Николай Бареков е от хората, които не се нуждаят от

Николай Бареков е от хората, които не се нуждаят от показване. За протокола обаче ще кажем, че той е известен публицист, някогашен радио- и тв водещ и политик. Определя като най-голямата неточност в живота си включването в политиката през 2013 година, когато става ръководител на „ България без цензура “. След това става евродепутат, бил е и член на Европейския комитет и на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в Европарламента. Пловдивчанинът има пет деца от две дами.

Обещал си е, че ще обръща все по-малко внимание на политическите и медийните войни и от ден на ден на фамилията и на себе си. Отвратен е от всичко, което вижда и чува и по тази причина е решил да се отдръпне.

Определя влизането на Антон Хекимян в политиката от през днешния ден за на следващия ден като непоносимо и декларира, че не се прави по този начин, тъй като това е тежък честен удар освен върху bTV, а и върху публицистиката като цяло.

Към момента Бареков работи по медийни планове отвън страната. Отдавна не гледа малките екрани, нито пък гостува в тях, тъй като е личност нон грата.

Единственото, което го тормози е обвързвано с персоналния му живот и то е, че средата на живот в страната е прекомерно неприятна за децата му. Като всеки родител се тормози някой от четиримата му синове да не отиде на фронта около войните в Украйна и Израел и дефинира страната ни като прекомерно нестабилна.

Категоричен е, че към днешна дата в страната няма среда нито за медии, нито за политика, нито пък за бизнес. Продължава да влачи делата, които Иво Прокопиев води против него за неща, които е споделил и твърди, че са истина. Допълва, че може би е единственият публицист, споделил истината на хората, за която обаче платил с персонални средства.

Дава съвет на българските мъже, в случай че желаят да основат устойчиво семейство да заложат на умна жена, без да се опасяват, че ще ги превъзхожда умствено. Благодарен е на брачната половинка си Мария Календерска за това, че е направила взаимни отстъпки с него още преди да го вземе, тъй като постоянно отсъствал от вкъщи. Първите им 7 години взаимен живот били доста тежки, тъй като се виждали единствено рано заран и късно вечер, даже им се е случвало да не се виждат със седмици.

Съжалява за унищожаването на медийната среда в България и че гледа виновниците за това на първия ред в Народното събрание и то очевидно щастливи от този факт. За себе си споделя, че е влезнал наивно в политиката, отдавайки душата и сърцето си и излязъл от там гол като пушка за разлика от всички тунеядци след него, които влезнали в политиката голи като пушки и излезли от нея като милионери и даже милиардери. Заради тази си неточност изгубил доста нерви, страсти, другари, известност и време, само че в последна сметка активността му ще се прави оценка от българския народ. За това обаче ще би трябвало да минат още 15-20 години време.

Смята себе си за сполучлив човек, тъй като има деца, семейство и кариера, както у нас, по този начин и зад граница. Смята, че дължи това не на себе си и качествата си, а на Господ, който го е вкарал в вярната обстановка с подобаващите хора. Не понася афишираната безполовост и неначетеност, както и това, че простотията се издига на фундамент.

С годините фантазиите му стартират да понижават, само че пък мечтае за все по-елементарни неща като мир и по-нормална бизнес среда, които обаче му се костват непостижими през идните десетилетия. Мир също няма да има, защото Балканите ще са идващите, които ще паднат и това го знае всеки геостратегически мислещ човек, различен е въпросът, че за този проблем не се приказва в медиите. Съдейки по етническата и демографска картина, България също седи върху буре с барут. Дори и да не си причиним сами неприятното, няма гаранция, че нашите „ политически прислужници “ няма да ни го причинят, нямайки нищо срещу да вземат участие в едни недобри интернационалните процеси.

Инфо: Уикенд