На българите не им е важно да гласуват, твърдите ядра

На българите не им е значимо да гласоподават, твърдите ядра ще решат кой ще ни ръководи след 9 юни. Българите отиват на избори в края на тази седмица с релативно ниско доверие към смисъла от гласуването, въпреки да споделят, че по принцип схващат, че то е значимо. Предизборната акция се води съвсем извънредно измежду твърдите симпатизанти, т.е. биват пропагандирани към този момент агитираните и е под въпрос дали ще бъдат привлечени повече хора към присъединяване в една от най-важните институции на демокрацията.

Последното допитване Евробарометър за евроизборите преди провежднето им сподели,

че едвам за една трета (32%) от българите в изборна възраст да гласоподават е нещо, което възприемат като извънредно значимо или главно обвързване като жители. Повече от четирима от 10 (43%) дават отговор, че им е приблизително значимо и всеки четвърти (23%) – че му е с ниска степен на значимост.

За Европейски Съюз междинният размер на групата, държаща доста на гласуването, е 53%, неинтересуващите се са 10%.

Как групировките на 90-те въртят схеми с паркингите в София 03.06.24 10:15 На българите не им е значимо да гласоподават, твърдите ядра ще решат кой ще ни ръководи след 9 юни 03.06.24 10:01 Ключовата роля на Изкуствения разсъдък в намирането на мечтаната работа (ВИДЕО) 03.06.24 09:30 Урсузът Лайнен се довлече през вчерашния ден в Пловдив, с цел да поддържа една крадлива мутра 03.06.24 09:18 Влак на ужасите: Спирачки са прекратени на локомотив в Лом 03.06.24 09:08

За множеството от интервюираните българи това разминаване с Европа наподобява не е проблем. Месец преди вота 49% са споделили, че се възприемат като българи и европейци (още 6% – като европейци и българи), а 42% – единствено като българи.

Младите българи, които ще гласоподават за пръв път за евродепутати,

са със същия профил като тези над 55 години – правото да гласоподават е значимо единствено за 23% (при възрастните – 27%), не е значимо за 25% и в двете групи.
Най-младите български гласоподаватели са споделили през март, че най-малка е вероятността да гласоподават на евроизбори (в синьо), идната ги възрастова група е с максимален дял, дали отговор, че ще гласоподават.
Когато им задават кардинален въпрос като „ Гласуването е значимо за поддържане на демокрацията мощна “, две трети (66%) от българите се съгласяват. Но повече от един от четирима (26%) не мислят по този начин и още 8% споделят „ Не знам “, т.е. една трета не са уверени, че да отидат до урните е и метод да поддържат мощна демокрацията в България и Европейски Съюз. Средният индикатор в Европейски Съюз е 86% съгласни и над два пъти по-малко (12%) несъгласни.

Приблизително същото е съотношението по въпроси като „ Гласуването е значимо, с цел да се обезпечи по-добро бъдеще за идващите генерации “ и „ Настоящият интернационален подтекст прави гласуването още по-важно “. Малко по-малка е разликата от междинното за Европейски Съюз при „ Ако не гласуваш, другите ще вземат решение вместо теб “ – 72% от българите и 81% от европейците са съгласни.

• Когато въпросите са сведени до персоналното държание, данните демонстрират, че 28% от българите споделят, че постоянно гласоподават на избори, каквито и да са те.
• Половината (51%) с показали „ постоянно гласоподавам “, а всеки пети (19%) го прави рядко или в никакъв случай. В Европейски Съюз постоянно гласоподават над два пъти повече хора – 58%.
• Отново най-младите българи (15-24 години) са и най-рядко гласуващите постоянно (21%), а съвсем една трета на практика не гласоподават, въпреки в последно време да са били приканвани да го вършат даже по два пъти годишно. В изследването има и опит да се открият претекстовете на негласуващите.
Водещият отговор и в България, и в Европейски Съюз е „ по на практика или персонални аргументи (54% от негласуващите българи, 68% при групата 15-24-годишни). Мотивът „ по идеологически или политически аргументи “ е отчетливо по-назад с 24%, а 7% са споделили, че го вършат и по двете аргументи.

В България присъединяване в избори е наложително,

само че когато питат негласувалите какви са тези „ персонални аргументи “, 18% споделят, че са били във въпросните неработни дни на отмора или надалеч от вкъщи. Водещата причина е „ бях болен “ (24%), следвана от „ бях прекомерно зает/ на работа по това време “ (21%). После идва „ бях зает в фамилията или със занятие за свободното време “ (16%).
Запитани през март дали биха дали своят вот на евроизборите, с „ Не “ дават отговор 30%. Спрямо обстановката пред евровота от 2019 година тази група се е нараснала с цели 11 процентни пункта. Иначе казано, последвалата продължаваща и досега политическа рецесия от юли 2020 година насам в последна сметка е отдалечила българските гласоподаватели от съзнанието, че от избора им зависи какво ще се случва в Европейски Съюз.

В същото време ползата им към националния избор не е намалял. Още преди да знаят, че отново ще би трябвало да вървят на предварителни парламентарни избори, 49% са споделили, че евентуално ще гласоподават. Същият е отговорът през септември 2023 година Почти без смяна остават 14-те %, споделили, че не ги интересува да гласоподават за Народно заседание.

В различен „ Еврооброметър “ – от април/май 2024 година –

множеството българи (52%) имат доверие към Европейския съюз и три пъти по-ниско доверие (17%) към Народното събрание и последното държавно управление (19%) в София.
В същия „ Еврооброметър “ съгласно тях водещите три казуса на Европейски Съюз са имиграцията (32%), интернационалното състояние (29%) и войната в Украйна (27%). Но главните проблеми в България те виждат на друго място: растящи цени (48%), икономическата обстановка (28%), интернационалното състояние (19%).

Данни от последния Евробарометър за настройките за евровота демонстрират, че преди близо три месеца шестима от 10 не са се интересували от изборите за Европейски парламент.

Последвали изследвания на български организации демонстрираха, че това не се трансформира и предстоящата интензивност е малко над 40%. При младите (до 24 години), незаинтересованите са 70%, а при тези над 55 години – съвсем две трети (64%).
Дори измежду тези, които споделят, че наблюдават европейската политика всеки трети е споделил, че не го интересува присъединяване в евроизборите на 9 юни.

Източник: Narod.bg