Николай Марченко, Загреб, специално за ФАКТИ Необходимо е да бъде извършена

Николай Марченко, Загреб, особено за ФАКТИ

Необходимо е да бъде осъществена проверка на Отавската спогодба призната през 1997 година Около това мнение се сплотиха военни специалисти, политици и публицисти от Европа, Африка и Близкия изток по време на двудневната конференция „ Преосмисляне на Отавската спогодба 2025 “, провела се в Хърватия. На фона на обтегнатата геополитическа обстановка през лятото Естония и други балтийски страни, както и Полша, се отдръпнаха от съглашението.

Приетият преди близо три десетилетия документ, би трябвало да се ревизира, с цел да може съответно да отговори на провокациите, които слага актуалната война и да подсигурява обективен баланс сред филантропичната отбрана, моралната отговорност и правото на защитаващите се страни да подсигуряват сигурността на своите граници.

„ Технологиите в този момент ни разрешават да се пазиме етично – по едно и също време защитавайки цивилното население и гарантирайки националната сигурност “, сподели Руслан Мисюня, представител на Центъра за съгласуваност на противоминната активност към Харковска регионална военна администрация.

„ Въпросът към този момент не е дали Конвенцията за противопехотните мини би трябвало да бъде променена. Въпросът е дали светът може да си разреши да не го направи. Държавите, които заемат отбранителна позиция, към този момент не би трябвало да бъдат наказвани за сдържаността си, до момента в който агресорите работят безнаказано “, сподели журналистът Борис Немировски.

Снимка: От ляво на дясно: Мохамед Лагдаф, Руслан Мисюня, Садея Гарба Шеху, Хафиз Азимзаде

Отавската спогодба е основана в радикално друга геополотическа обстановка, когато светът се е надявал на мир след Студената война, само че през днешния ден тази система към този момент не е задоволителна, твърди украинският боен инженер и политик Юрий Худименко.

„ Ако светът желае интернационалните закони да имат смисъл, той би трябвало да сътвори принадлежности за тяхното използване - „ интернационална полиция “, действителни механизми за заблуждение под отговорност на нарушителите. В противоположен случай конвенциите лимитират единствено тези, които към този момент съблюдават разпоредбите, давайки на останалите опция да унищожават и убиват свободно “, показа Худименко.

Днес 22% от територията на Украйна е минирана. Това е голяма повърхност, а разминирането коства доста време и средства. „ Нещо повече – териториите, които към този момент са деокупирани и като че ли разминирани, даже и там към момента са останали мини и мирното население продължава да страда от тях “, сподели Анна Скороход, народен представител от Върховната Рада на Украйна и добави: „ Няма за какво да изяснявам какъв брой страда от мините България, защото след взривяването на Каховската Водноелектрическа централа открихте в морето голям брой мини. Мислех, че всички страни, които по някакъв метод граничат с Русия по море могат да пострадат от дейностите на агресора, който не може да бъде укротен. Отавската спогодба може да бъде реанимирана и тя би могла да работи, в случай че в текста ѝ бъдат направени промени, свързани със страните, против които се организира експанзията “, посочи украинският народен представител.

В Африка ситуацията с мините и премахването им от територията на редица страни е трагично. По време на интервала на колониална окупация на африканските страни, техните територии са били мощно минирани – да вземем за пример, Франция е оставила към 11 милиона мини в Алжир, един милион в Тунис и 300 000 в Мавритания. Франция ратифицира Отавската спогодба през 1998 година, само че документът не планува съответни механизми за справяне с постколониалните проблеми, което разрешава на Париж да избегне цялостна отговорност. Ехото от колониалните войни към момента лишава живота на цивилни в страни, в миналото колонизирани от Франция, макар че самата колонизация е завършила от дълго време.

Най-потърпевши са децата. „ Децата остават без ръце и крайници, когато играят повърхностно и стъпват върху мина, сходно на дамите, които събират дърва за огрев в гората. Мините, засадени от страни агресори, лишават живота на почтени цивилни, а жертвите на процедура в никакъв случай не получават обезщетение, до момента в който самите им страни се борят с разноските за лекуване “, сподели представителят на Нигерийския народен филантропичен комитет за битка с противопехотните мини, Садик Гарба Шеху.

Азербайджан също е изправен пред огромни провокации в разминирането, откакто си върна окупираните територии преди пет години. Близо един милион бежанци към момента не могат да се върнат по домовете си, тъй като територията остава гъсто минирана от арменските въоръжени сили и сепаратисти преди края на спора. Азербайджан не е подписал Конвенцията, защото самият той е бил жертва на окупация и миниране от нахлуващи сили – и защото никоя от прилежащите му страни също не я е подписала.

„ Мирът се завърна в района, само че Азербайджан би трябвало да прави разминиране независимо, без достъп до карти на минните полета. Страната не е подписала конвенцията, защото самата тя е била жертва на окупация и мини – и защото никоя от прилежащите му страни не я е подписала “, сподели представителят на страната Хафиз Азимзаде.

Снимка: от ляво на дясно Борис Немировски, Адея Амира и Николай Марченко

Конференцията приключи с апел за създаване на Загребската декларация при започване на 2026 година, която ще очертае четири основни момента:

• Изключения за защита за страни, подложени на потвърдена външна агресия;

• Отчетност и финансова отговорност за замърсяване с мини в колониални и военни условия;

• Интегриране на модерни технологии за сигурност, инспекция и прозрачност;

• Продължаващ ангажимент за разминиране и рехабилитация на жертвите.

Конференцията „ Преосмисляне на Отавската спогодба 2025 “ събра освен специалисти и политици от най-високо ниво, само че откри и необятен отзив измежду международните медии, като altner-consulting.com, newsweek.ro, delo.si,rus.delfi.ee, delfi.lv и Българска национална телевизия.

Какво съставлява Отавската спогодба?

Отавската спогодба не разрешава потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини, както и тяхното заличаване, и разрешава на страните членки да запазят единствено дребен брой такива мини за потребление при разминиране. Естония също е член на Отавската спогодба, само че това лято разгласи отдръпването си от контракта. Решението беше обосновано с влошаващата се обстановка със сигурността в нашия район и възходящата военна опасност. Оттеглянето ще влезе в действие в края на тази година.