дистанцията преодоляват за 6 ч. 10 мин., трета сполучлива взаимозависимост от добилата необятна популярност национална експедиция, мобилизирала реурсите на огромна част от обществото. Слизането подхващат по класическия маршрут през Южния връх (8749 м), Южното седло (7995 м) и Западния циркус, като по този метод реализират цялостен траверс на върха, от време на време прочут като „ Български траверс “; Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи в алписйки жанр през следмусонния интервал на 1997 година, дружно с Тончо Тончев, в границите на клубна експедиция на АК „ Планинец “ – първо българско нанагорнище на осемхилядник в алпийски стил – достижение, пристигнало в следствие и от извършената още през 1989 година разследваща експедиция, дружно с Иван Масларов; несполучлив опит (до към 7350 м на 26 юли 2001 г.) на Броуд пик (8047 м) в Каракорум, дружно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Павлов, част от национална експедиция, в подготовка за нанагорнище на К2 (8611 м) през идната година; Еверест от север през 2004 година, дружно с Дойчин Боянов, по време на юбилейната национална експедиция по случай 20 години след „ Еверест 1984 “; Нанга Парбат (8125 м) в Пакистанските Хималаи, по естествения маршрут на Кинсхофер по Диамирския скат на 8 юли 2006 година, дружно с Дойчин Боянов, а в експедицията вземат участие още Тервел Керелов и доктор Теменуга Станева; Гашербрум I (8068 м) или Хидън пик в Каракорум, по маршрут през Японския кулоар – първо българско нанагорнище, дружно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков на 26 юли 2009 година, след предходен несполучлив опит (до 6500 м на 1 август 2006 г.) още веднъж с Дойчин Боянов – незабавно след сполучливия им опит на Нанга
Сред седемхилядниците Николай Петков има общо шест изкачвания – две на връх Комунизъм (7495 м) – през днешния ден Исмаил Самани в Памир, три на връх Ленин (7134 м) – през днешния ден Ибн Сина или Авицена в Памир, едно на Хан Тенгри (6995 или 7010 м) в Тяншан. Пик Комунизъм е изкачен през 1983 година, по време на подготовката за експедицията до Еверест, както и през 1986 г. – този път по неговата сложна Южната стена, една от най-големите в света – висока към 2500 м. Изкачването е осъществено по маршрута на Едуард Мисловски (среден надолнище 55 градуса, компликация IV до IV+ по UIAA), дружно с Иван Масларов, Петко Тотев, Господин Динев и Петър Петров, и е най-бързото такова до този миг: 27 юли – 2 август 1986 година (за 7 дни). Връх Ленин е доближат през 1983, 1985 и през 2003 г. – още веднъж при подготовка за нанагорнище на Еверест. Хан Тенгри е изкачен през 1998 година, дружно с Петър и Екатерина Хаджидимови, Тодор Минков, Радко Рачев, Кирил Тафраджийски, Румен Ангелов и Владимир Чорбаджийски. За постигане до влиятелното съветско звание „ Снежен барс “ му остават върховете Победа (7439 м) – през днешния ден Женгиш Чокусу в Тяншан и Корженевска (7105 м) в Памир.
След Еверест, в интервала 1988-1992 година Николай Петков се изкачва и на четири от оставащите му пет континентални първенци (първенецът на ЕвропаЕлбрус е изкачен по-рано), като по този метод става първият българин с подобен актив, а до постигане на цялостната сбирка от така наречен „ Седем върха (Seven Summits) “ му остава само първенеца на Антарктида. На три от тези върхове е първият българин. Хронологията е следната: Аконкагуа (6961 м), Анди, Южна Америка, на 28 декември 1987 по естествения маршрут - първо българско нанагорнище, дружно с Иван и Мариана Масларови, и с Кирил Тафраджийски, а десетина дни по-късно и по 3000-метровата Южна стена, по френския път и разновидността на Меснер, за три дни: 6–8 януари 1988 година, още веднъж дружно с Ивам Масларов и Кирил Тафраджийски, в границите на клубна експедиция на АК „ Планинец “[11]; Маккинли (6194 м) или Денали, Аляска, Северна Америка, първо българско нанагорнище, 27 юни 1988 година, дружно с Иван и Мариана Масларови, и с Иван Луканов; Килиманджаро (5895 м), Африка, 21 септември 1991 година, дружно с Иван Масларов; Джая (4884 м) на о.Нова Гвинея, Океания, първо българско нанагорнище и едно от първите въобще, през 1992 година, дружно с Владимир Нечев.
Сред другите високи планини на света има следните достижения: Айлънд пик (6189 м), Хималаи, 1987 година, след крах на Ама Даблам (6812 м); Фицрой (3405 м), Патагонски Анди, по директния Аржентински тур по източната стена, 29 януари 1991 година, дружно с Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нечев; Кения (5199 м), по премиерен „ Български път “ по южната стена на Батиан, от 7-ма категория (UIAA), 18–20 декември 1991 година, дружно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 година, дружно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 година, дружно със София Фотева, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев. В експедицията взе участие и Димитър Паунов. Има и несполучлив опит на Арарат (5137 м) през 1999 година, дружно с Веселин Стефанов. Така описът на изкачените шестхилядници наподобява по следния метод:
В Aлпите Николай Петков прави едни от най-трудните и влиятелни изкачвания – както по огромните северни стени (дори през зимата), по този начин и по сложните скални направления в Доломитите. Изкачва Чима Пикола (2857 м) в Доломитите по туровете на Касин и на Комичи през есента на 1980 г.; Северната стена на Матерхорн (4478 м), зимно, по пътя на братя Шмид, 22–24 януари 1982 г.; Чима Овест (2973 м) в Доломитите по тура на Касин-Рати за 6 часа, лято 1984 г.; Пти Дрю (3754 м) в Алпите, по Американския тур на западната стена, лято 1984 г.; Северната стена на Айгер (3970 м), зимно, 10–13 март 1985 г.; Гран Капюсен (3838 м) по тура на Бонати-Гиго и още веднъж Пти Дрю (3754 м) – този път по ръба Бонати, и двата през 1993 година, а година по-късно Монблан (4807 м) по ръба Френе (със София Фотева и Светослав Георгиев) – все в едноименния масив; Егюй Дибона (3130 м) в масива Екрен през 1995 г.; Чима Гранде (2999 м) по тура на Комичи-Димаи и Мармолада (3343 м) по тура „ Модерни времена “ през 1996 година, дружно със София Фотева – и двата в Доломитите; Пти Жорас (3650 м) в масива на Монблан по тура „ Анук “ и повтаряне на изкачването по Чима Гранде през 2000 г.; Чивета (3220 м) в Доломитите по северозападната стена, по тура на Филип-Флам (второ българско изкачване) с излизане на върха по тура на Комичи през 2002 г.; Пиц Бадиле (3308 м) по северната стена през 2008 година
В Съединени американски щати Николай Петков катери през 2002 година, когато прокарва нов маршрут по гребена Команчи на Гранд Каньон в Аризона, дружно с Ан Еранс, Роджър Пейн и Джон Харлин, и през 2007 година, когато дружно с Михаил Михайлов и Дойчин Боянов посещават долината Йосемити в Калифорния. Главната цел е нанагорнище на 1000-метровата стена на Ел Капитан (2308 м) по тур „ Носът “. Изкачени са и голям брой турове и боулдъри, като „ Серенити крайник “ и „ Ийст бътрес “ по десния завършек на стената на Ел Капитан. След Носът са осъществени голям брой други изкачвания, като дълъг тур по стената на Халф Доум (2695 м) – „ Снейк Дайк “, също известния тур по северната стена на Рострум.
Каракорум, долината Хане – дружно с Дойчин Боянов и Михаил Михайлов през 2011 година организират проучвателна експедиция в долината Хане, набелязват и мерят височината на девствени върхове в региона. През идната 2012 година същата група съумява да изкачи премиерно два от тях – Левски (5733 м) и Сивата кула (5434 м). В експедицията взе участие и Тервел Керелов.
Антрактида, Тангра – второ нанагорнище на връх Лясковец (1473 м) от българските алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков на 1 януари 2015 година, и първо нанагорнище на Големия иглен връх (1680 м) на 8 януари 2015 година, дружно с Дойчин Боянов и Александър Шопов. През идната година дружно с Дойчин Боянов изчаква и връх Свети Борис (1698 м) – на 23 декември 2016 година През новата 2017 година изкачва и върховете Симеон (1580 м) и Академия (1253 м), дружно с Дойчин Боянов и Неделчо Хазърбасанов на 16 януари 2017 година Петте върха са в планината Тангра на о.Ливингстън, а височините им са измерени с точно GPS устройство.
Непълният, образцов лист с изкачени върхове под 6000 м добива типа:
Той е роден на 11 ноември 1958 година в Смолян. Завършва компетентност електроинженерство. Работи като компютърен експерт.
В скалното катерене и алпинизма навлиза през 1973 година Катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Пирин, Мальовица. По тях, след спечелване на катерачен опит, прокарва не един премиерен маршрут. Още през цялото време е обвързван с активността на Алпийски клуб „ Планинец “.
През своята дългогодишна алпийска активност посещава върхове и катерачни обекти в следните планини и региони в чужбина: Хималаи, Каракорум, Памир, Тяншан, Анди (вкл. Кордилера Бланка и Патагония), Аляска (Аляски хребет), Сиера Невада – Йосемити, Гранд Каньон, Килиманджаро, Кения, Голям Кавказ, Арменско плато, Маоке – Джая, Алпи (вкл. Дофински, Савойски, Грайски, Пенински (Валиски), Бернски, Ретийски, Доломити), Високи Татри, Крит – Лефка, Гърция, Турция, Саксонска Швейцария – Фалкенщайн, Канарски острови – Тенерифе, Тангра. Повечето от тях – неведнъж.
Първото му значимо достижение в чужбина е прокарването на нов, скално-леден маршрут по 1100-метровата източна стена на вр. Шхелда (4320 м) в Кавказ, на 2 август 1980 година, дружно с Димитър Начев.
В актива си Петков има пет изкачвания на общо четири осемхилядници. Хронологически изкачванията се подреждат по следния метод: Еверест (8848 м), по Западния гребен, на 9 май 1984 година, дружно с Кирил Досков. От щурмовия лагер (8120 м) до върха дистанцията преодоляват за 6 ч. 10 мин., трета сполучлива взаимозависимост от добилата необятна популярност национална експедиция, мобилизирала реурсите на огромна част от обществото. Слизането подхващат по класическия маршрут през Южния връх (8749 м), Южното седло (7995 м) и Западния циркус, като по този метод реализират цялостен траверс на върха, от време на време прочут като „ Български траверс “; Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи в алписйки жанр през следмусонния интервал на 1997 година, дружно с Тончо Тончев, в границите на клубна експедиция на АК „ Планинец “ – първо българско нанагорнище на осемхилядник в алпийски стил – достижение, пристигнало в следствие и от извършената още през 1989 година разследваща експедиция, дружно с Иван Масларов; несполучлив опит (до към 7350 м на 26 юли 2001 г.) на Броуд пик (8047 м) в Каракорум, дружно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Павлов, част от национална експедиция, в подготовка за нанагорнище на К2 (8611 м) през идната година; Еверест от север през 2004 година, дружно с Дойчин Боянов, по време на юбилейната национална експедиция по случай 20 години след „ Еверест 1984 “; Нанга Парбат (8125 м) в Пакистанските Хималаи, по естествения маршрут на Кинсхофер по Диамирския скат на 8 юли 2006 година, дружно с Дойчин Боянов, а в експедицията вземат участие още Тервел Керелов и доктор Теменуга Станева; Гашербрум I (8068 м) или Хидън пик в Каракорум, по маршрут през Японския кулоар – първо българско нанагорнище, дружно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков на 26 юли 2009 година, след предходен несполучлив опит (до 6500 м на 1 август 2006 г.) още веднъж с Дойчин Боянов – незабавно след сполучливия им опит на Нанга
Сред седемхилядниците Николай Петков има общо шест изкачвания – две на връх Комунизъм (7495 м) – през днешния ден Исмаил Самани в Памир, три на връх Ленин (7134 м) – през днешния ден Ибн Сина или Авицена в Памир, едно на Хан Тенгри (6995 или 7010 м) в Тяншан. Пик Комунизъм е изкачен през 1983 година, по време на подготовката за експедицията до Еверест, както и през 1986 г. – този път по неговата сложна Южната стена, една от най-големите в света – висока към 2500 м. Изкачването е осъществено по маршрута на Едуард Мисловски (среден надолнище 55 градуса, компликация IV до IV+ по UIAA), дружно с Иван Масларов, Петко Тотев, Господин Динев и Петър Петров, и е най-бързото такова до този миг: 27 юли – 2 август 1986 година (за 7 дни). Връх Ленин е доближат през 1983, 1985 и през 2003 г. – още веднъж при подготовка за нанагорнище на Еверест. Хан Тенгри е изкачен през 1998 година, дружно с Петър и Екатерина Хаджидимови, Тодор Минков, Радко Рачев, Кирил Тафраджийски, Румен Ангелов и Владимир Чорбаджийски. За постигане до влиятелното съветско звание „ Снежен барс “ му остават върховете Победа (7439 м) – през днешния ден Женгиш Чокусу в Тяншан и Корженевска (7105 м) в Памир.
След Еверест, в интервала 1988-1992 година Николай Петков се изкачва и на четири от оставащите му пет континентални първенци (първенецът на ЕвропаЕлбрус е изкачен по-рано), като по този метод става първият българин с подобен актив, а до постигане на цялостната сбирка от така наречен „ Седем върха (Seven Summits) “ му остава само първенеца на Антарктида. На три от тези върхове е първият българин. Хронологията е следната: Аконкагуа (6961 м), Анди, Южна Америка, на 28 декември 1987 по естествения маршрут - първо българско нанагорнище, дружно с Иван и Мариана Масларови, и с Кирил Тафраджийски, а десетина дни по-късно и по 3000-метровата Южна стена, по френския път и разновидността на Меснер, за три дни: 6–8 януари 1988 година, още веднъж дружно с Ивам Масларов и Кирил Тафраджийски, в границите на клубна експедиция на АК „ Планинец “[11]; Маккинли (6194 м) или Денали, Аляска, Северна Америка, първо българско нанагорнище, 27 юни 1988 година, дружно с Иван и Мариана Масларови, и с Иван Луканов; Килиманджаро (5895 м), Африка, 21 септември 1991 година, дружно с Иван Масларов; Джая (4884 м) на о.Нова Гвинея, Океания, първо българско нанагорнище и едно от първите въобще, през 1992 година, дружно с Владимир Нечев.
Сред другите високи планини на света има следните достижения: Айлънд пик (6189 м), Хималаи, 1987 година, след крах на Ама Даблам (6812 м); Фицрой (3405 м), Патагонски Анди, по директния Аржентински тур по източната стена, 29 януари 1991 година, дружно с Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нечев; Кения (5199 м), по премиерен „ Български път “ по южната стена на Батиан, от 7-ма категория (UIAA), 18–20 декември 1991 година, дружно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 година, дружно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 година, дружно със София Фотева, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев. В експедицията взе участие и Димитър Паунов. Има и несполучлив опит на Арарат (5137 м) през 1999 година, дружно с Веселин Стефанов. Така описът на изкачените шестхилядници наподобява по следния метод:
В Aлпите Николай Петков прави едни от най-трудните и влиятелни изкачвания – както по огромните северни стени (дори през зимата), по този начин и по сложните скални направления в Доломитите. Изкачва Чима Пикола (2857 м) в Доломитите по туровете на Касин и на Комичи през есента на 1980 г.; Северната стена на Матерхорн (4478 м), зимно, по пътя на братя Шмид, 22–24 януари 1982 г.; Чима Овест (2973 м) в Доломитите по тура на Касин-Рати за 6 часа, лято 1984 г.; Пти Дрю (3754 м) в Алпите, по Американския тур на западната стена, лято 1984 г.; Северната стена на Айгер (3970 м), зимно, 10–13 март 1985 г.; Гран Капюсен (3838 м) по тура на Бонати-Гиго и още веднъж Пти Дрю (3754 м) – този път по ръба Бонати, и двата през 1993 година, а година по-късно Монблан (4807 м) по ръба Френе (със София Фотева и Светослав Георгиев) – все в едноименния масив; Егюй Дибона (3130 м) в масива Екрен през 1995 г.; Чима Гранде (2999 м) по тура на Комичи-Димаи и Мармолада (3343 м) по тура „ Модерни времена “ през 1996 година, дружно със София Фотева – и двата в Доломитите; Пти Жорас (3650 м) в масива на Монблан по тура „ Анук “ и повтаряне на изкачването по Чима Гранде през 2000 г.; Чивета (3220 м) в Доломитите по северозападната стена, по тура на Филип-Флам (второ българско изкачване) с излизане на върха по тура на Комичи през 2002 г.; Пиц Бадиле (3308 м) по северната стена през 2008 година
В Съединени американски щати Николай Петков катери през 2002 година, когато прокарва нов маршрут по гребена Команчи на Гранд Каньон в Аризона, дружно с Ан Еранс, Роджър Пейн и Джон Харлин, и през 2007 година, когато дружно с Михаил Михайлов и Дойчин Боянов посещават долината Йосемити в Калифорния. Главната цел е нанагорнище на 1000-метровата стена на Ел Капитан (2308 м) по тур „ Носът “. Изкачени са и голям брой турове и боулдъри, като „ Серенити крайник “ и „ Ийст бътрес “ по десния завършек на стената на Ел Капитан. След Носът са осъществени голям брой други изкачвания, като дълъг тур по стената на Халф Доум (2695 м) – „ Снейк Дайк “, също известния тур по северната стена на Рострум.
Каракорум, долината Хане – дружно с Дойчин Боянов и Михаил Михайлов през 2011 година организират проучвателна експедиция в долината Хане, набелязват и мерят височината на девствени върхове в региона. През идната 2012 година същата група съумява да изкачи премиерно два от тях – Левски (5733 м) и Сивата кула (5434 м). В експедицията взе участие и Тервел Керелов.
Антрактида, Тангра – второ нанагорнище на връх Лясковец (1473 м) от българските алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков на 1 януари 2015 година, и първо нанагорнище на Големия иглен връх (1680 м) на 8 януари 2015 година, дружно с Дойчин Боянов и Александър Шопов. През идната година дружно с Дойчин Боянов изчаква и връх Свети Борис (1698 м) – на 23 декември 2016 година През новата 2017 година изкачва и върховете Симеон (1580 м) и Академия (1253 м), дружно с Дойчин Боянов и Неделчо Хазърбасанов на 16 януари 2017 година Петте върха са в планината Тангра на о.Ливингстън, а височините им са измерени с точно GPS устройство.
Непълният, образцов лист с изкачени върхове под 6000 м добива типа:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ