Николай Хайтов: ,,Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“
Николай Хайтов:,,Крила имат единствено тия, дето сърце им желае да лети! “
Николай Хайтов е публицист, драматург, журналист, роден на 15 септември 1919 година в родопското село Яворово, Пловдивско.
Интересното е, че през живота си е работел като камериер, келнер, общ служащ в кариера, чирак при дузина разнообразни майстори.
След следване в университет, Николай Хайтов стартира да търси отначало пътя си в живота. Минава време, до момента в който го открие в в писането. Вече е на 36 години, когато първите му очерци и публикации виждат бял свят.
През 1960 година излиза първата му книга. Тя е озаглавена „ Хайдути “ и в нея писателят, историкът и краеведът взаимно се допълват. Следват „ Жени хайдути “ (1962), „ Родопските комити описват “ (1972 г.), „ Капитан Петко челник “ (1974) и още доста очерци, проучвания и истории, свързани със селищата и бита в Родопите.
През 1965 година се появява „ Шумки от габър “ – естетична книга за Родопите, в която история, актуалност, природа и човешки ориси си дават среща, с цел да покажат планината в нов облик.
Две години по-късно излиза и „ Диви разкази “.
По неговите книги и разкази са направени доста филми, някои от които същински върхове на родното кино: „ Козият рог “ (1972 г.), „ Краят на песента “ (1970), „ Дърво без корен “ (1974 г.), „ Мъжки времена “ (1977 г.), Орисия (1983)…
Николай Хайтов умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 година от левкемия и е заровен в Централни гробища – София.
С определени цитати на Николай Хайтов почитаме паметта и творчеството му:
„ Българинът има нещо общо с лисицата: тъкмо когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, нека и този път да ни избави от нашите и непознатите гробари, които са се хванали към този момент за лопатите. Нацията ни в този момент е в обърканост, само че не е безпътна. “
„ Изтървем ли България, изтървали сме всичко. “
“Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде. ”
“Викаш ти за какво не взимам от твоите цигари… Пò си ми е сладко цигарото – да си го свия сам… Да го лизна, душица да му сложа… Защото всяка работа е така: душица в случай че ѝ не туриш – не слади! ”
„ Аз на два пъти влизах във война: в първата – фронтално, а във втората – като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, само че мога да ти кажа, че от мир човек несмущаемо може да си почине. И ще ти кажа по какъв начин: слагаш индивида в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, приказваш му от дъжд на вятър и той е приключен! “
„ В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за копнеж, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – отново едно! “
„ Раждането го не зная по какъв начин е, но жененето беше мъчително. “
„ В женското още от дете дамата си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, но си я има, до момента в който с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада, с цел да прежули една женска буза – не е никакъв мъж. “
„ Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма “.
„ Eдно е да ти се желае, друго е да можеш, а пък трето и четвърто – да го направиш. “
„ Главата ми да отсекат, отново ще крещя: „ Да живее България! “ “
„ Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при ценене на личните национални ползи. За проявените рецидивисти следва да бъде открит специфичен углавен режим, а „ правата на индивида “ да не се трансформират в средство за всеобщо тиранизиране на мирното население. “
„ Национализмът е естественото ми агрегатно положение. “
,,Крила имат единствено тия, дето сърце им желае да лети. “
„ Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша! “
AFISH.BG
Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News