Николай Ишков: Дербитата на Варна бяха пулсът и ритъмът на града
Николай Ишков е някогашен президент на Спартак Варна, считан от мнозина за най-успешния началник в новата история на клуба. В годините на неговото ръководство „ соколите “ са сериозен фактор в родния хайлайф и даже играят цели пет пъти в евротурнирите, постигайки влиятелна победа с 2:1 над немския Мюнхен 1860. Специално за Gong.bg Ишков, който сега съвместява сполучливо амплоато на кино продуцент и футболен сътрудник, се съгласи да се върне към спомените си от варненското дерби Спартак – Черно море, трансформирайки се в идващия ни събеседник в специфичната поредност, отдадена на съботния мач.
За спомените му от варненското дерби:
Моите мемоари датират още от дете, като младеж блед. Аз съм човек, който е израснал във Варна с проблемите на единия и на другия клуб. При мен имаше една вътрешна пертурбация – като млад възпитаник, учейки в едно учебно заведение „ Гео Милев “, след това „ Димчо Дебелянов “, това бяха районирани учебни заведения. Тогава имаше физкултурни деятели, в този момент ги назовават към този момент скаути, а тогава си бяха напряко съгледвачи. Те идваха, следиха децата и посочваха: „ Ти, ти и ти. Искаш ли да играеш? “. Спомням си, че тогава имаше един емблематичен някогашен футболист на Черно море – Абил Билялов. Той хареса това, че играех с левия крайник и по този начин заиграх в Черно море, мисля, че бях пети или шести клас. След седми клас се реалокирах от учебното заведение и регионът ми към този момент беше различен, жестоко казано. Спрях да упражнявам футбол, защото акцентът ми се трансферира в друга посока. Театърът някакси беше по-водещ, само че аз продължих да пъдя топката и да упражнявам. Впоследствие отидох при един треньор в Спартак Варна, който се споделяше Капанов. Когато аз бях президент, той продължаваше да се грижи за развиването на детско-юношеската школа. Имаше там една плеяда от по-стари треньори, които аз се пробвах да запазя, до момента в който вкарваме и по-млади. Иначе аз съм бил очевидец на всевъзможни дербита на „ Юрий Гагарин “, когато се играеше пред много по-солидна аудитория и много по-голяма публика. Тези дербита бяха може би пулсът, ритъмът на града. Футболът тогава имаше една особена значителност за всички хора тогава – като обществена отпратка, като едно очакване за нещо друго. Хората живееха с футбола! Разбира се, нямаше такава инвазия на всевъзможни малките екрани, които да излъчват нонстоп футболни мачове и да се чудиш в събота дали да гледаш италианско, френско, британско, немско или каквото там се сетиш състезание. Даже към този момент португалско дават. В този ред на мисли някакси футболът имаше друга стойност, друга отпратка, друго обръщение към хората, които бяха живият организъм на града. Все отново и системата беше малко по-друга. Тогава спортът и културата бяха издигнати в фетиш, имаха някаква особена задача и хората се интересуваха доста. Имаше един хотел „ Мусала “ в центъра на град Варна и там имаше един емблематичен спортно-информационен център. Там беше средището на варненски ентусиасти и се събираха хора на тумби, в едни кръгове. Имаше, естествено, пет-шест гурута. В момента, в който те дойдат, групата ставаше особена – от трима-четирима ставаше до двадесет-двадесет и седем. И се започваха едни разговори, едни спорове… „ Ти ли ще ми кажеш, аз ще ти кажа, еди коя си година, той по този начин я пипна и я подаде с левия крайник, но аз бях там “. Аз съм бил очевидец на тези неща и те имаха своята пиперливост във всяко едно отношение. Да гледаш по какъв начин едни хора трансформират даже метода си на изказ, с цел да са по-интересни. Трупат думи, словосъчетания, които са по-сложни за другите, които слушат, с цел да могат да блеснат в по-интелектуален аспект. Това беше за мен премеждие и то формираше някакво развиване, някакъв напредък във усета, в метода на мислене и по какъв начин и по какъв метод другите интерпретират футбола. Така беше то - едно струпване, едно израстване.
Всяко едно дерби беше заредено с подобен капацитет. Въпреки всичко имаше едно почитание, почит. Нещата се трансформираха, откакто се смени системата, футболът леко изпадна в някакъв потрес. Повечето тимове търсиха финансово подсигуряване и пристигна тази емблематична 1994 година Аз не знам различен случай в историята на варненския футбол, когато и двата варненски тима изпаднаха в Б група. Тогава в действителност, когато се появи генералният спонсор на Спартак Варна, аз с тези хора имах някакви взаимоотношения. Те взеха решение, че аз като млад, деятелен човек съм най-подходящ. Защо го взеха решение това – не мога да ти кажа и до ден сегашен. Моето наличие във футбола е като някаква детска болна упоритост или фантазия, която по някакъв метод се осъществя, все едно някой ме е тласкал във времето да извървя този път, тази тежка задача. Та появих се аз през 1994 година – в годината на най-великото българско футболно лято, когато България реализира най-големия си триумф на международен конгрес, а аз през юли станах президент на Спартак Варна. Двата тима тогава бяха в Б група и първото дерби, което аз направих с Черно море, беше на стадион „ Спартак “ и свирено от варненски арбитър. Тогава приключи 2:1 за Спартак и естествено, че имаше страсти от инерцията на А група и на всички тези исторически и обичайни полезности, които са се развивали в годините.
Второто ми дерби към този момент беше на стадион „ Черно море “. Спомням си, че треньор беше Дамян Георгиев, Бог да го елементарни. Тогава отново победихме, този път с 2:0, само че към този момент бяхме в един доста по-силен интервал. Спартак се развиваше и финансово беше по-добре, както и от позиция на футболисти, които бяхме привлекли. Аз си припомням, че във втория ми сезон в Спартак Варна дойдоха няколко футболисти от Черно море, които аз държах да селекционираме. Тогава си припомням, че игра Златин Михайлов при мен, Кольо Данев. Това са хора, които дадоха своя дан за влизането на Спартак в А група в този интервал на неговото ходене като исторически преход. От лятото на 1995 година, когато Спартак влезе в А група, към този момент нямаше дербита, защото Черно море беше във Втора дивизия.
Те влезнаха, припомням си, 2000 година от Втора дивизия, а ние тъкмо тогава направихме един взрив. Няма да не помни този мач, когато победихме Нефтохимик с 5:2. Тогава се върна Стефан Грозданов и в тима беше пристигнал Анатоли Нанков, изобщо имахме доста сериозен отбор. Дербито обаче беше доста грозно, това няма да го не помни в никакъв случай. Това беше може би поради упоритостта на тези хора, които тогава представляваха Черно море, без да ги разясня кои са, няма смисъл. Спомням си, че аз стоях паралелно до изпълнителния шеф и притежател на Сосиете Женерал, които бяха на косъм да влагат в Спартак Варна и да играем с тяхното лого от идната година. Водихме много съществени диалози. Те тогава бяха приватизирали Транспортна банка и към този момент бяха влезнали в България. Е, в този момент към този момент даже не са тук. Това дерби, което завърши с някаква поредност от червени картони, изгониха двама души и завършихме с девет индивида, мачът свърши 0:0. Беше направено всичко допустимо единствено и единствено в едната посока да се развият нещата, което беше грозно от страна на домакините, само че в последна сметка това беше тогава дневният ред – да се показват силата и опциите на тези хора, които по някакъв метод оказват помощ с въздействието, което имат в избрани структури и в избрани направления по какъв начин могат, в случай че не футболно, то по различен метод да повлияят за развиването на един футболен мач. Такива бяха времената. Това дерби ми е останало с горчивия привкус по какъв начин в действителност изпуснахме в действителност едно вкарване на Спартак Варна в една друга посока на развиване. Но когато демонстрираш ниски страсти… Той ми беше споделил по този начин индивидът от Сосиете Женерал: „ Николай, ние сме съществени спонсори на ръгбито във Франция. Вашият футбол се приближава в тази посока “. Аз му споделям: „ Мосю, извинете ни “ и дотук бяха нашите диалози. Останахме си, несъмнено, другари, дадоха ни една реклама в границите на три години, имахме табло на стадиона. Но несъмнено не беше това, което имахме като проект и тактика за развиване. Аз в този момент доста се надявам, че тъкмо тази част, която, до момента в който съм бил президент, по някакъв метод влияеше, усещаше се някаква осцилация във времето, когато един клуб, спонсориран от хора, които имат някакво въздействие, което беше доста по-различно от въздействието, което аз имах, въпреки всичко бях естествен човек. Не се занимавах с неща, които са свързани с нещо отвън футбола. Все отново другите хора, които спонсорираха футболни клубове или бяха притежатели, имаха напълно други хрумвания, напълно други визии. Едва ли не имаха една такава персонална конкуренция и да покажат кой е по-по. Имаше конкуренция във времето – в този момент първенец ще е Мултигруп, следващата година ще е СИК в лицето на Славия, следващата година ще е ВИС в лицето на Левски Кюстендил или Локомотив Пловдив. Имаше си една такава луда конкуренция, Гриша Ганчев с Литекс също. Имаше едно такова детско предаване – „ Кой е по-по-най “, тъкмо детска история беше цялата работа, в случай че питате мен, само че такива бяха времената, какво да вършим. Човек би трябвало да изживее всички метаморфози на времето. Точно по това време се случи и аз да управлявам футболен клуб. От една страна ми беше занимателно, а от друга никак не ми беше. Аз си знам какво съм претърпял, какви неща по принцип са останали като отпечатък и белег във времето, само че не скърбя. Независимо, че доста негативи съм отнесъл по отношение на това, че просто хората не знаят какво се случва. Те го виждат по време на мача, но в дните преди мача не могат да си показват защо става въпрос, пък и не желая да влизам в такива детайлности. Някога, когато му пристигна времето, ще напиша книга, а в случай че би трябвало, ще направя и някой филм.
Това беше първото дерби, откакто потеглиха още веднъж Черно море и Спартак в А група, припомням си го ясно, останало ми е като белег в съзнанието с това разминаване, което за мен беше много огромно, вътрешен удар. Имаше и други дербита, само че те са избледнели като мемоари във времето. Помня обаче за първи път, като се появи Илия Павлов като спонсор на Черно море, това беше април 2002 година и играхме някакво дерби. Мисля, че беше за някакви плейофи и в дъжд. По стичане на събитията тогава регламентът беше с първа шестица, втора осмица и отново трябваше да играем с Черно море. Пак бяха някакви драми и няма да го не помни, тогава Рангел Вълчанов, Бог да го елементарни, беше тогава в моя Управителен съвет и той участва в съблекалнята. Вика ми: „ Ишков, ти не знаеш какво се случва! Хвърчат някакви кални обувки, задават си въпроси, бият си плесници! Питат се за какво бил продаден мачът! “. „ Какъв мач “, го запитвам, а Рангел отговори: „ Ама ти не знаеш? Това е филм! А в това време майката на Симеон Сакскобурготски е умряла! Не, това е филм! Ние би трябвало да създадем нещо! “. Беше доста занимателно от актуалната ми позиция, нали в този момент съм кинаджия. Тези елементи и нюанси ми вършат усещане в този момент. Явно такива са били времената, имало е и такива моменти, само че в последна сметка ние какво можем да създадем естествените хора – гледаме и се любуваме, споделяме си „ той животът си е живот и продължава да върви “. След това се случи най-гадното нещо. Спомням си, когато разстреляха Илия Павлов и това дерби беше няколко дни след неговата кончина. Играхме на стадион „ Спартак “, само че очевидно тогава всичко е било окей и Спартак победи обикновено – 2:0 или 2:1, помня, че Анатоли Нанков беше направил някакъв гол и по този начин нататък.
За историческата значителност на варненското дерби:
Всички дербита си имат своя заряд, само че най-хубавото на едно дерби е, че то вълнува града, вълнува хората, които по някакъв метод са свързани и обичат футбола. Разбира се, те в този момент са доста млади и не помнят. Във времето тази огромна празнина 13 години Спартак да не е в А група… Някакси това дерби се разми във времето, няма тази стойност и тази мощ, която е имало, когато аз имах опцията, шанса и щастието да бъда началник на Спартак Варна. Тогава си беше към момента много настоящо. Все отново варненските тимове са били първенци при започване на предишния век и в огромна степен те са формирали една много значима футболна роля в развиването. Софийските дербита, пловдивските дербита, варненските – това бяха трите значими дербита, които са се случвали. След Левски – ЦСКА следват Спартак – Черно море и Ботев – Локомотив. Сега, несъмнено, това дерби е едно дерби, което всеки го чака, защото след тази дълга празнина и това безвремие, в което Спартак Варна беше някакси пропуснат от Господа и претърпя много пертурбации. От трета дивизия влезе във втора, имаше и май някакво влизане за една година 2008-2009 година Имаше и два Спартак-а? Добре, че не са били 22 като ЦСКА в този момент. Колко ЦСКА има не е ясно – единият подобен, другият онакъв. Това са, както се споделя, грешките на растежа. В този ред на мисли аз вътрешно и надълбоко се надявам това дерби да мине под знака на едно взаимно почитание и феърплей. Независимо от антагонизма, в чисто състезателен проект го споделям, който изпитват един към различен двата клуба. Разбира се, в този момент е доста елементарно човек да каже, че в ситуацията, в което се намира Спартак – то е ясно, че любимецът е Черно море. С тази инерция, която имат, с този обичайно към този момент построен жанр на игра и водене на клуба от страна на Илиан Илиев. Те са един еднороден тим, който като качества, опит, футболни умения и класиране сега е надалеч по-добре във всяко едно отношение по отношение на Спартак. В едно такова дерби човек в никакъв случай не може изрично да каже. Сочен от всички любимец е Черно море, само че това не значи, че, видиш ли, те незабавно ще победят Спартак. Всеки мач е доста друг самичък по себе си и характерен и мач с мач не си наподобява. Зависи и по какъв начин ще тръгне самото дерби. Имайки поради, че въпреки всичко Спартак са домакини, доколкото си припомням, те ще създадат всичко допустимо, с цел да създадат една футболна атмосфера, еуфория, да покажат една пристрастеността си към обичания си тим и стадионът ще е изпълнен до дъно. Сега времето е почти „ златна есен “ и ще е удобно в събота. Надявам се и за двете страни да има приятни атмосферни условия, с цел да се играе в действителност прекрасен футбол, а и да изпитат наслаждение и хората, които ще го гледат по малкия екран, защото акцентът на този кръг може би ще е този мач след толкоз дълго време спиране. Общо взето, в този момент стадион „ Спартак “ има порядъчен тип, към този момент има и осветяване, общината се е постарала, вложила е някакви средства. Има, несъмнено, неща, които би трябвало да се довършат, само че се надявам това да се случи. Нека всички изпитат и от двете страни едно наслаждение, а не да се трансформира в една батална и ниска пристрастеност, както и борби, които ще са отвън стадионите. Напротив, да отидат и да се забавляват, тъй като в последна сметка това е едно наслаждение – да стоиш 90 минути и да гледаш единия или другия си обичан тим, а не да минаваш в изблик и страсти на неща, които не са доста лицеприятни. В последна сметка нали сякаш европейски статут имаме и сме страна-членка на Европейския съюз. Трябва да демонстрираме цивилизованост и едно положително образование, показвайки на подрастващото потомство, че футболът не е единствено „ айде дай в този момент тука да забележим кой кой е “.
Прогноза за крайния резултат на дербито:
Аз леко намекнах, че за мен главен любимец за този мач е Черно море, защото във футболно отношение и в положението, в което се намират двата тима, е обикновено Черно море да реализира триумф. Въпреки всичко факторът „ домакинство “, дългото време без дерби и вътрешната мотивация на по-слабия тим, в тази ситуация Спартак Варна, ще оказват помощ да даде всичко от себе си. Спартак загатва за някакъв капацитет, откогато Херо се появи като съветник „ зад кадър “ и негов човек е треньор, имам предвид някогашния футболист на Нефтохимик Киселичков. Вкараха се и няколко футболисти, има някаква светлинка в тунела. Какво ще се случи, аз не мога да кажа, само че мисля, че на този стадий Черно море е главният любимец и колкото и да ми е неприятно да го изрека – най-вероятно ще гонят триумф. Още повече, че последния кръг като домакини направиха еднакъв с Арда и упоритостите им за влизане в първата шестица минават при всички положения през най-малко взимане на точка или три. Обратно пък – Спартак гледат да създадат от невъзможното допустимо и да извърнат всички показа и прогнози и да победят, въпреки и да са считани за новобранци в този мач, правейки мача на живота си. Налице е факторът „ домакинство “, самата атмосфера на стадиона и пълнотата му, поддръжката на своите френетични почитатели и могат да създадат по този начин, че да стане тъкмо най-неочакваното – в Спартак да изиграят мача на живота си и да победят, тръгвайки към заветната си цел да останат в групата.
За спомените му от варненското дерби:
Моите мемоари датират още от дете, като младеж блед. Аз съм човек, който е израснал във Варна с проблемите на единия и на другия клуб. При мен имаше една вътрешна пертурбация – като млад възпитаник, учейки в едно учебно заведение „ Гео Милев “, след това „ Димчо Дебелянов “, това бяха районирани учебни заведения. Тогава имаше физкултурни деятели, в този момент ги назовават към този момент скаути, а тогава си бяха напряко съгледвачи. Те идваха, следиха децата и посочваха: „ Ти, ти и ти. Искаш ли да играеш? “. Спомням си, че тогава имаше един емблематичен някогашен футболист на Черно море – Абил Билялов. Той хареса това, че играех с левия крайник и по този начин заиграх в Черно море, мисля, че бях пети или шести клас. След седми клас се реалокирах от учебното заведение и регионът ми към този момент беше различен, жестоко казано. Спрях да упражнявам футбол, защото акцентът ми се трансферира в друга посока. Театърът някакси беше по-водещ, само че аз продължих да пъдя топката и да упражнявам. Впоследствие отидох при един треньор в Спартак Варна, който се споделяше Капанов. Когато аз бях президент, той продължаваше да се грижи за развиването на детско-юношеската школа. Имаше там една плеяда от по-стари треньори, които аз се пробвах да запазя, до момента в който вкарваме и по-млади. Иначе аз съм бил очевидец на всевъзможни дербита на „ Юрий Гагарин “, когато се играеше пред много по-солидна аудитория и много по-голяма публика. Тези дербита бяха може би пулсът, ритъмът на града. Футболът тогава имаше една особена значителност за всички хора тогава – като обществена отпратка, като едно очакване за нещо друго. Хората живееха с футбола! Разбира се, нямаше такава инвазия на всевъзможни малките екрани, които да излъчват нонстоп футболни мачове и да се чудиш в събота дали да гледаш италианско, френско, британско, немско или каквото там се сетиш състезание. Даже към този момент португалско дават. В този ред на мисли някакси футболът имаше друга стойност, друга отпратка, друго обръщение към хората, които бяха живият организъм на града. Все отново и системата беше малко по-друга. Тогава спортът и културата бяха издигнати в фетиш, имаха някаква особена задача и хората се интересуваха доста. Имаше един хотел „ Мусала “ в центъра на град Варна и там имаше един емблематичен спортно-информационен център. Там беше средището на варненски ентусиасти и се събираха хора на тумби, в едни кръгове. Имаше, естествено, пет-шест гурута. В момента, в който те дойдат, групата ставаше особена – от трима-четирима ставаше до двадесет-двадесет и седем. И се започваха едни разговори, едни спорове… „ Ти ли ще ми кажеш, аз ще ти кажа, еди коя си година, той по този начин я пипна и я подаде с левия крайник, но аз бях там “. Аз съм бил очевидец на тези неща и те имаха своята пиперливост във всяко едно отношение. Да гледаш по какъв начин едни хора трансформират даже метода си на изказ, с цел да са по-интересни. Трупат думи, словосъчетания, които са по-сложни за другите, които слушат, с цел да могат да блеснат в по-интелектуален аспект. Това беше за мен премеждие и то формираше някакво развиване, някакъв напредък във усета, в метода на мислене и по какъв начин и по какъв метод другите интерпретират футбола. Така беше то - едно струпване, едно израстване.
Всяко едно дерби беше заредено с подобен капацитет. Въпреки всичко имаше едно почитание, почит. Нещата се трансформираха, откакто се смени системата, футболът леко изпадна в някакъв потрес. Повечето тимове търсиха финансово подсигуряване и пристигна тази емблематична 1994 година Аз не знам различен случай в историята на варненския футбол, когато и двата варненски тима изпаднаха в Б група. Тогава в действителност, когато се появи генералният спонсор на Спартак Варна, аз с тези хора имах някакви взаимоотношения. Те взеха решение, че аз като млад, деятелен човек съм най-подходящ. Защо го взеха решение това – не мога да ти кажа и до ден сегашен. Моето наличие във футбола е като някаква детска болна упоритост или фантазия, която по някакъв метод се осъществя, все едно някой ме е тласкал във времето да извървя този път, тази тежка задача. Та появих се аз през 1994 година – в годината на най-великото българско футболно лято, когато България реализира най-големия си триумф на международен конгрес, а аз през юли станах президент на Спартак Варна. Двата тима тогава бяха в Б група и първото дерби, което аз направих с Черно море, беше на стадион „ Спартак “ и свирено от варненски арбитър. Тогава приключи 2:1 за Спартак и естествено, че имаше страсти от инерцията на А група и на всички тези исторически и обичайни полезности, които са се развивали в годините.
Второто ми дерби към този момент беше на стадион „ Черно море “. Спомням си, че треньор беше Дамян Георгиев, Бог да го елементарни. Тогава отново победихме, този път с 2:0, само че към този момент бяхме в един доста по-силен интервал. Спартак се развиваше и финансово беше по-добре, както и от позиция на футболисти, които бяхме привлекли. Аз си припомням, че във втория ми сезон в Спартак Варна дойдоха няколко футболисти от Черно море, които аз държах да селекционираме. Тогава си припомням, че игра Златин Михайлов при мен, Кольо Данев. Това са хора, които дадоха своя дан за влизането на Спартак в А група в този интервал на неговото ходене като исторически преход. От лятото на 1995 година, когато Спартак влезе в А група, към този момент нямаше дербита, защото Черно море беше във Втора дивизия.
Те влезнаха, припомням си, 2000 година от Втора дивизия, а ние тъкмо тогава направихме един взрив. Няма да не помни този мач, когато победихме Нефтохимик с 5:2. Тогава се върна Стефан Грозданов и в тима беше пристигнал Анатоли Нанков, изобщо имахме доста сериозен отбор. Дербито обаче беше доста грозно, това няма да го не помни в никакъв случай. Това беше може би поради упоритостта на тези хора, които тогава представляваха Черно море, без да ги разясня кои са, няма смисъл. Спомням си, че аз стоях паралелно до изпълнителния шеф и притежател на Сосиете Женерал, които бяха на косъм да влагат в Спартак Варна и да играем с тяхното лого от идната година. Водихме много съществени диалози. Те тогава бяха приватизирали Транспортна банка и към този момент бяха влезнали в България. Е, в този момент към този момент даже не са тук. Това дерби, което завърши с някаква поредност от червени картони, изгониха двама души и завършихме с девет индивида, мачът свърши 0:0. Беше направено всичко допустимо единствено и единствено в едната посока да се развият нещата, което беше грозно от страна на домакините, само че в последна сметка това беше тогава дневният ред – да се показват силата и опциите на тези хора, които по някакъв метод оказват помощ с въздействието, което имат в избрани структури и в избрани направления по какъв начин могат, в случай че не футболно, то по различен метод да повлияят за развиването на един футболен мач. Такива бяха времената. Това дерби ми е останало с горчивия привкус по какъв начин в действителност изпуснахме в действителност едно вкарване на Спартак Варна в една друга посока на развиване. Но когато демонстрираш ниски страсти… Той ми беше споделил по този начин индивидът от Сосиете Женерал: „ Николай, ние сме съществени спонсори на ръгбито във Франция. Вашият футбол се приближава в тази посока “. Аз му споделям: „ Мосю, извинете ни “ и дотук бяха нашите диалози. Останахме си, несъмнено, другари, дадоха ни една реклама в границите на три години, имахме табло на стадиона. Но несъмнено не беше това, което имахме като проект и тактика за развиване. Аз в този момент доста се надявам, че тъкмо тази част, която, до момента в който съм бил президент, по някакъв метод влияеше, усещаше се някаква осцилация във времето, когато един клуб, спонсориран от хора, които имат някакво въздействие, което беше доста по-различно от въздействието, което аз имах, въпреки всичко бях естествен човек. Не се занимавах с неща, които са свързани с нещо отвън футбола. Все отново другите хора, които спонсорираха футболни клубове или бяха притежатели, имаха напълно други хрумвания, напълно други визии. Едва ли не имаха една такава персонална конкуренция и да покажат кой е по-по. Имаше конкуренция във времето – в този момент първенец ще е Мултигруп, следващата година ще е СИК в лицето на Славия, следващата година ще е ВИС в лицето на Левски Кюстендил или Локомотив Пловдив. Имаше си една такава луда конкуренция, Гриша Ганчев с Литекс също. Имаше едно такова детско предаване – „ Кой е по-по-най “, тъкмо детска история беше цялата работа, в случай че питате мен, само че такива бяха времената, какво да вършим. Човек би трябвало да изживее всички метаморфози на времето. Точно по това време се случи и аз да управлявам футболен клуб. От една страна ми беше занимателно, а от друга никак не ми беше. Аз си знам какво съм претърпял, какви неща по принцип са останали като отпечатък и белег във времето, само че не скърбя. Независимо, че доста негативи съм отнесъл по отношение на това, че просто хората не знаят какво се случва. Те го виждат по време на мача, но в дните преди мача не могат да си показват защо става въпрос, пък и не желая да влизам в такива детайлности. Някога, когато му пристигна времето, ще напиша книга, а в случай че би трябвало, ще направя и някой филм.
Това беше първото дерби, откакто потеглиха още веднъж Черно море и Спартак в А група, припомням си го ясно, останало ми е като белег в съзнанието с това разминаване, което за мен беше много огромно, вътрешен удар. Имаше и други дербита, само че те са избледнели като мемоари във времето. Помня обаче за първи път, като се появи Илия Павлов като спонсор на Черно море, това беше април 2002 година и играхме някакво дерби. Мисля, че беше за някакви плейофи и в дъжд. По стичане на събитията тогава регламентът беше с първа шестица, втора осмица и отново трябваше да играем с Черно море. Пак бяха някакви драми и няма да го не помни, тогава Рангел Вълчанов, Бог да го елементарни, беше тогава в моя Управителен съвет и той участва в съблекалнята. Вика ми: „ Ишков, ти не знаеш какво се случва! Хвърчат някакви кални обувки, задават си въпроси, бият си плесници! Питат се за какво бил продаден мачът! “. „ Какъв мач “, го запитвам, а Рангел отговори: „ Ама ти не знаеш? Това е филм! А в това време майката на Симеон Сакскобурготски е умряла! Не, това е филм! Ние би трябвало да създадем нещо! “. Беше доста занимателно от актуалната ми позиция, нали в този момент съм кинаджия. Тези елементи и нюанси ми вършат усещане в този момент. Явно такива са били времената, имало е и такива моменти, само че в последна сметка ние какво можем да създадем естествените хора – гледаме и се любуваме, споделяме си „ той животът си е живот и продължава да върви “. След това се случи най-гадното нещо. Спомням си, когато разстреляха Илия Павлов и това дерби беше няколко дни след неговата кончина. Играхме на стадион „ Спартак “, само че очевидно тогава всичко е било окей и Спартак победи обикновено – 2:0 или 2:1, помня, че Анатоли Нанков беше направил някакъв гол и по този начин нататък.
За историческата значителност на варненското дерби:
Всички дербита си имат своя заряд, само че най-хубавото на едно дерби е, че то вълнува града, вълнува хората, които по някакъв метод са свързани и обичат футбола. Разбира се, те в този момент са доста млади и не помнят. Във времето тази огромна празнина 13 години Спартак да не е в А група… Някакси това дерби се разми във времето, няма тази стойност и тази мощ, която е имало, когато аз имах опцията, шанса и щастието да бъда началник на Спартак Варна. Тогава си беше към момента много настоящо. Все отново варненските тимове са били първенци при започване на предишния век и в огромна степен те са формирали една много значима футболна роля в развиването. Софийските дербита, пловдивските дербита, варненските – това бяха трите значими дербита, които са се случвали. След Левски – ЦСКА следват Спартак – Черно море и Ботев – Локомотив. Сега, несъмнено, това дерби е едно дерби, което всеки го чака, защото след тази дълга празнина и това безвремие, в което Спартак Варна беше някакси пропуснат от Господа и претърпя много пертурбации. От трета дивизия влезе във втора, имаше и май някакво влизане за една година 2008-2009 година Имаше и два Спартак-а? Добре, че не са били 22 като ЦСКА в този момент. Колко ЦСКА има не е ясно – единият подобен, другият онакъв. Това са, както се споделя, грешките на растежа. В този ред на мисли аз вътрешно и надълбоко се надявам това дерби да мине под знака на едно взаимно почитание и феърплей. Независимо от антагонизма, в чисто състезателен проект го споделям, който изпитват един към различен двата клуба. Разбира се, в този момент е доста елементарно човек да каже, че в ситуацията, в което се намира Спартак – то е ясно, че любимецът е Черно море. С тази инерция, която имат, с този обичайно към този момент построен жанр на игра и водене на клуба от страна на Илиан Илиев. Те са един еднороден тим, който като качества, опит, футболни умения и класиране сега е надалеч по-добре във всяко едно отношение по отношение на Спартак. В едно такова дерби човек в никакъв случай не може изрично да каже. Сочен от всички любимец е Черно море, само че това не значи, че, видиш ли, те незабавно ще победят Спартак. Всеки мач е доста друг самичък по себе си и характерен и мач с мач не си наподобява. Зависи и по какъв начин ще тръгне самото дерби. Имайки поради, че въпреки всичко Спартак са домакини, доколкото си припомням, те ще създадат всичко допустимо, с цел да създадат една футболна атмосфера, еуфория, да покажат една пристрастеността си към обичания си тим и стадионът ще е изпълнен до дъно. Сега времето е почти „ златна есен “ и ще е удобно в събота. Надявам се и за двете страни да има приятни атмосферни условия, с цел да се играе в действителност прекрасен футбол, а и да изпитат наслаждение и хората, които ще го гледат по малкия екран, защото акцентът на този кръг може би ще е този мач след толкоз дълго време спиране. Общо взето, в този момент стадион „ Спартак “ има порядъчен тип, към този момент има и осветяване, общината се е постарала, вложила е някакви средства. Има, несъмнено, неща, които би трябвало да се довършат, само че се надявам това да се случи. Нека всички изпитат и от двете страни едно наслаждение, а не да се трансформира в една батална и ниска пристрастеност, както и борби, които ще са отвън стадионите. Напротив, да отидат и да се забавляват, тъй като в последна сметка това е едно наслаждение – да стоиш 90 минути и да гледаш единия или другия си обичан тим, а не да минаваш в изблик и страсти на неща, които не са доста лицеприятни. В последна сметка нали сякаш европейски статут имаме и сме страна-членка на Европейския съюз. Трябва да демонстрираме цивилизованост и едно положително образование, показвайки на подрастващото потомство, че футболът не е единствено „ айде дай в този момент тука да забележим кой кой е “.
Прогноза за крайния резултат на дербито:
Аз леко намекнах, че за мен главен любимец за този мач е Черно море, защото във футболно отношение и в положението, в което се намират двата тима, е обикновено Черно море да реализира триумф. Въпреки всичко факторът „ домакинство “, дългото време без дерби и вътрешната мотивация на по-слабия тим, в тази ситуация Спартак Варна, ще оказват помощ да даде всичко от себе си. Спартак загатва за някакъв капацитет, откогато Херо се появи като съветник „ зад кадър “ и негов човек е треньор, имам предвид някогашния футболист на Нефтохимик Киселичков. Вкараха се и няколко футболисти, има някаква светлинка в тунела. Какво ще се случи, аз не мога да кажа, само че мисля, че на този стадий Черно море е главният любимец и колкото и да ми е неприятно да го изрека – най-вероятно ще гонят триумф. Още повече, че последния кръг като домакини направиха еднакъв с Арда и упоритостите им за влизане в първата шестица минават при всички положения през най-малко взимане на точка или три. Обратно пък – Спартак гледат да създадат от невъзможното допустимо и да извърнат всички показа и прогнози и да победят, въпреки и да са считани за новобранци в този мач, правейки мача на живота си. Налице е факторът „ домакинство “, самата атмосфера на стадиона и пълнотата му, поддръжката на своите френетични почитатели и могат да създадат по този начин, че да стане тъкмо най-неочакваното – в Спартак да изиграят мача на живота си и да победят, тръгвайки към заветната си цел да останат в групата.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ