Как Гяуров купи първите ударни на “Щурците”
Николай Гяуров е един от най-големите оперни артисти на XX век, постоянно титулуван като “бас номер едно на планетата ”. Той е роден в Лъджене, което е един от кварталите на днешния Велинград. Завършва Консерваторията в София като възпитаник на Христо Бръмбаров, през 1950 година продължава образованието си в Ленинград, а по-късно и в Москва. Дебютът му е в Софийската опера през 1956 година като Дон Базилио в “Севилският бръснар ” на Росини. Скоро по-късно е притеглен като непрекъснат гост-солист на московския Болшой спектакъл. Поврат в неговата кариера настава през 1960 година, когато гостува за първи път в миланската Ла Скала. По това време управлението на фамозния спектакъл взема решение да прави за първи път в историята си режисура на “Борис Годунов ”, в която да се пее в оригинал на съветски. Дотогава в западните оперни театри творбата на Мусоргски по традиция се превежда на съответния език. Спектакълът събира на едно място Гяуров с други двама фамозни артисти - Борис Христов пее партията на Борис Годунов, а Димитър Узунов - на Самозванеца. Гяуров пее Варлаам. След този театър Гяуров става за дълго време непрекъснат гост-солист на миланската Ла Скала и стартира да живее в Милано, без да прекъсва връзките с родината си. През годините той е относително чест посетител по нашите подиуми, само че главната част от кариерата му протича в най-големите оперни театри по света - Метрополитън опера в Ню Йорк, Кралската опера в Лондон, Парижката опера, Виенската държавна опера и други влиятелни подиуми. Дискографията му включва над 50 албума, по-голямата част от които са записи на опери с негово присъединяване, осъществени от международни лейбъли. Има и към 10 независими албума. От началото на 90-те години на предишния век живее в Модена с втората си брачна половинка Мирела Френи.
Една от най-големите одисеи на “Щурците ” през първите десетилетия от съществуването на групата е по какъв начин да се снабдят с качествени принадлежности. Това важи освен за тях, а и за всеки поп и рок състав по това време. Освен че професионалното съоръжение за рок музиканти и инструментите за тях са скъпи, в социалистическа България те не може и да се купят по естествения метод, тъй като на никое място не се продават. У нас се създават само кухите китари “Кремона ”, само че в рок музиката тези принадлежности се употребяват доста рядко.
В книгата си “На прага на времето ” фронтменът на “Щурците ” Кирил Маричков споделя забавна история за това по какъв начин съумяват още през 60-те години да се снабдят с качествени професионални ударни принадлежности за групата.
Маричков има вуйна, която живее в Западна Германия и постоянно я кара да посещава магазини за принадлежности в Мюнхен, с цел да му купи ту бас китара, ту усилвател или някакво друго съоръжение.
По този метод съумява да се достави с прословутата си бас китара “Фендер ”. Години по-късно, когато самичък има опцията да излиза в чужбина през 70-те години, в един музикален магазин в Германия му оферират
да вземе без пари която бас китара пожелае
против това да им остави фендера. Така Маричков схваща, че е имал достойнството да има и да свири на неповторим инструмент, създаден през 1968 година в напълно малко бройки и взема решение в никакъв случай да не се разделя с него.
Към края на 60-те години обаче групата схваща, че не може повече да разчита на приспособения за рок състав комплект ударни принадлежности, които мъкнат по всички страни по участия, и би трябвало да си купят професионален комплект. За известно време съумяват да съберат съвсем цялата сума, като правят куп нарушавания на валутното законодателство. Защото по това време български жители нито имат право да имат долари, нито да купуват с тях каквото и да било. Немислимо е и да ги придвижват през граница – това също е валутно закононарушение. Ако сумата е до 400 $, ги грози заплащането на санкция в троен размер, а в случай че е над тази сума, се води наказателно дело и
може да получат даже условна или ефикасна присъда
В последна сметка е замислена комплицирана скица. Дават на западногермански жител, който едвам познават, доларите. На чужденеца му следва да посети Милано и е инструктиран в кой магазин там да отиде и какво тъкмо да купи. Тъй като телефонните диалози с буржоазен страни по това време се подслушват, а писмата се четат, измислят цялостен комплициран език от кодови думи, с цел да поддържат връзка.
Дават парите и зачакват. Минава много време и се оказва, че никой не подвига посочения телефон.
По това време майката на Кирил Маричков – Ирина Маричкова, е командирована от Киноцентъра в Милано, с цел да оформи щанда за българското присъединяване в Седмицата на модата. Тя е близка другарка със Златина Мишакова – първата брачна половинка на Николай Гяуров, с който по това време към момента живеят дружно в Милано. Ирина отсяда в техния дом и една вечер моли домакините си да употребява телефона.
Отсреща подвигат апарата и от дума на дума се оказва, че индивидът не е избягал с парите. Просто
към 200 $ не доближават
и по тази причина не може да предприеме нищо с пазаруването на ударните принадлежности.
Гяуров, слушайки обезпокоената гостенка, попитал какво става. Като схванал, незабавно се притекъл на помощ – без да желае нищо в подмяна, извадил изчезналите пари и ѝ ги дал. Дори решил пратката за България да бъде завършена, като за спедитор е посочен самият Николай Гяуров.
“Когато комплектът барабани дойде на софийската митница, митничарите толкоз бяха впечатлени от това кой ги изпраща, че даже не помниха да ги обмитят ”, написа Кирил Маричков в книгата.
От което “Щурците ” също печелят, тъй като по това време митото за такова нещо постоянно е равно и даже надвишава цената на пратката в левове.
“Щурците ” дълго употребяват този първи професионален комплект ударни принадлежности и в продължение на години може с съображение да се хвалят, че са най-добре оборудваната група в това отношение. Само че никой не им вярвал, че дължат инструментите на Николай Гяуров.
Христо Николов
Една от най-големите одисеи на “Щурците ” през първите десетилетия от съществуването на групата е по какъв начин да се снабдят с качествени принадлежности. Това важи освен за тях, а и за всеки поп и рок състав по това време. Освен че професионалното съоръжение за рок музиканти и инструментите за тях са скъпи, в социалистическа България те не може и да се купят по естествения метод, тъй като на никое място не се продават. У нас се създават само кухите китари “Кремона ”, само че в рок музиката тези принадлежности се употребяват доста рядко.
В книгата си “На прага на времето ” фронтменът на “Щурците ” Кирил Маричков споделя забавна история за това по какъв начин съумяват още през 60-те години да се снабдят с качествени професионални ударни принадлежности за групата.
Маричков има вуйна, която живее в Западна Германия и постоянно я кара да посещава магазини за принадлежности в Мюнхен, с цел да му купи ту бас китара, ту усилвател или някакво друго съоръжение.
По този метод съумява да се достави с прословутата си бас китара “Фендер ”. Години по-късно, когато самичък има опцията да излиза в чужбина през 70-те години, в един музикален магазин в Германия му оферират
да вземе без пари която бас китара пожелае
против това да им остави фендера. Така Маричков схваща, че е имал достойнството да има и да свири на неповторим инструмент, създаден през 1968 година в напълно малко бройки и взема решение в никакъв случай да не се разделя с него.
Към края на 60-те години обаче групата схваща, че не може повече да разчита на приспособения за рок състав комплект ударни принадлежности, които мъкнат по всички страни по участия, и би трябвало да си купят професионален комплект. За известно време съумяват да съберат съвсем цялата сума, като правят куп нарушавания на валутното законодателство. Защото по това време български жители нито имат право да имат долари, нито да купуват с тях каквото и да било. Немислимо е и да ги придвижват през граница – това също е валутно закононарушение. Ако сумата е до 400 $, ги грози заплащането на санкция в троен размер, а в случай че е над тази сума, се води наказателно дело и
може да получат даже условна или ефикасна присъда
В последна сметка е замислена комплицирана скица. Дават на западногермански жител, който едвам познават, доларите. На чужденеца му следва да посети Милано и е инструктиран в кой магазин там да отиде и какво тъкмо да купи. Тъй като телефонните диалози с буржоазен страни по това време се подслушват, а писмата се четат, измислят цялостен комплициран език от кодови думи, с цел да поддържат връзка.
Дават парите и зачакват. Минава много време и се оказва, че никой не подвига посочения телефон.
По това време майката на Кирил Маричков – Ирина Маричкова, е командирована от Киноцентъра в Милано, с цел да оформи щанда за българското присъединяване в Седмицата на модата. Тя е близка другарка със Златина Мишакова – първата брачна половинка на Николай Гяуров, с който по това време към момента живеят дружно в Милано. Ирина отсяда в техния дом и една вечер моли домакините си да употребява телефона.
Отсреща подвигат апарата и от дума на дума се оказва, че индивидът не е избягал с парите. Просто
към 200 $ не доближават
и по тази причина не може да предприеме нищо с пазаруването на ударните принадлежности.
Гяуров, слушайки обезпокоената гостенка, попитал какво става. Като схванал, незабавно се притекъл на помощ – без да желае нищо в подмяна, извадил изчезналите пари и ѝ ги дал. Дори решил пратката за България да бъде завършена, като за спедитор е посочен самият Николай Гяуров.
“Когато комплектът барабани дойде на софийската митница, митничарите толкоз бяха впечатлени от това кой ги изпраща, че даже не помниха да ги обмитят ”, написа Кирил Маричков в книгата.
От което “Щурците ” също печелят, тъй като по това време митото за такова нещо постоянно е равно и даже надвишава цената на пратката в левове.
“Щурците ” дълго употребяват този първи професионален комплект ударни принадлежности и в продължение на години може с съображение да се хвалят, че са най-добре оборудваната група в това отношение. Само че никой не им вярвал, че дължат инструментите на Николай Гяуров.
Христо Николов
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ