Майсторът на кларнета Яшко Аргиров: Караме я като партизанит...
Николай Чапански, създател и водещфолклорни излъчвания по Радио Пловдив,
Заради пандемията няма сватби, събори и концерти, нямаме изяви, забравени сме от Бог и от държавното управление, споделя фамозният музикант
В първите снежно-пролетни дни майсторът на кларнета от Брестовица Яшко Аргиров отпразнува юбилейния си 65-и рожден ден и събра родата, с цел да почерпи. Не се размина и без доста музика, която съпътства живота на фамозния брестовишки гений от детските му години.
Той е един от потвърдилите се кларнетисти в Тракия и както обича да се майтапи - приключил е Брестовишката музикална школа. А първите негови учители били татко му Илия Аргиров и кларнетистът Ангел Ламбов. Израснал е в многолюдно семейство с пет деца в Перущица, където е роден. Братята му са също музиканти, а сестрите му приказни танцьорки. Всъщност същинското му име по персонална карта е Кънчо Илиев Аргиров, само че съвсем никой не го назовава по този начин от многото му другари.
Когато Яшко бил на 10-12 години, имало огромен ромски отбор в Брестовица. Всички надарени музиканти, артисти и танцьори взели участие в него. Съберат ли се за подготовка, наставало същински празник, а дребният Яшко бил пръв, с цел да ги слуша. Тъй като по време на подготовките заключвали читалището, Яшко се промушвал половин час преди тях и тихичко ги следил с часове. Най-много го впечатлявали кларнетистите и по тази причина погледът му бил закован в тях. Баща му Илия му купил акордеон с желанието да просвири на него, само че Яшко отсякъл, че единствено с кларнет ще свири, и по този начин станало. Всеки ден по обяд бил закован пред радиото, с цел да слуша национална музика. Учил се от мелодиите на проф. Петко Радев, Димитър Пасков-Тигъра с Трайчо Синапов, Стойчо Кузмов и именитата Леновска група.
" Половин час всеки ден бях пред радиото. Запомням едното „ коляно “, един претекст, другото остава за на следващия ден и отново по този начин. Татко видя, че имам огромен копнеж, и за 4 години ми купи 7 кларнета, до момента в който ми пасне най-хубавият. На третата година започнах да вървя по сватби с едни остарели цигулари, само че доста неща научих от тях. Първата женитба, на която свирих, беше на 10 октомври 1969 година на бай Милко Диваров, един от най-големите гъбари в Брестовица. Бях на 13 година и тогава за първи път ме закичиха с пари ", споделя Яшко и се просълзява.
" Може да съм с циганска кръв, само че държа на чистата българска национална музика. Засвиря ли мелодията на песните „ Лале ли си, зюмбюл ли си “ или „ Съмна, бульо “ постоянно се просълзявам ", добавя той.
Оженил се на 17 година и към този момент има 48 година благополучен фамилен живот със брачната половинка си Донка - първата му и единствена обич. На нея е кръстил едно от обичаните си хора - „ Динино хоро “, записано в Радио Пловдив преди 30 години. И двамата признават, че за тях фамилията е велико нещо. Имат две деца, трима внуци и двама правнуци. Пълна им е къщата, тя е една от огромните в Брестовица - с размери на читалище. В нея живеят заедно четири фамилии. Може да си визиите какъв празник настъпва, когато всички се съберат на една софра по празниците. На най-челното място сяда стожерът Яшко, който е извънредно благополучен, че деца и внуци са към него.
В къщата си Яшко Аргиров има цяла музейна колекция. Наредил е грамоти, награди, плакети и даже първата грамофонна плоча, на която свири с всички известни кларнетисти, издадена през 1981 година До нея е сложил и една част от първия си кларнет, който е купил татко му през 1975 година, като безценен спомен за него. Често го милва и целува за това, че му е дал самун в живота.
Заради пандемията няма сватби, събори и концерти, нямаме изяви, забравени сме от Бог и от държавното управление, споделя фамозният музикант
В първите снежно-пролетни дни майсторът на кларнета от Брестовица Яшко Аргиров отпразнува юбилейния си 65-и рожден ден и събра родата, с цел да почерпи. Не се размина и без доста музика, която съпътства живота на фамозния брестовишки гений от детските му години.
Той е един от потвърдилите се кларнетисти в Тракия и както обича да се майтапи - приключил е Брестовишката музикална школа. А първите негови учители били татко му Илия Аргиров и кларнетистът Ангел Ламбов. Израснал е в многолюдно семейство с пет деца в Перущица, където е роден. Братята му са също музиканти, а сестрите му приказни танцьорки. Всъщност същинското му име по персонална карта е Кънчо Илиев Аргиров, само че съвсем никой не го назовава по този начин от многото му другари.
Когато Яшко бил на 10-12 години, имало огромен ромски отбор в Брестовица. Всички надарени музиканти, артисти и танцьори взели участие в него. Съберат ли се за подготовка, наставало същински празник, а дребният Яшко бил пръв, с цел да ги слуша. Тъй като по време на подготовките заключвали читалището, Яшко се промушвал половин час преди тях и тихичко ги следил с часове. Най-много го впечатлявали кларнетистите и по тази причина погледът му бил закован в тях. Баща му Илия му купил акордеон с желанието да просвири на него, само че Яшко отсякъл, че единствено с кларнет ще свири, и по този начин станало. Всеки ден по обяд бил закован пред радиото, с цел да слуша национална музика. Учил се от мелодиите на проф. Петко Радев, Димитър Пасков-Тигъра с Трайчо Синапов, Стойчо Кузмов и именитата Леновска група.
" Половин час всеки ден бях пред радиото. Запомням едното „ коляно “, един претекст, другото остава за на следващия ден и отново по този начин. Татко видя, че имам огромен копнеж, и за 4 години ми купи 7 кларнета, до момента в който ми пасне най-хубавият. На третата година започнах да вървя по сватби с едни остарели цигулари, само че доста неща научих от тях. Първата женитба, на която свирих, беше на 10 октомври 1969 година на бай Милко Диваров, един от най-големите гъбари в Брестовица. Бях на 13 година и тогава за първи път ме закичиха с пари ", споделя Яшко и се просълзява.
" Може да съм с циганска кръв, само че държа на чистата българска национална музика. Засвиря ли мелодията на песните „ Лале ли си, зюмбюл ли си “ или „ Съмна, бульо “ постоянно се просълзявам ", добавя той.
Оженил се на 17 година и към този момент има 48 година благополучен фамилен живот със брачната половинка си Донка - първата му и единствена обич. На нея е кръстил едно от обичаните си хора - „ Динино хоро “, записано в Радио Пловдив преди 30 години. И двамата признават, че за тях фамилията е велико нещо. Имат две деца, трима внуци и двама правнуци. Пълна им е къщата, тя е една от огромните в Брестовица - с размери на читалище. В нея живеят заедно четири фамилии. Може да си визиите какъв празник настъпва, когато всички се съберат на една софра по празниците. На най-челното място сяда стожерът Яшко, който е извънредно благополучен, че деца и внуци са към него.
В къщата си Яшко Аргиров има цяла музейна колекция. Наредил е грамоти, награди, плакети и даже първата грамофонна плоча, на която свири с всички известни кларнетисти, издадена през 1981 година До нея е сложил и една част от първия си кларнет, който е купил татко му през 1975 година, като безценен спомен за него. Често го милва и целува за това, че му е дал самун в живота.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ