Николай Илиев е от онези имена, които са писали със

Николай Илиев е от тези имена, които са писали със златни букви историята на Левски. Роден на 31 март 1964 година, той е някогашен централен бранител, носил синята фланелка с горделивост, а по-късно защитавал цветовете на Болоня, Херта и Рен. През 1987 година е определен за Футболист №1 на България, а през 1994 година е част от националния тим, стигнал до четвърто място в света. За страдание, сериозна травма прекъсва кариерата му прибързано на едвам 31 години.

Днес, Николай Илиев не икономисва истината. В прям диалог за ТОПСПОРТ той приказва за неналичието на почитание от клуба към легендите на Левски, за притеснителната политика и за наставника Веласкес, като акцентира, че съгласно него има потребност от напълно друг метод.

- Г-н Илиев, какво е Вашето мнение за протичащото се в българския футбол в заключителната част на сезона?

Аз български футбол не виждам от дълго време. Това не е българско състезание, това е задгранична лига. Левски и ЦСКА с какъв брой чужденци ми играят... Къде ще е българският народен тим тогава? Не се създават наши фрагменти, не се грижат за детско-юношеските школи, за треньорите там. Затова няма да имаме и мощен народен тим. Не желая и да ги виждам...

Скамейката го зове - Ел Джемили дефинитивно отхвърли да подпише нов контракт с Левски

12 000 евро не са задоволителни за испанския халф

- Гледахте ли в този момент Левски против Арда?

Ами не, тъй като бях в Италия.

- А по принцип следите ли протичащото се в Левски?

Следя нещата. Живо ме интересува въпреки всичко. Това е моят тим. Не считам, че се прави нещо изключително в вярна посока. Пак чужденци и така нататък.. Просто ДЮШ играят със сърце и душа и постоянно за първо място. Това да ми изяснява Веласкес, че второто място е триумф... Да, спрямо това, че толкоз време не сме били на второ място, само че ние би трябвало да гоним непрестанно първото място.

Веласкес: Сега е момента да отворим телефоните си и да забележим, че сме на 9 и 10 точки от третия и четвъртия

Ето детайлности

- Да, това нервира много огромна част от почитателите - повтарянето на второто място като някакъв триумф. Може би за него е нещо огромно като достижение в треньорската му кариера, само че за Левски като клуб и история, въобще не е...

Да, естествено! Аз по тази причина споделям - юношите постоянно играят за първо място, със сърце и душа. Второто място в никакъв случай не е било триумф за нас. Така че да извърнат внимание на ДЮШ - това е първото нещо, което би трябвало да създадат. Треньорите би трябвало да се усъвършенстват не всяка година, а всеки месец, всяка седмица, всеки ден, с цел да извадят положителни футболисти. Аз съм сигурен, че с юноши можеше да се реализиран положителни резултати в това едва състезание. Да не приказваме, че доста се приказва за черно тото. Футболът стана бизнес, никой не го интересува самият футбол, интересува го бизнесът, парите. Това е другото нещо, което не ми харесва.

- Лудогорец стана първенец с много чужденци в състава, за които към този момент говорихте. Това обаче стана пред празни трибуни. Какво смятате за това?

Празните трибуни ги виждаме. Там се дават доста пари за чужденци, почти идва и качество, само че не можем да кажем, че тази година Лудогорец е нещо необикновено. Самото състезание е едва. Всеки тим може да победи другия. В последна сметка в действителност почва да си мисли човек за черно тото, за залагания, за такива неща. Много съмнителни резултати станаха тази година в шампионата.

- Имате ли някои мачове съответно поради?

Няма по какъв начин да ги загатна, то се вижда от всички.

- Да се върнем към тематиката с Левски. Вече споменахте тотално сбърканата политика в клуба. Това включва ли и бъдещето на Веласкес? Трябва ли той да остане или споделяте мнението на Емил Велев, че е хубаво да се насочи към раздаването на шезлонги в Палма де Майорка?

Повечето натам се ориентирам и аз. Аз първи го споделих, след това и други митове, които даваха изявленията... Той Веласкес, може би като играе Левски, той отива някакъв различен мач да гледа. Не вижда какво става на терена. После някакви хвалби - нещо необикновено, със сърце, с душа, с разпределяне. Ние, където считам, че разбираме много от футбол, а и публиката ги вижда тези неща. Кой изобщо измисли да го докара този треньор? Поне към този момент, несъмнено, би трябвало да му се даде късмет, повече поради новата конюнктура, в която е. Начинът обаче, по който се изрича, в действителност е все едно не участва на мачовете на Левски, а на някой различен тим.

Алекс Колев: Генчев е топ треньор, а Веласкес си е... Веласкес

" Много е мъчно да се построи колектив в Левски "

- Слушахте ли мнението на Алекс Колев, който сподели: " Веласкес си е Веласкес "? Какво смятате за него?

Това го прочетох, да - че Генчев е заплашителен треньор, а другият си е Веласкес. Предполагам, че на доста хора им е прозвучало по този начин...

- Да, това наподобява имаше поради. Отделно загатна, че колективът не е на доста положително равнище, за което се приказва от дълго време...

Това са неща от вътрешната страна. За самата атмосфера, като се изключи спонсорите и " Сини сърца ", които ги приветствам, никой не мисли за тези, които сме си дали здравето за обичания тим. Просто си гледат единствено своите неща. Може би някои хора се тормозят да не бъдат засенчени с наличието ни на стадиона. Както и да е, уважението го няма към нас, като се изключи спонсорите и " Сини сърца ", както към този момент споделих.

Източник:

- Имате поради, че не се демонстрира такова почитание към легендите - да ви поканят на мач, да ви отдадат заслуженото?

Спонсорите ни канят и " Сини сърца " вършат непрестанно събирания. Страхотни неща. Мислят за хората, които са писали със златни букви историята на Левски. Нищо, ние не се сърдим. Така са решили...

- Какъв съвет бихте дали на Наско Сираков за Левски, в случай че Ви попита?

Ако ме пита... Ами, дано ме попита първо... Сигурен съм, че той знае и отговора.

- Бихте ли ни го споделили?

Нека самият той ме попита първо...

- За край - по какъв начин бихте обобщили ситуацията в българския футбол?

Положението се вижда от всички. То е ясно, то е очевидно. Притеснително е, че продължаваме да си вървим по този път. Ние никаква смяна не вършим в българския футбол. Ние не сме на дъното, ние дълбаем дъното и продължаваме надолу. За страдание. Какво значи това, че тимовете желаят да няма предел на чужденците? Ама няма такова нещо, в случай че искаш да има народен тим. БФС взема решение - най-много трима души на терена чужденци, както когато бях в Италия. Пък вие, в случай че желаете, си взимайте и 200 чужденци. Като имате пари - взимайте, но като не са качествени, защо са ни?! Пада и равнище, и всичко.

- Благодаря Ви за откровения диалог!

Аз постоянно съм почтен и не се тормозя да споделям това, което мисля!