Николай Газдов е една от най-мрачните фигури от времето на

Николай Газдов е една от най-мрачните фигури от времето на социализма. Името му изплува незабавно след демократичните промени у нас, само че надалеч не всички въпроси, свързани с Газдов, получиха своите безапелационни отговори. Николай Газдов, един от най-страшните палачи от лагерите в Ловеч и Белене, безславно, само че и безнаказано доживя до преклонните 89 години. За да се разграничи от мрачното си минало обаче, майорът от Държавна сигурност е сменил скрито името си на Николай Симеонов Станев, разкри вестник „ 168 часа “.
„ Не обичам да приказвам за тези неща. Баща ми умря през 2009 година, когато беше на 89 години. Умря ненадейно, без да е боледувал от нищо “, споделя сдържано пред вратата на къщата в гр. Левски синът Борис Газдов.До всички носталгици по соца: Днес Лада или Москвич каратеДо всички носталгици по соца: Днес Лада или Москвич карате
Господа и дами, живеете със загатна за вр…Apr 15 2019vijti.com

„ Много се изтормозих по време на делата. Покрай тях се срещнах и с дъщерята на Юлия Ръжгева, която също беше доста измъчена. Навсякъде дружно ходихме с нея. Добре, че съумях да намеря добър юрист, та го отървахме Що се отнася до лагерите – бил съм едвам 12-годишен по това време и не помня нищо. Баща ми също до последно не е коментирал и единствено повтаряше, че е почтен “, сподели още Газдов-младши пред „ 168 часа “.
„ Не е правилно, че татко ми е бил с променено име. Родът ни е подобен – Станеви, та оттова, просто по този начин си ни е семейството “, изяснява синът. Официално обаче, по документи, както той, по този начин и братът на някогашния надзорник се водят на всички места Газдови.

В Левски всички знаят за „ бележития “ си съгражданин и за делата му, само че към момента се тормозят да приказват намерено. Със загадъчни усмивки се оправдават, че единствено неясно са осведомени с комунистическите лагери.
Къщата на Газдови е в самия център на града напълно покрай площада и общината. „ Ние сме млади и не помним, май умря наскоро “, плахо разяснява комшия. Същото споделят и минувачи все със същите извинителни усмивки. „ Доскоро идваше съвсем всяка заран, подпирайки се с бастуна, и купуваше най-вече вестник „ Дума “.

Но не обичаше „ 24 часа “, спомня си и продавач в будката за вестници. „ Движеше се напълно умерено сред хората и в никакъв случай не е имал някакви проблеми със съгражданите си “, добавя той.

Съвсем разнообразни са спомените за майор Газдов на дребното останали живи от лагера в Ловеч. „ През 1960 година бях на 18 години и учех в езикова гимназия. Държавна сигурност ме преследваше, тъй като съм се срещал с чужденци. В един миг ме оповестиха за идеологически зложелател на комунизма и не можах да завърша. През декември ме пратиха в Ловеч. Без съд и присъда! Взеха ме от у дома по етапен ред. От гарата в Ловеч до кариерата, която е на 5 километра около Осъма, с белезници ме водеха двама полицаи пешком – нямаше кола “, споделя пред „ 168 часа “ Никола Дафинов, оживял от лагера в Ловеч. „ Предадоха ме на Газдов. Той ми споделя: „ Как е допустимо да си толкоз дребен и да си подобен безсрамник?! Ти си зложелател! “

Още с влизането в неговата канцелария стартира страховит пердах с големи тояги. След това „ епопея на забравените “ – на кариерата и по 75 вагонетки камък норма Пет индивида на забой, би трябвало да осъществим нормата. Всъщност 5 души повече от 30 вагонетки не можеха да натоварят. Това са 30 кубика камък, които трябваше да ги пускаме на една рампа. Всеки ден идваше трен, на който ги товарехме. Като дойдеха някъде следобяд изродите Газдов, Горанов и Гогов, наставаше лудница. През цялото време – „ Давай по-бързо! “, „ Защо не работиш? “, и непрестанно тояги. След толкоз години още имам съществени белези от тояги по гърба. От ударите се получаваха гнойни рани, които гъмжаха от червеи. Работата беше от 7 сутринта до 22,30 часа. Вечерно време също ни пребиваха: „ Не сте изкарали нормата! “

Изкарах на кариерата към 6 месеца – по какъв начин съм оцелявал, не знам “, споделя с трептящ глас някогашният концлагерист. „ Не имам вяра синът му да не си спомня нищо за лагера, тъй като Газдов го водеше постоянно дружно с майка му с файтон на обекта на посетители. Спомням си по какъв начин се прибирахме от кариерата, а брачната половинка му се възхищаваше какъв огромен воин и шеф е “, съмнява се репресираният. „ Млади момчета си отиваха през ден – всеки ден имаше по 3-4 до 5 натрупа Някои още на втория ден след идването им ги пребиваха от пердах и слагаха телата в чувал, който оставаше вързан постоянно по два-три дни в една тоалетна. Накрая пристигаше една „ Молотовка “ от Белене и ги откарваше. Отначало труповете ги хвърляха в Дунава, само че започнаха да изплуват и по-късно към този момент ги даваха на прасетата в свинефермата на един от островите.

Никой не е получил тялото на убития си родственик, тъй като въпреки всичко щеше да стане ясно от какво са умрели. Официално повода за гибелта беше „ безоблачен удар “ даже измежду зима. Това е същинското лице на комунизма – нечовешко, безочливо, гадно “, споделя Дафинов. Газдов е имал собствен вцепеняващ „ специалитет “, който е показал неведнъж пред лагерниците, доказан в показанията на множеството оживели от пъкъла край Ловеч. Когато е набелязвал някого, който би трябвало да бъде погубен, е очертавал пред строя кръг, викал е по име жертвата, поставял я е в очертанието и подавал огледалце, с цел да се огледа за последно. Обикновено на жертвата е заповядвано да си вземе таргата (дървена носилка) и от кариерата прибирали натрупа, загърнат в сламеник. Днес към този момент не са сред живите и бригадирите – правилните помощници-убийци на Газдов.

Освен че самичък е биел до пристъп, майорът от Държавна сигурност е нареждал жертвите да бъдат довършвани от доверените му лица сред лагеристите. Те са избирани сред най-изявените престъпни пандизчии, докарвани са от Белене и с старание и свирепост са изпълнявали неговите заповеди. „ Имаше някакви бригадири, които в действителност бяха подставените убийци на Газдов, Горанов и Гогов. Всеки, който пристигаше в лагера, беше с едно писмо. В него беше и присъдата – би трябвало ли да живееш, или би трябвало да бъдеш премахнат на втория ден. Убиваха с подставени лица.

Шабан (Стоян) Калеев Даков (Узукчиев)-Шахо Циганина от София, Димитър Цветков и Ицо Суинга, и двамата също от София, Атанас Иванов Левордашки (Атанасов) от Враца, Благой Гайтанджийски-Благо Магарето от Пловдив, и Антон Шаров-Шаро Кучето от Бургас бяха най-зловещите от тях„, спомня си Дафинов. Оказва се, че учени, които професионално изследват най-близкото минало, също срещат компликации в изследванията си за лагерите. „ Мисля, че Газдов беше последният жив останал от най-известните подсъдими по делото за лагерите. Разбираемо е, че е живял с друго име. Не съм последовател на концепцията за затваряне на тази страница от историята и мисля, че би трябвало да се работи още, защото доста от истините за тази ера остават неразкрити. България към момента няма и собствен музей на комунизма„, разяснява доцент Даниела Колева, учител от Катедра „ Културология “ във Философския факултет към СУ „ Св. Климент Охридски “.

„ Публичната памет, която в този момент се основава, въздейства и на метода, по който хората описват и си спомнят за лагерите. Хората знаят много детайлности, само че насилствено приказват за тях Освен това имаме огромни компликации в научната си работа, защото поради пропагандата визията на локалните хора е, че лагеристите както в Белене, по този начин и в Ловеч са били престъпни нарушители, които не инцидентно са затваряни там. Това важи с особена мощ за въдворените след унгарските събития през 1956 година “, споделя доцент Колева. Газдов е уволнен от лагера през ноември 1961 година, макар жалбата му до зам. вътрешния министър Григор Шопов, че Гогов му се месил в работата по линия на Държавна сигурност, и макар протекциите, които имал от началника на Министерство на вътрешните работи в Плевен ген. Георги Аргиров. Петър Гогов, който през август-октомври 1961 година се разболява и отсъства от лагера, оставя за собствен заместител Газдов.

„ След връщането ми партийният секретар на поделението капитан Георги Атанасов ми сподели, че в лагера стават страшни неща. Газдов биел наред и се разпореждал арестувани да бият други, някои от които умряли “, декларира Гогов пред следствието. На партийно бюро в наличието на началника на ОУ Министерство на вътрешните работи в Ловеч Кирил Александров се взема решение Газдов да бъде освободен и да му се наложи партийно наказване „ мъмрене с предизвестие за регистриране в партийните документи„. „ Газдов бе нечовечен човек, непрекъснато затягаше режима. Той бе уволнен на 5. ХI. 1961 година Формално в предлагането писах, че е изпращал въдворявани да му крадат орехи “, признава Гогов.

При разпита, макар серията от очни ставки с оживели лагерници, Газдов отхвърля всичко. Делото за лагерите се отсрочва и насрочва неколкократно през 1991 и 1992 година Подновено е през 1993 година Разиграват се сюжети за отминалост, болести на подсъдимите, прекачване от съд в съд. Накрая през 1995 година и последните обвинени – Газдов и Ръжгева, са освободени от ареста.

Инфо: С кафето