ДЕЛО 585/1942 – 80 години от убийството на Никола Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров е издал приживе една книга със стихове, която той назовава „ Моторни песни “ през 1940 година
Роден на 7.12.1909 година в град Банско. Разстрелян от царската власт на 23.7.1942 година в гарнизонното стрелбище!
Във вековната славна история на българския жанр ще има постоянно съдбоносни процеси, постоянно ще има Иванчохаджипенчовци, и постоянно ще изгряват велики български имена като земни слънца и очакване в положителното. В края на юни 1942 подсъдимият Вапцаров и другарите му най – след това излизат от пъкъла. На 26 юни 1942 година е прочетен обвинителният акт в името на Н.В. цар Борис Трети,цар на българите Софийският боен съд на закритото си съвещание … “ и наказателно дело № 585/ 1942 година, по обвиняване на… “
18 души в това число Никола Вапцаров, Цвятко Радойнов и други на гибел посредством разстрел за закононарушение против страната.
Куршумът и въжето лишават физеческото тяло от дихание и носят гибел.
Народната памет може да бъде принудително манипулирана, да премълчава от боязън, само че в никакъв случай не може да бъде унищожена. Винаги в пространството остават следи, живеят скътани обстоятелства, скрити съзнателно доказателства!
Напълно споделям великият смисъл на живота в „ Песен за индивида “, макар наложената принудително тежка
човешка
жестока
безока
орис,
която Вапцаровият воин не приема и заплаща за това най-високата цена – на своя живот!
И вярата в справедливия човешки живот
И отрицанието с битка против наложените условия на позорен и пагубен живот са персонални качества на Поета!
Днес животът е разкрепостен от време на време с облик на „ нервен комплекс “ – както споделя Вапцаров, само че постоянно оправдаван.
С наложените от фамилия Алън Дълес на Организация на обединените нации по този начин наречените „ Права на човека… и белият „ преднамерен палач “ и тъмнакожия плебей имат идентични права…
Една амалгама от думи и смисъл, която в размер на песъчинка взема решение ориста на света.
Божият човек зависи от себеподобния с власт и пари.
Заместниците на Бог раздават правораздаване на Златния телец и властта.
В късия си живот Вапцаров прави съдбоносният избор за живот без принуждение.
Изгражда бетонна философия за положителното в индивида и остава в съзнанието и в сърцата на дребните хора, че „ животът ще пристигна по-хубав от ария. “ Но зависи от всички дружно.
Вапцаровата религия гони мрака от душите.
Воюва със затъпяващото двуличие на заобикалящите ни събития. И извежда индивида от безкрупулното дъно на прикрит боязън и зло.
Не го ли има през днешния ден в близост, на всички места, плуваме в него, като отглеждани в аквариум рибки.
Не чуваме ли „ нека оцелея “, „ единствено да оцелея “, „ да не изгубя пари, власт, живот. “
И по този начин до края….
Интересна мисъл ми избухна в съзнанието: Колко български домашни книгосбирки имат дребната стихосбирка „ Моторни песни “ на Вапцаров и какъв брой пъти е издавана, преиздавана до днес….
Поклон пред паметта на Никола Вапцаров!
aвтор: Иван Тренев
Роден на 7.12.1909 година в град Банско. Разстрелян от царската власт на 23.7.1942 година в гарнизонното стрелбище!
Във вековната славна история на българския жанр ще има постоянно съдбоносни процеси, постоянно ще има Иванчохаджипенчовци, и постоянно ще изгряват велики български имена като земни слънца и очакване в положителното. В края на юни 1942 подсъдимият Вапцаров и другарите му най – след това излизат от пъкъла. На 26 юни 1942 година е прочетен обвинителният акт в името на Н.В. цар Борис Трети,цар на българите Софийският боен съд на закритото си съвещание … “ и наказателно дело № 585/ 1942 година, по обвиняване на… “
18 души в това число Никола Вапцаров, Цвятко Радойнов и други на гибел посредством разстрел за закононарушение против страната.
Куршумът и въжето лишават физеческото тяло от дихание и носят гибел.
Народната памет може да бъде принудително манипулирана, да премълчава от боязън, само че в никакъв случай не може да бъде унищожена. Винаги в пространството остават следи, живеят скътани обстоятелства, скрити съзнателно доказателства!
Напълно споделям великият смисъл на живота в „ Песен за индивида “, макар наложената принудително тежка
човешка
жестока
безока
орис,
която Вапцаровият воин не приема и заплаща за това най-високата цена – на своя живот!
И вярата в справедливия човешки живот
И отрицанието с битка против наложените условия на позорен и пагубен живот са персонални качества на Поета!
Днес животът е разкрепостен от време на време с облик на „ нервен комплекс “ – както споделя Вапцаров, само че постоянно оправдаван.
С наложените от фамилия Алън Дълес на Организация на обединените нации по този начин наречените „ Права на човека… и белият „ преднамерен палач “ и тъмнакожия плебей имат идентични права…
Една амалгама от думи и смисъл, която в размер на песъчинка взема решение ориста на света.
Божият човек зависи от себеподобния с власт и пари.
Заместниците на Бог раздават правораздаване на Златния телец и властта.
В късия си живот Вапцаров прави съдбоносният избор за живот без принуждение.
Изгражда бетонна философия за положителното в индивида и остава в съзнанието и в сърцата на дребните хора, че „ животът ще пристигна по-хубав от ария. “ Но зависи от всички дружно.
Вапцаровата религия гони мрака от душите.
Воюва със затъпяващото двуличие на заобикалящите ни събития. И извежда индивида от безкрупулното дъно на прикрит боязън и зло.
Не го ли има през днешния ден в близост, на всички места, плуваме в него, като отглеждани в аквариум рибки.
Не чуваме ли „ нека оцелея “, „ единствено да оцелея “, „ да не изгубя пари, власт, живот. “
И по този начин до края….
Интересна мисъл ми избухна в съзнанието: Колко български домашни книгосбирки имат дребната стихосбирка „ Моторни песни “ на Вапцаров и какъв брой пъти е издавана, преиздавана до днес….
Поклон пред паметта на Никола Вапцаров!
aвтор: Иван Тренев
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ