Скандалът с картините е чисто криминална история
-----
Николай Неделчев е прочут български колекционер, филантроп и предприемач. От неговата колекция модернисти и авангардисти в столичната изложба " Структура " бе подредена изложбата " Модернизъм и авангард. Българската вероятност. " Оказа се, че сред изложените творби на Борис Елисеев, Александър Жендов, Мирчо Качулев, Христо Каварналиев, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Георги Попов-Джон, Николай Райнов, Дечко Узунов бяха открити някои фалшифицирани рисунки.
------.
- Г-н Неделчев, не наподобявате на измамник, но въпреки всичко да запитвам - имате ли пръст?
- Едва ли ставам за това. Въпреки че татко ми е художник. Аз съм единствено колекционер на модерно изкуство.
- Но освен на модерно. Ето тази галерия в " Структура " стана обект на огромна шумотевица заради фалшификатите. Как се случи?
- Ще опиша. Почнах, както се знае, с колекциониране на картини от Кольо Карамфилов, лека му пръст. Купувах ги, събрах към петнайсетина. После минах нормалния път на колекционерството...
- Има ли такова нещо - нормален път?
- Има. Нещо като Топ 10 - събираш Генко Генков, Казаков, Слона - съвсем всички колекционери по този начин стартират. Това беше може би две-три години, карах в този режим. Още тогава усетих - този пазар е цялостен с ментета. Но осъзнах и нещо значимо за себе си - да инвестираш в модерно изкуство е доста по-интересно.
- Може би по-доходоносно?
- Не. По-интересно.
- Защо?
- По няколко аргументи. Първо, подпомагаш живи създатели. Които тук и в този момент имат потребност от самопризнание и финансиране, несъмнено. Но намирайки такива хора, евентуално огромни гении, може да уцелиш и бинго. Този човек на следващия ден може да стане и международен художник. Нашите остарели майстори без значение от качествата им надали ще станат.
- Защото зад това стоят и реклама, и обстановка ли?
- И по тази причина. Има и втора причина обаче - купувайки живи и модерни художници, общуваш с тях, виждаш ги в развиване.
- Но колекционирате и модернисти от началото на предишния век. Защо се случи тази офанзива таман в този момент?
- Ами да, те ми харесваха, ние с вас говорихме и преди четири години - точно за Мирчо Качулев.
- Да, помня.
- Той с изключение на художник е бил неординерна фигура. Бил е и аерофотограф, има даже откритие - навигационни уреди е направил.
- Но по какъв начин се решихте да извършите въпросната галерия, за какво се стигна до тази излагация - то галерия и излагация са с един корен?
- Честно казано, нямах желание за галерия. Но един път ме посети изкуствоведката Бисера Йосифова, видя сбирката и ми сподели: " А бе, човек, имаш материал да направиш галерия, извади тези неща, покажи ги! " Та тя ми вкара вируса, това беше 2017-а есента. Тя по-късно заради здравословни проблеми в фамилията си се отхвърли да прави изложбата, само че ме посъветва за екипа. В който влязоха Мария Василева, Ирина Генова, Борис Данаилов, Биляна Борисова.
- А по какъв начин проникнаха подправените неща, по какъв начин корица на книгата " Кама Сутра " с създател Малика Фавър се оказа картина на Сирак Скитник?
- Ето по какъв начин. Осем от картините, готови за изложбата, се нуждаеха от лека реституция. И ги дадох на доцент Стефан Белишки, учител в НХА, един от най-хубавите ни реставратори. Един ден той ми се обади и сподели, че има прочут, притежаващ неща, които биха ме заинтересували. Звъннах на индивида, видяхме се, сподели ми една директория, даже харесах едно-две неща, купих ги. Но не бяха от създателите, които ме интересуваха най-силно. Аз му споделих това. Той ми сподели - аз ще потърся, имам нещо поради. Две седмици по-късно ми се обади и сподели: един сътрудник ми даде забавни работи, ела да видиш една директория.
- Там ли бяха фалшификатите?
- Там. Но нямаше по какъв начин да ги разпозная. Интересното е, че те, по обща оценка, демонстрират много добра графична просвета на създателя. Освен това явно е специалист с знания. По какво осъждам - там имаше освен тези имена, които ме интересуваха, само че видях да вземем за пример и един създател, който не беше в кръга на ползите ми - Харалампи Тачев. И ми хареса. Прегледах нещата с изкуствовед, те бяха изкуствено състарени, можеха всекиго да вкарат в подвеждане. Но имаше и още нещо. Повечето работи имаха щемпел от изд. " Везни " и изд. " Хемус " от това време.
- Това е изцяло умишлено " пързаляне " значи?
- Да, става дума заради тези печати за изцяло умишлено направени имитации. Това е чисто престъпна история.
- А дали не взе участие и доцент Белишки?
- Аз персонално не се колебая в този човек. Той толкоз откровено се учуди на станалото и на " откритията ".
- Тогава просто се е разчуло, че един човек дава пари за изкуство, и едни хора са решили да завоюват.
- Беше се схванало, че диря такива майстори, че закупувам. Аз си нося виновността, че демонстрирах доверчивост или че не знаех тази стратегия, която по подобие в Google може да откри сходства. Но незабавно се задействахме.
- Как се задействахте?
- Свалям всички имитации - те са всички от въпросната директория. Тя съдържаше 35-36 неща. Аз купих 18 - половината. От тях изложих 14. Сваляме всички. Слагаме снимков материал вместо тях с пояснение, че са предмет на машинация. И че към този момент са обект на следствие. Извиняваме се на хората, които сме подвели. Това е най-честно.
- Някои споделят: Неделчев искаше да си узакони фалшификатите с тази галерия...
- Е, това е неуместно. Узаконяването по какъв начин се прави - единият метод е да си викнат прочут изкуствовед и той да узакони нещо, което не е огромно менте, значи не е и огромен проблем. Вторият метод е да се направи галерия някъде, само че в случай че има несигурни неща, то да се избере дребна изложба и да се държи там изложбата две-три седмици. И да не се прави пиар, с цел да може след това да се написа - тези неща са били изложени в галерията еди-къде си. Че аз щях ли да върша галерия два месеца в огромна изложба с подобен пиар, в случай че подозирах нещо?!
- То е ясно, че в случай че човек гони облага, надали ще избере Мирчо Качулев, а не Пикасо или Златю Бояджиев примерно....
- Ще призная и друго нещо, което несъмнено няма да ме показа в добра светлина. Досега от цялата си сбирка - над 600 неща, не съм продал нито едно произведение.
- Не е за поверие.
- Но е по този начин. Само натрупвам, което не е добре, тъй като депата ми се запълниха към този момент. Но тук има още един значим въпрос. Ние внасяме в прокуратурата иск за машинация против незнаен причинител и ще се надяваме на разкриване на отговорните. Искаме да стигнем до този, който подава тези неща. Убеден съм, че не е самичък. Има консултанти, освен това от арт средите. Има и изкуствоведи сигурно. И по тази причина ми се ще да предизвикам и диспути. От години се знае, че специалисти и изкуствоведи дават документи на ментета, вършат съвещания, при които съзнателно заблуждават, против хонорар естествено. Ето, аз си признавам - излъган съм, само че заставам зад това с моите пари. Дори не знаех, че има програмен продукт, който може да изследва плагиата и ментето в интернет. Ала и софтуерът не е гаранция, по тази причина дайте да обърнем този негатив оттук насетне. Как ще действаме отсега нататък, с цел да спрем това безсрамие.
- А има ли други излъгани?
- Много. Но не приказват. Едно журналистическо следствие би могло да хвърли светлина по този въпрос.
- Защо не приказват?
- Защото никой няма сметка да се разбере, че е излъган. Предпочита да си мълчи, с цел да продава след това безшумно. Нека забележим къде се фабрикуват фалшификатите, кой им издава документи? Има хора, които вадят доста пари от това. Нека забележим изкуствоведите, които стоят в профил.
- Те умишлено ли го вършат, или фактически стават жертва на илюзия? В последна сметка анализът, в това число на огромните международни класици, не е лесна работа.
- Някои хора живеят от това. Границата е тънка. Дано измамата в тази ситуация с мен помогне да се хванем за края на веригата. В момента у нас няма законодателство, което да санкционира съответно за подобен вид измами.
Николай Неделчев е прочут български колекционер, филантроп и предприемач. От неговата колекция модернисти и авангардисти в столичната изложба " Структура " бе подредена изложбата " Модернизъм и авангард. Българската вероятност. " Оказа се, че сред изложените творби на Борис Елисеев, Александър Жендов, Мирчо Качулев, Христо Каварналиев, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Георги Попов-Джон, Николай Райнов, Дечко Узунов бяха открити някои фалшифицирани рисунки.
------.
- Г-н Неделчев, не наподобявате на измамник, но въпреки всичко да запитвам - имате ли пръст?
- Едва ли ставам за това. Въпреки че татко ми е художник. Аз съм единствено колекционер на модерно изкуство.
- Но освен на модерно. Ето тази галерия в " Структура " стана обект на огромна шумотевица заради фалшификатите. Как се случи?
- Ще опиша. Почнах, както се знае, с колекциониране на картини от Кольо Карамфилов, лека му пръст. Купувах ги, събрах към петнайсетина. После минах нормалния път на колекционерството...
- Има ли такова нещо - нормален път?
- Има. Нещо като Топ 10 - събираш Генко Генков, Казаков, Слона - съвсем всички колекционери по този начин стартират. Това беше може би две-три години, карах в този режим. Още тогава усетих - този пазар е цялостен с ментета. Но осъзнах и нещо значимо за себе си - да инвестираш в модерно изкуство е доста по-интересно.
- Може би по-доходоносно?
- Не. По-интересно.
- Защо?
- По няколко аргументи. Първо, подпомагаш живи създатели. Които тук и в този момент имат потребност от самопризнание и финансиране, несъмнено. Но намирайки такива хора, евентуално огромни гении, може да уцелиш и бинго. Този човек на следващия ден може да стане и международен художник. Нашите остарели майстори без значение от качествата им надали ще станат.
- Защото зад това стоят и реклама, и обстановка ли?
- И по тази причина. Има и втора причина обаче - купувайки живи и модерни художници, общуваш с тях, виждаш ги в развиване.
- Но колекционирате и модернисти от началото на предишния век. Защо се случи тази офанзива таман в този момент?
- Ами да, те ми харесваха, ние с вас говорихме и преди четири години - точно за Мирчо Качулев.
- Да, помня.
- Той с изключение на художник е бил неординерна фигура. Бил е и аерофотограф, има даже откритие - навигационни уреди е направил.
- Но по какъв начин се решихте да извършите въпросната галерия, за какво се стигна до тази излагация - то галерия и излагация са с един корен?
- Честно казано, нямах желание за галерия. Но един път ме посети изкуствоведката Бисера Йосифова, видя сбирката и ми сподели: " А бе, човек, имаш материал да направиш галерия, извади тези неща, покажи ги! " Та тя ми вкара вируса, това беше 2017-а есента. Тя по-късно заради здравословни проблеми в фамилията си се отхвърли да прави изложбата, само че ме посъветва за екипа. В който влязоха Мария Василева, Ирина Генова, Борис Данаилов, Биляна Борисова.
- А по какъв начин проникнаха подправените неща, по какъв начин корица на книгата " Кама Сутра " с създател Малика Фавър се оказа картина на Сирак Скитник?
- Ето по какъв начин. Осем от картините, готови за изложбата, се нуждаеха от лека реституция. И ги дадох на доцент Стефан Белишки, учител в НХА, един от най-хубавите ни реставратори. Един ден той ми се обади и сподели, че има прочут, притежаващ неща, които биха ме заинтересували. Звъннах на индивида, видяхме се, сподели ми една директория, даже харесах едно-две неща, купих ги. Но не бяха от създателите, които ме интересуваха най-силно. Аз му споделих това. Той ми сподели - аз ще потърся, имам нещо поради. Две седмици по-късно ми се обади и сподели: един сътрудник ми даде забавни работи, ела да видиш една директория.
- Там ли бяха фалшификатите?
- Там. Но нямаше по какъв начин да ги разпозная. Интересното е, че те, по обща оценка, демонстрират много добра графична просвета на създателя. Освен това явно е специалист с знания. По какво осъждам - там имаше освен тези имена, които ме интересуваха, само че видях да вземем за пример и един създател, който не беше в кръга на ползите ми - Харалампи Тачев. И ми хареса. Прегледах нещата с изкуствовед, те бяха изкуствено състарени, можеха всекиго да вкарат в подвеждане. Но имаше и още нещо. Повечето работи имаха щемпел от изд. " Везни " и изд. " Хемус " от това време.
- Това е изцяло умишлено " пързаляне " значи?
- Да, става дума заради тези печати за изцяло умишлено направени имитации. Това е чисто престъпна история.
- А дали не взе участие и доцент Белишки?
- Аз персонално не се колебая в този човек. Той толкоз откровено се учуди на станалото и на " откритията ".
- Тогава просто се е разчуло, че един човек дава пари за изкуство, и едни хора са решили да завоюват.
- Беше се схванало, че диря такива майстори, че закупувам. Аз си нося виновността, че демонстрирах доверчивост или че не знаех тази стратегия, която по подобие в Google може да откри сходства. Но незабавно се задействахме.
- Как се задействахте?
- Свалям всички имитации - те са всички от въпросната директория. Тя съдържаше 35-36 неща. Аз купих 18 - половината. От тях изложих 14. Сваляме всички. Слагаме снимков материал вместо тях с пояснение, че са предмет на машинация. И че към този момент са обект на следствие. Извиняваме се на хората, които сме подвели. Това е най-честно.
- Някои споделят: Неделчев искаше да си узакони фалшификатите с тази галерия...
- Е, това е неуместно. Узаконяването по какъв начин се прави - единият метод е да си викнат прочут изкуствовед и той да узакони нещо, което не е огромно менте, значи не е и огромен проблем. Вторият метод е да се направи галерия някъде, само че в случай че има несигурни неща, то да се избере дребна изложба и да се държи там изложбата две-три седмици. И да не се прави пиар, с цел да може след това да се написа - тези неща са били изложени в галерията еди-къде си. Че аз щях ли да върша галерия два месеца в огромна изложба с подобен пиар, в случай че подозирах нещо?!
- То е ясно, че в случай че човек гони облага, надали ще избере Мирчо Качулев, а не Пикасо или Златю Бояджиев примерно....
- Ще призная и друго нещо, което несъмнено няма да ме показа в добра светлина. Досега от цялата си сбирка - над 600 неща, не съм продал нито едно произведение.
- Не е за поверие.
- Но е по този начин. Само натрупвам, което не е добре, тъй като депата ми се запълниха към този момент. Но тук има още един значим въпрос. Ние внасяме в прокуратурата иск за машинация против незнаен причинител и ще се надяваме на разкриване на отговорните. Искаме да стигнем до този, който подава тези неща. Убеден съм, че не е самичък. Има консултанти, освен това от арт средите. Има и изкуствоведи сигурно. И по тази причина ми се ще да предизвикам и диспути. От години се знае, че специалисти и изкуствоведи дават документи на ментета, вършат съвещания, при които съзнателно заблуждават, против хонорар естествено. Ето, аз си признавам - излъган съм, само че заставам зад това с моите пари. Дори не знаех, че има програмен продукт, който може да изследва плагиата и ментето в интернет. Ала и софтуерът не е гаранция, по тази причина дайте да обърнем този негатив оттук насетне. Как ще действаме отсега нататък, с цел да спрем това безсрамие.
- А има ли други излъгани?
- Много. Но не приказват. Едно журналистическо следствие би могло да хвърли светлина по този въпрос.
- Защо не приказват?
- Защото никой няма сметка да се разбере, че е излъган. Предпочита да си мълчи, с цел да продава след това безшумно. Нека забележим къде се фабрикуват фалшификатите, кой им издава документи? Има хора, които вадят доста пари от това. Нека забележим изкуствоведите, които стоят в профил.
- Те умишлено ли го вършат, или фактически стават жертва на илюзия? В последна сметка анализът, в това число на огромните международни класици, не е лесна работа.
- Някои хора живеят от това. Границата е тънка. Дано измамата в тази ситуация с мен помогне да се хванем за края на веригата. В момента у нас няма законодателство, което да санкционира съответно за подобен вид измами.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ